Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав,
в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 120 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, с ЕИК ***, представлявано от Н.Ч.и К.Р.-
изпълнителни директори, чрез адвокат В.В.-***, с ЕИК ***, представлявана от
кмета Е.М.с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и иск с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, чрез адвокат В.В. ***, твърди,
че на 16.05.2018г. В.К.М. управлявал лек автомобил "Опел Зафира" с ДК
№ ***, собственост на ЗК *** по общински път между селата Г.Л.и П.. По време на
движението на около 2 км след село ***, се сочи, че управляваният от М.
автомобил преминал през несигнализирано препятствие- дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпило ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на
задна дясна гума и задна дясна джанта на автомобила.
Твърди се в исковата молба, че със
собственика на увредения автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско“ с
полица № *** със срок на действие 18.01.2018 г.- 18.01.2019 г. Твърди, че във
връзка с настъпилото ПТП и на база уведомление за щета от водача на увреденото
МПС е образувана преписка по щета № *** (реф. № ***), направени били оглед и оценка
на причинените щети на увреденото МПС, които били оценени на стойност в размер
на 134.60 лева, като с превод по посочена банкова сметка ***-то на 31.05.2018г.
била преведена посочената сума.
Поддържа, че след плащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против ответника. Поддържа,
че ответникът носи отговорност за неизпълнение от страна на служителите му на
законови задължения за изграждане, ремонт и поддръжка на пътната
инфраструктура, които също така не са сигнализирали препятствието на пътя, не
са организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му по реда,
предвиден в разпоредбите на ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци
и т.н. След отправяне на регресната покана ответникът не изпълнил задължението
си, като на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд П., срещу която ответникът
възразил, поради което се претендира установяване дължимостта на вземането от
134.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2018 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски както в исковото така и в
заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът, поддържа предявения иск,
намира го за основателен и изцяло доказан, като излага конкретни доводи,
обективирани в писмена защита. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на такива.
Ответникът Община
Павликени, с ЕИК ***, представлявана от кмета Е.М., чрез юрисконсулт С.Г., в
отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание, като намира
същите за неоснователни, предвид наведени в тази насока съображения. Посочва
се, че участъкът от пътя между селата Г.Л.и П. е част от четвъртокласна
общинска мрежа. Оспорва твърдените в исковата молба дата и място на настъпило ПТП по
описания механизъм. Твърди, че на
посоченото място не е имало дупка на пътното платно, тъй като Община Павликени ежегодно изпълнявала дейности по основен ремонт на процесния пътен
участък, като за 2017 г. и за 2018 г. кметът на Община Павликени е възложил
дейности по основен ремонт на общинската пътна мрежа с договор за обществени
поръчки, включително и основен ремонт на процесния участък. Наведени са
възражения за съпричиняване от страна на водача на МПС-то, доколото не е ясно
по делото с каква скорост се е движил автомобилът, каква е била пътната и
метерологичната обстановка, имал ли е възможност водачът да избегне
препятствието на пътя. На следващо място са посочени и съображения, касателно
неправомерното заплащане от ищеца на процесната сума, доколкото според
ответника застрахованият не е заплатил за допълнително покритие „гуми“, както и
че не е обект на допълнително покритие
„гуми" процесното МПС, тъй като последното е собственост на търговец ЗК ***,
а съгласно общите условия на ищеца по процесната застраховка допълнителното
покритие не се предоставя на МПС с търговско предназначение, като процесното
МПС било именно такова. Претендира се заплащане на
разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Л., с надлежна представителна власт, поддържащ
доводите на ответника, обективирани в отговора на исковата молба, поради което
сочи, че искът следва да бъде отхвърлен в цялост, претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
е от приложеното ч. гр. д. № *** по описа за 2018 г. на Районен съд П., че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № *** за изпълнение на
парично задължение на 03.12.2018 г. по реда на чл. 410 ГПК, като срещу нея е
постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника- Община П., представляван
от кмета Е.М., поради което с разпореждане № *** от 14.12.2018 г. съдът е
указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, за което
заявителят е бил уведомен редовно на 03.01.2019 г., като искът е предявен на 04.02.2019
г. /тъй като 03.02.2019 г. е неделя- почивен ден/ в срока по чл. 415 ГПК.
От
представената от ищеца като писмено доказателство застрахователна полица № ***,
е видно, че е сключен застрахователен договор за застраховка "Булстрад Каско
Стандарт" на л.а. "Опел Зафира" с рег. № ***, собственост на ЗК ***,
между собственика и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, като застраховката е
за "Пълно Каско", с включени допълнителни покрития „гуми“ и „помощ на
пътя“. Посочено е, че застраховката е с покритие от 18.01.2018 г. до 18.01.2019
г. От общите условия по застраховка „Каско стандарт“, „ДОПЪЛНЕНИЕ- ГУМИ“ се
установява, че обект на покритие са гумите на МПС, застраховано по клауза
„Пълно каско“. В раздел I, т. 2 са
посочени МПС, чиито гуми не са обект на покритие, а именно мотоциклети,
мотопеди, МПС, използвани за таксиметрова дейност, отдаване под наем, учебни и
състезателни МПС, МПС с търговско предназначение- използвани за превоз на
пътници, стоки и товари, изтеглени удължени лимузини, военни автомобили, МПС,
употребявани за спешна медицинска помощ, МПС със специално предназначение,
освен ако не е уговорено друго, всички МПС американско, австралийско, канадско
производство, както и определени марки МПС, измежду които не е процесното
такова, а именно "Опел Зафира".
По
делото е прието заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено
до ищеца, в което е посочено, че на 16.05.2018 г. на общински път между селата Г.Л.и
село П., общ. П. на около 2 км. след село Г.Л.при движение автомобилът, за
който е сключена застраховката "Булстард Каско Стандарт", попада в
дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени задна дясна гума и
джанта, посочено е, че водач по време на ПТП е бил В.К.М..
Приложена
е и декларация за настъпване на застрахователно събитие от водача В.К.М., който
като водач на увредения автомобил описва механизма на възникване на ПТП, а
именно л.а. попаднал в дупка на пътното платно между селата Г.Л.и село П., общ.
П. на около 2 км. след село ***. Сходни обстоятелства в декларацията сочи и
свидетелят на ПТП Р.К.К..
Приложен
е и съставен от ищеца опис на претенция № ***/16.05.2018 г. на л.а. "Опел
Зафира" с рег. № ***, собственост на собственост на ЗК *** гума з. дясна BRIGSTONE 205/55 R; DOT 5017;
ГДН: 80 % – степен на деформация - П (за подмяна); джанта лята з. д- степен на
деформация - 1 (лека деформация). По делото е приложено и преводно нареждане за
кредитен превод от 31.05.2018 г., с което се нарежда от сметката на ищеца да
бъде преведена в полза на ЗК *** сумата от 134.60 лв. с ДДС, с основание CLAIM ***.
Приложена
е и регресна покана, с която ищецът уведомява ответника за настъпилото
увреждане и платеното обезщетение по застрахователния договор, като се сочи
отговорността на Общината за изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища. Ищецът предявява претенцията си за сумата от 134.60 лв. и сочи сметка,
по която може да и бъде заплатена. Приложен е и отговор от Е.М., кмет на Община
Павликени, съгласно който счита претенцията за неоснователна.
По
делото се приети писмени доказателства представени от ответната страна- Договор
от 31.08.2016 г. за строителство с предмет „Основен ремонт на общинските пътища
в Община Павликени" с приложения към него, техническа оферта, предлагана
цена, подробна ведомост, акт обр. **, фактура № *** от 12.06.2017 г., видно от
които се установява, че Община Павликени е възложила, съответно е извършен
ремонт на път IV *** „***- П.“- фрезоване на отделни участъци /ивици/
от асфалтовата настилка и полагане на еднопластово на плътен асфалтобетон със
средна дебелина на асфалта 4 см. за 970.68 м2, на стойност
19 999, 90 лв. с ДДС и е заплатен, обстоятелство осъществило се съответно
на 12.06.2017г. От посочените писмени доказателства не се установява, кои точно
участъци от път IV *** „***- П.“ са рехабилитирани при изпълнението
предмета на този договор.
Представен
по делото от ответника е и договор от 14.09.2018 г. за строителство с предмет
„Основен ремонт на общинските пътища на територията на Община Павликени" с
приложения към него, техническа спецификация, ценово предложение, подробна
ведомост за изпълнение на строителни работи по път VTR ***- П. от км
0+000 до км 8+800, акт за установяване на действително извършени работи към
месец октомври 2018 г. и фактура № *** от 09.10.2018 г., от които е видно, че
за периода след сключване на договора- 14.09.2018г . месец октомври 2018 г. на
общински път ***- П. от км 0+000 до км 8+800 са осъществени СРР, а именно ръчно
изкърпване на асфалтова настилка чрез обрязване, почистване и запълване с
плътен асфалтобетон със средна дебелина на асфалта 5 см. на 1 756.23 м2
на стойност 39 999,90 лева с ДДС. В ремонтирания през месец октомври
2018г. пътен участък попада и процесния такъв, доколкото, същия попада в
посочения, а именно на около 2 км. след село
Г.Л.посока село П..
Ищецът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.К.М. и Р.К.К.. Свидетелят М.
сочи, че от
2102 год. и към момента на разпита му пред съда- 17.04.2019г. управлява л.а.
„Опел Зафира“ с рег. № *** За процесното ПТП си спомня, посочва, че се е случило
непосредствено след смяната на гумите от зимни с летни гуми, като сложил чисто
нови гуми. Инцидентът със спуканата гума бил по обяд, през пролетта на 2018
година, като такъв инцидент между селата Г.Л.и с. П. миналата година със спукана
гума е имал веднъж. Посочва, че при движение с около 50 – 60 км/час по път
пълен с дупки се опитал да избегне една такава на около 2 км. до най-много 3
км. след село ***, но не успял и минал през дупката. Твърди, че дупката, била
разположена в дясната страна по посока на движението, в неговата лента, като от
инцидента спукал задна дясна гума и задната дясна джанта се изкривила. След
произшествието свидетелят М. спрял, сменил гумата с резервната и продължил пътя
си. Не помни по пътя да е имало пътни знаци преди настъпване на произшествието,
които да са указвали, че пътният участък е в ремонт или че е налице препятствие
на пътното платно. Пътната настилка по време на инцидента сочи свидетелят, че била
суха, не валяло дъжд. Свидетелят посочва, че във връзка с този инцидент е
изготвил декларация за настъпване на застрахователното събитие до
застрахователя „Булстрад“, тъй като колата е застрахована при този
застраховател, както и че по сметка на ЗК
*** са постъпили парични средства от застрахователя за обезщетение на вредите по
МПС-то.
Свидетелят К. сочи, че е присъствал на произшествие
със спукана гума с „Опел Зафира“, с рег. № ***, собственост на ЗК *** през
пролетта на миналата година. Спомня си, че било късна пролет, тъй като житата
били почнали да изкласяват, като се е возел в автомобила от пред в дясно, а свидетелят
М. управлявал автомобила. Инцидента се случил в посока след село Г.Л.в посока
село П., малко след село ***, след завоите. Автомобилът тръснал в дупка и
гумата спаднал, това била задна дясна гума. По пътното платно не е имало знак,
който да указва, че има неравност на пътното платно или че пътният участък е в
ремонт. Щетите по автомобила били спукана задна дясна гума и изкривена джанта.
Свидетелят е попълнил декларация за изготвяне на застрахователно събитие за
инцидента в частта като свидетел на събитието.
По
делото е прието заключението по назначена съдебна автотехническа експертиза от
вещото лице инж. Н.Й.А.. Съдът кредитира същото като обективно, компетентно
дадено от лице, притежаващо необходимите специални знания, като не е оспорено
от страните. От заключението се установява, че увреждането на детайлите- задна
дясна гума и задна дясна джанта, съответства по вид и степен и е възможно да
бъде получено вследствие описания в декларацията механизъм на ПТП. Пазарната
стойност на имуществените вреди, причинени на увреденото МПС- „Опел Зафира“, с рег. № ***,
състояща се от сбор на стойностите на вложените за възстановяване им части,
консумативи и труд към 16.05.2018г. вещото лице посочва, че е 130,80 лв. без
ДДС. В съдебно заседание вещото лице посочи, че по делото няма данни въз
основа, на които да се определи скоростта на движение на МПС-то към момента на възникване
на щетата, но предвид данните за размерите на гумата, които сочат, че тя е
относително нископрофилна и такава щета сочи, че може да се получи при
относително малка скорост, както и че участъкът на ПТП-то е извън населено
място и разрешената скорост е 90 км/ч и че и при тази скорост е възможно да се
получат тези щети.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Правната
уредба, съдържаща се в чл. 410, ал.1 КЗ, предвижда че с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, или възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Възникването
на правото на регрес и успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.
410, ал.1 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца, в условията
на пълно и главно доказване, на настъпването на застрахователното събитие в
резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е
възложил извършването на работа, от което като пряка и непосредствена последица
са настъпили вреди в сочения размер, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и плащане от
застрахователя на застрахователното обезщетение.
От
събраните в хода на производството свидетелски показания, които съдът кредитира
като ясни, последователни, безпротиворечиви и базирани на непосредствени
впечатления, се установява настъпването на застрахователното събитие, а именно
реализирането на ПТП. По възражението на ответника за липса на доказателства
относно мястото и време на настъпване на ПТП, метрологичната обстановка и
скоростта на движение на автомобила са събрани гласни доказателства,
съответстващи на посочените факти за тези обстоятелства в исковата претенция. Като
за тези обстоятелства липсва забрана за събиране на гласни доказателства. По
делото са събрани писмени доказателства и свидетелски показания, кредитирани от
съда като ясни и безпротиворечиви, които сочат претърпените вреди от наличието
на необозначена дупка на пътното платно на пътя между селата Г.Л.и село П.,
общ. Павликени на около 2 км. след село ***. Наличието на сочените вреди и
възможността те да настъпят при механизма на ПТП, описан в писмените
доказателства, се потвърждава и от заключението на вещото лице.
Установява
се от представената застрахователна полица, че между ищцовото дружество и
собственика на процесния лек автомобил е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие. Възражението
на ответника, касателно липса на заплащане за допълнително
покритие „гуми“ е неоснователно доколкото предвид свободата на договаряне,
именно ищецът е този който следва да прецени при какви условия ще предоставя
допълнителната услуга покритие „гуми“ и предвид отношенията между страните
същият е преценил, че допълнителното покритие ще бъде включено именно при
заплащане на посочената в полицата премия, която е платена.
В
раздел I,
т. 2 от общите
условия по застраховка „Каско стандарт“ са посочени МПС, чиито гуми не са обект
на покритие, както вече беше отбелязано, по отношение на възражението на
ответника в тази насока съдът намира следното- действително е посочено като изключение
МПС с търговско предназначение- използвани за превоз на пътници, стоки и
товари, каквото увреденото процесно МПС не е, изводимо от показанията на
свидетелите, разпитани по делото, като в точката с посочените изключения
изрично е посочено „освен ако не е
уговорено друго“. Видно от
посоченото процесното МПС не попада в изключението, доколкото същото е
собственост на ЗК *** и в полицата не е посочено предназначение, включено в
ограничителните, изключващи приложението на допълнително покритие „гуми“, а и
щом страните са уговорили такова с оглед изричното посочване в раздел I, т. 2.2, предл. последно „освен ако не е уговорено друго“, то обект на покритие в настоящия
случай са и гумите на л.а. "Опел Зафира" с рег. № ***, собственост на
ЗК ***, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Доказа се по делото и заплащане от страна на
застрахователя на обезщетение в общ размер от 134.60 лева с ДДС.
Що
се отнася до настъпването на вреди, като резултат от реализираното вредоносно
събитие, констатираните от застрахователя повреди се доказват от намиращите се
в пълно съответствие помежду си свидетелски показания и неоспореното от
страните заключение на съдебната автотехническа експертиза и събрани писмени
доказателства по застрахователната преписка. Съобразно заключението на вещото
лице, уврежданията са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. По тези
аргументи съдът приема за установено наличието на несигнализирано препятствие
по пътното платно с посочените белези и настъпилите увреждания по лекия
автомобил.
Съгласно
§7, ал.1, т.4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат
характера на публична общинска собственост. Съобразно посочената разпоредба и
видно от писмените доказателства по делото, пътят при движение по който е
аварирало процесното МПС е собственост на Община Павликени, като съобразно
предоставените от ответника писмени доказателства се установява, че пътят е
рехабилитиран първо през юни 2017г., преди процесната датата 16.05.2018 г. като
не е ясно точно в кой участък от него и нещо повече отново през октомври 2018 г.
на общински път ***- П. от км 0+000 до км 8+800 са осъществени СРР, а именно
ръчно изкърпване на асфалтова настилка чрез обрязване, почистване и запълване с
плътен асфалтобетон със средна дебелина на асфалта 5 см., косвена индиция, че
осъществения ремонт по-рано през 2017 г. или не е включвал процесния участък,
или въпреки това отново същият се е нуждаел от ремонт, но най-важното и
съществено, че след датата на ПТП на пътя, в процесните 2 км. след село Г.Л.посока
село П. е осъществен основен ремонт на общинската пътна мрежа на Община
Павликени, тоест факт, установяващ се от представени именно от ответника доказателства,
че в участъка, както заявяват свидетелите, чиито показания съдът посочи, че
кредитира, като достоверни и взаимно потвърждаващи се, на 16.05.2018г. действително
по пътното платно е имало неравност- дупка, необозначена, в която е попаднало
задно дясно колело на управлявания от свидетеля М. автомобил. В чл. 31 ЗП е
предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него, като ал.2 на същия член регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за
контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в
населените места.
След
като в случая е приет за установен фактът на необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, то е налице и противоправното и виновно поведение на
лицата, на които Общината е възложила поддържането на пътното платно в изправно
състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника.
По
отношение вида и размера на настъпилата вреда съдът кредитира приетото по
делото и неоспорено и от двете страни заключение по назначената САТЕ, от което
се установи причинно-следствена връзка на целия размер от репарираните от
застрахователя вреди без ДДС.
За
този размер са налице всички изискуеми предпоставки, искът за претендираната
главница в размер на 134,60 лева с ДДС е основателен и следва бъде уважен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Недоказани са по
делото твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на вредите, поради
нарушения на правилата за движение от страна на лицето, управлявало
застрахования автомобил.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г. на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 325.00 лв.,
както и сторените в исково производство разноски в размер от 25.00 лв. за
заплатена държавна такса, 60.00 лева депозити за свидетели, 250.00 лева депозит
за експертиза и 300.00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 236, ал.1, т.7 ГПК банковата сметка, по
която следва да се преведат присъдените суми след влизане в сила на решението в
полза на ищеца е: IBAN: ***, BIC:
***, „Банка ДСК“ ЕАД.
Мотивиран от горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., пл. *** № ***, представлявано
от Н.Ч.и К.Р.- изпълнителни директори против
Община
Павликени, с ЕИК ***, с адрес град П.,
бул. *** № ***, представлявана от кмета инж. Е.А.М., че Община
Павликени, с ЕИК *** дължи на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК *** сумата от 134.60 лева (сто тридесет и четири лева и шейсет стотинки),
представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № ***,
със срок на действие от 18.01.2018 г. до 18.01.2019 г., по която е образувана
застрахователна преписка № *** за причинени имуществени вреди на лек автомобил
"Опел Зафира" с ДК № ***, собственост на ЗК *** при ПТП на 16.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2018 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение
на парично вземане от 03.12.2018 г. по ч. гр. д. № ***/2018 г. по описа на
Районен съд П.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Павликени, с ЕИК ***, с адрес град П., бул. *** № ***, представлявана
от кмета инж. Е.А.М. да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., пл. *** № ***, представлявано от Н.Ч.и К.Р.- изпълнителни директори сумата от 960.00 лева (деветстотин и шейсет
лева)– разноски в заповедното производство и в
исковото производство.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
присъдените с диспозитива на настоящото решение суми в полза на ищеца и след
влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от ответника, по следната
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Б.Н.