№ 36016
гр. С., 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110104728 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „. срещу Й. Г. Д. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 400 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем № 661941/ 13.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заповед за изпълнение- 30.1.2023г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 20.03 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
13.4.2022г.- 28.5.2022г., сумата 43,6 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.7.2022г.- 01.1.2023г., сумата 209.97 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение и сумата 63 лева, представляваща неустойка за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е предоставил заем в
размер на 400 лева със задължение за връщането му на погасителните вноски, ведно с
уговореното възнаграждение. Поддържа, че страните по договора за потребителски кредит
са договорили, че длъжникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави обезпечение, като при неизпълнението му, страните са договорили заплащане на
1
неустойка (в размер на 50 % от предоставената в заем сума). Сочи се, че страните са
договорили, че при забава длъжникът също дължи обезпечение.
Допълнителното задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение има за цел да се
възстанови основният дълг (главница и възнаградителна лихва) по един относително по-
бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден
финансов ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да
пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
(обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от номинално
съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в
икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер
на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици;
в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване.
Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен – кредиторът сам е поел риск да
отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че неустойката
служи за покриване на първите два разгледани по- горе аспекта на вредите, които всъщност
са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, каквото също е
начислявано, води до превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие
(чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК). Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия
аспект неустойката дублира самия основен дълг- ако длъжникът е неплатежоспособен,
„загубата“ за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
(чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата
противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, кредиторът се опитва
да черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр.
съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета не следва да се отпускат предварително
необезпечени кредити на некредитоспособни длъжници.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава,
потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на
законната лихва. Договорната клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка
при забава, влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
поради което е нищожна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
2
посочената част – относно възнаграждение за допълнителен пакет услуги, следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ./ 30.01.2023г. на „. срещу Й. Г. Д. за издаване при условията
на солидарна отговорност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в частта за сумата от сумата 209.97 лева, представляваща неустойка за неизпълнение и
сумата 63 лева, представляваща неустойка за забава.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3