Решение по дело №499/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Х. Ш. Х. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник адв. В. Ч., против Решение № 1012-26-171-1/17.05.2024г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу разпореждане [номер]/№1/прот.№N01135/05.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и недопустимо. С него били кредитирани четири необективни и неправилни волеизявления на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, което било в нарушение на материалните и процесуални норми. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането за действителен стаж на времето като неработеща майка от 16.11.1978г. до 01.01.1979г., от 01.05.1979г. до 16.01.1980г. и от 21.06.1983г. до 21.06.1986г. – общо 3г. и 10 месеца. Този стаж бил наличен към датата на първоначалното отпускане на пенсия и предвид безспорния стаж от 14 г. 08 м. и 27 дни, не били налице отрицателни предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Без да било подадено заявление УП-1 незаконосъобразно било ценено, че ЛПОСВ се придобива на 01.02.2024г. Тенденциозно било кредитирано и изявлението за наличие на предпоставки по чл.114 КСО – за задължение за периода 2019-2024г. Незаконосъобразно било възприето постановеното от пенсионния орган отпускане на пенсията в минимален размер, без да било обсъдено какво обстоятелство наложило това, което правило решението немотивирано.

По изложените съображения се претендира отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане, както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание от пълномощника на оспорващата се прави уточнение, че се оспорва датата, от която е отпусната пенсията. Нямало спиране на вече отпуснатата пенсия през 2018г., съответно не било подадено ново заявление за да имало ново произнасяне на пенсионния орган. Налице били основания за отпускане на пенсия към датата на първо подаденото заявление – през 2018г. Също така, през 2018г. стажът като майка бил зачетен и така била отпусната ЛПОСВ. Трите месеца стаж, които били заличени въз основа на задължителни предписания, първоначално били потвърдени и приети от административния орган, т.е. получаването на отпуснатата пенсия било добросъвестно.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. №2113-26-048/16.04.2018г. /л.7/, подадено до директора на ТП на НОИ – Хасково, ведно с необходимите документи, доказващи осигурителен стаж и доход, Х. Ш. Х. е пискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По повод на подаденото заявление на 08.08.2018г. е бил проверен изготвен Опис на осигурителен стаж на Х. Ш. Х. /л.10/. Съгласно същия лицето е имало общо осигурителен стаж от трета категория 18 г. 06 м. и 27 д., от които 3 г. и 10 м. по майчинство /редове 4, 6, 10 и 11 от описа/ и действителен 14г. 08м. и 27 дни.

С разпореждане [номер]/2140-26-585/09.08.2018г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково /л.25 гр./, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, на жалбоподателката й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен етаж и възраст. Разпореждането е получено от адресата си на 04.09.2018г., видно от приложеното по делото ИД на Български пощи. Няма данни да е било обжалвано.

Със заявление вх. №2113-26-73/14.01.2019г. /л.28/, подадено до директора на ТП на НОИ – Хасково, Х. Ш. Х. отново е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Във връзка с това заявление на 14.02.2019г. е бил изготвен и впоследствие проверен Опис на осигурителен стаж на Х. Ш. Х. /л.31/. Съгласно същия лицето е имало общо осигурителен стаж от трета категория 18 г. 10 м. и 0 дни, от които 3 г. и 10 м. по майчинство /редове 4, 6, 10 и 11 от описа/ и действителен осигурителен стаж 15г. 0м. и 0 дни, към който стаж са включени 03 м. и 03 дни като самоосигуряващо се лице – за периода от 11.09.2018г. до 18.12.2018г. /ред 19/.

С последващо разпореждане [номер]/№3/прот.№01179/10.05.2019г. /л.37/ на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.3 от КСО на Х. Х. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 14.12.2018г. В Мотивите на разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението за пенсия жалбоподателката има навършена възраст от 67 г. и 01 м. и осигурителен стаж - 18 г. и 10 м. от трета категория труд.

С ново разпореждане [номер]/2146-26-2/22.01.2024г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО е разпоредил спиране изплащането на лична пенсия за осигурителен етаж и възраст, считано от 10.01.2024г. Спирането е мотивирано с оглед на това, че със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01492449/09.01.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, на Х. Ш. Х. е било указано заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от 11.09.2018г. до 18.12.2018г.

От текста на Задължителни предписания № ЗД-1-26-01492449/09.01.2024г. /л.42 гръб/ действително се установява посоченото в разпореждането обстоятелство. Прието е, че за периода на декларирано упражняване на трудова дейност като земеделски производител – от 16.09.2018г. до 19.12.2018г., Х. Ш. Х. не се е намирала на територията на Р.България. Предвид това, регистрацията й като земеделски производител била единствено с цел придобиване на осигурителни права. Поради така установеното е направен извод, че Х. няма основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО – като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин) и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 11.09.2018г. до 18.12.2018г. следвало да бъдат заличени.

С жалба вх. №1012-26-54/01.02.2024г. /л.47 гр./ Х. Х. е обжалвала пред директора на ТП на НОИ – Хасково разпореждане [номер]/2146-26-2/22.01.2024г. за спиране изплащането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с твърдения за липса на основания за спиране и за издадено на 23.01.2024г. от АС към ТП на НОИ – Хасково УП-13 (с изх.№5506-26-40-1/23.01.2024г.) за трудов стаж за 1991г. - 01 г., удостоверяващо трудов стаж повече от заличения по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С жалбата е била отправена молба за отмяна на спирането на пенсията, даване на указания на пенсионния орган да се произнесе по наличните валидни документи за трудов стаж по заявление от 14.01.2019г., и при установяване на отрицателни предпоставки за отпускане на пенсия да се постанови отказ по цитираното заявление, а жалбата, ведно с приложените към нея доказателства, да бъдат зачетени като ново заявление по чл.1 от НПОС, и да се прецени правото на пенсия към 01.02.2024г., като се вземат под внимание приложените към жалбата документи за трудов стаж, издадени през месец януари.

С писмо изх. №1029-26-708/12.02.2024г. /л.46/ началник на отдел КПК е уведомил пенсионния орган, че Задължителни предписания №ЗД-1-26-01492449/09.01.2024г. са изпълнени, като данните за Х. Ш. Х. за периода от 11.09.2018г. до 18.12.2018г. били заличени служебно на 09.02.2024г.

С Решение №1012-26-54-2/20.02.2024г. /л.46 гр./ на директора на ТП на НОИ – Хасково жалбата на Х. Ш. Х. против разпореждане [номер]/2146-26-2/22.01.2024г. е била уважена, респ. разпореждането е отменено, като преписката е върната на пенсионния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество, съобразно изложените мотиви в решението.

С получено на 08.03.2024г. писмо с изх. №2113-26-236-1/06.03.2024г. /л.51/, на основание чл.30, ал.2 от АПК пенсионният орган е уведомил Х. Х., че в тридневен срок от съобщението следва да представи заявление по образец УП-1, като при неотстраняване на недостатъците в указания срок производството по заявление вх. №2113-26-236/20.02.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде прекратено. Посочено е, че към жалба вх. №1012-26-54/01.02.2024г. има приложени сканирани документи, даващи основание за отпускане на пенсия.

С разпореждане [номер]/2140-26-233/08.03.2024г. /л.52 гръб/ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отменено разпореждане [номер]/№3/прот. №N01179/10.05.2019г. и всички последващи го, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението от 17.01.2019г. В разпореждането е посочено, че жалбоподателката няма право на пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г., 08 м. и 27 дни. Относно стажа като неработеща майка е прието, че периодите от 16.11.1978г. до 01.01.1979г. – 01 м. и 15 дни, от 01.05.1979г. до 16.01.1980г. – 08 м. и 15 дни, от 21.06.1983г. до 21.12.1984г. – 01 г. и 06 м., от 21.12.1984г до 21.06.1986г. – 01 г. и 06 м., с обща продължителност 03 г. и 10 м., не представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

С жалба вх. № 1012-26-132/20.03.2024г. /л.57 гръб/ Х. Х. е оспорила разпореждане [номер]/2140-26-233/08.03.2024г. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение № 1012-26-132-1 от 29.03.2024г. /л.58 гръб/ го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество, съобразно изложените в решението мотиви и съобразяване с приложените към заявлението удостоверения обр. УП-З с изх. № П-165/10.01.2024г. /л.48/ (идент. стаж с л.19 гръб), обр. УП-13 с изх. № 5506-26-40-1/23.01.2024г. /л.48 гръб/ и обр. УП-14 с изх. № 5506-26-169-1/20.02.2024г. /л.56 гръб/ (идент. стаж с л.16 гръб).

В това решение на първо място е посочено, че към жалба вх. №1012-26-54/01.02.2024г. е приложено УП-13 с изх.№5506-26-40-1/23.01.2024г., издадено от началник на отдел „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Хасково, с което бил удостоверен стаж за 1991г. от ТКЗС – [населено място], както и удостоверение за осигурителен стаж УП-3 с изх. №П-165/10.01.2024г., издадено от [община], удостоверяващо осигурителен стаж за периода от 01.04.1988г. до 30.09.1988г. на длъжност „готвач в НОУ - [населено място]“ и за периодите от 01.11.1988г. до 30.09.1989г., от 01.04.1990г. до 30.09.1991г. на длъжност „чистач в НОУ - [населено място]“. Изложени са и аргументи за неприложимост на чл.30, ал.2 от АПК от страна на пенсионния орган /в писмо с изх. №2113-26-236-1/06.03.2024г./. Посочено е и че незаконосъобразно ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ се е позовал на чл.68, ал.1-3 от КСО и в тази връзка основанието за отмяна на разпореждане [номер]/№3/прот. №N01179/10.05.2019г. и всички последващи го следвало да бъде чл.98, ал.1, във връзка с чл.99, ал.2, т.2 и ал.1, т.2, буква „г“ от КСО, а не чл.68, ал.1-3 от КСО. На следващо място, неправилно било отказано отпускане на пенсия, тъй като към дата 08.03.2024г. жалбоподателката имала право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, защото бил налице изискуемият по закон действителен осигурителен стаж от 15 г., съгласно представените към 01.02.2024г. удостоверителни документи, а именно удостоверения за осигурителен стаж обр. УП-3 с изх.№ П-165/10.01.2024г. и УП-13 с изх.№5506-26-40-1/23.01.2024г. Друг порок на оспореното разпореждане била липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл.114 от КСО, при наличие на новоустановени факти и обстоятелства, водещи до възстановяване на неправилно отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 14.01.2019г., поради заличения осигурителен стаж за периода от 11.09.2018г. до 18.12.2018г. Освен това, в контролно-административното производство били предприети необходимите действия с оглед изясняване на осигурителния стаж на жалбоподателката по всички издадени от ООА към ТП на НОИ удостоверителни документи, при което било установено, че по заявление, подадено от Х. Х. на 09.01.2024г. било издадено и удостоверение обр. УП-14 с изх. №5506-26-169- 1/20.02.2024г., удостоверяващо осигурителен стаж на същата за периода от 1968г. до 1971г. като член от домакинството на член кооператор, приет за член на ТКЗС, [населено място], обл.Хасково, като това удостоверение не било представено от Х. Х. както в пенсионното, така и в контролно-административно производство, поради което същият следвало да бъде съобразен от пенсионния орган при новото разглеждане и произнасяне по същество.

В решението директорът на ТП на НОИ – Хасково не е изложил аргументи за това, правилна ли е преценката на пенсионния орган за незачитане като действителен осигурителен стаж на стажа придобит от жалбоподателката като неработеща майка за посочените в разпореждането периоди с обща продължителност 03г. и 10 месеца. Това е от съществено значение, тъй като едно от основанията да се издаде разпореждане [номер]/2140-26-233/08.03.2024г. от ръководител ПО в ТП на НОИ – Хасково, е именно липсата на доказан действителен осигурителен стаж за жалбоподателката, към дата на подаване на заявление № 2113-26-73/14.01.2019г., с което е заявено отпускане на ЛПОСВ, към който действителен стаж не е зачетен стажът от 3г. 10м. – като неработеща майка. Съответно е обоснована липсата на предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ, тъй като жалбоподателката е с придобит действителен осигурителен стаж 14г. 08м. и 27 дни, а не както изисква закона 15 години.

С разпореждане [номер]/№1/пpoт.№N01135/05.04.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково /л.67 гръб/, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „г“ и чл.99, ал.2, т.2 от КСО е отменено разпореждане [номер]/10.05.2019г., на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 14.01.2019г. и на основание чл.68, ал.3 от КСО е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.02.2024г. В разпореждането е обективирана констатацията, че с разпореждане [номер]/№3/прот.№N01179/10.05.2019г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково на основание чл.68, ал.3 от КСО е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за придобит 15г. действителен осигурителен стаж. След извършена проверка на контролите органи на ТП на НОИ – Хасково бил отменен осигурителен стаж за периода от 11.09.2018г. до 13.12.2018г. – 03 м. 03 дни. Зачетен бил общо осигурителен стаж от трета категория труд — 18 г. 06 м. и 27 дни, от който действителен осигурителен стаж бил 14 г. 08 м. и 27 дни. Поради това: на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „г“ и чл.99, ал.2, т.2 от КСО е отменено разпореждане [номер]/10.05.2019г. по заявление от 14.01.2019г., с което била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО; на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 14.01.2019г., тъй като към датата на заявлението жалбоподателката нямала действителен осигурителен стаж от 15 години, като в тази връзка е посочено, че зачетеният стаж като неработеща майка за периода от 16.11.1978г. до 01.01.1979г. – 01 м. и 15 дни, от 01.05.1979г. до 16.01.1980г. - 08 м. и 15 дни и от 21.06.1983г. до 21.06.1986г. - 03 г., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1,т.12 от ДР на КСО. С жалбата от 01.02.2024г. обаче бил представен нов документ - обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г. /л. 48 гр./, с който действителният осигурителен стаж на жалбоподателката възлизал на 15 г. и 04 дни и със същата придобила право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Така, пенсията по чл.68, ал.3 от КСО е отпусната от дата 01.02.2024г. в минимален размер от 444.58 лв., съгласно чл.70, ал.13 от КСО, като отпускането и изплащането в минимален размер било до определянето на размера ѝ по реда на КСО. На последно място е цитиран текстът на чл.114, ал.1 от КСО, според който недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл.113 от КСО.

Недоволна от разпореждането, жалбоподателката го е оспорила пред директора на ТП на НОИ – Хасково в срока по чл.117, ал.2, предл. 1 от КСО с жалба вх.№1012-26-171 от 19.04.2024г.

С обжалваното пред съда Решение № 1012-26-171-1/17.05.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата на Х. Ш. Х. срещу разпореждане [номер]/№1/прот.№N01135/05.04.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ — Хасково.

Административният орган е посочил, че след като е изключил заличения осигурителен стаж за периода от 11.09.2018г. до 13.12.2018г. (датата на отпускане на пенсия), пенсионният орган правилно зачел осигурителен стаж 18 г. 06 м. и 27 дни от трета категория труд, от който действителен осигурителен стаж – 14 г., 08 м. и 27 дни. Приел е, че за действителен осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение и се е позовал на нормативни разпоредби, регламентиращи признаването на осигурителния стаж, което не означавало, че тези периоди следвало да се зачетат за действителен стаж по смисъла, вложен в § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Предвид изложеното извел извода, че зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката като неработеща майка за периода 16.11.1978г. до 01.01.1979г. - 01 м. и 15 дни, от 01.05.1979г. до 16.01.1980г. - 08 м. и 15 дни и от 21.06.1983г. до 21.06.1986г. - 03 г., не е действителен осигурителен стаж. Следователно, правилна била преценката на пенсионния орган, че без заличения осигурителен стаж за периода от 11.09.2018г. до 13.12.2018г. жалбоподателката към датата на заявлението – 10.05.2019г., вече не отговаряла на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Посочил и че влязлото в сила разпореждане [номер]/№3/прот.№N1179/10.05.2019г., с което пенсията първоначално била отпусната, може да се отмени съгласно чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията била неправилно отпусната /какъвто бил настоящия случай/, като съгласно чл.99, ал.2, т.2, във връзка с ал.1, т.2 от КСО разпореждането се отменяло от датата на отпускането. Отбелязал, че с жалба/заявление от 01.02.2024г. /л.47 гр./ Х. Ш. Х. за първи път представила удостоверителен документ - обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г. /л.48 гр./ и след като бил зачетен допълнително представения осигурителен стаж, нейният действителен осигурителен стаж възлизал на 15 г. и 04 дни и със същия жалбоподателката придобила право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, считано от 01.02.2024г. – датата на заявлението. На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.70, ал.13 от КСО и факта, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 се определял със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, правилно пенсионният орган определил пенсията в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. На последно място, налице било недобросъвестно получаване на суми, тъй като жалбоподателката била наясно, че не отговаряла на изискванията на § 1, т.3 и т.5 от ДР от КСО за осигурено лице – земеделски производител, за периода от 11.09.2018г. до 13.12.2018г. и при подаване на заявлението за отпускане на пенсия е затаила това обстоятелство пред пенсионния орган, а размерът на осигурителния стаж и доход били от значение за определяне на размера на пенсията.

Няма данни по делото за датата на връчването на обжалвалото решение на Х. Ш. Х..

На 10.05.2024г. с разпореждане [номер]/№6/пpoт.№N1180/10.05.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково /л.70 гр./, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата на пенсиите и осигурителния стаж, ЛПОСВ на Х. Ш. Х. е била изменена, като същата отново е определена в минимален размер от 444.58 лв. съгласно чл.70, ал.13 КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предвид датата на издаване на оспореното решение и датата на подаване на жалбата срещу него, последната се явява подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-26-171-1/17.05.2024г. е издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково, т. е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, като потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, т. е. решението е мотивирано, така, както изисква чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

В случая жалбоподателката не спори по приложимостта на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Спорен е въпросът на лице ли са били основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Ш. Х. при условията на чл.68, ал.3 от КСО, към дата на подаване на заявлението 14.01.2019г. или към момента на нейното първоначално отпускане – 14.12.2018г.

Съгласно чл.68, ал.3 КСО лицата, които не са придобили право на пенсия по предходните алинеи, придобиват това право при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

В случая във връзка със заявлението, подадено на 14.01.2019г. /л.28/, на жалбоподателката първоначално е бил зачетен общ осигурителен стаж от 18 г. и 10 м., от който действителен 15 години и с разпореждане [номер]/№3/прот.№01179/10.05.2019г. й е била отпусната ЛПОСВ по чл.68, ал.3 КСО / към дата на отпускане на пенсията 14.12.2018г. Х. Х. е с навършена възраст 67г. и 1м. /. Впоследствие с разпореждане [номер]/2140-26-233/08.03.2024г. е прието, че жалбоподателката към дата на отпускане на пенсията не е отговаряла на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като въз основа на влезли в сила Задължителни предписания е установено, че стажът от 03 м. и 3 дни е фиктивен, поради което е предписано заличаване на данните по чл.5, ал.1, т.1 КСО. Във връзка с този заличен период, пенсионният орган е решил да откаже ЛПОСВ по чл.68, ал.3 КСО, като е приел, че липсата на този стаж на практика означава, че лицето към дата на подаване на заявлението 14.01.2019г., е имало действителен осигурителен стаж 14 г. 08 м. и 27 дни, който е недостатъчен, за да се придобие право на пенсия по посочената разпоредба, независимо, че е имало навършена изискуемата възраст. Към приетия действителен стаж от органа не е зачетен стажът на жалбоподателаката като неработеща майка с обща продължителност от 3г. и 10 м. Поради това с цитираното разпореждане пенсионният орган е отказал отпускане на ЛПОСВ и отменил разпореждане [номер]/№3/прот.№01179/10.05.2019г., с което това е било сторено. Последвало е представяне от страна на жалбоподателката на обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г., след което пенсионният орган е преценил, че по отношение на същата са налице основания за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, но от датата на представяне на удостоверителния документ – 01.02.2024г., като именно разпореждането за това е било потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ – Хасково.

Не се спори по делото, че с всички изброени по-горе разпореждания на пенсионния орган, времето през което жалбоподателката е била в отпуск по майчинство, не е зачетено като действителен осигурителен стаж, като идентичен е и подходът на директора на ТП на НОИ – Хасково. Ако това беше сторено и периодът от 03г. и 10 м беше зачетен за действителен осигурителен стаж, то безспорно стажът на Х. Ш. Х., към дата на първоначалното отпускане на ЛПОСВ щеше да отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО. Съответно ирелевантен за предмета на спора щеше да бъде заличеният стаж като земеделски производител от 3 месеца и 3 дни, както и наложилото се в последствие представяне пред органите на ТП на НОИ – Хасково на документи удостоверяващи допълнителен осигурителен стаж за жалбоподателката, за да се стигне до отпускане отново на ЛПОСВ, но считано от друга дата – 01.02.2024г.

В тази връзка, съдът намира, че изводите на пенсионните органи по тълкуване и прилагане на закона, що се отнася до периода на майчинство, са неправилни. Оттам неправилни са и изводите за датата на отпускане на пенсията по чл.68, ал.3 от КСО, както и тези за прилагане на чл.114 от КСО по отношение на получените от Х. Ш. Х. суми като пенсия за времето след датата 14.01.2019г.

Дефиниция на понятието „действителен стаж“ е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В своята съдебна практика (виж Решение № 6744/22.05.2018г. по адм. дело № 2009/2018г. на ВАС, VІ отделение) Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в разпоредбата на чл. 9, ал.2, т.1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО и чл. 68, ал.3 КСО.

В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал.1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г., съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ – да не се зачита за действителен осигурителен стаж времето, през което Х. Ш. Х. е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл.14 и чл.47, ал.3 от Конституцията на Република България.

Според материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията, свързани с видовете отпуск по майчинство – чл.80 ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на ЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство.

Настоящият състав на съда счита, че не следва да се отклонява от посочената съдебна практика, още повече, че и при двата режима – по ЗП (отм.) и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за осигурителен стаж и осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва основание за прилагане на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

При това положение, изчислен към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ, общият действителен осигурителен стаж на жалбоподателката е повече от 15 години, което сочи наличие на материалноправните основания по чл.68, ал.3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Предвид гореизложеното, неправилно на оспорващата не е била отпусната ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО от датата на относимото в случая заявление, а е отпусната такава от дата 01.02.2024г., когато към жалба вх. №1012-26-54/01.02.2024г. (приета и като заявление) е било представено удостоверение обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г. Видно от текста на потвърденото с оспореното решение разпореждане, от това удостоверение е зачетен стаж от 03 м. и 08 дни (посочен е действителен осиг. стаж 15 г. и 04 д., като преди позоваването на обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г. пенсионният орган е приел действителен осигурителен стаж 14 г. 08 м. и 27 д.). С оглед изложеното относно отпуска по майчинство, дори и без посочения документ пенсионните права на лицето по чл.68, ал.3 от КСО са били налице и преди датата 01.02.2024г. Дори към датата на съотвеното подадено заявление да не е било представено удостоверение обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г., пенсионният орган е бил длъжен, с оглед периода на майчинство, по силата на закона да приеме, че са налице основания за прилагане на чл.68, ал.3 от КСО по отношение на жалбоподателката.

Необходимо е да се има предвид, че в случая за правото на жалбоподателката да получи ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО не от значение и отмененият стаж за периода от 11.09.2018г. до 13.12.2018г. Последният е 03 м. и 03 дни, а зачетеният от пенсионния орган стаж по удостоверение обр. УП-13 с изх. №5506-26-40-1/23.01.2024г. е 03 м. и 08 дни, или общо 06 м. и 11 дни. С други думи, след като без да отчита посочените периоди пенсионният орган е зачел действителен осигурителен стаж от 14 г. 08 м. и 27 дни, прибавянето към този стаж на периода, в който жалбоподателката е ползвала майчинство – 03 г. и 10 м., е напълно достатъчно, за да бъде изпълнено изискването по л.68, ал.3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж.

Във връзка с горното следва да се отчете фактът, че още към дата 14.01.2019г. – датата на подаване на заявление вх. №2113-26-73/14.01.2019г., пенсионният орган е бил наясно с периода, през който жалбоподателката е била в отпуск по майчинство /виж Опис на осигурителен стаж на Х. Ш. Х., л.10 и л.30/, като явно към посочената дата са били налице необходимите документи за установяване и на другия вид стаж. Също така към датата 14.01.2019г. Х. Ш. Х. е била с достигната възраст по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като необходимата е била 66 години и 4 месеца, а тя е била на 67 години 2 месеца и 26 дни.

Предвид горното, по отношение датата, от която е следвало да се отпусне коментираният вид пенсия, съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, изразено в о.с.з. за наличие на основания за отпускане на пенсия към датата на първо подаденото заявление – 16.04.2018г., тъй като релевантна е датата 14.01.2019г. В настоящото производство не подлежи на анализ дали към 16.04.2018г. е било възникнало правото за придобиване на ЛПОСВ по смисъла на чл.68, ал.3 КСО. По подаденото на 16.04.2018г. заявление от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е обективиран отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане, което, като неоспорено, е влязло в законна сила. Това разпореждане представлява стабилен административен акт /така вж. Решение № 4677 от 17.05.2022г. по адм. д. № 12430/2021г. на ВАС/, поради което недопустимо е в хода на настоящото съдебно производство да се извършва инцидентен контрол за неговата законосъобразност по смисъла на чл.144 АПК във връзка с чл.17, ал. 2 ГПК и по аргумент от чл.221, ал.3 АПК. В този смисъл е Решение № 1432 от 29.01.2020г. по адм. д. № 9744/2019г. на ВАС.

Настоящото съдебно производство е с предмет решението, с което се потвърждава разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2024г. Последното е резултат от административното производство по чл.99, ал.1, т.2 КСО, до което се е стигнало по повод заявление от дата 14.01.2019г. Това производство, обаче, е различно от образуваното по заявление по чл.99, ал.1, т.1 КСО, при което влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства. В конкретния случай Х. Ш. Х. не е подала заявление за отмяна на влязлото в сила разпореждане от дата 09.08.2018г., съгласно специалната разпоредба на чл.99, ал.1, т.1 КСО, дерогираща общите правила за възобновяване на производството по издаване на административен акт, разписани в чл.99 и следващите от АПК /Определение № 2005 от 16.02.2021г. по адм. д. № 1171/2021г. на ВАС/. А и освен това, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ и „д“ КСО, влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й, както и че е определена в неправилен размер. Съгласно чл.99, ал.2, т.2, във връзка с ал.1, т.2 КСО, разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл.94. Следователно, при неправилен отказ, каквито твърдения има по делото, приложение отново намира разпоредбата на чл.94 КСО. При всяка една от хипотезите по чл.99, ал.1, т.2 КСО влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено/отменено само по инициатива на пенсионния орган. В случая е сторено именно това, но незачитането в това производство на отпуска по майчинство за действителен осигурителен стаж не може да обоснове отпускане на пенсията от дата на първото подадено заявление – 16.04.2018г., поради факта, че по това заявление е бил постановен акт, който е придобил стабилитет.

По отношение датата, от която следва да се отпусне обсъжданият вид пенсия, е необходимо да се уточни и че по заявление вх. №2113-26-73/14.01.2019г. пенсионният орган се е произнесъл с разпореждане [номер]/№3/прот.№01179/10.05.2019г. /отменено/, като е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 14.12.2018г. Тази дата е била определена съобразно чл.94 от КСО с оглед придобиване право на пенсия от Х. Х. с представяне на доказателства за достигане на необходимия стаж за пенсиониране по чл.68, ал.3 КСО и за стаж като самоосигуряващо се лице (земеделски производител). Посочената дата обаче не е релевантна, тъй като със зачитане на времето на ползван отпуск по майчинство жалбоподателката е била придобила право на пенсиониране по чл.68, ал.3 КСО – стаж и години, още на дата 18.10.2017г. На тази дата тя е разполагала с необходимия й стаж за пенсия по чл.68, ал.3 КСО и е навършила изискуемата за получаване на пенсия на това основание възраст от 66 години. При това положение и предвид факта, че лицето е подало заявление за отпускане на ЛПОСВ на 14.01.2019г. (а по подаденото на 16.04.2018г. е бил постановен отказ с разпореждане [номер]/2140-26-585/09.08.2018г., което не е било обжалвано, респ. придобило е стабилитет), следва да намери приложение текстът на изр. второ от чл.94, ал.1 КСО, съгласно който „Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.“. От това следва, че ЛПОСВ по чл.68, ал.3 КСО се следва на Х. Ш. Х. от 14.01.2019г.

Въз основа на горните съображения се формира и извода за липса на фактически основания за прилагане на чл.114 от КСО относно сумите, получени от оспорващата от 14.01.2019г. насам. Това е така, защото, както вече се посочи, дори и без стажа за периода от 11.09.2018г. до 13.12.2018г. /03 м. 03 д./, жалбоподателката е имала право да получава ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3 КСО от дата 14.01.2019г. Следователно не е налице хипотеза на недобросъвестно получени суми от страна на Х. Ш. Х. след датата 14.01.2019г.

По отношение получената сума за периода от 14.12.2018г. до 14.01.2019г. от страна на органите на ТП на НОИ - Хасково следва да се извърши преценка дали е налице недобросъвестност или не, като се отчете, че преценката от коя дата следва да бъде отпусната една пенсия, не се извършва от жалбоподателката, а от натоварения за това по закон компетентен орган.

Относно размера на отпуснатата ЛПОСВ, съдът намира следното, че същият следва да бъде изчислен и съобразен с нормативната уредба действала към дата 14.01.2019г:

В чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че „Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.“.

Според чл.70, ал.12 КСО, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

С чл.10, т.1 от Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024г. е определен минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за 2024г. от 1 януари до 30 юни – 523,04 лв.

Съгласно чл.70, ал.13 КСО, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал.12.

Съдът намира, че цитираните правни норми не са приложими в конкретния случай. Това е така, защото от данните по преписката става ясно, че към датата на издаване на разпореждане [номер]/№1/прот.№N01135/05.04.2024г. пенсионният орган е имал необходимата му информация, за да изчисли точния размер на полагащата се на жалбоподателката пенсия. Това е видно и от съдържанието на разпореждане [номер]/№3/прот.№01179/10.05.2019г. /л.37/, с което е била отпусната пенсия в размер, който не е определен по реда на чл.70, ал.13 КСО, а по реда на чл.70, ал.1 КСО. След като към датата 10.05.2019г. пенсионният орган е могъл да определи размер на пенсията, изчислен по реда на чл.70, ал.1 КСО въз основа на документи, които са били налични както към 10.05.2019г., така и към датата на последното разпореждане – 05.04.2024г., няма основание да не изчисли полагащия се размер на пенсията с последното си произнасяне. Видно е от наличните по пенсионната преписка описи на осигурителния стаж /л.30, л.49 гр./, че на разположение на органа са били почти идентични данни и доказателства за размера на дохода на жалбоподателката през относимите години, с изключение на периода, през който същата е била самоосигуряващо се лице /03 м. и 03 дни/, за който вече се отбеляза, че не е от решаващо значение за пенсионните права на лицето по чл.68, ал.3 КСО. Ето защо, при новото разглеждане на преписката пенсионният орган следва да определи точно размера на полагащата се на жалбоподателката пенсия. Това се налага и с оглед факта на признаване от съда на времето на отпуска по майчинство за действителен осигурителен стаж.

По изложените съображения оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Хасково следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката от 14.01.2019г. При новото произнасяне следва да се съобрази периодът на ползвания от Х. Ш. Х. отпуск по майчинство, респ. същият да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж, като в тази връзка не следва да се приема, че е налице недобросъвестно получени суми от лицето за времето след 14.01.2019г., съответно не е приложима хипотеза по чл.114 КСО, да се определи релевантната дата за отпускане на ЛПОСВ, да се изчисли съответният дължим размер на пенсията.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, в размер на 700.00 лв. договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024г.

Претендирания размер адвокатско възнаграждение съдът не счита за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението в тази насока не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-171-1/17.05.2024г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/№1/ прот.№N01135/05.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от Х. Ш. Х. заявление с вх. № 2113-26-73/14.01.2019г., съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково да заплати на Х. Ш. Х. от [населено място], [община], направените по делото разноски в размер на 700.00 (седемстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.