РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Благоевград, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20241210201124 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба от „Формула 2“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. К* ПЗ С*, ул.”С*,
представлявано от К* Б* – управител, подадена чрез адв.Ч. с адрес за
призоваване гр.Б*, ул.”Г*”№*против ЕФ за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във
връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
В жалбата се сочи, че при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е
определен субектът на административнонаказателната отговорност в лицето
на жалбоподателя, сочи се нарушена процедура по ангажиране на отговорност
с електронен фиш. Иска се отмяна на процесния фиш.Претендират се
разноски.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовани
не изпраща представител. По делото е постъпило становище от адв. Ч., който
поддържа жалбата, по същество изразява становище за незаконосъобразност
на атакувания фиш и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
За наказващия орган Агенция "Пътна инфраструктура" се явява
процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и
1
пледира атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като
законосъобразен, излага подробни доводи в писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за
установено следното:
На 22.07.2023 г. в 09:38 часа в община Благоевград по път А-3 км.
92+548, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа e установено нарушение за ППС Влекач „В*“ , с регистрационен номер
*, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6В, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 50000, като автомобила се е движил и
за същия изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
е установено с устройство № 10122, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на А-3 км. 92+548. Било установено, че собственик на процесния
автомобил е дружеството жалбоподател, поради което за извършеното
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП е издаден и атакувания ЕФ № **********,
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона
за движението по пътищата на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 2500. 00 лв.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата е създала доклад с номер на нарушението. Към доклада са
приложени статични изображения във вид на снимков материал. От публично
достъпното решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол
такса се установява, че А-3 – автомагистрала, е част от този списък.
След връчване на атакувания електронен фиш на дружеството –
жалбоподател, от същото е депозирано възражение в срока по чл.187а, ал.4 от
ЗДвП, с което е направено искане за анулиране на фиша, поради това че към
датата на нарушението аватомобила е бил във фактическо владение на друго
дружество, за което са представени доказателства /д-р за наем и приемо –
предавателен протокол/. След запознаване с възражението наказаващия орган
с Решение от 12.09.2024г. е постановил отказ да анулира процесния фиш .
В хода на съдебното производство са представени доказателства и от
наказващия орган, а именно становище, което установява, че на процесната
дата няма получени тол декларации и маршрутни карти. Представени са
доказателства за утвърден образец на ЕФ. Към преписката са приложени и
приети като доказателства писмена молба от жалбоподателя, в което е
посочено, че към датата на нарушението процесното ППС е било отдадено
под наем на друго дружество, за което са представени и доказателства договор
2
за наем и приемо-предавателен протокол, поради което е направено искане за
анулиране на фиша. Представено е и Решение на наказващия орган за отказ да
анулира електронния фиш.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на
събраните писмени доказателства за тяхното установяване, а именно известие
за доставяне, снимков материал, справка за процесното нарушение, образец на
ЕФ, становище, договор за наем, приемо-предавателен протокол, решение
/л.24/, които съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, вътрешно без противоречиви и логически
последователни.
При така установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, съдът установи от правна страна
следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона
срок, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна.
В рамките на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В случая нарушението е
установено от доклад и снимки от електронната система за събиране на пътни
такси, които установяват, че процесното ППС се е движило на сочената дата
по път А 3 на посочения километър.Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8
от Закон за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Електронният фиш е
издаден въз основа на чл. 189ж от Закон за движение по пътищата, който
предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
насока следва да се посочи, че макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал.3 от
ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична
регламентация за „електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б“ от
ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото
законодателство. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочени норми се
регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на
3
акта за установяване на административно нарушение или на електронния
фиш. Това правило отново сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може
да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ
е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно
средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а
не неговият собственик или регистриран ползвател /собственикът е субект
именно на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/. Собственикът или
ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава
регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 -
3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на
процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от
законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде
установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.
Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира
правомощие за определените от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на
функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за
извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен
правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато,
поради което и доводите в обратна насока съдът приема за неоснователни.
Определените в закона изисквания към електронния фиш е да
съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Атакувания електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", за което по делото са представени доказателства. От
приложените образци се установява, че процесния е съобразен с утвърдения
образец. Електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП, установяваща, че Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. Мястото на извършване на нарушението е
посочено на км. 92+548 от А-3. Съгласно чл. 179, ал. 3е от ЗДвП при
нарушения, установени въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. З
от същия закон за място на извършване на нарушенията по чл. 179, ал. 3- 36 от
4
същия се счита първото място, на което е установено движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Видно от генерираният на
основание чл. 167а, ал. З от ЗДвП доклад за извършеното нарушение същото е
установено от устройство (тол секция) номер 101122, намиращо се на път А-3
км 92+548, където е заснето движението на Влекач „В*“ , с регистрационен
номер *, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6В, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 50000 и е генериран
снимков материал. В електронния фиш са описани датата и часа на
извършеното нарушение 22.07.2023 г. в 09:38 ч., регистрационния номер на
автомобила и данни за неговата маса, брой оси, екологична категория, които
дават възможност за идентификация на автомобила и определяне на неговата
категория. Посочено е основанието за налагане на имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на процесното
ППС, с което е извършено нарушението. Посоченото води до извод, че в
рамките на производството по ангажиране на отговорност на жалбоподателя с
атакувания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да ограничават или препятстват правото на защита. Съдът
намира и, че деянието не е маловажно и към него не са приложими правилата
на чл. 28 от ЗАНН, като отчита, че нарушението засяга безопасността на
движението по пътищата и не е установена необичайно ниска степен на
обществена опасност, която да го отличава от останалите случаи на подобни
нарушения, както и като взе предвид, че според разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, като
е доказано, че на 22.07.2023 г. в 09:38 часа в община Благоевград по път А-3
км. 92+548, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа e установено нарушение за Влекач „В* , с регистрационен номер
*, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6В, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 50000.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение
по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, които
зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние. Видно от
приложената електронна справка по делото посоченото ППС е с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 т., поради което на основание
чл. 10, aл. 1, т. 2 от Закона за пътищата за движението му по платената пътна
мрежа се дължи тол такса. Тол таксата е такса за изминато разстояние, като
заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък. Всеки път и пътен участък от
платената пътна мрежа е разделен на тол сегменти, за навлизането и
движението през всеки от който, се дължи тол такса в определения размер.
Тол таксите се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
5
превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък. Агенция ’’Пътна
инфраструктура" чрез Електронната система за събиране на тол такси
определя изминатото разстояние от пътя и пътните участъци, за които се
дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я начислява на задължения
субект по реда на наредба. В процесния случай поради липсата на валидна
подадена тол декларация или маршрутна карта, дължимата такса в атакувания
фиш е определена съобразно категорията на ППС. Допуснато е нарушение по
чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, който задължава собственика
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Съдът намира обаче, че неправилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че ППС е управлявано от трето лице. Цитираната разпоредба
съдържа една оборима презумпция, която задължава да се приеме, че ППС е
управлявано от собственика му, респ. от вписания ползвател, но само ако в
хода на проверката не бъде установено различно фактическо положение - че
ППС е управлявано от другиго. В случая процедурата по оспорване на тази
презумпция е била стартирана и е доказаната именно последната хипотеза, че
ППС е управлявано от трето лице. От доказателствата по делото се установява
по несъмнен начин, че въпросното ППС макар и регистрирано на името на
жалбоподателя, то действително, по силата на договора за наем е било в
държане на наемателя „А* Т**“ЕООД и същият е имал качеството на
ползвател към момента на нарушението. АНО е бил наясно с това
обстоятелство и въпреки това не е положил усилия да изясни кой е бил водача
В разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП е разписана процедурата за
освобождаване от административнонаказателна отговорност на вписания
собственик, съответно ползвател в 7-дневен срок от връчването на
електронния фиш трябва да представи декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУМПС. Само в този
6
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се
издава нов ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай
такава декларация е подадена в срок. В закона не е предвидено нито
специална форма на декларацията, нито какви точно данни следва да съдържа
същата, което води до извод, че е достатъчно от съдържанието й да се
установява посоченото лице. С молба и приложена декларация
жалбоподателят не само че е посочил друго лице, което е фактическият
държател и ползвател на ППС, но и е представил пълен набор от документи
/договор за наем, протокол за предаване на ППС /, удостоверяващи, че това
лице е получило фактическата власт върху ППС и той се явява негов реален
ползвател към датата на нарушението. Относно второто изискване на закона
за анулиране на ЕФ, следва да се посочи, че жалбоподателят е бил в обективна
невъзможност да го изпълни, тъй като ППС е било предоставено за ползване
на друго юридическо лице, за чиито персонал няма как да има знание, още
повече да има достъп до документите на дружеството за въпросната дата на
нарушението, удостоверяващи конкретния водач на ППС. Пълното
абсолютизиране на изискването да се представи свидетелство за управление
на МПС, каквото обективно собственикът не може да представи, води до
възникване на противоречие с основни принципи, а именно да се установи
обективната истина и отговорността да се понесе от лицето, извършител на
нарушението /Решение № 424/08.03.2018 г. по д. № 102/2018 г., Решение №
715/13.04.2018 г. по д. № 154/2018 г., Определение № 2034/23.08.2018 г. по д.
№ 2008/2018 г. на АдмСБургас/. Поради което и съдът намира, че неправилно
АНО е санкционирал жалбоподателя с издадения ЕФ срещу него. АНО е имал
възможност да изиска допълнителна информация за изясняване
самоличността на физическото лице, управлявало ППС, а при невъзможност
да го установи е следвало да издаде ЕФ срещу безспорния ползвател на
въпросното ППС - „А* Т*“ЕООД.
В допълнение съдът намира да отбележи също, че неправилно е
становището, че само регистрирани ползватели могат да носят АНО. Това
тълкуване е изначално неправилно и не почива на цитираните в ЕФ и
становището законови разпоредби. Вложеният смисъл тук е да се посочи по
един бърз и лесен начин кой е субектът който следва да понесе обективната
отговорност за тези нарушения, но в никакъв случай не се очертава по един
абсолютен начин кръга на субектите, които могат да носят АНО. По правило
7
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че
административнонаказателната отговорност е лична и целта е да се накаже
извършителят на административното нарушение. Целта на закона е да
санкционират нарушителите на правилата за движение на пътищата, като
законодателят е създал механизъм за бързо установяване на нарушенията и
своевременно наказване на нарушителите. Въведената от закона възможност
ЕФ да се издаде на собственика на ППС, респ. на регистрирания ползвател, е с
оглед бързина при санкциониране на нарушителя, но същата не следва да
противоречи на принципа за установяване на обективната истина и
установяване на действителния извършител на нарушението. Именно с оглед
принципа, че всяко лице следва да понесе отговорността за собствените си
неправомерни действия, законодателят е дал възможност на собственика,
респ. ползвателя /независимо дали е регистриран или не/, да посочи кое е
онова лице, на което е предоставило ППС, респ. което е управлявало същото и
да се ангажира именно неговата отговорност. В случая, собственикът на ППС
е предоставил изчерпателна информация за ползвателя на ППС, поради което
задължение за административнонаказващия орган, съгласно чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, е да прецени възраженията и ако е необходимо да извърши и
разследване на спорните обстоятелства, вкл. да иска съдействие от МВР и
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Ето защо съдът
намира, че в случая административнонаказващият орган неправилно не е
анулирал издадения ЕФ, тъй като са налице обстоятелства, които сочат, че
ползвателят е друго лице, на което е поверено ППС.
Самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш
представлява непропорционалността на наложената санкция. С решение на от
21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /България /,
Съда на Европейския съюз приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно
8
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран
размер. Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията
на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския
парламент и на Съвета.
Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за
"пропорционалност" и към посочения кръг обществени отношения. В случая
законодателят е въвел следната санкционна система при незаплащане на
дължимата тол такса:
-задължение по чл. 10б за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният
размер се определя на база максималната дължима такса, определена в
тарифата по чл. 10, ал. 6 за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка
между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
-кумулативно с това е предвидена и административна санкция в чувствително
завишен фиксиран размер в чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която
санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол
такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото
разстояние. При така предвиденото в националния закон, съдът намира, че
въведената система е в нарушение с принципа за пропорционалност,
доколкото видно от чл. 26 Тарифа за таксите, които се събират за преминаване
и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните
такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е
дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото (подобно на
санкциите по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП) не е обвързан с вида на
неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично),
причините за това и дължината на изминатото разстояние. В подобни случаи
следва да се извърши проверка дали съществува обща административно
наказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за
нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава
обща санкционна разпоредба липсва. Единствената такава е тази на чл. 185 от
ЗДвП, но същата предвижда само налагане на глоба и по аргумент от
9
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ
и ЕТ се налагат санкции, да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе
към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.
Посоченото обуславя отмяна на ЕФ, поради несъответствие на наложената
санкция с член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, в какъвто смисъл е и посоченото по-горе
решение на СЕС.
Предвид всичко изложено, като незаконосъобразен атакувания
електронен фиш следва да бъде отменен.
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива,
в размер на 550 лв. Съдът намира, че претенцията е съобразена с НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция и при липсата на възражения от ответната
страна по претендирания размер на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 550 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на АПИ, която е юридическото лице, издател на
незаконосъобразния акт.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Предвид това и на основание чл. 63, ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с
който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на „Формула 2“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. К**, П*, ул.”С*, представлявано от К*
Б* – управител е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „Формула 2“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К**, ПЗ *,
ул.”С**, представлявано от К* Б* – управител сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 550 лв.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11