№ 297
гр. Враца, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 261273/18.05.2022 г. на П. А. И., ЕГН
**********, понастоящем изтърпяващ присъда в Затвора-Враца, против
Решение № 260017/28.04.2022 г. по гр.д.№ 1413/2021 г. на Районен съд-Враца,
с което са отхвърлени предявените от него осъдителни искове против С. Г. Й.,
ЕГН **********, С. Г. С., ЕГН **********, и Г. С. Г., ЕГН **********,
тримата от гр.Враца, за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за
нанесени му неимуществени вреди за това, че в периода 04.04.2019 г.-
08.01.2020 г. покойният му баща А. Д. е бил подложен на безчовечно и
унизително отношение и е починал при странни обстоятелства, както и за
сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от обсебването на негови движими вещи и имущество от недвижим
имот, предмет на нотариален акт № 192, т.І, рег.№ 1721, нот.д.№ 71/2019 г. на
нотариус И. Л., и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден да заплати на
ответниците деловодни разноски в размер на 1 000,00 лв.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства и е базирано изцяло на показанията на свидетелите на
ответниците, без да бъде отчетено, че същите са в противоречие с
приложения по делото снимков материал, както и че свидетелката А. говори
неистини за последната си среща с бащата на ищеца.
1
Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал и процесуални
нарушения, изразяващи се в неоснователен отказ да бъдат събрани
доказателства чрез оценителна експертиза на движимите вещи; отказ да бъде
дадена възможност на страните да сключат съдебна спогодба по реда на
чл.145, ал.3 и чл.149, ал.1 ГПК; неправилно приложение на разпоредбата на
чл.172 ГПК при извършената преценка на свидетелските показания.
Въззивникът прави искане обжалваното решение да бъде обявено за
нищожно и недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
261595/09.06.2022 г. от адв.М.Г., в качеството й на пълномощник на
ответниците С. Г. Й., Г. С. Г. и С. Г. С.. В отговора се изразява несъгласие с
оплакванията за нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Навеждат се доводи, че по иска за неимуществени вреди не са ангажирани
никакви относими и допустими доказателствени средства и твърденията на
ищеца не са били доказани. Въззиваемите считат, че районният съд е обсъдил
в съвкупност свидетелските показания и правилно е приел, че исковете са
недоказани. Изтъкват, че ищецът не е извършил необходимите правни
действия, за индивидуализиране и уточняване на местонахождението на
движимите вещи, поради което не е било възможно извършването на
оценителна експертиза на същите, както и че снимковият материал не е приет
като доказателство по делото.
Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да
бъдат присъдени на въззиваемите направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
След частично прекратяване на първоинстанционното производство и
направени уточнения на исковите претенции пред двете съдебни инстанции,
предмет на съдебното производството са следните кумулативно обективно и
субективно съединени искове:
1/ Иск за солидарното осъждане на ответниците С. Г. Й., Г. С. Г. и
С. Г. С. да заплатят на ищеца П. А. И. сумата 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.
В исковата молба, в допълнително представена пред районния съд
уточнителна молба вх.№ 269/14.07.2021 г., както и в представена пред
въззивната инстанция молба вх.№ 4068/12.07.2022 г. от П. А. И. се поддържа,
че в периода от 04.04.2019 г. до 08.01.2020 г. А. И. Д. – баща на ищеца П. А.
И. е бил подложен от ответниците на безчовечно и унизително отношение, в
2
резултат на което е починал при странни обстоятелства. Твърди се, че бащата
на ищеца е станал жертва на документна измама, в резултат на което е
останал без жилище, както и че в продължение на 1 година ответниците са го
принуждавали да им заплаща наем в размер на 150,00 лв., без да имат
сключен договор, като този постоянен психически тормоз е довел до
разболяването и смъртта му. Ищецът посочва, че е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на своя баща, който е бил неговия
единствен останал жив родител, както и че оценява тези вреди на 15 000 лв.,
които следва да му бъдат репарирани солидарно от ответниците.
2/ Иск за солидарното осъждане на ответниците С. Г. Й., Г. С. Г. и
С. Г. С. да заплатят на ищеца П. А. И. сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.
В исковата молба и в допълнително представена уточнителна молба
вх.№ 269/14.07.2021 г. се поддържа, че на 08.01.2020 г. е починал бащата на
ищеца, а на 11.01.2020 г. ответниците са сменили патронниците на входните
врати на двата етажа в къщата, придобита от тях чрез измама с нотариален акт
№ 192, том І, рег.№ 1721, дело № 71/2019 г. на нотариус И. Л., като по този
начин са възпрепятствали достъпа на близките на ищеца до имота и
възможността им да изнесат оттам неговото движимо имущество, което не е
било предмет на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Твърди
се, че по този начин са обсебили всички негови движими вещи и няколко дни
след това са започнали да разпродават на безценица имуществото му и са
реализирали добра печалба. В представена пред въззивната инстанция молба
вх.№ 5085/05.04.2022 г. от адв.В. Г., в качеството му на особен представител
на П. А. И., която е подписана и лично от последния, се индивидуализират в
23 пункта движимите вещи, които според твърденията на ищеца са обсебени
от ответниците и са унищожени или отчуждени. При описанието на
движимите вещи се посочва парична оценка на вредите, която е съответна на
размера на претендираното обезщетение от 5 000 лв., посочен в петитума на
исковата молба, и се уточнява, че се претендира солидарна отговорност от
ответниците и по отношение на претенцията за имуществени вреди.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, а пред въззивната инстанция е прието заключението на
съдебно-оценителна експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 04.04.2019 г. с Нотариален акт №
192, том 1, рег.№ 1721, дело № 71/2019 г. на нотариус И. Л., с рег.№ 339 в НК
и район на действие РС-Враца, е сключена сделка, по силата на която А. И. Д.
– лично и като пълномощник на сина си П. А. Д. са учредили на ответниците
С. Г. С. и С. Г. Й. пожизнено право на ползване върху собствения и недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
12259.1003.258.1, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по КККР,
3
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АК, с
адрес на имота: гр.***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.258, с
предназначение – жилище, брой нива на обекта – 1, с площ от 67.00 кв.м., при
съседи: на същия етаж – няма, над обекта № 12259.1003.258.1.2, ведно с
цялото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, за сумата 2 000 лв. Със същия нотариален
акт А. И. Д. – лично и като пълномощник на сина си П. А. И., са продали на
третия ответник Г. С. Г. посочения недвижим имот, ведно с учреденото право
на ползване, за сумата 8 000 лв.
Не се спори, а и от приложения Нотариален акт № 32, том 1, рег.№
564, дело № 21/2017 г. на нотариус С. Г., рег.№ *** в НК и район на действие
РС-Враца, е видно, че около две години преди сключването на описаната
сделка - на 21.04.2017 г. е била сключена сделка, по силата на която Й. Т. Й.
/леля на ищеца П. И./ е продала на ответниците С. Г. Й. и С. Г. С. собствения
277 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258, целия с
площ 534 кв.м., заедно с втория етаж от застроената в имота жилищна сграда
и тавана. При сключването на сделката Й. Т. Й. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота.
Между страните не се спори и относно това, че майката на ищеца Й.
Т. Д. е починала на 14.03.2016 г., а баща му А. И. Д. е починал на 08.01.2020 г.
От приложеното по делото удостоверение за наследници № 1366/28.01.2020
г., изд. от Община Враца е видно, че ищецът П. А. И. е единствен законен
наследник на своя баща А. И. Д..
От приложената по делото преписка № 158/2020 г. по описа на ОП-
Враца е видно, че същата е била образувана по повод жалба на П. А. И. срещу
С. Г. С. и С. Г. Й., в която се твърди, че двамата с документна измама да
отнели жилището на баща му А. И. Д., намиращо се на адрес: гр.***, и
впоследствие са го убили. Преписката е приключила с постановление от
30.04.2020 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство
за извършено престъпление по чл.115 НК.
От представеното по делото писмо изх.№ 1221/08.03.2022 г. от
Затвора-Враца се установява, че през м.01.2020 г. по отношение на ищеца П.
И. е изготвена докладна записка от инспектор психолог в Затвора-Враца,
която е приложена към писмото и от нея е видно, че е проведена консултация
във връзка с възстановяване и балансиране емоционалното състояние на П. И.
след смъртта на баща му, както и че впоследствие са проведени още две
планирани консултации.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства за установяване претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди.
В показанията си свидетелката Й. Й., която е леля на ищеца, посочва,
че след като е продала на ответниците собствения си втори етаж от къщата,
находяща се в гр.***, е останала да живее там пожизнено и безвъзмездно.
4
Сочи, че бащата на ищеца – А. Д. е живял на първия етаж на същата къща до
смъртта си. Според свидетелката, преди смъртта на А. Д. ответниците са
поискали да им заплаща наем. Заявява, че не знае дали е имало такава
уговорка и дали е бил заплащан наем, но А. е плачел постоянно пред нея за
това, че го притесняват. Според свидетелката, тормозът, който е бил
упражняван от ответниците за заплащане на наем, му се е отразявал зле, тъй
като се е притеснявал, че няма пари. Посочва, че А. Д. е качвал кръвното
налягане, както и че на 07.01.2020 г. вечерта се е почувствал зле и тя е
измерила, че кръвното му налягане е 180/160. Дошли са сестра му и
племенника му и са го закарали в болницата, където той е починал.
Свидетелката твърди, че зимният етаж на къщата по документи се води мазе,
но е строен за живеене, както и че този етаж не е бил заплатен на бащата на
ищеца от ответниците.
Като свидетели по делото са разпитани и М. Ф. и И. М., които
изтърпяват наказания в Затвора Враца и са били в една килия с ищеца П. И..
Свидетелите установяват, че когато е получил съобщението за смъртта на
баща си ищецът е поискал да го пуснат за погребението, но му е било
отказано. Според свидетелите, П. И. е приел тежко смъртта на баща си и
продължително време е бил разтревожен и разплакан. Свидетелят М. заявява,
че пред него ищецът е споделял, че някакво семейство – С. и С. е тормозило
психически баща му.
По отношение на движимите вещи събраните по делото гласни
доказателства са противоречиви.
Свидетелката Й. Й. прави подробно описание на движимите вещи,
като посочва, че на обитавания от А. Д. първи етаж от къщата в кухнята е
имало печка на твърдо гориво, електрическа готварска печка, дървени
шкафове, витрина – шкаф и мивка, две ъглови легла и ракла, крачна шевна
машина, квадратна кухненска маса с три стола, две малки картини със сухи
цветя. В хола е имало диван с два фотьойла, които понастоящем се намират в
малка къща в двора, която е собственост на ищеца, както и разтегателна
голяма маса, ниска масичка и пет високи секции, едната от които е гардероб,
а другата – за телевизор с два рафта с книги. Посочва, че в две от секциите е
имало сервизи от чаши, а сервизите за хранене са били в кухнята. В спалнята
е имало голямо легло с матрак, гардероб и две нощни шкафчета, както и
голяма картина на стената, която понастоящем се намира в малката къща. В
коридора е имало вградена мебел, закачалка, гардероб, шкафове под
закачалката и шкаф над вратата на кухнята. Според даденото от свидетелката
Й. описание, на зимния етаж в средната стоя е била обособена механа, в която
е имало следните вещи: старинен грамофон марка „Ориент” от 1900 г.,
старинен щик за пушка с надписи, дървена ламперия на стената със закачени
на нея домашно тъкани черги, голяма дървена маса и дървени пейки,
застлани с черги, ниска кръгла дървена масичка /синия/, комплект от
керамични съдове за хранене, комплекти керамични чаши за вино и ракия,
дървени лъжици, дървена бъклица, малки трикраки столчета около кръглата
5
малка маса, дъбова бъчва /буре/ за вино 350 литра, малко буренце за ракия,
картина с български войводи, радио-грамофон "Рекорд”, което в момента е в
гаража, постелка за под от козя вълна /козяк/, масивен дървен скрин с четири
чекмеджета. В другата стая на зимния етаж е имало бял кухненски бюфет,
който понастоящем е в малката къща, както и легло с родопско одеяло.
Свидетелката Й. установява, че тези вещи са били собственост на
родителите на ищеца. Твърди, че веднага след погребението на А. Д.
ответниците С. Й. и С. С. са сменили патронника и са заключили първия
етаж, макар че тя е искала в присъствието на свидетел да бъдат описани
вещите и едва тогава да им предаде ключа. Заявява, че на 11.07.2020 г. е
видяла, че ответниците изнасят багаж от първия етаж и го товарят на камион,
като е чула шофьорът на камиона да казва на С., че като продаде тези вещи
ще вземе пари. Свидетелката признава, че не е в добри отношения с
ответниците, тъй като те постоянно я обиждат и заплашват.
В показанията си свиделката С. А., която е приятелка на ответниците,
посочва, че те са закупили втория етаж от къщата през 2017 г., а две години
по-късно и първия етаж. След закупуването на частта на А. Д., през есента са
започнали да правят ремонт на мазето. Свидетелката заявява, че е ходила да
им помага и е видяла, че мазето е пълно с боклуци, вратите не са можели да
се затварят, в помещенията не е имало никакви вещи, а само боклуци по пода
и мазилка по стените. Според свидетелката, на първия етаж е имало две
ъглови легла, подпрени с тухли, а единият от прозорчите е бил счупен и е
имало найлон. Твърди, че е ходила в имота след закупуването му от
ответниците и е виждала А. в двора. Според нея отношенията между него и
ответниците са били добри и са си говорели. Не знае да е имало уговорка А.
да плаща наем и той не е плащал такъв, а ответниците са го съжалили и са го
оставили да живее на първия етаж.
В показанията си свидетелят С. С., който е първи братовчед на ищеца,
установява, че е присъствал на погребението на А. Д. и тогава се е запознал с
новите собственици на имота, които са го попитали дали има претенции за
някакви вещи от етажа и мазето. Свидетелят е влязъл в имота и е видял, че на
етажа има една секция с 4-5 книги, един диван и фотьойл. В кухнята е имало
печка на дърва и две ъглови легла. Свидетелят заявява, че помни тези вещи от
поне 30 години. Посочва, че помни, че в мазето е имало обособено
помещение за механа, баня и кухня. В механата е имало стар грамофон,
дървена маса, пейки, черги и камина, буре, бъклици, старинен щик.
Свидетелят не се спомня тези вещи да са били там в деня на погребението.
Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана съдебно-
оценителна експертиза, чието заключение е прието като обективно и
компетентно. При изготвяне на експертизата вещото лице е констатирало, че
движимите вещи, описани в молба вх.№ 5085/05.09.2022 г. не са налице с
изключение на следните: 1 бр. радио-грамофон марка „Рекорд”, закупен през
1970 г., и 2 бр. стари грамофонни плочи; една от описаните 5 бр. дървени
секции, представляваща двукрилен гардероб от талашит; картина с
6
изображение на река, гора и две сърни. По отношение на тези вещи и на
всички останали движими вещи /според даденото от ищеца описание/ е
определена пазарната им стойност в два варианта: 1/ като годни за употреба
вещи в общ размер от 3 136,50 лв. и 2/ като негодни за употреба вещи в общ
размер от 210,00 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.45 вр. чл.53 ЗЗД и имат
за предмет репариране на претърпени неимуществени и имуществени вреди
от непозволено увреждане . За да е налице този правен институт, ищецът
следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно деяние на ответниците, настъпила от това вреда за него и
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на всички елементи от посочения
фактически състав по нито една от исковите претенции.
На първо място, по отношение на предявения иск за неимуществени
вреди не се установи наличието на противоправно поведение на ответниците,
вследствие на което да е настъпила смъртта на А. И. Д. – баща на ищеца П. А.
И..
Както бе посочено, ищецът твърди, че баща му е бил подложен от
ответниците на безчовечно и унизително отношение, в резултат на което е
починал при странни обстоятелства. Твърди също, че баща му е станал
жертва на документна измама, в резултат на което е останал без жилище,
както и че в продължение на 1 година ответниците са го принуждавали да им
заплаща наем в размер на 150,00 лв., без да имат сключен договор, като този
постоянен психически тормоз е довел до разболяването и смъртта му.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 04.04.2019 г.
с Нотариален акт № 192, том 1, рег.№ 1721, дело № 71/2019 г. е сключена
сделка, по силата на която А. И. Д. – лично и като пълномощник на сина си П.
А. Д. са учредили на ответниците С. Г. С. и С. Г. Й. пожизнено право на
ползване върху собствения си недвижим имот, представляващ първи етаж от
жилищна сграда, находяща се в гр.***, ведно с цялото мазе и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, и са продали на третия ответник Г. С. Г. посочения недвижим имот,
ведно с учреденото право на ползване. Липсват каквито и да са доказателства,
че сделката е сключена при измама. Налице са данни, че ищецът е подал
сигнал до прокуратурата с такива твърдения, но липсват доказателства въз
основа на този сигнал да се е развило наказателно производство, което да е
приключило с присъда, която да установява престъпно деяние и да има
обвързваща сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК. Що се касае
до твърденията, че ответниците са искали наем от А. Д., следва да бъде
отбелязано, че такива данни се съдържат единствено в показанията на
свидетелката Й. Й.. Съдът намира, че показанията на свидетелката в тази им
7
част не могат да бъдат възприети безрезервно. Близките й родствени
отношения с ищеца, както и признатите от самата нея влошени отношения с
ответниците, поставят под съмнение обективността на показанията й, които
не се подкрепят от нито едно от останалите събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че дори и да бъде прието за
установено обстоятелството, че ответниците са искали А. Д. да им заплаща
наем, това поведение не може да бъде квалифицирано като противоправно.
При сключването на прехвърлителната сделка ищецът и неговия баща от една
страна са учредили право на ползване на ответниците С. С. и С. Й., а от друга
страна са прехвърлили правото на собственост на Г. С.. Следователно
прехвърлителите не са си запазили вещно право върху имота, с оглед на което
след сключване на сделката не е било налице правно основание за
обитаването му от тях и в частност от А. Д.. Въпреки това последният е
останал да живее в имота до смъртта си и това фактическо състояние е
възпрепятствало ответниците да упражняват вещните си права. Ето защо
евентуална тяхна претенция за уреждане на отношенията чрез наемен договор
не би могла да бъде разглеждана като противоправно поведение и като
безчовечно и унизително отношение към А. Д., каквито доводи се навеждат
от ищеца.
Следва да бъде отбелязано и това, че от събраните по делото
доказателства по никакъв начин не може да бъде направен извод, че е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и смъртта на
А. Д., респ. понесените неимуществени вреди от сина му П. И.. Свидетелката
Й. Й. посочва, че бащата на ищеца е имал проблеми с кръвното налягане и
вечерта преди смъртта си е имал високо кръвно налягане и нарушен сърдечен
ритъм. Не установява обаче от кога датират тези проблеми – преди или след
закупуването на имота от ответниците, тъй като е възможно същите да са
възникнали и по-рано, напр. при смъртта на съпругата му или по време на
наказателното преследване и осъждането на сина му. Не се установява и на
конкретната посочена от свидетелката дата – 07.01.2020 г. А. Д. да е имал
някакъв скандал с ответниците, който да бъде възприет като причина за рязко
влошаване на здравословното му състояние в този момент. Такива
обстоятелства явно не са установени и в рамките на заведената прокурорска
преписка по сигнал на ищеца, тъй като същата е приключила с отказ за
образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.115
НК.
На второ място, съдът намира, че по отношение на предявения иск за
имуществени вреди също не се установи наличието на противоправно
поведение на ответниците.
Както бе посочено, ищецът твърди, че на 11.01.2020 г. ответниците са
сменили патронниците на входните врати на двата етажа в къщата, придобита
от тях чрез измама, като по този начин са възпрепятствали достъпа на
близките му до имота и възможността им да изнесат оттам неговото движимо
имущество, което не е било предмет на договора за покупко-продажба на
8
недвижимия имот. Твърди се, че по този начин са обсебили всички негови
движими вещи и няколко дни след това са започнали да разпродават на
безценица имуществото му и са реализирали добра печалба.
Така въведените твърдения очертават като релевантен за спора
периода след смъртта на бащата на ищеца, т.е. след 08.01.2020 г. Събраните
по делото гласни доказателства са противоречиви по отношение на това дали
описаните от ищеца движими вещи са били налични в имота към момента на
смъртта на неговия баща. Свидетелката Й. Й. описва подробно вещите, с
които са били обзаведени първия и приземния етаж от къщата, и в тази част
показанията й се подкрепят от показанията на свидетеля С. С.. Противоречие
е налице в частта на свидетелските показания, отнасящи се до наличността на
тези вещи в имота към момента на смъртта на А. Д.. Според свидетелката Й.,
тези вещи са били в имота, но впоследствие са изнесени от ответниците.
Както бе посочено, показанията на тази свидетелка са компрометирани от
нейната заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от родствените й
връзки с ищеца и влошените отношения с ответниците. Освен това
показанията й се опровергават от показанията на свидетеля С. С., който също
е в родствени отношения с ищеца и установява, че към момента на смъртта на
вуйчо му А. Д. повечето от тези вещи вече не са били там. В този смисъл са и
показанията на свидетелката С. А., която установява, че през есента след
закупуването на имота, т.е. на 2019 г., когато бащата на ищеца още е бил жив,
ответниците са започнали да разчистват мазата и там е имало само боклуци.
Анализът на гласните доказателства води до извод, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на твърденията си, че описаните от него
движими вещи са били налични в имота към момента на смъртта на неговия
баща, както и че ответниците неправомерно са го лишили от владението на
тези вещи и са се разпоредили с тях.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Като е достигнал до
същите изводи е и отхвърлил исковите претенции, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция
имат въззиваемите, поради което въззивникът П. И. следва да бъде осъден да
заплати на С. Й. и С. С. направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000,00 лв., съобразно приложевия договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017/28.04.2022 г. по гр.д.№
1413/2021 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА П. А. И., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
9
присъда в Затвора-Враца, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Й., ЕГН **********, и С. Г.
С., ЕГН **********, сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на страните в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на
осъдителния иск за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди. В частта, в която е потвърдено отхвърлянето на
осъдителния иск за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10