РЕШЕНИЕ
№…
29.01. 2019г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година
В закритото заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ………………..
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №551 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.250 ГПК.
Пред П.ския окръжен съд е постъпила молба от Т.С.А. с искане за допълване на Решение № 409/ 25.10.2018 г. по в. гр.д.№ 551/ 2018 г. по описа на П.ския окръжен съд относно присъдените в полза на Районен съд – П. държавна такса и разноски, платими от молителката въз основа на Решение № 965/ 20. 06. 2018 г. по гр. д. № 2347/ 2018 г. Твърди се, че неправилно районният съд е осъдил молителката да заплати държавната такса и разноските за вещо лице, изплатени от районния съд, тъй като съгласно чл. 359 ГПК производствата по трудови дела за работниците и служителите е безплатно. Отправено е искане за допълване на въззивното решение досежно частта за разноските с оглед на това, че е направено искане за отмяна на решението на районния съд в тази част с въззивната жалба.
Ответниците по молбата СОУ “***“- П. и Д.Я.М. не са изразили становище по молбата.
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, счита, че молбата за допълване на въззивното решение относно разноските е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С Решение № 965/ 20. 06. 2018 г. по гр. д. № 2347/ 2018 г. по описа на П.ския районен съд след отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.235, ал.3 КТ съдът е осъдил молителката като ищец в производството да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 50 лева и да заплати разноски за вещо лице в размер на 150 лева. Разноските за вещо лице са изплатени от бюджета на съда с оглед на това, че ищцата е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.359 КТ вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК.
Съдът счита, че решението на районния съд в тази част следва да бъде отменено, тъй като съгласно чл. 359 КТ вр. чл. 83, ал. 1 , т.1 ГПК работниците и служителите по трудови дела са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ГПК в случаите по ал. 1 и 2 на чл. 883 ГПК разноските по производството се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда.
Следователно, независимо от изхода на делото молителката не следва да бъде натоварена с изплащането на такси и разноски в настоящия спор, който е трудов и съответно се прилагат нормата на чл. 359 КТ и чл. 83, ал.1, т.1 ГПК.В тази смисъл са Решение № 448 от 17. 06. 2010 г. на ВКС по гр.д.№ 21/ 2009 г., ІV г.о., ГК и Решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/ 2013 г., ІV г.о. съгласно които разпоредбата на чл. 359 КТ се отнася за всички видове производства и независимо от това дали те са ищци или ответници по предявен от работодателя им иск.
С оглед изложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 409/ 25.10.2018 г. по в.
гр.д.№ 551/ 2018 г. по описа на П.ския окръжен съд В ЧАСТТА, в която Т.С.А. е осъдена да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса в размер на 50 лева и направените от съда разноски
за вещо лице в размер на 150 лева, КАТО
ОТМЕНЯ Решение № 409/ 25.10.2018 г. по в.
гр.д.№ 551/ 2018 г. по описа на П.ския окръжен съд В ЧАСТТА, в която Т.С.А. с ЕГН********** е осъдена да заплати по сметка
на П.ския районен съд държавна такса в размер на 50 лева и направените от съда разноски за вещо лице в
размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 250, ал. 3 и чл.
280, ал. 3 , т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: