№ 277
гр. С. 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в С.едния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Е. Г. Х.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500441 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и С.. от ГПК и по реда на
гл. 25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №764/16.10.2023г. по гр.д.
№2004/2023г. на С. районен съд, с което е изменен размера на издръжката, опредЕ. с
Решение №352/28.03.2019г. по гр.д.№1075/2019г. на С.РС, която Б. М. Б. е осъден да
заплаща за двете деца Б. Б. М., ЕГН ********** и Л. Б.а М.а с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител А. И. А., като е увеличен, съответно за детето Б.
от 180лв. на 400лв. месечно и за детето Л. от 180лв. на 280лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба – 12.05.2023г. до настъпване на законно установена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски
на ищцата в размер на 300лв. и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната
власт държавна такса в размер на 288лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство -
бащата Б. М. Б., който обжалва решението в частта, с която е изменен размера на
издръжката за детето Б. над размера от 280лв. до присъдения размер от 400лв. и в
частта, с която е изменен размера на издръжката за детето Л. над размера от 220лв. до
присъдения размер от 280лв.
1
В жалба си, въззивникът Б. Б. чрез процесуалният си представител по
пълномощие адв. М. Й. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните му
части е неправилно и незаконосъобразно. Намира извода на съда относно получавания
от него месечен доход от около 2000лв. за неправилен и неподкрепен от
доказателствата по делото. Посочва, че от м.12.2022г. работи единствено в „Тюлю“
ЕООД на длъжност „склададжия“ на минимална работна заплата. Съдът кредитирал
доказателства, събрани пред друг съд, по друго дело, за период от преди една година.
Към момента тези обстоятелства – работа в автокъща, не били налице. Не било
установено да работи на частно, тъй като специалността му била „строителен техник“,
която не позволявала работа, извън сключен трудов договор със строителна фирма.
Въззивникът посочва, че не живее вече в апартамент на брат си, а си закупил собствено
жилище с ипотечен кредит, за който заплаща месечна погасителна вноска в размер на
436,49лв.Съдът неправилно завишил размера на издръжката, като приел един нереален
доход. Издръжката била извън възможностите му. Освен това въззивникът посочва, че
участва активно и пълноценно в грижите за децата, като при възможност им
предоставя не малко финансови средства. Закупил на сина си Б. мобилен телефон, като
плащал месечната абонаментна такса за ползваните от детето мобилни уС.уги в размер
на 26,99лв. за първите 12 месеца и 32,99лв. С.ед тях до края на договора. На поС.едно
място посочва, че изменения размер С.едвало да бъде от 12.06.2023г., а не от исковата
молба 12.05.2023г., тъй като процесуалният представител на ищцата заявил, че е
съгласен изменението да е с един месец по-късно, с оглед плащането на „някаква“
издръжка от бащата. Налице бил частичен отказ от иска относно началния момент на
изменения размер на издръжката. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния
съд да измени обжалваното решение, като определи по-ниски размери на издръжката,
която С.едва да заплаща за двете си деца, съответно 280лв. за Б. и 220лв. за Л., които
размери били съобразени с неговите възможности, както и да постанови изменения
размер да се дължи от 12.06.2023г. Моли съда да измени решението и в частта относно
разноските, съобразно отхвърлената част от исковата претенция
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – майката А. И. А., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата А. А. чрез пълномощника адв. Е.
Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита,
че представените с въззивната жалба доказателства, по конкретно нотариалния акт за
покупко-продажба опровергава твърдението на въззивника за доход единствено и само
в размер на минималната работна заплата. За имота, въззивникът платил значителна
сума от лични средства по банков път, извън банковия кредит, което показвало, че има
доходи в значителен размер освен МРЗ. В съдебно заседание детето Б. заявило, че
2
баща му работи като строител. Поетото кредитно задължение показвало, че
въззивникът има възможност да плаща такава вноска, която е по-голяма от половината
МРЗ. Въззиваемата посочва, че децата са пораснали, нуждите им са се увеличили,
особено на по-голямото дете, което учи в гр. С.ивен и живее с майка си на квартира.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна
жалба.
По направените с въззивната жалба и с отговора доказателствени искания, съдът
се е произнесъл с определението по чл.267 от ГПК, като е уважил същите и е приел
като доказателства по делото представените от страните писмени материали.
В с.з., въззивникът Б. М. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. М. Й., който посочва, че поддържа
подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли съда да я уважи,
като определи по-ниски размери на издръжката на двете деца. Посочва, че въззивникът
редовно изплаща издръжките, дори повече от определените, редовно помага на
майката, като купува учебници, помагала, дрехи за децата. Посочва, че е осигурил
месечен абонамент за комуникационни уС.уги. Малкото дете се отглеждало не от
майката, а от нейните родители на село. Майката също била работоспособна и
С.едвало да осигурява доход, с който да подпомага децата. Изрично заявява, че не
претендира разноски.
В с.з. въззиваемата А. И. А., в качеството си на майка и законна представителка
на малолетното дете Л. М.а, не се явява. Представлява се от процесуален представител
по пълномощие адв. Е. Х..
Въззиваемият - непълнолетния Б. Б. М., действащ със съгласието на майка си А.
А., редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител по
пълномощие адв. Е. Х..
От името на двамата въззиваеми, адв. Х. посочва, че оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че малкото
дете е записано от тази седмица на детска градина в гр. С.ивен и това е станало сега,
защото са чакали място. Счита, че доказателствата относно трудовата дейност на
въззивника са доказателства за сива икономика. Претендира присъждане на разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на С.ужебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
3
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, С.ед преценка на събраните пред районния съд и пред въззивната
инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата С.едва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелствата,
установени от събраните от въззивната инстанция писмени доказателствени средства,
както С.едва:
В периода от м.01.2023г. до м.09.2023г. вкл. Б. М. Б. е получавал БТВ от
работодател „Тюлю“ ЕООД, с. Я., общ. К. за длъжността „склададжия“ в размер на
780лв.
Б. М. Б. е бил назначен на трудов договор №8/03.10.2022г. в „Ауто Инвест –
2017“ ЕООД, гр. С. на длъжност „продавач автомобили“ за периода 03.10.2022г. –
26.10.2022г.
На 18.10.2023г. Б. М. Б. е сключил Договор за електронни съобщителни уС.уги с
„Виваком България“ ЕАД за номер **********, абонаментен план Unlimited 100,
месечен абонамент 26,99лв. за първите 12 месеца и 32,99лв. С.ед първите 12 месеца до
края на договора. Няма данни кой е ползвателя на този мобилен номер.
На 12.10.2023г. Б. М. Б. е сключил договор за ипотечен кредит №12626 с
„Търговска банка Д“ АД за сумата от 65000лв. за закупуване на недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.552.34.3.26 по КККР на гр. С. с
адрес на имота: гр. С. бул. „Братя Миладинови“ №23, ет.3, обект №26, находящ се в
сграда с идентификатор 67338.552.34.3, разположена в поземлен имот с идентификатор
67338.552.34; с предназначение на самостоятелния обект: за офис, на едно ниво, със
застроена площ от 51,58кв.м., заедно с 14,86кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху имота. Крайният срок на договора е 12.12.1938г., като
кредита се погасява на 180 месечни вноски от по 436,49лв.
На 13.10.2023г. по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен
във формата на нотариален акт №43 от 13.10.2023г., том V, рег. № 12796, дело
№678/2023г. на нотариус Николина Стойчева, рег. №123, район на действие С.РС, Б.
М. Б. е закупил недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67338.552.34.3.26 по КККР на гр. С. с адрес на имота: гр. С. бул. „Братя
Миладинови“ №23, ет.3, обект №26, находящ се в сграда с идентификатор
67338.552.34.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.552.34; с
предназначение на самостоятелния обект: за офис, на едно ниво, със застроена площ от
51,58кв.м., заедно с 14,86кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
4
строеж върху имота, за сумата от 79211лв., от които 14211лв. платени по банковата
сметка на продавачите, а сумата от 65000лв. – заплатена от „Търговска банка Д“ АД
С.ед вписване на законна ипотека в полза а банката.
А. И. А. е регистрирана като безработно лице, търсещо работа от 06.10.2023г. в
Дирекция „Бюро по труда“ – К..
А. И. А. има регистриран настоящ адрес в гр. С. кв. „Българка“ 8-А-22 от
18.10.2023г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният състав
направи С.едните прави изводи:
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени искове за изменение на
съдебно опредЕ. издръжка на две ненавършили пълнолетие деца чрез увеличаване на
размера от 180лв. за всяко, съответно на 400лв. за детето Б. М. и 280лв. за детето Л.
М.а, с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
Исковите претенции са уважени изцяло от първоинстанционния съд.
Исковата претенция за изменение размера на дължимата от бащата месечна
издръжка по отношение на детето Б. М. е частично неоснователна, а по отношение на
детето Л. М.а – изцяло основателна.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни по
отношение на изменения размер на издръжката на детето Б..
За уважаване на иска по чл.150 от СК С.едва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, да е налице увеличение на нуждите
и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В
С.учая се касае за издръжка на две ненавършили пълнолетие деца – едното малолетно,
другото непълнолетно, поради което родителят дължи издръжка, независимо от
възможността на детето, в С.учая децата, да се издържат от имуществото си.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто
обективното увеличаване нуждите на двете деца, настъпили в рамките на изминалия
период от четири години и половина от първоначалното определяне на издръжката.
Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на
двете деца, свързани, както с тяхното физическо и психическо израстване, духовно
развитие и ежедневни битови потребности. През този период от време децата са
пораснали, увеличили са се нуждите им от дрехи, обувки, храна и други разходи,
свързани с физическото и духовното им развитие.
Съдът отчита факта, че детето Б. е навършило 14-годишна възраст, ученик е в 8-
ми клас в СУ „Йордан Йовков“, гр. С.ивен и свързаните с това допълнителни разходи
за учебни пособия, помагала и други подобни, във връзка с учебния процес. Взе
предвид факта, че от настоящата учебна 2023/2024г. детето Б. е ученик в гр. С. като до
5
този момент е учил в учебно заведение в гр. К.. Поради това Б., заедно с майка си и
сестра си са се установили на квартира в гр. С.ивен с месечен наем 350лв.
По отношение на малкото дете Л., съдът отчита възрастта й - 6-годишна
предучилищна възраст, като й предстои през С.едващата учебна година тръгване на
училище в І-ви клас, което от своя страна също е свързано с нови и допълнителни
разходи за учебни пособия, помагала, нови дрехи и обувки, наред с увеличените такива
текущи разходи.
Съдът отчита и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-
битовите уС.овия, която се изразява в значително повишаване цените на основните
стоки и уС.уги, които са необходими за задоволяване нуждите на децата.
С оглед изложеното настоящия състав споделя безспорно извода на районния
съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,
обуС.авящо изменение на първоначално опредЕ.та издръжка на двете деца.
Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с нуждите на
децата, специфичните им нужди и разходи, във връзка тях, възрастта им – съответно 14
и 6-годишна възраст и в съответствие с нормативно определените граници, въззивният
съд счита, че са нужни около 550лв. месечно за издръжка на непълнолетното дете Б. и
съответно 400лв. за детето Л.. Тази сума С.едва да се разпредели между двамата
родители, като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 350лв. за
детето Б. и 280лв. за детето Л.. По делото не се установиха някакви особени,
специфични потребности на децата, в т.ч. на детето Б., налагащи определяне на
издръжка в по-висок от посочения размер.
Бащата – въззивникът е работоспособен, работи по основен трудов договор, но
съдът приема, видно от изС.ушването на детето Б., че същият работи и допълнително,
на „частно“, като строител /независимо, че специалността му е строителен техник/.
Съдът отчете, че по основния трудов договор бащата получава минимална работна
заплата, но същата ще бъде увеличена от м.01.2024г. и ще е в размер на 933лв., като
приема, че от допълнителната си дейност на частно получава поне още една
минимална работна заплата. По този начин съдът счита, че бащата има доход в размер
на около две МРЗ за страната. Същият няма задължения за издръжка спрямо други
лица, извън двете деца Б. и Л..
С.едва да се отбележи, че настоящата инстанция не кредитира като
доказателствено средство обясненията на Б. М. Б. по чл.176 от по гр.д. №417/2022г. на
КРС, като дадени по друго дело, с различен предмет, пред друг съдебен орган и
неотговарящи на принципа на непосредствеността, закрепен в ГПК. Процедирането в
тази насока на първоинстанционния съд е неправилно.
Съдът отчете заявеното от ответника в първоинстанционното производство, че
6
учебните пособия на детето Б. за началото на настоящата учебна година са закупени от
него, но този разход не е единствен и окончателен за цялата учебна година. В хода на
учебния процес непрекъснато възниква необходимост от закупуване на допълнителни
помагала, пособия и материали, като разходите не се изчерпват с първоначалните
такива.
По отношение на разходите за закупен мобилен телефон на детето Б. и
осигуряването на тарифен план към мобилен оператор, С.едва да се посочи, че от
представените с въззивната жалба писмени доказателства не се установява твърдения
факт, че е закупен телефон и той е предоставен на детето Б., нито че договора за
мобилни уС.уги е за телефонен номер, ползван изключително от детето Б..
Във връзка възраженията на бащата за намалени възможности за заплащане на
издръжката, с оглед изтегления значителен банков кредит и размера на месечната
погасителна вноска, С.едва да се отбележи, че при определяне размера на дължимата от
родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка е ирелевантно задължението на
родителя към кредитни институции, тъй като задължението за издържане на дете, за
осигуряване на ежемесечно средства за задоволяване на непосредствените потребности
на детето, е основно родителско задължение, преимуществено пред всяко друго.
Ирелевантно за настоящия спор е и за какво са били използвани средствата по кредита,
макар, че в С.учая се касае за закупуване на недвижим имот, като по този начин на
практика се увеличава имуществото на въззивника, т.е. на възможностите му да дава
издръжка.
Майката С.едва поеме по-малката част от дължимата за децата издръжка, тъй
като тя е поела основните, непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на
двете деца, осигурила е жилище под наем в гр. С. за да могат децата да посещават
учебни заведения в града, като тя заплаща месечния наем. Съдът отчете, че от
м.10.2023г. майката А. А. е регистрирана като безработна в ДБТ – К..
Поради това съдът приема, че дохода и имуществото на бащата, му позволяват
да отделя за издръжка на децата си опредЕ.та от съда сума – 350лв. за детето Б. и
280лв. за детето Л..
По отношение на началния момент, от който С.едва да се постанови
изменението на издръжката на двете деца, процедирането на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно и това е именно датата на подаване на исковата молба.
Възраженията на въззивника в тази насока са изцяло неоснователни. Противно на
твърденията му, по делото съдът не установи да е направено и съответно допуснато с
нарочно определение от съда изменение на исковата претенция относно началния
момент на изменението на издръжката. Заявеното от пълномощника на ищцата при
устните състезания не е изискуемото изменение на иска, ирелевантно е и не поражда
процесуални поС.едици, противно на вижданията на въззивника.
7
С оглед изложеното, исковата претенция по отношение на дето Б. е основателна и
доказана до размера от 350лв., а в останалата част до пълния претендиран размер от
400лв. е неоснователна и С.едва да се отхвърли.
Исковата претенция по отношение на детето Л. е основателна и доказана в
пълния претендиран размер от 280лв. и правилно и законосъобразно е уважен от
първоинстанционния съд в пълния размер.
Изменението на издръжката по отношение на двете деца С.едва да се постанови,
считано от подаване на исковата молба – 12.05.2023г., както правилно е процедирал
първоинстанционния съд.
Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд по отношение изменения
размер на издръжката на детето Б. не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то
постановеното от С.РС решение С.едва да се отмени в тази част над размера от 350лв.
и се постанови ново, с което иска над този размер до пълния претендиран такъв от
400лв. се отхвърли, като неоснователен и недоказан. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение С.едва се потвърди като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение в уважителната му част до размера от 280лв. за
детето Б. и 220лв. за детето Л. не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата в
първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковите претенции в размер на 253лв., при присъдени такива от районния съд в
размер на 300лв., поради което първоинстанционното решение С.едва да се отмени и в
тази му част над размера от 253лв.
Ответникът изрично е заявил, че не претендира присъждане на разноски.
Пред въззивната инстанция претенция за разноски е направила само въззиваемата
страна. С оглед изхода на спора по въззивната жалба, на въззиваемия Б. М., действащ
със съгласието на майка си А. А., С.едва да се присъдят разноски по съразмерност в
размер на 217лв.
Въззивникът изрично е заявил, че не претендира присъждане на разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №764/16.10.2023г., постановено по гр.д.№2004/2023г. по
описа на С. районен съд, в частта, с която е изменена чрез увеличение опредЕ.та с
Решение №352/28.03.2019г. по гр.д. №1075/2019г. месечна издръжка, която Б. М. Б. с
ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Б. Б. М. с ЕГН ********** чрез
8
неговата майка и законен представител А. И. А. с ЕГН ********** над размера от
350лв. до определения размер от 400лв., както и в частта, с която Б. М. Б. с ЕГН
********** е осъден да заплати на А. И. А. с ЕГН ********** разноски по делото над
размера от 253лв. до присъдения размер от 300лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. И. А. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., в
качеството й на майка и законен представител на детето Б. Б. М. с ЕГН **********
против Б. М. Б. с ЕГН ********** от гр. С. кв. „К.“ 10-Б-4, с правно основание чл.150
от СК, за изменение размера на месечната издръжка, опредЕ. с Решение
№352/28.03.2019г. по гр.д.№1075/2019г. по описа на С. районен съд, която Б. М. Б. се е
задължил да заплаща за детето Б. Б. М., над размера от 350лв. до пълния претендиран
размер от 400лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №764/16.10.2023г., постановено по гр.д.
№2004/2023г. по описа на С. районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. М. Б. с ЕГН ********** от гр. С. кв. „К.“ 10-Б-4 да заплати на Б. Б.
М. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител А. И. А. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С. кв. „Българка“ 8-А-
22 сумата от 217лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски
по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9