МОТИВИ към решението по НАХД № 992/14г. по описа на Пловдивския окръжен съд
С постановление по чл.375 от НПК Пловдивската
окръжна прокуратура предложи обвиняемите по ДП № 315/13г. по описа на отдел ИП
– Пловдив В.В.Д. и Н.В.Д. да бъдат признати за виновни и освободени на
основание чл.78а,ал.1 от НК от наказателна отговорност за извършено престъпление
по чл.248а, ал.1 от НК за това, че всеки от тях самостоятелно и на различни
дати : В.Д. – на 16.05.13г., а Н.Д. ***, е представил, с цел да получи
потребителски кредит от 20 000 лева от „*******” – гр.София, пред банката неверни сведения в
изискуем за решението за отпускането на кредитите документ – ГДД по чл.92 от ЗКПО за дейността на ООД ”**” за 2012г., в което и двамата са били съдружници и
управители, а именно, че дружеството е приключило финансовата 12г. с
положителен финансов резултат в размер на 53 678.92 лева, а в
действителност, съгласно подадените от тях в ТД на НАП гр.Пловдив ГДД по чл.92
от ЗКПО и Годишен отчет за дейността на нефинансовите предприятия през 12г. ООД
„**” е приключило с отрицателен финансов резултат в размер на 51 621.08
лева.
При пренията прокурорът обяви, че
поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в
постановлението-предложение, и със същата правна квалификация на деянията.
Счита, че братята Д.следва да бъдат признати за виновни, а сетне - освободени
от наказателна отговорност за строрените от всеки от тях престъпления по
чл.248а,ал.1 от НК. Мнението му е, че целите на адм.наказателното санкциониране
ще се постигнат с налагане на адм.наказание глоба в минималния размер и на
двамата.
Обвиняемите В. и Н. Д. не се
явиха в с.з., редовно призовани, и не изразиха позицията си по делото. Не са
дали обяснения и в хода на дознанието. Упълномощеният от тях адв.Р. не е оспорвал
на досъдебното производство, не оспори и пред съда фактическите и правни изводи
на обвинението. Относно индивидуализирането на наказанията на подзащитните си
изрази мнение, че смекчаващите обстоятелства са многобройни и обосновават
налагането на всеки от тях на минималната глоба, предвидена в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият В.В.Д. е роден на *** ***. Живее в същия град.
Той е българин, български гражданин. Има висше образование – завършил е ****
през 2009г., **** После е бил управител на ЕАД в гр.София. Понастоящем работи в
семейното дружество ООД”**”. Не е женен. Не е осъждан. Единният му граждански
номер е **********
Обвиняемият Н.В.Д. е роден на *** *** и живее в същия град.
Той е българин, български гражданин. Има висше образование, като през 13г. е
завършил ****** Понастоящем е управител на ООД „**”. Не е женен, но има току що
родено дете. Единният му граждански номер е **********.
Двамата са братя и обитават един
и същи адрес в гр.Пловдив.
През 2011,2012 и 2013г. били съдружници
в търговско дружество „**" ООД. Дружеството било със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив. Дейността му била съсредоточена в производството,
преработката и търговията с месо и месни продукти, колбаси и други, както и
търговия с хранителни продукти.
През 2013г. двамата съдружници
били също така управители на дружеството, като представлявали същото заедно и
поотделно.
След 20.06.2011 г. дружество „**"
ООД било регистрирано по ДДС в ТД на НАП гр.Пловдив.
В.Д. подал на 29.03.13г. в ТД на
НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 164 351300405560
и годишен отчет за дейността на нефинансовите предприятия през 2012 г. на
"**" ООД гр.Пловдив за периода от 01.01.12г. до 31.12.12г.
Дружеството приключило въпросния период с отрицателен финансов резултат в
размер на 51 621, 08 лева. В част VI от декларацията „Определяне на данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък” бил деклариран счетоводен
финансов резултат - счетоводна загуба в размер на 51 621,08 лв. Декларацията
била надлежно подписана и подпечатана с печата на „**" ООД. Подробно
информацията за формираната счетоводна загуба, визирана в годишната данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО, била записана в годишния отчет за дейността на
нефинансовите предприятия през 2012 г., включително в частта „Отчет за
приходите и разходите за 2012 г.", подписана също от В.Д..
В края на м.март 2013 г. съдружниците
се нуждаели от парични средства за финансиране на дейността на ООД-то. Дружеството
изпитвало остра финансова нужда. Познавали се със св.Б. З., адвокат САК
гр.Пловдив, за когото знаели, че извършва дейност, свързана с подпомагане на
различни лица за кредитирането им от банкови институции. В тази си дейност св.З.
си сътрудничел със св.Г. П., притежаваща 50 процента от капитала на счетоводна
кантора „******" ООД гр.Пловдив. Обвиняемите В.Д. и Н.Д. потърсили
съдействие от св.З., който ги консултирал относно възможността да получат
финансиране от банка. По идея на З. се ориентирали към възможността за банково
кредитиране. Но за целта следвало да се подправят счетоводни документи и
данъчни декларации за финансовата 2012 г. Двамата следвало да представят
документи ведно с искане за отпускане на кредит пред банка, от които следвало
да е видно, че собственото им търговско дружество е приключило финансовата 2012
г. с положителен финансов резултат, а не с декларирания на 29.03.13г. отрицателен
такъв от 51 621,08 лв.
Подобен род услуги за св.З.
извършвала св.Г.П., като срещу двамата за сходни посегателства се води
наказателно производство /досъдебно производство № 211/2012г. по описа на ОСО
при Окръжна прокуратура - гр.Пловдив, по което П. и З. са привлечени към
наказателна отговорност за престъпления по чл.248а от НК/.
В края на м.март 2013г. св.З. запознал
св.П. с проблема на братята Д.. Казал й, че дружеството им е приключило 2012 г.
с отрицателен финансов резултат от около 52 000 лв. И предложил да им помогнат да
получат кредит от банка. Св.П. се съгласила и в началото на м.април 2013 г.
изготвила проект за годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО на дружеството ООД
„**”, съгласно която то имало за 2012 г. положителен финансов резултат - 53
678,92 лева печалба. Работела въз основа на предаденото й от З. копие от ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 12г., с което Д. междувременно се били снабдили по каналния
ред – след надлежно входирано искане с номер 160161300334852 от 04.04.13г., и
му го били дали. Въпросното имало заверка „вярно с оригинала”, извършена
ръкописно от служителя ст.специалист в НАП св.П.П. и подпечанато с използвания
от нея печат с номер 832.
На 11.04.2013 г. Св.П. се
срещнала с обвиняемите на ул."И. ***, в близост до сградата на банка
"Уни Кредит Булбанк". Д. носели неподписани проекти на баланс,
годишен финансов отчет на дружество "**" ООД и протокол от Общото
събрание на дружеството за разпределяне на мнима печалба за 2012 г., в които документи
бил отразен положителен финансов резултат. Св.П. пък носела изготвената от нея
декларация със същите неверни данни за финансовото състояние на "**"
ООД. Декларацията била предварително подпечатана с неистински печат на НАП –
елипсовиден, с №2254, наподобяващ използваните в дейността на тази агенция. Тя разгледала
донесените от Д. баланс, отчет и протокол и констатирала, че са неподписани и
неподпечетани. Обяснила им, че за да бъдат представени пред банка, следва да
бъдат подписани от представляващите дружеството, а сетне да им бъде поставен печатът
на дружеството. На свой ред двамата обвиняеми прегледали изготвената от нея
декларация, но отказали лично да я манипулират. Приели да подпишат и подпечатат
документите, които носели. Така се разделили.
Сетне св.П. се обадила на адв.З.
и му рекла, че тръгва към офиса му. В около 15.00 часа същия ден двамата се
срещнали в този офис, находящ се в гр.Пловдив, на ул. "*****" №***.
разгледал носените от нея копие на декларацията на "**" ООД, подадена
пред НАП (действителната), заверено с печат на НАП с №0832 и подписано от св.П.П.,
и изготвения от нея въз основа на това копие фалшификат и поискал тя и да изпише
в подправения документ "Заверка: П.П. ст.спец", а също да положи
подпис, наподобяващ подписа на П.. Тя му отказала. Тогава фалшифицирането било
извършеното от неустановен в хода на разследването служител от кантората на
адв. З., който сторил записката и подписването, подпирайки хартиите върху
предния капак на колата на П..
Било 17.30 часа, когато св.П. се
срещнала отново с В. и Н. Д. в близост до магазин "Сани" на входа на
гр.Асеновград при влизане откъм Пловдив. Те й предали подправените баланс и
годишен финансов отчет за 2012 г. на дружеството, както и протокол от общото
събрание на съдружниците за разпределяне на „печалбата" за 2012 г. в
размер на 53 678, 92 лева между тях двамата, вече подписани и подпечатани.
На следващия ден 12.04.2013 г.
св.П. телефонирала на познатия си св.Д. М. - служител в банка "***”, намиращ
се в Търговски център „Гранд", и поискала от него съдействие за
кредитиране на Д. като физически лица. Впоследствие му изпратила по обща тяхна
позната и гореописаните документи. В следващ разговор с П. М. й обяснил, че кандидатите
за кредитиране следва да имат и документи, отразяващи заплатени осигурителни
вноски и данък върху декларирания им доход. Това означавало да се заплатят към десет
хиляди лева. По телефона П. съобщила за това на адв.З.. Последният й поръчал да
се разбере как да процедират със счетоводителя св.Е. Х., който водел
счетоводството на "**" ООД. Св. П. позвънила на продиктувания й от З.
телефон и уговорила среща в около 16.00 часа. В този час тя, обв. В.Д. и св.Х. се
събрали пред офиса на последния, находящ се на бул."**** гр.Пловдив. Обвиняемият
й предал две платежни нареждания на бланки на "*****" с наредител
"**" ООД в полза на ТД на НАП - Пловдив на обща стойност 10220, 10
лева с посочени основания в тях "задължения към НАП". Същите били
подписани и подпечатани с печата на "**" ООД срещу: "подпис /и
печат/ на наредителя", но нямали печат и подпис на служител на "****".
Последвала среща между св.М. и
обвиняемите Д., при която той ги уведомил, че условията на банка „****" не
позволяват отпускане на желания кредит. Насочил ги към своя позната в лицето на
свидетелката А. Р., ръководител на пловдивския клон на „****", намиращ се на ул."*****" № *.. След срещата М.
уведомил Р. по телефона за интереса на бъдещите
клиенти, съдружници в търговско дружество, към продукт на банката, а именно
отпускане на потребителски кредити на всеки от двамата, в качеството им на
физически лица. Няколко дена след този разговор всеки от обвиняемите Д. поотделно
посетил офиса на „*****" гр.Пловдив и се срещнал със св.Р.. Тя им
предложила отпускане на потребителски кредити за всеки от двамата, в размер на
по 20 000 лв., колкото бил максимумът на този вид кредит. Всеки от братята обявил,
че проявява интерес към възможността да бъде кредитиран от банката посредством
предложения продукт. Св.Р. консултирала бъдещите си клиенти във връзка с
необходимите документи, които следва да бъдат представени наред с искането за
отпускане на кредити. Обвиняемите информирали свидетелката, че представляваното
от тях дружество е приключило финансовата 2012 г. с положителен финансов
резултат в размер на около 53 000 лв., който по решение на Общото събрание бил
разпределен под формата на дивидент помежду им. Двамата афиширали пред банковата
служителка, че именно разпределеният от дружеството дивидент от печалбата за
2012 г. представлява доходите им за същата година. Р. потвърдила, че при тези
условия е възможно отпускане на потребителски кредит за всеки от тях в
посочените размери. С това двете страни постигнали принципно съгласие за
сключване на договори за отпускане на този вид кредит.
На 08.05.2013 г. обв. Н.Д. се
явил в горепосочения клон на „******" гр.Пловдив, като подал искане за
потребителски кредит, регистрирано под № 1840/08.05.2013 г. Наред с искането
представил незаверено копие от подправена годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО за 2012 г. на "**" ООД гр.Пловдив, съдържаща заблуждаващата информация,
че дружеството е приключило финансовата 2012 г. с положителен финансов резултат
в размер на 53 678, 92 лева, а също копие от посочения по-горе протокол от Общото
събрание на съдружниците на „**" ООД за разпределяне на дивидент за 2012
г. Депозирал и копие от личната си
карта. Искането на обвиняемия следвало да бъде разгледано от кредитния съвет на
банката в гр.София.
Впоследствие, след получаване на
принципно одобрение за отпускане на кредит, обв.Н.Д. представил на банката заверено
копие от подправена годишна данъчна декларация на дружеството за 2012 г., като
на заверката бил придаден вид, че изхожда от служителката на НАП П.П. /била положена
саморъчна писмена заверка от името на това лице и печат на НАП с № 2254/. Не
представил посочените по-горе две платежни нареждания до банка ***. Представил
друг фалшификат - копие от „платежно нареждане” № 508886 до банка **** за
плащане на данък дивидент (мнимо разпределен между съдружниците в ООД „**”),
което не е инкриминиран документ /не е и описано в прокурорското постановление,
но съдът го споменава за пълнота на изложението/. Съобразно общите условия на „*****"
АД за отпускане на потребителски кредити кредитополучателят Н.Д. следвало да
представи всички изискани от банката документи, в това число документи във
връзка с финансовото си състояние; следвало да декларира пред банката, че към
момента на подписване на договора, както и при всяко усвояване на средства по
кредита, са налице всички необходими условия съгласно действащото
законодателство за сключване на самия договор, предоставените на банката
документи и информация са верни, пълни и точни и не е пропуснал да уведоми
банката за факти и обстоятелства, пропускането на които би направило подвеждащи
декларираните пред банката данни. Може да се обобщи, че негово задължение е
било предоставянето на всякаква информация във връзка с кредита, включая за финансовото
си състояние, от значение за вземането на решение за отпускане на кредита. Н.Д.
се съгласил с всички предложени му от банката условия, вкл. с общите такива, за
което се подписал, като на 16.05.2013 г. сключил договор за потребителски
кредит с „*****" АД чрез пловдивския клон на „*****". По силата на
договора банката предоставила на Д. потребителски кредит за финансиране на
текущи нужди в размер на 20 000 лв. със срок на издължаване 96 месеца.
Въпросният все още се обслужва от този обвиняем.
На 16.05.2013г. обв.В.Д. се явил
в горепосочения клон на „****", като също подал искане за потребителски
кредит. То било регистрирано под № 1844/16.05.2013г. Наред с искането
представил незаверено копие от фалшифицирана годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2012 г. на "**", съдържаща невярната информация, че
дружеството е приключило финансовата 2012 г. с положителен финансов резултат в
размер на 53 678, 92 лева, както и протокол от общото събрание на съдружниците
на „**" ООД за разпределяне на дивидент за 2012 г. и копие от лична карта.
Впоследствие, след одобряването на кредита, той също като брат си представил на
св.Р. неавтентично заверено копие от годишна данъчна декларация на дружеството
за 2012 г., съдържащо сведения за печалба от 53 678.92 лева за тази
година, като на записката бил придаден вид, че изхожда от служителката на НАП
ст.специалист П.П., видно от положената саморъчна писмена заверка от нейно име
и печат на НАП с № 2254. Не представил посочените по-горе две платежни
нареждания до банка Пиреос. Представил, също като брат си, фалшифицирано копие
от платежно нареждане с номер 508886 до банка **** за плащане на данък дивидент
(мнимо разпределен между съдружниците в ООД „**”). Съобразно общите условия на
„*****" АД за отпускане на потребителски кредити кредитополучателят В.Д.
следвало да представи всички изискани от банката документи, в това число
документи във връзка с финансовото си състояние; следвало да декларира пред
банката, че към момента на подписване на договора, както и при всяко усвояване
на средства по кредита, са налице всички необходими условия съгласно
действащото законодателство за сключване на самия договор, предоставените на
банката документи и информация са верни, пълни и точни и не е пропуснал да
уведоми банката за факти и обстоятелства, пропускането на които би направило
подвеждащи декларираните пред банката данни. Може да се обобщи, че негово
задължение е било предоставянето на всякаква информация във връзка с кредита,
включая за финансовото си състояние, от значение за вземането на решение за
отпускане на кредита. В.Д. се съгласил с всички предложени му от банката
условия, вкл. с общите такива, за което се подписал, като на 16.05.2013г.
сключил договор за потребителски кредит с „******" АД чрез пловдивския клон
на банката „******". По силата на договора банката предоставила на Д.
потребителски кредит за финансиране на текущи нужди в размер на 20 000 лв. със
срок на издължаване 96 месеца. Обвиняемият все още обслужва този кредит.
Междувременно св.Г.П. подала
информация до ТДНС гр.Пловдив за действията на адвокат З. и на обвиняемите Д..
По случая започнало разследване. Проведени били претърсвания в офиса на „**"
ООД, в счетоводната кантора на св.Х., в кантората и жилището на адв.З., в жилищата
на обвиняемите Д., които били и обискирани. При тези действия били иззети
множество документи – от офиса на ООД”**” били иззети копие от фалшифицираната ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 12г., два броя искания за откриване на сметка до **** от
16.05.13г., договор за банково обслужване с тази банка от 16.05.13г., вносни
бележки от същата дата с посочени вносители Н.Д. и В.Д. от ****, 2 бр.искания
за откриване на сметка до ***** от същата дата /вж.целия том 4 ДП/, а от
владението на счетоводителя бил иззет печатът на ООД-то, а също цялата
предоставена му счетоводна документация, част от която било копие от истинската
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 12г., и
документи, отразяващи договорености с други банки /въпросните са приложени по настоящото ДП в том 5, но не съдържат
факти, от значение за анализа на настоящото дело/. В хода на разследването св.П.
предала доброволно бял хартиен лист с положени отпечатъци от печат на НАП с №
2254, като пояснила, че й го е предоставил адв. З.. От владението на св.З.,
както и при обиските на Д. не са иззети документи, от значение за настоящото
дело.
„*****" предала преписи от
документите, приложени в кредитните досиета на Н.Д. и В.Д. по отпуснатите им
потребителски кредити.
Според предоставената от ТД на
НАП гр.Пловдив информация печатът с номер 2254 се използва от старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране" Д. Ив. Г. Дирекцията предала на
разследващите оригиналите от ГДД и придружаващите я документи на ООД”**” и
исканията за копие от тях от м.април 13г.
Иззетите и доброволно предадени документи
били подложени на експертни изследвания относно положените заверки, подписи и
отпечатъци от печат на НАП с № 2254.
Според заключението на вещо лице
по изготвената техническа експертиза представените за изследване отпечатъци от
печат, предадени доброволно от св.Г.П., не са поставени от печата на публичния
изпълнител Д. И.Г.
По делото е била назначена и комплексна
експертиза, която е достигнала до следните изводи :
Ръкописният текст „Заверка: П.П.
ст.спец.", изписан в долната част на лист първи във всяко от двете депозирани
пред банка „*****” копия от ГДД, не е изпълнен от служителката П. П..
Ръкописният текст „Вярно с
оригинала", изписан под копието на платежно нареждане в № 508886
/представено пред банката от обвиняемите/, е изпълнен от лицето Н.Д..
Подписът, положен срещу № 1 и над
името В.Д. в Протокол от общо събрание, е изпълнен от лицето В.В.Д..
Подписите, положени срещу № 2 и
над името Н.Д. в Протокол от общо събрание, както и след текста „Вярно с
оригинала" в копие на платежно нареждане № 508886 - са изпълнени от лицето
Н.В.Д..
Подписите, положени на всяка
страница в двете годишни данъчни декларации, върху заверката с печат „Вярно с
оригинала", не са изпълнени от лицето П.П.
Отпечатъкът от кръгъл печат на
фирма „**" ООД, поставен в Протокола от общо събрание, е оставен от вещественото
доказателство печат, иззет на 26.07.2013г. при претърсване и изземване от офиса
на счетоводна кантора „*****" ЕООД.
Отпечатъкът от кръгъл печат на
фирма „**" ООД, поставен в копието на платежното нареждане в № 508886, не
е оставен от това веществено доказателство.
Отпечатъците „Вярно с
оригинала", поставени на всеки лист от депозираните пред банката два броя
годишни данъчни декларации с вх.№ 16435100405560/ 29.03.2013 г., и отпечатъка,
представляващ сравнителен образец, не са оставени от една и съща матрица
/печат/.
Съгласно заключението на вещо
лице по изготвената почеркова експертиза:
Ръкописният текст, положен в
полетата за данни на „Искане за потребителски кредит рег.№ 1840/08.05.2013г., е
изпълнен от лицето Н.Д..
Ръкописният текст, положен в
полетата за данни на „Искане за потребителски кредит рег.№ 1844/08.05.2013г., е
изпълнен от лицето В.Д..
Подписът, положен срещу
„Кредитоискател" и името „Н.Д." в „Искане за потребителски кредит
рег.№ 1840/08.05.2013г.", е изпълнен от лицето Н.Д..
Подписът,
положен срещу „Кредитоискател" и името „В.
Д." в „Искане за потребителски кредит рег.№ 1844/08.05.2013 г.", е
изпълнен от лицето В.Д..
Подписите, положени от името на Н.Д.
в останалите документи от негово име /неинкриминирани/, не са изпълнени от това
лице и са несравними с подписите на В.Д..
Подписите, положени от името на В.Д.
в останалите документи от негово име /неинкриминирани/, не са изпълнени от него
и са несравними с подписите на Н.Д..
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните събрани по делото гласни, писмени и
веществени доказателствени материали –показанията на свидетелите Г.П., Б. З.,
Ди. М., А. Р., Е. Х., П. П., инкриминираните фалшифицирани копия от ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 12г., представени от всеки от обвиняемите като приложения към
исканията им до ***** за потребителски кредити, оригинали от исканията на
двамата обвиняеми за отпускане на кредити от по 20 000 лв. и останалите
документи от кредитните досиета на двамата, предоставени от св.Р. доброволно
/л.л.69-76 и л.141, 135, 136 от том 2/, копия от същите документи, предоставени
от друг банков ръководител преди това /л.л.119 и сл. от том 3/, предоставените
от директора на ТД на НАП-Пловдив оригинал на ГДД по чл.92 от ЗКПО и от годишен
отчет за дейността на ООД „**” за 12г., заверно копие от искането на обв.В.Д.
за издаване на копия от ГДД за 11г. и за 12г. на това дружество /л.л.80-83 от
том 2 ДП/, протокол за доброволно предаване от св.Г.П. на незаверени копия от
истинската и от подправената ГДД за 12г., а също от двете платежни нареждания
до банка **** за десет хиляди лева и лист с отпечатъци от печати на НАП
/л.л.1-18 от том 2 ДП/, протоколи за споменатите по – горе претърсвания и
изземвания на документи за ООД „**” от лицата, посочени по-горе, съдебни актове
за одобряването им и иззетите при тези проц.следствени действия книжа /л.л.23 –
47 от том 2 и целия том 4 ДП/, протоколи за обиски на двамата обвиняеми, при
които действия у тях не са открити вещи, от значение за делото /л.29, т.1/, копие
от ГДД по чл.92 ЗКПО за дейността на ООД „**”, предоставено от ТД на НАП /л.100
и сл. от том 2/, извлечения от
търговския регистър за статута на ООД „**”, писмо от Банка****, според което не
е издавано платежното нареждане № 508886/08.05.13г. за сумата 2426.07 лв. и не
е осъществяван превод за тази сума от сметката на ООД „**” /л.78 от том 2 от
ДП/, свидетелства за съдимост и характеристични справки, иззетите от
счетоводителя на ООД „**” един брой кръгъл печат на това дружество и кутия с
мастило и тампон, трите посочени по-горе експертизи /л.л.109-137 от том 1
ДП/,
Относно фактите, включени в
предмета на доказване, не се разви спор между страните по делото.
По делото не се съдържа
информация за подбудата, подтикнала св.Г.П. към решение да разкрие
престъплнието, в което освен нея са участвали и обвиняемите Н. и В. Д.. Всъщност
подтикът й да сигнализира полицията е и без значение по настоящото дело, при
положение, че нейното име, по-конкретно твърдение за помагаческата й роля, не
фигурират в обвиненията на братята. Важното е, че свидетелката е конкретна за
времето, мястото, участващите лица и въобще за обстановката на подготвителната
престъпна дейност, като показанията й намират добра опора в други годни
доказателствени източници. На първо място казаното от нея, че е потърсила
съдействие от банковия служител в **** св.М. (стар неин познат) за отпускане на
кредит на Н. и на В. Д. и че той е отказал да й сътрудничи, но е насочил клиентите
към св.Р. – своя позната от *****, се потвърждава, дори в подробностите, от
показанията му. Р.пък е категорична, че лично братята представили фалшивите
ГДД, протокол от ОС на дружеството „**” и платежното нареждане до ***** №
508886, респ. демонстирали, че доходите им са от разпределените през 12г. /мнимо/
дивиденти по решение на ОС, фиксирано в посочения протокол.
Законосъобразното разрешаване на
настоящия казус не изисква отговор на въпроса дали адв.Б. З. е участвал в
престъпленията в предварителния стадий на осъществяването им, при положение, че
този въпрос в аспекта на формулираната обвинителна постановка /обвинени са само
братята, и то за самостоятелно извършителство/ не е част от предмета на
доказване. Не изисква съдът да се занимава и с участието на Г.П., но нейните
показания се обсъждат, доколкото благодарение на сигнала й се е разкрило
настоящото престъпление, пък и съдържат безценна информация за действията на
извършителите и за контактите им с банките.
Информация за фактите по чл.102
от НПК се съдържа и в показанията на св.П., която е категорична, че не изхождат
от нея ръкописният текст на заверката и подписите в инкриминираните ГДД, а
също, че ползваният от нея печат е с инд.номер 832 на НАП и никога не е
ползвала печат с инд.номер 2254.
Що се отнася до писмените и
веществените доказателства, от значение за правилното решаване на делото се
явяват представените от Н. и В. Д. пред банката и предадени доброволно от нея фалшифицирани
копия на ГДД, в които се съдържат инкриминираните неверни сведения за доходите
им през 12г. Въпросните са подправени в частта относно заверката, като
писмената записка „вярно с оригинала” не изхожда от посочения автор П.П.
печатът също е неистински, а отразената в тях информация за реализиран
положителен финансов резултат от дейността на съсобственото им дружество през
12г. не отговаря на действителността – показанията на св.П. относно тези факти
съответстват на експертизите и не се опровергават от други доказателства,
включая от отричане от страна на Д..
Представеният пред банката протокол от ОС на
дружеството, не е инкриминиран.
Що се отнася до описаните в
изложението на прокурора две платежни нареждания до ******за суми в общ размер
на 10220.10 лева, те не са представени пред ****, тоест не са използвани като
източник на неверни данни /пък и не са изведени в диспозитивите на обвиненията
им/.
Неверни сведения се съдържат в
реално представеното на **** трето платежно нареждане /с номер 508886/, което и
е подложено на експертно изследване и е установено, че е изпълнено като текст и
е подписано от Н.Д.. Но пък въпросното нито е инкриминирано, нито фактът на
подправката му е отразен в постановлението, послужило за повод за образуване на
настоящото производство. Така че и съдът не може да го обсъжда във вреда на
обвиняемите. Споменава го в мотивите, доколкото е предадено в хода на
разследването от ***** като част от кредитните досиета на Д..
Счетоводителят на Д. св.Х. нито
отрича, нито потвърждава клиентите му да са го молели да изготвя платежно
нареждане за данък, който не е длжим от ООД-то им. Потвърждава обаче, че той е
изготвил ГДД за 12г., респ. ОПР и баланс, според които дружеството е приключило
на загуба 2012г.
Що се отнася до обвиняемите, те
не са дали обяснения на досъдебното производство. Не пожелаха да заявят и пред
съда лично позицията си, а я предадоха през устатата на общия си защитник адв.И.Р.,
който посочи, че защитата се съгласява с обвинението и счита постановлето по
чл.375 от НПК за обосновано и правилно от материално-правна гледна точка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка
съдът споделя предложения в постановлението на РП-Пловдив извод за
съставомерност на действията на обвиняемите по чл.248а,ал.1 от НК. Депозирайки
в процедурата по кандидатстване за потребителски кредит пред Алфа банк –
Пловдив подправени документи – инкриминираните фалшиво заверени копия от ГДД /както беше посочено по-горе,
неверни сведения са се съдържали и в депозираните платежно нареждане за плащане
на данък дивидент с номер 50886 и в протокола от ОС на ООД”**”, но тези два
документа не са инкриминирани/, всеки от двамата поотделно е изпълнил на инкриминираните дати
обективните съставомерни елементи на посегателството, като се е позовал на
съдържащите се във фалшификатите неверни сведения за печалба от 53 678.92 лева
за 12г. Касае се за престъпление на
просто извършване, при което за довършеността на състава не е необходимо
настъпването на резултата-цел на дееца. Но в случая такъв е и настъпил, като реално
в ръцете на всеки от обвиняемите – кредитополучатели са преминали по
20 000 лв. кредит.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като обвиняемите са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са
общественоопасните му последици и пряко са ги целели. Те са били наясно, че
сведенията, съдържащи се в депозираните от тях декларации по ЗКПО не са верни,
при положение, че добре са знаели какъв е финансовият резултат на съсобственото
им дружество „**” за 2012г. /отрицателен : минус 51 621.08 лева/, като В.Д.
е и отразил въпросния във вярна ГДД и в приложен към нея Годишен отчет за тази
година, подадена пред приходната администрация само месеци по-рано, знаели са,
че не са си разпределяли дивиденти, респ. че не са заплащали данък дивидент.
Целта им е била да получат потребителски кредити от *****, условията за което
не са били налице, при положение, че не са можели да докажат изискуемите според условията на банката минимуми на
доходи. По делото няма данни, нито прокурорът твърди, че братята са имали за
цел да не се издължат на банката /и понастоящем те ползват банковите кредити
като редовни кредитополучатели/.
Съдът се съгласява с прокурора,
че са налице основанията по чл.78а,ал.1 от НК за освобождаването на Н. и В. Д.
от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.248а,ал.1 от НК. И
двамата не са осъждани, нито са били освобождавани от наказателна отговорност
по реда на глава 8-ма, раздел ІV от НК, престъплението е наказуемо с лишаване
от свобода до три години и глоба и от него не са настъпили имуществени вреди,
които да трябва да бъдат възстановявани. При индивидуализирането на
административните им наказния съдът отчете младата им възраст, добрите
характеристични данни за личността им и полагания общественополезен труд, а
като отегчаващи – фактът, че целта им се е и реализирала /тоест е надхвърлено
изискването на състава/, като всеки от обвиняемите е взел реално максимума на
потребителския кредит от пострадалата банка – по 20 000 лева, а също
особената настойчивост при преследването на престъпния план. Като анализира
тези индивидуализиращи отговорността им обстоятелства, съдът прие, че се
балансират и наложи на всеки от обвиняемите адм.наказание глоба в средния
законоустановен размер – по 3000 лева. Според съдебното мнение именно тези
наказания се явяват справедливи и поради това в на-висока степен ще съдействат
за реализиране на целите на адм.наказателното санкциониране.
Съдът разпореди иззетите като
веществени доказателства печат на ООД „**” и кутия с мастило и тампон, които са
се явили средство за осъществяване на престъплението, да бъдат унищожени като
вещи без стойност, след влизането на решението в сила.
На основание чл.189, ал.3, изр. 2
от НПК обвиняемите бяха осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в
полза на бюджета на МВР, направените по делото разноски за назначените три
експертизи в хода на досъдебното производство, а именно всеки по 230 лева /двеста и тридесет/ лева.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :