№ 541
гр. Сливен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101619 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск от Д. М. А. срещу А. С. Б.
за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150, вр.
с чл. 143 СК и съединен с него иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за
заместване на липсващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на
детето и детето да пътува извън границите на Република България,
придружавано само от своята майка или упълномощено от нея лице.
Ищцата Д. М. А., майка и законен представител на малолетното дете А.
А.ова С.а, род. на 29.10.2012 г., твърди че с решение по гр. д. № 5162/2018 г. по
описа на РС - Сливен, ответникът А. С. Б. - баща на детето, е осъден да плаща
на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150,00 лв., като оттогава
съществено са променени обстоятелствата, касаещи необходимите разходи на
детето. За изминалите шест години детето А. е пораснало много, както и
разходите и потребностите й, поради което издръжка от 150 лв. е недостатъчна
за задоволяване на нуждите на детето. Иска се от съда да бъде увеличен
размера на определената издръжка от 150,00 лв. на 350,00 лв. месечно. На
следващо място, ищцата твърди, че бащата е предоставил декларация преди
години за издаване на паспорт на детето, но същият е изтекъл и е необходима
нова декларация, която бащата отказва да даде, а е изцяло в интерес на детето
същото да може да пътува за почивки и екскурзии в чужбина. Ето защо,
ищцата моли да бъде заместено липсващото съгласие на бащата за издаване на
1
паспорт на детето и същото да пътува до страните от Европейския съюз,
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Турция,
Македония и Дубай, придружавано само от своята майка или от изрично
упълномощено от нея лице за срок от 5 години.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с която не
оспорва предявените искове, като възразява единствено за размера на
претендираната издръжка. Заявява готовност да заплаща сумата от 280 лв.
месечно. Излага, че работи в Англия, но не регулярно, заплаща наем и е
претърпял катастрофа, като административният апарат там е много тромав,
поради което не възразява съгласието му да бъде заменено със съдебно
решение, за да може детето да му гостува. Изразява готовност за сключване на
споразумение.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Ответникът, редовно призован, също не се явява лично. И двете страни се
представляват от своите пълномощници - адвокати, чрез които молят съдът да
постанови решение съгласно постигнатото между тях споразумение размерът
на издръжката да бъде увеличен от 150,00 лв. на 280,00 лв. месечно, както и
да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и
детето да пътува извън границите на Република България до страните,
посочени в исковата молба, придружавано само от своята майка или
упълномощено от нея лице.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК за
изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на размера й от
150,00 лв. на 350,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2
СК, вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване на липсващото съгласие на
бащата за издаване на паспорт на детето и разрешаване да пътува в страните
от Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Турция, Македония и Дубай, придружавано само от своята майка
2
или упълномощено от нея лице за срок от 5 години.
Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество са и основателни.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че са родители на малолетното дете А. А.ова С.а, родена на 29.10.2012
г., че детето има нужда от повече средства за издръжка, както и че е в интерес
на детето да пътува в чужбина за почивки и екскурзии, придружавано
единствено от своята майка или упълномощено от нея лице за срок от 5
години. Ответникът е трайно установен в чужбина.
По иска по чл. 150 СК:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието
на качеството да не е навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е
обвързан от определен максимален размер и с оглед на конкретните
доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената
издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето
от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
В случая действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка от 150,00
лева.
Безспорно е, че за изминалия период от повече от 6 години, детето А. е
пораснала много, като от детската възраст преминава в юношеска, което води
3
и до значително нарастване не само на разходите й за облекло, обувки и
ученически пособия, но и на разходите за образование, социални и културни
развлечения. От друга страна, нуждите на детето, съобразно твърденията в
исковата молба и събраните доказателства, са в рамките на нормалните за
възрастта на детето разходи.
Действително съществува и промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 6 години средства от 150 лева месечно.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето А. има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 600
лева, от които с оглед постигнатото съгласие между страните, 280,00 лв.
месечно следва да осигурява бащата.
Ето защо, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като размерът на издръжката следва да бъде увеличен
от 150,00 лв. на 280,00 лв. месечно, считано от считано от датата на подаване
на исковата молба - 21.03.2025 г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗБЛД предвижда, че заявленията за
издаване на паспорт на непълнолетни лица се подават лично и от техните
родители, настойници или попечители.
Разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава
напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл. 127а СК.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
4
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
В случая ответникът не оспорва претенцията, като необходимостта
ищцата да разполага със съдебно решение произтича от обстоятелството, че
ответникът отсъства от Република България.
Съдът намира, че безспорно посещението на детето в чужди държави, а
именно страните от ЕС, от Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Турция, Сърбия, Северна Македония и Емирство Дубай от ОАЕ, би
повлияло положително върху психологическото и емоционалното състояние
на детето, ще блА.риятства за формиране на непосредствени представи за
света и разширяване на познанията, а оттам и за оформянето на детето като
личност. Разрешението за пътуване на непълнолетното дете следва да бъде
дадено от съда, при условие, че детето е придружавано при пътуванията си
извън страната от своята майка или изрично упълномощено от нея трето лице.
Разрешението за пътуване в чужди държави, предвид формираната
съдебна практика, следва да бъде дадено от съда и за определен кръг държави,
а именно страните от ЕС, от Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Турция, Сърбия, Северна Македония и Емирство Дубай от ОАЕ.
Предвид обстоятелството, че детето е на почти 13-годишна възраст, то
периодът, за който следва да бъде разрешено да пътува извън Република
България, придружавано само от майка си или изрично упълномощено от нея
лице, следва да бъде до навършване на пълнолетие, което защитава в пълна
степен интересите на детето.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
5
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 93,60 лева
върху увеличения размер на издръжката, като съдът намира молбата на
пълномощника на ответника по отношение на изчисляване на размера на
дължимата държавна такса за основателна.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК и чл. 127а, ал. 4 СК съдът намира, че
следва да допусне предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143 СК определения с Решение
№ 1311 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 5162/2018 г. по описа на РС - Сливен
размер на месечната издръжка, която бащата А. С. Б., ЕГН: **********, с
адрес ................. е осъден да заплаща на детето А. А.ОВА С.А, ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител Д. М. А., ЕГН:
**********, като го УВЕЛИЧАВА от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ на
280,00 лв. /двеста и осемдесет лева/ месечно, считано от датата на исковата
молба - 21.03.2025 г. до настъпване на пълнолетие на детето или на други
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 45
ЗБЛД, заместващо съгласието на бащата А. С. Б., ЕГН: **********, с адрес
................., за издаване на ПАСПОРТ на детето А. А.ОВА С.А, ЕГН:
**********, по заявление, подадено единствено от майката Д. М. А., ЕГН:
**********, със съдебен адрес гр. Сливен, ..................., както и след издаване
на паспорта да го получи единствено майката Д. М. А., ЕГН: ********** и
без да е необходимо съгласието на бащата А. С. Б., ЕГН: **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9
ЗБЛД, заместващо съгласието на бащата А. С. Б., ЕГН: **********, с адрес
................., детето А. А.ОВА С.А, ЕГН: ********** да пътува неограничен
брой пъти, придружавано само от своята майка Д. М. А., ЕГН: **********
или от изрично упълномощено от нея лице до страните - членки на
6
Европейския съюз, страните от Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна
Македония и Емирство Дубай от Обединените арабски емирства за срок ДО
НАВЪРШВАНЕ НА ПЪЛНОЛЕТИЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. С. Б., ЕГН: **********, с
адрес ................. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на РС - Сливен сумата от 93,60 лв. /деветдесет и три лева и шестдесет
стотинки/, представляваща държавна такса по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК и чл. 127а, ал. 4 СК
предварително изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7