Р Е Ш Е Н И Е №
126
Град Н., 16.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
При секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 1794 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “М-****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.П.Т., срещу Наказателно постановление № 467204-F501033 / 01.10.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението умишлено, като се позовава на незнанието на изискванто на наредбата, както и че нито счетоводителя нито търговецът, който обслужва дружеството, го е уведомил за това изискване, но и че върху издадения фискален касов бон е посочена общата сума за плащане, включваща отделните стойности на стоките, които са били закупени. Моли постановлението да бъде отменено по причини, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, то не е извършено умишлено, и се явява първо за търговеца, поради което следва да бъде прието за маловажен случай.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподаел се представлява от законния си представител, който заявява, че поддържа жалбаа с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита нарушението за доказано с довода, че фискалният бон без необхдимите реквизити ощетява потребителя, тъй като го лишава от възможността да узнае стойността на отделните закупени стоки, както и че не се касае за маловажен случай. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.08.2019г. за ремето от 22:03 часа до 23:15 часа е извършена проверка от В.К.Т. и Златка Цветанова Негулова, двамата на длъжност “Инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГДФК, в търговски обект: Бисро “Малката перла”, стопанисван от “М-****” ЕООД, ЕИК *****, находящ се в град Н., Пристанище Юг, павилион 10, във връзка със спазването на данъчно-осигурителното законодателство, а за резултатите от проверката са съставили Протокол за извършена проверка № 0342870 от 01.08.2019г. Според съдържанието на протокола при проверката е присъствала М.П.Т., в качеството й на управител на “М-****” ЕООД, а преди легитимацията на органите по приходите е извършена контролна покупка, за която е бил издаден фискален бон, като същият не съдържа необходимите реквизити съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006г. на МФ; във фискалния бон се изписва общо “бар” и “кухня” без наименование на стоката/услугата. В бета няма програмен продукт, към фискалния бон се прикрепва единствено бележка от кочан, която е ръчно написана, съдържаща пръчаните стоки по вид. След легитимация е извършено засичане на касова наличност в обекта. Изведен е междинен дневен отчт с № 012585/01.08.2019г., попълнен е опис на паричните средства в касата от управителя на обекта. Няма констатирана разлика. Наредено е било на законния представител на “М-****” ЕООД да се яви на 05.08.2019г. в 12:00 часа или чрез упълномощено лице, в сградата та ТД а НАП Бургас, за съставяне и връчване на акт за установянане на административно нарушение (АУАН).
АУАН № F501033/05.08.2019г. е съставен от В.К. Тречков за това, че на 01.08.2018г. в 22:03 часа, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – бистро “Малката перла”, находящ се в град Н., Пристанище Юг, Павилион 10, стопанисван от “М-***” ЕООД, ЕИК *****, се установило следното: преди легитимация на органите по приходите е извършена контролна покупка на 1 брой минерална вода, 1 брой кока кола, 1 брой пърленка, 1 брой свинска кавърма и 1 брй овчарска салата, на обща стойност 27,50 лева, за което е издаден касов бон № 012584/01.08.2019г. от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, модел Шремол KL, ИН на ФУ: ZK055722 и ФП № 50061659 от сервитьор Петър Василев Василев, видно от който, липсва наименование на стката/услугата, кличеството и стойност по видове заскупени стоки или услуги, с което “М-****” ЕООД с ЕИК *****, е нарушило изискванията от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, а именн фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и д съдържа задължително следните реквизити: таименование настоката/услугата, количество и стойност по видоме закупени стоки или услуги. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта същият е подписан от актсъставителя, от двама свидетели при съставянето на акта и от упълномощен представиел на “М-****” ЕООД, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията и също е квалифицирал нарушението по чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес да обжалва процесното наказателно постановление, в
даконоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От формална страна обаче, не са спазени изискуемите от чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН реквизити и по двата акта. Установеното нарушение не съответства в пълнота на цифровата правна квалификация в Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Административно наказващият орган е допуснал да се издаде наказателно постановление, в което при непълен процес на правна квалификация е определено наказание имуществена санкция.
Съгласно словесното описание на нарушението, правната му квалификация е следвало да бъде по чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата като реквизит на фискалната касова бележка следва да има наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки и услуги. Допустимо е това непълно посочване на нарушената правна норма да съществува в акта, но съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и тогава, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по категоричен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Вместо това административно наказващият орган е допуснал този недостатък от акта да бъде пренесен и в атакуваното наказателно постановление.
Правилно и законосъобразно е избрана санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. 2-о от ЗДДС – нарушението не води до неотразяване на приходи, каквито данни не са изложени в административно наказателното производство, а препращането към ал.1 от чл.185 от ЗДДС има отношение само относно размера на санкцията, която е избрана в минимален размер.
Непълното посочване на правна квалификация на нарушението е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение е винаги съществено и е основание за отмяна на наказателното постановление.
При тези констатации съдът счита, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не е направил разноски по делото, не претендира заплащане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по присъждане на такива разноски.
С оглед изхода на делото, на административно наказващият орган не се дължат разноски, поради което и претенцията за заплащане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 467204-F501033 / 01.10.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, на “М-****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.П.Т., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП за осъждането на “М-****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.П.Т., да заплати юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: