Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 04.01.2021                 Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                          Първи  граждански състав

На осми декември                                                               Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо А.

                                                                                   

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 876 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Ищците Д.Д.К., Д.И.А. и М.Й.Г. твърдят в исковата си молба, че са собственици на жилища, намиращи се в жилищната сграда в гр. Стара Загора, бул. ..., построена с отстъпено право на строеж на ЖСК „...“ в урегулиран поземлен имот, който по действащия към момента план за регулация представлявал УПИ I за жилищно строителство, квартал 20 по плана на гр. Стара Загора, целият с площ от 1680 кв.м. Първият ищец бил собственик на жилище - апартамент № 3, на втори етаж, вх. Б със застроена площ 95.00 кв.м., заедно с прилежащи избено помещение и таванско помещение и заедно с 1/12 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Вторият ищец бил съсобственик на жилище - апартамент № 4 със застроена площ 96.29 кв.м., находящ се на втори етаж заедно с прилежащи избено и таванско помещение и заедно с 8.10 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Третият ищец бил собственик на жилище - апартамент № 6 с площ 96.29 кв.м., заедно с прилежащи избено и таванско помещение и заедно с 7.70% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. Сградата, в която са жилищата им, била построена от ЖСК „...“ на основание отстъпено право на строеж от държавата по реда на чл.15 /отм./ ЗС върху дворно място представляващо парцел XV от квартал 20-а по плана на града, действащ към 1959г., цялото от 890 кв.м. Посоченият парцел XV бил отстъпен на ЖСК „...“ след отчуждаване на дворно място, съставляващо парцел XV-2512 и отчуждаване на източната половина от парцел 1-2499 в кв. 20-а по плана на града от 1943г., с което е станало разделяне на тогавашния парцел I-2499, като източната му половина била слята с парцел XV-2512 в общ парцел XV от кв. 20-а. Именно този парцел бил отстъпен на ЖСК „...“ за кооперативно жилищно строителство през 1960г., което било заплатено и реализирано. Върху останалата площ от УПИ I по сега действащия регулационен план, представляваща дворно място, включващо западната половина от парцел 1-2499 по плана на града от 1943г. и отчуждения парцел II-2500 /по същия план/, през 1964г. било отстъпено право на строеж на ЖСК „...“, което също било реализирано. В тази останала част съществувала и двуетажна жилищна сграда, която не е отчуждавана и която била пристроена и надстроена от ЖСК „...“. Предвид изложеното върху целия УПИ I за жилищно строителство, квартал 20 по сега действащия план, след отчуждения и изменения на плановете през годините, били включени двете бивши дворни места, върху които е отстъпено правото на строеж на тяхната жилищна кооперация - ЖСК ... и на ЖСК .... Свободната незастроена част от двора била на две нива с денивелация около 1.50 м., като двете части се ползвали от етажните собственици от двете кооперации за паркиране на автомобили и за зелени площи, поддържали се от етажните собственици, извършени били подобрения за сметка на етажните собственици. Един от собствениците закупил и идеална част от дворното място и понастоящем същото било съсобствено с Община Стара Загора, която притежавала „гола собственост“, тъй като ищците имали право на строеж, което заплатили и реализирали. На 24.09.2019г. в дворното им място започнало разрушаване на подпорни стени изградени при строителството на кооперацията им за укрепване на по-високото ниво на двора. Това разрушаване било по инициатива на община Стара Загора с цел извършване на строеж на съоръжение /рампа/ за движение на автомобили в двора на кооперацията. Разрушителните дейности в двора били извършени без влезли в сила строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект. Още в деня на започване на разрушителните работи подали жалба до Административен съд против строителните документи за този строеж, въпреки че не били запознати с тях. По жалбата им било образувано административно дело № 699/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора, което към момента било висящо. Независимо че обжалването на административните актове - разрешение за строеж и проект - спирало тяхното изпълнение и въпреки направеното незабавно уведомление до община Стара Загора, дейностите по разрушаването в двора на кооперацията им не били спрени и продължили няколко седмици. От посочения момент до сега в двора на кооперацията бил направен изкоп около 35-40 кв.м. с дълбочина около 3.00 - 4.00 метра. Изкопът бил между съществуващи дървета, чиито корени били подкопани, като няколко месеца след направата на този изкоп се срутила и допълнителна част от двора, тъй като не била укрепена. Освен че в тази част не можели да ползват дворното място /където преди това паркирали автомобили/, налице била реална опасност от допълнително срутване на земна маса, както от и падане или унищожаване на дървета. Твърдят, че едното дърво в непосредствена близост до изкопа било с височина над жилищната кооперация и при евентуалното му падане би могло да причини изключително сериозни имуществени вреди на сградата, както и би могло да бъде опасно за живота и здравето на хората. Независимо от евентуалните опасности  Община Стара Загора с действията си им пречела да упражняват правото си на ползване на двора, произтичащо от правото им на строеж, което обхващало цялото дворно място. Считат, че намерението на общината да построи съоръжение, свързващо двете нива на двора с такава голяма денивелация, фактически ще направи неизползваеми значителни части от него и по същество ще превърне дворното място с излаз на ул. ... в своеобразен тупик. Считат, че Община Стара Загора притежава единствено „голата“ собственост няма право да ползва, в т.ч. няма право да строи и да извършва строителни дейности в дворното място. Правото на строеж върху целия УПИ I по сега действащия регулационен план било продадено от Община Стара Зaгopa, като след този момент тя не притежавала право да строи и да ползва дворното място. Ето защо извършените строителни дейности били неправомерни. Молят съда да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в строеж на съоръжение /рампа/ в УПИ I за жилищно строителство, квартал 20 по плана на гр. Стара Загора, както и да възстанови състоянието на дворното място преди разрушенията - да засипе направения изкоп, да възстанови бетоновата настилка и подпорната стена между двете нива на двора. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът ОБЩИНА, гр. Стара Загора счита исковата претенция за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Липсвали условия, които да препятстват или ограничават възможността носителите на ограничени вещни права - собственици на самостоятелни обекти да упражняват правото си на собственост, както и правото на ползване съгласно предназначението на имота. Сочи, че автомобилната рампа щяла се реализира в имот, собственост на Община Стара Загора и „Модева“ ООД. В случая не можело да се определи поведението на собственика като неоснователни действия, а напротив - изграждането на автомобилната рампа било с цел да се овладее денивелацията в имота и да се осигури възможност междублоковото пространство да се използва от собствениците на самостоятелни обекти от двете жилищни кооперации, съобразно предназначението на имота. Въпреки създаденото неудобство с характерните за строителството действия /които са временни/, свързани с изграждането на рампата не била отнета възможността за ползването на свободната дворна площ и упражняване на собственическите правомощия от ищците. За правомерните действия и намерения на собственика свидетелствало издаденото разрешение за строеж на рампата въз основа на одобрен технически проект, който касаел процеса на строителството и условията за неговото законосъобразно извършване. Проектът преминал оценка за съответствие, съгласуван бил с Министерството на културата и третирал съществуващата дървесна растителност. Решението на административния орган - собственик било продиктувано с оглед защитата на обществения интерес, а именно безопасността на пешеходната зона на града. За това бил и предвиденият достъп, който следвало да се осъществява от улица “Захари Княжески”. Освен това, част от проекта била схемата с паркоместа, видно от която възможността за паркиране се увеличавала. Счита, че тези действия не могат да бъдат квалифицирани като неоснователни, тъй като липсвало вредоносно поведение или вмешателство, което да създава пречки за нормалното ползване на имота или упражняване на правото на собственост. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том V, рег.№ 5352, дело № 678/29.12.2005 г. на нотариус Стефка Чавдарова ищецът Д.Д.К. е собственик на апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда в гр. Стара Загора, бул. ..., ет.2. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том V, дело № 1914/03.11.1977 г. на нотариус при Старозагорския районен съд и удостоверение за наследници № 6769/02.12.2019 г. на Община Стара Загора, ищецът Д.И.А. е собственик на апартамент № 4, находящ се в жилищна сграда в гр. Стара Загора, бул. ..., ет.2. Видно от договор за делба на недвижими имоти и МПС от 23.02.2015 г., заверен от нотариус Денчо Недялков, ищцата М.Й.Г. е собственик на апартамент № 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Стара Загора, бул. ..., ет.4. От документите за собственост на ищците се установява, че сградата, в която се намират посочените апартаменти, е построена от ЖСК „...“, на която е отстъпено право на строеж върху държавна земя с представения по делото договор за отстъпване право на строеж върху парцели, отчуждени за кооперативно жилищно строителство по реда на чл.55а ЗПИНМ от 30.03.1960 г.      

От приетия като доказателство акт за частна общинска собственост № 04076/28.02.2005 г. е видно, че УПИ I-Жилищно строителство /включващ ПИ № 2720 И ПИ № 2741/ в кв.20 по плана на гр.Стара Загора е собственост на ответника Община Стара Загора. Със заповед № 2527/19.11.2007 г. на кмета на Община Стара Загора са отписани от актовите книги за общинска собственост 7,348% ид.ч. от застроената площ на жилищен блок ПИ № 2741 с площ 384 кв.м., находящ се на бул. „...“ 96, представляващи 28,22 кв.м./1660 кв.м. ид.ч. от УПИ I-Жилищно строителство, продадени от Община Стара Загора на „Модева“ ООД, гр.Стара Загора.

            От заключението на назначената по делото първоначална съдебно-техническа експертиза се установява, че с договор за отстъпване право на строеж върху парцели, отчуждени за кооперативно жилищно строителство по чл. 55-а от ЗПИНМ, председателят на ИК на ГОНС – Стара Загора на основание протоколно решение от 24.04.1959 г. е отстъпил право на строеж полза на жилищностроителна кооперация „...“ върху 890 кв.м. в квартал 20-а по плана на града. В протокол №1 от 24.04.1959 г., т. 30 е отбелязано решение за одобряване на протокола на комисията по § 75 от Временните правила за приложение на ППИНМ от 24.09.1958 г., неразделна част към решението, като е отчуждена източната половина на парцел I-2499 от квартал 20-а по плана на града за кооперативен жилищен строеж, при което е необходимо да се разделят парцел I-2499 и източната половина на парцел XV-2512 в една обща парцела XV в квартал 20 и отстъпeн парцел XV от квартал 20-а по плана на града за жилищно строителна кооперация „...“. Към момента на отстъпване правото на строеж на ЖСК „...“ е действал кадастралният и регулационен план, одобрен със заповед № 547/20.01.1943 г. На този план е отразено разделянето на парцел I-2499  на две части - източна и западна. Според вещото лице площта на източната половина от парцел I-2499 и парцел XV-2512 в квартал 20 по гореописания план е 894 кв.м. по регулационните линии. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора рампата е проектирана в имот с идентификатор 68850.505.69. Имотът е с Г-образна форма, в него са разположени две жилищни сгради с търговски обекти на приземните етажи и е идентичен с УПИ I-69 в кв.20 по действащия регулационен план на града. Сградата на ЖСК „...“ е отразена в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора с идентификатор 68850.505.69.2. Достъпът до имота се осъществява през пешеходната част на улица „...“ и през тупик - улица „...“. Обособени са два паркинга, които са на различна кота и съответно се достигат през само един от двата входа. Източният паркинг е развит южно от сграда с идентификатор 68850.505.69.2, той е на по-ниска кота и достъпът до него се осигурява от улица „...“. Колите се паркират под ъгъл спрямо сградата и южната граница и капацитетът на паркинга е до пет коли. Вторият паркинг е обособен в западната част на имота, източно от сграда с идентификатор 68850.505.69.1. Достъпът до него се осигурява през пешеходната зона на ул. „...“. В дъното на имота има 4 паркоместа за перпендикулярно паркиране на автомобили спрямо южната граница на имота, а източно от сградата има разположени няколко места за паркиране под ъгъл. Въз основа на така направените констатации вещото лице е достигнало до извода, че  отстъпеното право на строеж на ЖСК „...“ е върху площ от 890 кв.м. и тя съвпада с измерената обща площ на източната част на парцел парцел I 2499 и парцел XV2512 в квартал 20 по плана на гр.Стара Загора от 1943 г., която е 894 кв.м. Изкопът е с неправилна, продълговата форма и е с дължина около 10 м. и средна ширина около 2.5 м., като в района на съществуващата подпорна стена е с ширина 3 м. Дълбочината на изкопа е около 2 м. спрямо терена в източната част на имота. При изпълнението му са засегнати подпорни стени, елементи на озеленяването и на трайните настилки на междублоковото пространство. Изкопът попада в свободната дворна площ в границите на имота, върху който е отстъпено/учредено право на строеж на ЖСК „ ... “. В приложената към проекта схема за паркиране са обособени общо 20 бр. места, които са разпределени в свободното междублоково пространство на имот с идентификатор 68850.505.69 по кадастралната карта на града. Проектираният паркинг отново е на две нива, но вече е предвидена връзка между тях посредством рампата, за която е и направеният изкоп. В източната част на имота, южно от сграда с идентификатор 68850.505.69.2 на ЖСК „...“ са предвидени 8 бр. паркоместа, като е предвидено перпендикулярно паркиране спрямо имотната граница. Паркирането на автомобили в двора на кооперацията по отразения начин в проекта - част архитектура, схема за паркиране на автомобили е възможно и е реално осъществимо, освен по отношение на два автомобила в източната част на паркинга и е трудноосъществимо за някои от останалите, подробно описано по-горе. Изкопът и огражденията му стигат до стълбите, водещи към подземния етаж на сграда с идентификатор 68850.505.69.2, т.е. пешеходният достъп, който е бил осъществяван по стълбите в двора към източния паркинг, реално в момента е възпрепятстван. Преминаването е възможно, като се мине по южния ръб на самото стълбище на сградата, със свободна ширина около 30 см. Този участък е с дължина около 1,5 м. Според вещото лице преминаването е затруднено, а за възрастни или трудноподвижни хора е невъзможно. По отношение на автомобилите е затруднено маневрирането в двора поради невъзможността да се използва мястото където е изкопът.

            Според заключението на повторната съдебно-техническа експертиза при изграждане на рампата ще бъдат унищожени 17 кв. м. от бетоновата настилка на алеята и 4 кв. м. от бетоновата настилка на паркинга на горното ниво, 7 кв. м. от базалтовата настилка пред стъпалата на сграда 2 в имота, 6 кв. м. от зелените площи, бордюрите, ограничаващи тези настилки и 5,5 м. подпорна стена с височина 1.20 м. С направения изкоп с дълбочина 1,5 - 2 м. в обхвата на бъдещата автомобилна рампа са унищожени 14 кв. м. от бетоновата алея, 7 кв. м. от базалтовата настилка, 6 кв. м. зелени площи и бордюрите, които ги ограничават. Високото дърво, което се намира в началото на рампата е запазено, но при следващите изкопни работи подкопаването на корените му не е безопасно. Направеният изкоп е с цел разкриване на намиращите се в обхвата на автомобилната рампа подземни проводи и запазването им при изграждането на подпорните стени, ограничаващи рампата. Не е предвидено пешеходно преминаване по рампата и не е възможно пешеходно преминаване от горното ниво на УПИ I 69, кв. 20 на долното му ниво. Не е започнало премахването на настилката от решетъчни плочи на паркинга в източната част на парцела и заменянето и с бетонови павета. При изграждането на този паркинг е предвидено и  полагането на настилка от бетонови павета върху 29 кв. м. зелена площ и поставянето на нови бордюри, ограничаващи настилката. Не е предвидено в проекта запазване на намиращата се в тази зелена площ черница. В проекта - част архитектурна, схема за паркиране на автомобили са показани 7 автомобила, които ще паркират на паркинга в източната част на парцела, за който се предвижда новата настилка. Колите са показани разположени перпендикулярно спрямо южната граница на имота. Според вещото лице паркирането на автомобилите по отразения начин е трудно осъществимо. Реално осъществимо е паркирането на 6 от тези автомобили под ъгъл.

            Разпоредбата на чл.109 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Решението по негаторния иск включва установяване правото на собственост на ищеца, осъждане на ответника да възстанови нещата в предишното им състояние и забрана ответникът да извършва и за в бъдеще нарушението.

            В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68850.505.69.2 по КККР на гр.Стара Загора с административен адрес: гр.Стара Загора, бул. „...“ 96. Сградата е построена от ЖСК „...“ върху държавна земя /общинска след влизане в сила на ЗМСМА/,  по силата на отстъпено през 1959 г. право на строеж. 

Правото на строеж върху държавен парцел включва правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното да стане собственост на суперфициара, като се дерогира принципът на приращението, и правото да се ползува незастроената част от терена на целия държавен парцел. Последният представлява обект на собственост, върху който се разпростира правото на ползуване, което в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.), за разлика от тази на чл. 56, ал. 1 ЗС, няма самостоятелен характер, а е акцесорно право, включено и производно от суперфициарното, отстъпено от държавата за съответния парцел, с което тя го е обременила с оглед на неговото застрояване /в този смисъл е решение № 56 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2007 г., I г. о., ГК/.

Отмяната на посочената разпоредба, която има материалноправен характер, действа за напред. Придобитото право на ползване върху урегулирания държавен имот по време на действието й не се прекратява с отмяната. Правните последици на сключения договор при действието на посочените норми са запазени и ищците се легитимират като носители на това ограничено вещно право. Аргумент за това е и признатото право на суперфициарните собственици на сгради или имоти в сгради, построени върху държавен, а сега общински терен, да изкупят прилежащия терен или този, върху който е, учредено право на строеж - ПМС № 235 от 1996 г. и чл. 35, ал. 3 ЗОС /в този смисъл е решение № 294 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 62/2012 г., I г. о., ГК/.

По въпроса за обхвата на правото на ползване на суперфициаря и действието във времето на разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗС /отм./ ВКС се е произнесъл и свое решение № 307 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3844/2017 г., IV г. о., ГК, в което се казва, че с учредяване на правото на строеж се прехвърля и правото на ползване върху незастроената част от парцела, което за разлика от правото на ползване по чл. 56, ал. 1 ЗС, няма самостоятелен характер, а е акцесорно право, включено и производно от суперфициарното, отстъпено от държавата за съответния парцел, с което тя го е обременила с оглед на неговото застрояване. За разлика от чл. 64 ЗС, собственикът на постройката обаче не е ограничен в ползването на незастроената част от терена, а може да извършва всякакви фактически действия, дори те да не са свързани с използването на постройката според нейното предназначение, като тези фактически действия се разпростират върху цялата незастроена площ. Вещното право на ползване съгласно чл. 56 ЗС не може да се прехвърли със сделка, нито да се придобие по наследяване, а се прекратява по силата на закона със смъртта на ползвателя, ако е било учредено при условията на клауза за пожизнено право на ползване. В хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) правото на ползване продължава да съществува и след смъртта на суперфициаря и преминава в патримониума на наследниците, които са приели наследството, може да бъде прехвърлено и в полза на трети лица, ведно с правото на строеж, съответно с правото на собственост върху построената сграда. Държавата създава в полза на суперфициаря право за "трайно и по-обсебително ползване (вечно ползване)", като за държавата остава "голата собственост". Правилото на чл. 15, ал. 3 ЗС в описания по-горе обем е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 ЗС с ДВ бр. 87/1974 г. (изрично в този смисъл решение № 946/11.04.1979 г. по гр. д. № 946/78 г. на I г. о. на ВС и решение № 59/18.06.2018 г. по гр. д. № 2609/17 г. на II г. о. на ВКС). Отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС (ДВ, бр. ЗЗ от 15.04.1996 г.) няма обратно действие и не засяга придобитите от страните пряко или по правоприемство права, включително и следващото латентната суперфиция акцесорно право на ползване на незастроената част от държавния терен. Обемът на правото на ползване на незастроената част от терена остава непроменен. Трансформацията в правото на собственост върху парцела от държавна в частна държавна или общинска, настъпила след 07.01.1998 г., също не води до промяна в правата на субектите върху придобитите от тях права, вкл. на ползване върху незастроената част от терена.

В решение № 461 от 27.04.2012 г. по гр. д. № 1316/2010 г. на ВКС I г. о. се приема, че правото на ползване на супрефициарния собственик се разпростира в рамките на имота, за който е учредено правото на строеж. Когато след учредяване правото на строеж е настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарят има относно ползването на терена. Акцесорността на правото на ползване на терена от страна на суперфициаря налага извод, че когато парцелът /съответното УПИ/ променя границите си чрез изменение на регулацията, това води съответно до увеличаване или намаляване на терена, които собственикът на сградата може да ползва с цел нейното обслужване и използване по предназначение. В този смисъл е и определение № 495 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2019 г., II г. о., ГК.

Изхождайки от изложените по-горе принципни положения, съдът намира, че ищците, в качеството си на суперфициари, притежават право на ползване върху целия УПИ I-69 в кв.20 по действащия регулационен план на гр. Стара Загора. С оглед на това същите могат да търсят защита срещу всяко неоснователно действие, пречещо им на упражняването на това право от всяко лице, включително и от собственика на терена, какъвто се явява ответникът Община Стара Загора.

От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че в  УПИ I-69 в кв.20 по плана на гр. Стара Загора е направен изкоп с неправилна, продълговата форма, с дължина около 10м. и средна ширина около 2.5 м., а в района на съществуващата подпорна стена - с ширина 3 м. Дълбочината на изкопа е около 2 м. спрямо терена в източната част на имота. Констатирано е, че при изпълнението му са засегнати подпорни стени, елементи на озеленяването и на трайните настилки на междублоковото пространство, както и че изкопът попада в свободната дворна площ в границите на имота, върху който е учредено право на строеж на ЖСК „...“. В заключението на повторната съдебно-техническа експертиза също е отразено, че направеният изкоп е с дълбочина 1,5-2 м. в обхвата на бъдещата автомобилна рампа и при направата му са  унищожени 14 кв. м. от бетоновата алея, 7 кв. м. от базалтовата настилка, 6 кв. м. зелени площи и бордюрите, които ги ограничават. Според вещото лице направеният изкоп е с цел разкриване на намиращите се в обхвата на автомобилната рампа подземни проводи и запазването им при изграждането на подпорните стени, ограничаващи рампата.

            Ответникът не оспорва твърдението, че е направил посочения изкоп в  УПИ I-69 в кв.20 по плана на гр. Стара Загора, но излага твърдения за правомерност на тези действия, като се позовава на издадено в негова полза разрешение за строеж № 19-577/12.12.2018 г. на главния архитект на  Община Стара Загора за извършване на строителство на „Автомобилна рампа за осигуряване на достъп в междублоковото пространство в УПИ I-69 в кв.20, гр. Стара Загора /л.89 от делото/. Както става ясно от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, направата на процесния изкоп е етап от реализацията на строителството на автомобилната рампа и цели да подготви изграждането на подпорните стени на същата.

От представеното по делото решение № 126/13.04.2020 г. по адм.д.№ 699/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора обаче е видно, че при извършване от ответника на действията, предмет на негаторния иск, посоченото разрешение за строеж № 19-577/12.12.2018 г. на главния архитект на  Община Стара Загора не било влязло в сила, тъй като оспорването има суспензивен ефект. Доколкото по делото няма данни за допуснато предварително изпълнение на административния акт, действията на ответника не са извършени въз основа на изпълняемо към момента на реализирането им разрешение за строеж. Това означава, че действията на ответника по направа на изкоп в УПИ I-за жилищно строителство в квартал 20 по плана на гр. Стара Загора са в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗУТ и се явяват  неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС.

            Неоснователните действия на ответника несъмнено смущават и затрудняват ищците при упражняване в пълен обем на правото им на ползване върху целия терен на  УПИ I-69 в кв.20 по плана на гр. Стара Загора, както и пречат на обслужването на самата сграда, в която се намират собствените на ищците самостоятелни обекти. И двете експертни заключения по делото са категорични, че направеният изкоп и неговите ограждения пречат на преминаването от южната страна на сградата и на маневрирането на автомобили в тази част на поземления имот, както и че изцяло препятстват съществувалия преди това пешеходен достъп до сградата откъм бул.“...“ и достъпа по изграденото стълбище към източната част на паркинга. 

            По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответникът да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в направа на изкоп в УПИ I-69 в квартал 20 по плана на гр. Стара Загора, както и да възстанови състоянието преди неоснователното действие, като засипе направения изкоп, възстанови бетоновата настилка и подпорната стена между двете нива на двора.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците направените по делото разноски както следва: на ищците Д.Д.К., Д.И.А. и М.Й.Г. в размер на 600 лв., представляващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице, на  ищеца Д.Д.К. в размер на 600 лв.,  представляващи адвокатско възнаграждение, и на ищеца Д.И.А. в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

     Р   Е   Ш   И  :

           

            ОСЪЖДА по иск на Д.Д.К. ***, Д.И.А. *** и М.Й.Г. ***, бул. „...“ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в направа на изкоп в УПИ I-69 в квартал 20 по плана на гр. Стара Загора, както и да възстанови състоянието преди неоснователното действие, като  засипе направения изкоп, възстанови бетоновата настилка и подпорната стена между двете нива на двора.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА, гр.Стара Загора, бул. „...“ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Д.Д.К. ***, Д.И.А. *** и М.Й.Г. *** сумата 600 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ОБЩИНА, гр.Стара Загора, бул. „...“ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Д.Д.К. ***, сумата 600 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ОБЩИНА, гр.Стара Загора, бул. „...“ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Д.И.А. *** сумата 600 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :