№ 4022
гр. ..., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110131911 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против И. Л. П. с ЕГН:
**********, Б. Р. П. с ЕГН: ********** и М. Р. М. с ЕГН: ********** за
осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност
на „...” ЕАД сума в общ размер на 724.89 лв., от които 567.16 лв. – главница,
представляваща обща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
133.59 лв. - мораторна лихва за забава, начислена за периода от 30.05.2019 г.
до 18.05.2022 г. върху посочената главница за потребена топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сума за дялово разпределение
в размер на 19.47 лв. – главница от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и 4.67 лв. - лихва за периода от 30.04.2019 г. до
18.05.2022 г., както и направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, при квоти: 1/3 за всеки от ответниците.
Твърди се, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., аб. № ..., като за посочения по-
горе период не са платили дължимите суми за топлинна енергия и цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от „...“ ООД, чиято стойност
ищецът претендира на основание чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия
на ищеца, като се претендира и лихвата за забава върху така формираните
главници.
Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени
1
искания за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза по делото, прави се искане по чл. 219 ГПК за привличане на „...”
ООД като трето лице подпомагаща ищеца страна.
Ответницата М. М. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва претендираните от ищеца суми, като твърди,
че са неточни и не са изразходвани, а освен това прави възражение за
погасителна давност.
Ответницата И. Л. П. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва претендираните от ищеца суми, като
твърди, че са неточни и не са изразходвани, а освен това прави възражение за
погасителна давност.
Ответникът Б. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на
исковата молба, с който сочи, че е платил изцяло приспадащата му се част от
задължението.
Третото лице подпомагаща страна не изразява становище по
съществото на делото, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; обстоятелството,
че ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период за процесния топлоснабден имот, в качеството им
на негови собственици по силата на наследствено правоприемство от Р. Б. П.;
обстоятелството, че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност претендираната сума; обстоятелството, че през
исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на претендираната сума; с оглед възражението за
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на
давността.
По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и че
дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника П. е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните факти: плащане на сумата от 308,30 лв.,
с която са погасени процесните вземания на ищеца.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1) че в рамките на исковия период сградата етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена; 2) че
ответниците са наследници на Р. Б. П. и в качеството си на такива са
придобили собствеността върху топлоснабдения имот при квоти 1/3 за всеки
2
от тях.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства,
установява се, че към момента ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот. В периода, в който ищецът твърди, че са възникнали
вземанията му – 1.05.2018 г. – 30.04.2020 г., собственик на имота е бил
техният наследодател – починалият Р. Б. П.. Фактът, че той е бил собственик
на имота, се установява от представения нотариален акт за учредяване право
на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване № .../2003
г. по описа на нотариус ..., рег. № ... в Нотариалната камара, като този факт не
е спорен по делото. Р. Б. П. е починал на 24.06.2020 г., видно от
предоставената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответниците
са наследници на починалия Р. Б. П.. Като такива те отговарят за
задълженията на своя наследодател в условията на разделна отговорност,
съобразно наследствената си квота.
По отношение на ответника Б. Р. П.:
По делото се твърди от ответника Б. Р. П., че е изпълнил своята част от
задължението, като е заплатил 1/3 от претендираните от ищеца суми, в това
число 241,63 лв. – 1/3 от вземанията в общ размер от 724,89 лв., 50 лв. – 1/3 от
възнаграждението на юрисконсулт и 16,67 лв. – 1/3 от размера на внесената
от ищеца държавна такса за разглеждане на делото.
Ищецът не оспорва това обстоятелство, а изрично го признава в
проведеното по делото открито съдебно заседание. Плащането се установява
и от представеното по делото преводно нареждане от 22.02.2023 г., както и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
поради което съдът намира, че исковете, предявени срещу Б. Р. П., са
неоснователни.
По отношение на ответниците И. Л. П. и М. Р. М.:
Както беше отбелязано по-горе, по делото е отделено като безспорно
3
обстоятелството, че ответниците са наследници на починалия Р. П. и като
такива отговарят за неговите задължения до размера на наследствената си
квота. Отделено е и като безспорно обстоятелството, че квотата на всяка
ответница е 1/3.
За установяване на ползваното през процесния период количество
топлинна енергия по делото е прието заключение на допусната съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. От заключението на вещото лице се установява, че общият
топломер в абонатната станция на сградата, където се намира процесният
топлоснабден имот, се отчита по електронен път всеки месец.
Технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от
топлопреносното предприятие, като същите били изчислени по предвидения в
закона ред. Вещото лице е посочило, че за периода 1.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и не са начислени
суми за ползване на такава. Топлинна енергия е ползвана за битово горещо
водоснабдяване, за което са начислени суми в общ размер от 429,00 лв., както
и за сградна инсталация, за което са начислени суми в общ размер от 130,37
лв. За периода 1.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е начислена сумата от 0,20 лв. за
отопление на имот, сумата от 169,11 лв. за отдаваната топлинна енергия за
сградна инсталация и сумата от 0,00 лв. за битово горещо водоснабдяване.
Предвид издадените общи фактури, за периода 1.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е
налице сума за връщане в размер на 150,87 лв., а за периода 1.05.2019 г. –
30.04.2020 г. – сума за връщане в размер от 212,81 лв. Така според вещото
лице за процесния период за реално потребеното количество топлинна
енергия се дължи сумата в общ размер от 728,66 лв., като е взето предвид и
направеното изравняване, съгласно което са налице суми за връщане.
Изводите на вещото лице се подкрепят и от представените от третото
лице подпомагаща страна писмени доказателства.
С оглед изложеното, неоснователно е направеното от ответниците М. и
Л. П. оспорване, че по делото не е доказано, че количествата топлинна
енергия, на които съответстват претендираните от ищеца суми, не са
изразходвани. От заключението се установява и какви са отделните
количества ползвана топлинна енергия по пера – за отопление на имот, битово
горещо водоснабдяване и сградна инсталация.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се
установява, че общо дължимите суми от ответниците за процесния период са
в размер от 567,16 лв. – главница за ползвана топлинна енергия и 19,47 лв. –
главница за услугата дялово разпределение.
Разликата между паричните стойности за ползваната топлинна енергия
между двете експертизи – техническа и счетоводна – в случая е обяснима,
предвид извършваните от ищеца счетоводни операции, в това число
прихващане на 14.08.2019 г., с което е намалена дължимата от ищците сума с
161,57 лв. Ето защо противоречие в двете заключения по същество не се
констатира – първата има за предмет установяване на ползваното количество
топлинна енергия и нейното остойностяване, предвид оспорванията,
направени от ответниците М. и Л. П. в тази връзка, а втората – отразяване на
дължимите суми в счетоводството на ищеца, наличие на данни за погасяване
4
на задълженията, извършваните счетоводни операции, свързани с отразяване
на изравнителните сметки.
Възприетото от вещите лица е в съответствие с издаваните документи
от дружеството, извършващо услугата дялово разпределение в сградата
етажна собственост, които са представени по делото.
С оглед изложеното, установява се, че ползваната топлинна енергия за
процесния период е на стойност 567,16 лв., а дължимите суми за услугата
дялово разпределение са в размер от 19,47 лв. Спрямо наследствените квоти,
ответниците отговарят за по 1/3 от тези суми.
Направено е и възражение за погасителна давност от ответниците М. и
Л. П., което е частично основателно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 14.06.2022 г. За процесния период са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „...“ ЕАД на клиенти в гр.
..., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.01.2019 г. включително, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г. до
22.05.2020 г., поради което давността за вземанията за м.02.2019 г. е била
прекъсната с подаване на исковата молба.
При това положение непогасената част от вземането на ищеца за
периода 1.02.2019 г. – 30.04.2019 г. е 244,78 лв., като тази сума е съобразена с
обстоятелството, че след изравняването с обща фактура от 31.07.2019 г. е
налице сума за възстановяване, т.е. издаваните фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия следва да се редуцират, предвид установената
след изравняването реална консумация на топлинна енергия, като освен това е
взето предвид и частичното погасяване на задълженията с извършеното
прихващане на 14.08.2019 г. (вж. стр. 3 от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза). Сумата е изчислена по реда на чл. 162 ГПК, при
5
редуциране на дължимите суми по прогнозна консумация пропорционално
със сумата за възстановяване и при съобразяване с прихващането от
14.08.2019 г.
За периода 1.05.2019 г. – 30.04.2020 г. вземанията не се явяват погасени
по давност и са дължими. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, същите са в общ размер от 169,29 лв. (стр.
3 от заключението, вж. „Забележка“) след редуциране на задължението по
общата фактура със сумата от 33,07 лв., поради възстановяване на суми на
основание ЗИД на ЗЕ – 31.07.2020 г.
Така дължимите суми за главница за топлинна енергия, които не се
обхващат от погасителна давност, са в общ размер 414,07 лв. Ответникът Б. Р.
П. е платил своята част от задължението. Двете ответници М. и Л. П.
отговарят за по 1/3 от задължението, съответно – за сумата от по 138.02 лв.
Относно услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.
Задълженията за услугата дялово разпределение за процесния период
1.04.2019 г. до 30.04.2020 г. са в общ размер от 19,47 лв., като същите не са
покрити от погасителна давност. Не е спорно по делото, че услугата е била
предоставяна от третото лице подпомагаща страна.
Ответникът Б. Р. П. е платил своята част от задължението. Двете
ответници М. и Л. П. отговарят за по 1/3 от задължението, съответно – за
сумата от по 6,49 лв.
По исковете за мораторна лихва:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
Ответникът Б. П. е изпълнил своята част от задължението за заплащане
на мораторна лихва върху начислените суми за главница, поради което
6
исковете спрямо него са неоснователни.
Ответниците М. и Л. П. дължат лихва за забава върху непогасената част
от вземанията по първата обща фактура или върху сумата в размер от 244,78
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. (съгласно направеното искане
и при съобразяване с датата на изпадане в забава). Същата, изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 66,42 лв. Ответниците М. и Л. П.
отговарят за по 1/3 част от сумата, като задължението на всяка от тях възлиза
на 22,14 лв.
По втората обща фактура дължимата законна лихва от ответниците е
28,76 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 18.05.2020 г., съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът П. е
изпълнил своята част от задължението. Ответниците М. и Л. П. дължат по 1/3
част от сумата или 9,59 лв. за всяка от тях.
По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че
намира същия за неоснователен. С общите условия, приложими към договора,
не е регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не
установява да е отправил до ответниците покана за заплащането на цената на
тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и ищецът и
ответниците.
Ищецът претендира разноски. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът констатира, че по делото са налице доказателства за направени
разноски в следния размер: 50,00 лв. – държавна такса (л. 72), 600 лв. –
депозити за възнаграждения на вещите лица (л. 85, 86 и доказателства към
молбата от 25.10.2023 г.), 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, съгласно
направеното с исковата молба искане и определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Дължимите на ищеца разноски следва да бъдат изчислени при
съобразяване със следните обстоятелства: ответникът Б. П. е заплатил
доброволно задължението си в хода на делото, като е представил и
доказателства за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
последното в размер, който е по-висок от дължимия от него, поради което по
данни от счетоводството на ищеца с надвнесената сума са покрити и законни
лихви, дължими върху главницата за процесния период (вж. заключението по
ССчЕ). Ответникът Б. П. не следва да отговаря за направените разноски за
депозити за възнаграждения на вещите лица, доколкото същият не е оспорил
претенцията на ищеца и не е предизвикал реализирането на тези разноски.
Предвид изложеното и при съобразяване с направеното плащане,
ответникът П. не следва да бъде осъждан да заплати разноски в полза на
ищеца – дължимите от него са вече заплатени.
Ответниците М. и Л. П. следва да бъдат осъдени да заплатят
направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете, при
квоти по 1/3 за всяка от тях по отношение на държавната такса и
7
юрисконсултското възнаграждение. Доколкото реализираните от ищеца
разноски за депозити за възнаграждения на вещите лица са по повод
направените от тези две ответници оспорвания, съдът намира, че за тези
разноски двете ответници отговарят при квота ½ за всяка от тях, съобразно
уважената част от исковете.
По изложените съображения ответниците дължат разноски в размер от
по 41.43 лв. – 1/3 от направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, за
всяка от тях.
За изчисляване на дължимите от двете ответници разноски за внесените
от ищеца депозити са е взета предвид цената само на предявените срещу тях
искове. Съобразно уважената част от исковете, същите дължат 437,62 лв. или
по 218,81 за всяка от тях.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което такива в тяхна полза не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. „...“ № ..., да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ..., ул.
„..., по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата в размер от 138,02 лв.,
представляваща главница за предоставена от ищеца топлинна енергия за
периода 1.02.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к.
„...“, ул. „...“ № ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер от 31,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г.
както и сумата от 6,49 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение, извършвана за посочения топлоснабден имот за периода
30.04.2019 г. – 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над 138,02 лв. до пълния предявен размер от 189,05 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за предоставена от ищеца
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к. „...“, ул. „...“ № ...,
аб. № ..., както и за периода 1.05.2018 г. – 31.01.2019 г., както и за разликата
над 31,73 лв. до пълния предявен размер от 44,53 лв. и за периода 30.05.2019
г. – 14.09.2019 г., представляваща мораторна лихва, начислена върху
дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата от 1,55 лв. –
мораторна лихва, начислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение, за периода 30.04.2019 г. – 18.05.2022 г.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. „...“ № ..., да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ..., ул.
„..., по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата в размер от 138,02 лв.,
представляваща главница за предоставена от ищеца топлинна енергия за
периода 1.02.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к.
„...“, ул. „...“ № ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до
8
окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер от 31,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г.
както и сумата от 6,49 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение, извършвана за посочения топлоснабден имот за периода
30.04.2019 г. – 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над 138,02 лв. до пълния предявен размер от 189,05 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за предоставена от ищеца
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к. „...“, ул. „...“ № ...,
аб. № ..., както и за периода 1.05.2018 г. – 31.01.2019 г., както и за разликата
над 31,73 лв. до пълния предявен размер от 44,53 лв. и за периода 30.05.2019
г. – 14.09.2019 г., представляваща мораторна лихва, начислена върху
дължимата главница за топлинна енергия, както и за сумата от 1,55 лв. –
мораторна лихва, начислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение, за периода 30.04.2019 г. – 18.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. ..., ул. „..., срещу Б. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. ...,
бул. „...., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника Б. Р. П., ЕГН **********, да
заплати на ищеца „...“ ЕАД, ЕИК ...., сумата в размер от 189,05 лв.,
представляваща главница за предоставена от ищеца топлинна енергия за
периода 1.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к.
„...“, ул. „...“ № ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер от 44,53 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 30.05.2019 г. до 18.05.2022 г.,
сумата от 6,49 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение,
извършвана за посочения топлоснабден имот за периода 30.04.2019 г. –
30.04.2020 г., поради плащане на задълженията, както и сумата от 1,55 лв. –
мораторна лихва, начислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение, за периода 30.04.2019 г. – 18.05.2022 г., поради
неоснователност на иска.
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. „...“ № ..., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. ..., ул. „..., сумата в размер от 260,24 лв.,
представляваща направени от ищеца съдебни разноски за производството по
гр.д. № 31911/2022 г. на Софийски районен съд, 182 състав.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. „...“ № ..., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. ..., ул. „..., сумата в размер от 260,24 лв.,
представляваща направени от ищеца съдебни разноски за производството по
гр.д. № 31911/2022 г. на Софийски районен съд, 182 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице „...“ ООД, ЕИК
..., конституирано като подпомагаща ищеца „...“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10