№ 428
гр. К. , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
Секретар:Д.Ц.С.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100830 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Е. И. М. и К. В. М., с която на основание чл. 50 от
СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 21.10.2018 г., като от брака си нямат родени
деца.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение,
уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен общ процесуален представител
– адвокат Илиана Михайлова от САК, като поддържат молбата си. Заявяват сериозно и
непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното
от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № 703901180420 от 21.10.2018 г., издадено от
Столична община, район „Т.“, молителите са сключили граждански брак на 21.10.2018 г., за
което е съставен акт № 0420 от същата дата.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се
споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Със споразумението е уговорено, че съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка след
прекратяване на брака, че движимите вещи са поделени извънсъдебно и доброволно, а
относно придобити недвижими имоти е уговорено, ме остават в обикновена съсобственост.
1
Договорили са след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име
И., както и че разноските по делото се понасят от страните както са направени.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат задължителните лични отношения след развода, като нямат други претенции
един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде
утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в
размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена
сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата
съпрузи в равни части.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 21.10.2018 година с акт № 0420 от същата дата, на
Столична община, район „Т.“, между Е. И. М., ЕГН ********** и К. В. М., ЕГН **********
ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, както следва :
1. Страните по настоящото споразумение заявяват, че желаят брака им да бъде прекратен по
взаимно съгласие без съдът да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка.
2. Страните по настоящото споразумение декларират, че от брака нямат родени деца.
3. Съпрузите заявяват, че не си дължат издръжка един на друг.
4. Съпрузите заявяват, че придобитите през време на брака влогове и движими вещи са
поделени извънсъдебно и доброволно след фактическата си раздяла и по отношение на тях
същите нямат каквито и да е било претенции един спрямо друг сега и за в бъдеще.
5. Съпрузите заявяват, че през време на брака са придобили недвижими имоти в режим на
съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака им тези имоти ще останат в
режим на обикновена съсобственост при равни квоти.
6. След прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име И..
7. Държавните такси по бракоразводния процес се поемат от съпругата, а разноските по
делото остават за страните, така както са направени.
С така подписаното споразумение страните декларират, че са уредили напълно и
окончателно личните си и имуществени отношения по повод прекратяването на брака им и
нямат каквито е да е било претенции един към друг. Страните заявяват, че нямат подписан
брачен договор.
2
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 15
/петнадесет/ лева, представляваща дължима част на окончателната държавна такса за
производството
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3