Разпореждане по дело №69/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ш. Й. – гражданин на Р. Т., чрез представителя му по пълномощие, против определение № 474 от 16.07.2013 г. на Кърджалийския районен съд по Г.д.№ 826/2013 г., с което е прекратено производството по Г.д.№ 826/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Счита, че въпроса дали родителите на дядото на ищеца са български граждани или не е въпрос по съществото на делото и по основателността на иска, като същият бил неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Ето защо мили съда да отмени обжалваното определение и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор от другите страни – О. К., Р. п. – К. и М. на П., не е подаден.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Гражданско дело № 826/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по предявен от Ш. Й. – гражданин на Р. Т., против О. К., Р. п.– К. и М. на П., иск, с правно основание чл.124, ал.4, изр.2-ро от ГПК, за признаване за установено, че Ш. Й. е с произход от българските граждани Ю. Ш., роден през 1848 г. в с.М., общ.К., който е негов прадядо и от Нефизе Юсейинова, родена през 1848 г. в с.М., общ.К., която е негова прабаба. В исковата молба ищецът твърди, че е роден в Р. Т. от родители: баща – М. Й. и майка Ф.Й., както и че дядо му Р. Й. бил сън на Ю. Ш. и на Н. Ю. Посочено е също така в исковата молба, че за ищецът съществувал правен интерес от установяването на факта, че произходът му бил от български гражданин, за да подаде документи за признаване на българско гражданство пред Министерството на П. по реда на чл.9 и следващите от Закона за българското гражданство.

Съгласно чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. В тази връзка, в исковата си молба ищецът се позовава на чл.9 от Закона за българското гражданство, съгласно който български гражданин е и всяко лице, чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение. Все в тази насока следва да се посочи, че в случая не се касае до установяване на произход, и в частност – до установяване на произход от български гражданин, доколкото самият ищец сочи, че е с установен произход: майка – Ф. Й., и баща – М. Й., като твърди, че прадядо му и прабаба му са съответно лицата Ю. Ш. и Н. Ю., и двамата родени в с. М., общ. К.. Всъщност, предвид наведените твърдения, по същество ищецът иска по исков път да установи, че е наследник на Ю. Ш. и Н. Ю., както и че последните са български граждани.

Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че за ищеца липсва правен интерес от установяването по исков ред на обстоятелството дали е наследник на лицата Ю. Ш. и Н. Ю., доколкото за установяването на това обстоятелство е предвиден друг специален ред, различен от настоящия.

От друга страна, липсва призната и гарантирана от закона възможност за ищеца да установи по исков ред, че лицата Ю. Ш. и Н. Ю. са български граждани. Следва да се посочи, че наличието на българско гражданство се установява с удостоверение за гражданство, издадено от М. на П. (чл.39 от Закона за българското гражданство), на основание молба по образец и приложени към нея документи, посочени в чл.15 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство.

Липсва също така правна възможност по исков ред ищецът да установи, че е с български произход, доколкото това обстоятелство се установява с удостоверение за български произход, издадено от компетентната за това институция, а именно – Държавната агенция за българите в чужбина (чл.15, ал.2 от Закона за българското гражданство).

С оглед гореизложеното, доколкото за ищецът липсва правен интерес от установяване по исков път на обстоятелството, че е наследник на Ю. Ш. и Н. Ю., както и предвид обстоятелството, че не съществува призната и гарантирана от закона възможност за ищеца да установи по исков ред, че лицата Ю. Ш. и Н. Ю. са български граждани, както и че той е с български произход, предявения иск е недопустим. Ето защо, като е приел, че искът за признаване за установено, че Ш. Й. е с произход от българските граждани Ю. Ш., роден през 1848 г. в с.М., общ.К. – негов прадядо, и от Нефизе Юсейинова, родена през 1848 г. в с.М., общ. К. – негова прабаба, е недопустим и е прекратил производството по делото, районният съд е постановил правилно определение.

Поради изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ш. Й. – гражданин на Р. Т., с постоянен адрес в Р. Т., Г.Х., подадена чрез представител по пълномощие, против определение № 474 от 16.07.2013 г. на Кърджалийския районен съд по Г.д.№ 826/2013 г., с което е прекратено производството по Г.д.№ 826/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Р. Б. в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

Председател : Членове : 1. 2.