№ 85
гр. , 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20221860200067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. П. Г., ЕГН **********, адрес: с. А., община А., С.о., ул.
„********* “ №10, чрез адвокат П. Л. Н. от САК срещу Наказателно постановление №Ф-
15/19.01.2022г. на Директорa на Областна дирекция по безопасност на храните- София
област, с което по Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на жалбоподателя
са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 417, ал.1 ЗВМД глоба в размер на 100.00 лева, като словом е изписано
„хиляда“ лева, за нарушение на чл. 132, ал.1, т.3 ЗВМД
2. На основание чл. 416, ал.1 ЗВМД, глоба в размер на 400.00(четиристотин)лева, за
нарушение на чл. 132, ал.1, т.6 ЗВМД
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Н., се валидират
основания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон
и при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Ответната страна ОДБХ-София област се представлява от юрк. М., който моли за
потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.
Районна прокуратура гр. Елин Пелин-ТО- гр. Пирдоп, редовно призована, не изпраща
представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери
1
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: 1 брой известие за
доставяне; Наказателно постановление №Ф-15/19.01.2022г. на Директорa на Областна
дирекция по безопасност на храните- София област; АУАН № 155/27.10.2021г.; констативен
протокол от 27.10.2021г.; Справка за наличните животни в ОЕЗ към 26.10.2021г.; Прочетени
с четящо устройство- 27.10.2021г. в деня на проверката в ЖО-2089-1006; Заповед № ОСПП-
22/02.04.2018г.; Заповед № ОСПП-1380/16.04.2020г.; Заповед № ОСН/12.03.2021г;
пощенски плик; обратна разписка и събраните гласни доказателства-показанията на
свидетелите К. И. Р.– актосъставител, на длъжност "главен инспектор" при ОДБХ – С.о. и И.
Г. Д. се установява следната фактическа обстановка:
На 27.10.2021г. била извършена проверка от екип инспектори в отдел „Здравеопазване на
животните“ при ОДБХ- София област, при която било установено, че по справка от ИИС на
ВетИС от 26.10.2021г. в животновъден обект с рег. №**********, собственост на Р. П. Г. са
отразени 100 бр. овце и 1 бр магаре, но на 27.10.2021г не са установени физически
наличието на 100бр. овце и 1 бр. магаре, предмет на работната справка, като
жалбоподателят ги е придвижил от животновъдния обект без ветеринаромедицинско
свидетелство и без необходимите законоустановени документи и без да уведоми в
законоустановения срок от 24 часа преди транспортирането писмено ветеринарния лекар,
обслужващ животновъдния обект, а също така не е спазил ветеринарномедицинските
изисквания за придвижване на животните, предвидени в българското законодателство и в
законодателството на Европейския съюз.
За констатираните две нарушения св. Р. съставил АУАН № 155/27.10.2021г. на Р. П. Г..
Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното наказателно
постановление.
В разпита си св.Р. установява дословно следното: „Съставил съм АУАН и поддържам
отразените в него констатации.Нямам какво да допълня към фактическата
обстановка.Проверката извършихме на 27.10.2021 г., защото това лице има няколко
последващи проверки. Нашият екип на 27.10.2021 г. направи проверка на животновъден
обект с рег.№ **********. По работна справка в деня на проверката в този обект фигурират
100 /сто/ броя овце и едно магаре. При извършената физическа проверка не се установиха
никакви животни фигуриращи в този обект. Не сме установявали къде са транспортирани и
какво се случва с тях. Животните трябва да бъдат в този обект като физически налични. На
място ни посрещна собственика Р. Г.. Той каза, че са пуснати с движение с ветеринарно-
медицинско свидетелство към пасище „Рибарица“ и пасище „Централен Балкан“, но там
фигурират други животни с други идентификатори. Ние поискахме да представи документ за
придвижването, но той не представи никакви документи. Лицето има 4 обекта. В този обект
2
с рег.№ ********** в деня на проверката трябваше да фигурират 100 /сто/ броя овце и едно
магаре. Нямаше ги тези животни. Не ги установихме. Документалната проверка в системата
извършихме в деня на проверката. На проверката с мен присъстваха д-р И.К.- – Началник
отдел „Здравеопазване на животните“ и д-р И. Д. – Главен инспектор отдел „Здравеопазване
на животните“ София област.“
В разпита си св.Д. установява дословно следното: „Свидетел съм при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. Актът беше съставен в деня, който е посочен
там в него, на базата на проверките, които сме осъществили и очевидно там е разписано
основанието за несъответствията, които сме констатирали при самата проверка и връчването
е в самия ден по мои спомени. Мисля, че конкретно за тези нарушения проверките бяха
предния ден. Връчването на акта е в деня, когато е последващата проверка във връзка с
действията, които лицето Р. П. беше произвел след нашата проверка предния ден. При
конкретната проверка предния ден, която констатирахме, той беше поканен официално да
свали всички животни, които притежава по обектите си за да бъдат официално отчетени.
Към момента на проверката бяха установени брой животни /в момента не мога да ги
цитирам/, което по системата, както е в самите животновъдни обекти и имаше големи
разлики. Каза, че са на пасища, които той притежава, естествено регистрирани. При
приключване на тази проверка и прибиране в гр.София, сутринта в системата, когато
трябваше да бъдат нанесени корекциите, които сме констатирали към момента на
проверката с електронния четец, сутринта констатирахме, че животните, които не сме
констатирали в животновъдния обект физически са преместени без необходимите законови
документи от два обекта, единият се води по мои спомени на територията на ОДБХ Ловеч, а
другият се води към нашето ОДБХ, със съдействието на регистрираните лекари, които са
обслужвали там пасищата, без съответните уведомления. Там сме цитирали закона. И тези
нарушения на следващия ден, в който дойдохме и дефакто констатираме същия брой овце,
които предния ден, а реално по система Р. ги движи едни 550 животни, които към днешна
дата пак не знам къде са. Официално се проведоха разговори с него. Беше поканен и имахме
честта и удоволствието да прекараме достатъчно време в самия обект, да го изчакаме, при
неговите неуважителни реакции към нас като контролни органи. Постоянно ни се подаваше
някаква информация: „Сега идвам“, „Сега слизам от балкана“ и т.н. Ние прекарахме почти
4-5 часа в животновъдния обект с ясното съзнание, че ще му дадем шанс той да ни докаже,
че тези животни съществуват и ние ще можем да си свършим нашата работа и той ще ни
покаже уведомленията към регистрираните колеги, как виждат тия животни, как се случва за
5 мин., не знам как 250-300 овце как извървяват, как тръгват от Тетевенския балкан и стигат
до с.А.. Просто не знам как се случват тези неща. И това е, че ние физически установяваме,
че ги няма тези овце, а те трябва да са в тези регистрирани животновъдни обекти. На първия
ден от проверката жалбоподателя присъстваше. На втория ден, в който ние констатираме
сутринта по системата и тръгваме и идваме на място пак да видим дали наистина тези овце
са пристигнали в този животновъден обект, той не беше. Впоследствие дойде във
ветеринарната служба, където ние бяхме с д-р Р.. Проведохме си разговора. Той умира
няколко пъти по един и същи начин и има еднакви признаци на заболявания. Вече няколко
3
пъти ми се е случвало да имам контакт физически с него. Все по един и същи начин се
провеждаха разговорите между нас като служители на ОДБХ и той като земеделски
производител. Постоянно нямаше необходимите документи, които трябва да предоставя при
една такава проверка. При задаване на въпроси лично от моя страна, абсолютно
подигравателно отношение към нас като служители, които си вършим работата, че не е наша
работа да знаем тези коне дали са регистрирани към фонда. А тези неща имат значение при
извършване на този вид проверки от наша страна. Дати и часове на проверки няма как да Ви
цитирам. Мога да кажа, че всъщност има заповед изрична и чисто документално тези неща
могат да бъдат проследени и да се види аз на кои дати и в кои проверки съм участвала,
съгласно заповедите. А часовете, ако е от такова изрично голямо значение, също по някакъв
начин Вие можете да ги разберете. Вече не си спомням колко пъти и колко дни сме
проверявали обекта. Номерът на обекта няма как да си спомня. Аз си го спомням като
място, което физически съм посетила. Не си спомням кои дни бяхме на проверка. За този акт
бяха поредни дните. Не си спомням дали и в двата дни изготвяхме документи, с които да
удостоверим извършването на проверка.
При извършената проверка за законосъобразност съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила довели до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, съображенията за което са следните:
Съдът счита, че административнонаказателното производство по издаването на
наказателното постановление страда от съществени пороци, касаещи наличието на
задължителни реквизити и задължителното му съдържание, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло само на това основание, без да се
изследва въпроса извършено ли е административното нарушение.
Според съда съществено при производството от административнонаказателен характер е
да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и
реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 132 ал.1 т.3 от ЗВМД. Съгласно
разпоредбата: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни, спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане,
придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и
в законодателството на Европейския съюз“. Нормата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗВМД е
бланкетна, тъй като не посочва конкретните изисквания за отглеждане, придвижване и
транспортиране на животните и препраща към съответните норми, в които са предвидени
задълженията на собствениците на селскостопански животни. При описанието на това
нарушение е налице порок по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. От описанието на
4
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено не става ясно в какво се
изразява изпълнителното деяние по този текст. Не се сочи точно кои
ветеринарномедицински изисквания не е спазил жалбоподателя при придвижване на
животните.
Жалбоподателят е санкциониран и за нарушение по чл. 132 ал.1 т.6 от ЗВМД, която норма
въвежда задължение за собствениците на животновъдни обекти със селскостопански
животни в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността
или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична
консумация, писмено да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.
Описанието на нарушението в наказателното постановление е, че 100 бр. овце и 1 бр. магаре
фигурират в ИИС на ВетИС, но ги няма в обекта.
Изводимо от състава на нарушението, очертан в материално-правната разпоредба, същото
ще е налице при три конкретно очертани хипотези, при които е налице задължението за
предварително писмено уведомяване, а именно при транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация,
предназначени за лична консумация. При това положение, за да има пълно и ясно описание
на нарушението в него следва да бъде посочено коя от трите причини за липса на животните
в обекта е налице, за да е относимо неизпълнението на задължението за уведомяване към
състава на горното нарушение. Следва също така да се посочи и самото изпълнително
деяние, а именно, че Р. Г., в качеството му на собственик не е уведомил писмено
ветеринарния лекар, обслужващ обекта.
На следващо място посочената липса на ветеринарномедицинско свидетелство по
отношение на липсващите животни е относима към нарушение по чл. 132, ал. 1, т.3а от
ЗВМД, каквато цифрова квалификация не е посочена.
Не е доказано от административнонаказващия орган, чиято е тежестта на доказване, че
жалбоподателят Р. П. Г. е собственик на животновъден обект с рег. №********** и
съответно е годен субект на административнонаказателната отговорност за горното
нарушение.
Изпълнителното деяние по повдигнатото административно нарушение е под формата на
бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като административно
нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение
за определено действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят, следващ
изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в
съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началният момент, от
който следва да се счита възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД за
собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението–
датата, на която е налице довършено нарушение и е налице основание за налагане на
административно наказание по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Това сочи на допуснато от
административнонаказващия орган нарушение на императивното изискване по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко
5
административно нарушение и е самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното
постановление. Датата на нарушението е от значение, както за определяне на приложимия
по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали АУАН е съставен
при спазване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН.
В случая, освен че датата на извършване на вмененото на Г. административно нарушение
не е изрично посочена, същата не може да бъде извлечена и от съдържащото се в
обстоятелствената част на НП описание на нарушението. Нито в съставения АУАН, нито
в издаденото въз основа на него НП, е посочена датата, на която за собственика на
животновъдния обект е възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД,
неизпълнението на което задължение в законово регламентирания срок да релевира
извършено нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Липсват каквито и да е било данни, още по-
малко обективирани в НП при описанието на нарушението, които да сочат кога за Р. Г. е
възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД, съответно дали е изтекъл и кога,
нормативно регламентираният срок за уведомяване на обслужващия животновъдния обект
ветеринарен лекар за напусналите обекта животни и доколко е налице довършено
нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. В този смисъл всяко формално нарушение на
изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават НП и са
основание за неговата отмяна. Това нарушение води до невъзможност да бъде осъществен и
съдебен контрол за материалната законосъобразност на НП, а именно: налице ли вмененото
на санкционираното лице неизпълнение на задължение по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Освен това АНО не е положил достатъчно усилия за установяването на всички
съставомерни факти за ангажиране на отговорността на Г., т.к. липсва в достатъчна степен
и фактическото описание на нарушението – не е посочено дали липсващите животни са с
променена собственост, дали са транспортирани или са били изклани.
Съдът счита, че е недопустимо мястото на извършване на нарушението, да се определя
логически. Мястото на извършване на нарушението трябва да е отразено, както в АУАН,
така и в НП точно и конкретно, което в случая не е сторено.
Липсата на законови реквизити, съответно непосочването на мястото и времето на
извършване на нарушенията в АУАН и НП са процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление и до неговата отмяна. По този начин е
било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво
точно нарушение е санкциониран и къде го е извършил, като това не е отразено точно и
конкретно нито в АУАН, нито в НП и за двете нарушения, вменени на жалбоподателя.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото
наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение
Не на последно място не е установено също така, че животните са напуснали
едновременно обекта, т.е. възможно е да са налице няколко нарушения, поради което и
санкционирането им с едно наказание е нарушение на чл.18 от ЗАНН.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично
6
искане за присъждане на разноски в размер на 400,00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Ф-15/19.01.2022г. на Директорa на Областна
дирекция по безопасност на храните- София област, с което на Р. П. Г., ЕГН **********,
адрес: с. А., община А., С.о., ул. „*********“ №10, са му наложени административни
наказания: на основание чл. 417, ал.1 ЗВМД „глоба“ в размер на 100.00 лева, като словом е
посочено „хиляда“ лева, за нарушение на чл. 132, ал.1, т.3 ЗВМД и на основание чл. 416,
ал.1 ЗВМД „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 132, ал.1, т.6
ЗВМД, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните- София област, да заплати Р. П.
Г., ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер на 400.00 (четиристотин)лв.
Решението може да бъде обжалвано в четИ.десетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-София област с касационна жалба по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7