№ 30
гр. Е., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20224130100314 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК -
положителен установителен иск за собственост.
Постъпила е искова молба от Б. С. Р. от гр. Е., чрез адв. В. Д.,
против Община Е., представлявана от кмета Д. С. М.. В същата се твърди, че
ищецът е наследник на И. И. Й., починала на **.**.**** г. От наследството на
същата направили отказ П. П. М., И. С.а Р.а и М. П. Й.. Отказите били
вписани в особената книга, водена в Районен съд – Е.. С оглед на това
единствен наследник на починалата И. И. Й. останал ищецът Б. С. Р.. Същата
била собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№ *****.***.** по кадастралната карта на гр. Е., стар № ******, с площ от
**** кв. м, в местността „Т.“, като същият се водел частна общинска
собственост – земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Освен това, в последния не била
отразена построената в него еднофамилна жилищна сграда, която
съществувала от много години и за която редовно били заплащани
дължимите данъци към Община Е.. Била предприета процедура по отразяване
на еднофамилната жилищната сграда в кадастралната карта с изготвяне на
скица-проект, за което била издадена Заповед № **-****/**.**.**** г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико
Търново. Ищецът твърди, че неговият наследодател И. И. Й. владяла
процесния имот много повече от десет години. Ищецът също владеел
1
последния, като го своил като свой собствен повече от десет години, при
което нямало спорове. Ползвал го постоянно, спокойно, явно и
необезпокоявано. Счита, че го е придобил по давност като добросъвестен
владелец, но дори и да не се приеме последното, го придобил по давност при
владение, продължило повече от десет години.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника Община Е., че е придобил правото на собственост по отношение на
процесния имот въз основа на изтекла в негова полза десетгодишна
придобивана давност, като недобросъвестен владелец.
С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава,
като в същата заявява, че наследодателят му И. И. Й. е владяла процесния
имот, като е обработвала земята и е ползвала построената жилищна страда
повече от двадесет години. Ищецът продължил нейното владение от началото
на **** г. до настоящия момент. Същият уточнява процесния имот, както
следва: поземлен имот с идентификатор № *****.***.** по кадастралната
карта на гр. Е., стар № ******, с площ от **** кв. м., в местността „Т.“, с
трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно
ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - седма, при
граници/съседи: имот с идентификатор № *****.***.**.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Община Е., представлявана от кмета Д. С. М., в
която се взема следното становище: Предявеният иск е допустим, тъй като е
налице правен интерес от страна на ищеца да докаже претенцията си. Счита,
че същият е основателен и не го оспорва, тъй като Община Е. не е имала
претенции спрямо него. Последният е предаден за стопанисване на Община Е.
и същата не разполага с документи за собственост. Не се противопоставя на
написаното в исковата молба. Не оспорва твърдението на ищеца, че е владял
процесния имот през посочения период от време, като сочи, че не носи
отговорност за това как е възстановена собствеността върху земеделските
земи и как е отразена същата. Моли съда при уважаване на предявения иск да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като не му възлага разноски,
тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Същият се представлява
от адв. В. Д., който поддържа депозираната искова молба.
2
В съдебно заседание ответникът Община Е. не се представлява и не
депозира писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № ****/*.**.**** г. на
Община Велико Търново, удостоверение за наследници с изх. №
***/**.**.**** г. на Община Е. и удостоверение за наследници №
***/**.**.**** г. на Община Е., И. И. Й. е починала на **.**.**** г., за което е
съставен акт за смърт № */**.**.**** г. Същата е оставила като законни
наследници съпруга си П. П. Й., починал на **.**.**** г., и дъщерите си П. П.
М., М. П. Г. и С. П. Р.а. С. П. Р.а е починала на **.**.**** г. и е оставила като
законни наследници съпруга си С. Б. Р., починал на 0*.**.**** г., и децата си
И. С.а Р.а и Б. С. Р. – ищеца по делото.
От удостоверение с изх. № ***/**.**.**** г. на Районен съд – Е.,
удостоверение с изх. № ****/**.**.**** г. на Районен съд – Е. и
удостоверение с изх. № ****/**.**.**** г. на Районен съд – Е. се установява,
че П. П. М., М. П. Й. и И. С.а Р.а са се отказали от наследството, останало от
И. И. Й., б. ж. на гр. Е., починала на **.**.**** г., за което е съставен акт за
смърт № */**.**.**** г. на Община Е..
От скица на поземлен имот № **-*******/**.**.**** г. на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново и скица на поземлен
имот № **-*******/**.**.**** г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново, както и удостоверение за характеристиките на
поземлен имот в земеделска територия с изх. № **-*******/**.**.**** г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново се
констатира, че процесният имот се намира в гр. Е., местността „Т.“. Същият
представлява поземлен имот с идентификатор № *****.***.** и е с площ от
**** кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, 7 категория, предишен идентификатор - няма, номер
по предходен план - ******, при съседи: № *****.***.**, а като собственик е
вписано - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По делото са представени следните документи: обяснителна
записка, скица-проект за изменение на кадастрална карта на имот №
3
*****.***.**, кадастрална карта, удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № **-
*******/**.**.**** г. за сграда в поземлен имот с идентификатор
*****.***.** и приложение към него, от които се установява, че е предприета
процедура по отразяване на жилищната сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор № *****.***.**, в кадастралната карта и кадастралните
регистри.
Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/**.**.**** г. на Община Е., жилищната сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор № *****.***.**, е декларирана от ищеца в
Данъчната служба при Община Е. и данъчната й оценка е в размер на ***.**
лв. От удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/**.**.**** г. на
Община Е. се установява, че данъчната оценка на процесния имот - поземлен
имот с идентификатор № *****.***.** е в размер на **.** лв.
По делото е представено писмо с изх. № РД-02-169/27.12.2012 г. и
регистър към него, от които се констатира, че процесният имот е вписан под
№ ****** и се намира в местността „Т.“, с начин на трайно ползване – нива, 7
категория, с площ от 1.489 дка, като същият е възстановен в нови граници и
се стопанисва от Община Е., като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Видно от писмо с изх. № АО.**.**-**-(4)/**.**.**** г., ищецът Б.
С. Р. фигурира като собственик в партида № ************* на имот, находящ
се в гр. Е. на ул. „Р.“ № **. За последния е подадена декларация по чл. 14 от
ЗМДТ с вх. № ********/**.**.**** г. от И. И. Й.. Същата е декларирала 1000
кв. м. земя и жилищна сграда. След смъртта й, нейните наследници не са
подали декларация по чл. 14 във вр. с чл. 32 от ЗМДТ в законоустановения
срок. На **.**.**** г. е извършена корекция на горепосочената партида, като
са включени наследниците на И. И. Й. и са отразени направените то тях
откази от наследство. Единствен собственик останал ищецът по делото, като
била актуализирана площта на процесния имот в размер на **** кв. м.
Ищецът се снабдил с НА № **, том IV, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус К. К. с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Е.. Същият продал жилищната сграда на М. Н. Р., за
което бил съставен НА № *27, том IV, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус К. К. с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
4
действие Районен съд – Е.. Партидата за имота била закрита.
От приложените към писмото НА № **, том IV, рег. № ****, дело
№ ***/**** г. на нотариус К. К. с № 597 в регистъра на Нотариалната камара
и с район на действие Районен съд – Е. се констатира, че ищецът Б. С. Р. е
признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в землището на гр. Е., а именно: едноетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 38 кв. м., с идентификатор №
*****.***.**.1, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор №
*****.***.** по кадастралната карта на гр. Е., номер по предходен план
******, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, 7 категория, в местността „Т.“, при граници: №
*****.***.**, а от НА № *27, том IV, рег. № ****, дело № ***/**** г. на
нотариус К. К. с № 597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Е., че ищецът Б. С. Р. е продал на М. Н. Р. описаната в
предходния НА жилищна сграда.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Й. С. С. и Ц. И.
С..
От показанията на свидетеля Й. С. С. се установява, че същата
познава ищеца, както и процесния имот, тъй като последният се намирал в
близост до жилището й. Процесният имот представлявал дворно място, в
което била построена къща на един етаж и маза, която била вкопана.
Дворното място било около 1.000-2.000 дка. Първият етаж от къщата се
състоял от две стаи и кухня. В така описания имот живеела наследодателката
на ищеца И., която била негова баба. Същата живяла в него много години.
Свидетелката твърди, че след смъртта й, наследниците й, с изключение на
ищеца, се отказали от нейното наследството. По тази причина последният
продължил да се грижи за имота. Свидетелката заявява, че не знаела за
процесния имот да е имало спорове.
Видно от показанията на свидетеля Ц. И. С., същият познава ищеца
и процесния имот. Последният представлявал дворно място, в което била
построена едноетажна къща. Имотът бил ограден. В него живеела И., която
била баба на ищеца. След смъртта й, ищецът се грижел за имота. Свидетелят
не знаел за имота да е имало спорове.
При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че
5
процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищеца И. И. Й., б. ж.
на гр. Е., починала на **.**.**** г., за което е съставен акт за смърт №
*/**.**.**** г. на Община Е.. Същата била наследена от дъщерите си П. П.
М., М. П. Г., както и по право на заместване от децата на починалата й дъщеря
С. П. Р.а - И. С.а Р.а и Б. С. Р. – ищецът по делото. П. П. М., М. П. Г. и И. С.а
Р.а се отказали от наследството на общия си наследодател И. И. Й.. Единствен
наследник останал ищецът Б. С. Р.. Последният продължил да се грижи за
процесния имот след смъртта на И. И. Й., като обработвал дворното място и
поддържал жилищната сграда. В този смисъл са показанията на разпитаните
свидетели Й. С. С. и Ц. И. С., които съдът кредитира напълно, като
убедителни и непротиворечиви. По делото липсват данни, от които да е видно
свидетелите да са в някакви отношения с ищеца по делото или да са
заинтересовани от изхода му.
С оглед на изложеното съдът счита, че ищецът е собственик на
процесния имот, независимо от отразяването му като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
стопанисвана от Община Е.. Същият е придобил правото на собственост на
основание наследство и давностно владение. Ищецът, а преди това и неговият
наследодател И. И. Й. са осъществявали трайно владение върху него, което е
явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато повече от 10 години.
Демонстрирали са пред всички трети лица правата си на собственици, като са
се грижели за имота. Ползвали са го като дворно място заедно с построената в
него жилищна сграда.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се приеме
за установено по отношение на ответника Община Е., че ищецът е собственик
на процесният имот.
При този изход на делото съдът счита, че на ищеца не се дължат
съдебни разноски, тъй като ответникът не е станал повод за завеждане на
делото. Последният по силата на закона е вписан като лице, стопанисващо
процесния имот.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Е.,
6
представлявана от кмета Д. С. М., че Б. С. Р. с ЕГН ********** от гр. Е., ул.
„И. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * е собственик на следния недвижим имот,
находящ се в гр. Е., в местността „Т.“, а именно: поземлен имот с
идентификатор № *****.***.**, с площ от **** кв. м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
нива, 7 категория, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план
- ******, при съседи: № *****.***.**.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
7