№ 13036
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110109965 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М. Г. П. срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за кредит № ***
от 22.06.2022 г. поради заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави, кумулативно
обективно съединени с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 248 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен
договор, евентуално съединени с установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1,
предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от специалните условия
на договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на
123,78 лева, на клаузата на чл. 15.2, б. а от ОУ към договора, предвиждаща заплащането на
надбавка за наказателна лихва при забава, обективно съединен с осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 118,44 лева, представляваща недължимо
платена сума под формата на наказателна такса и сумата от 84 лева, представляваща
недължимо платена сума под формата на комисиона.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника
[фирма], в качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит № *** от 22.06.2022 г.,
под формата на договор от разстояние, за предоставяне в полза на М. П. на паричен
потребителски кредит в размер на сумата от 800 лева. Посочва се, че последната била
реално предоставена на ищцата в деня на сключване на договора чрез „И.“. Съгласно
клаузите на договора срокът на предоставения кредит е 30 дни, при стандартен лихвен
процент от 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита – 40,99 %, сума на лихвата за срока
на кредита – 26,95 лева, годишен процент на разходите – 49,6 %, дължима такса за бързо
разглеждане в размер от 123,78 лева или общо дължима сума по кредита в размер от 950,73
лева. Излага се, че същата следвало да бъде върната от кредитополучателя в срок до
22.07.2022 г. Ищцата посочва, че поради допусната забава в заплащането на главницата, от
страна ответното дружество била начислена като дължима сума в общ размер от 1 188,17
лева, включваща: главница от 800 лева; наказателна такса от 153,44 лева, комисиона от 84
1
лева; допълнителна услуга от 123,78 лева и лихва от 26,95 лева. Поддържа, че на 12.12.2022
г. П. превела в полза на [фирма] сумата от 1 083,03 лева, с посочено основание за превода -
пълно погасяване договор № ***. В исковата молба се излагат твърдения за
недействителност на договора за кредит поради допуснато протИ.речие с императивни
правни норми. Конкретно се посочва, че договорът нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като в специалните условия към същия е посочен ГПР единствено като
абсолютна стойност, като липсва ясно разписана методи на формирането му и описание на
всички разходи, включени в посочения процент. Поддържа се, че по този начин се
заобикалят изискванията на закона. Счита за нищожна и клаузата от специалните условия на
договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на
сумата от 123,78 лева, както и, че нейната нищожност обуславя недействителността на целия
договор. Конкретно се посочва, че начисляването й е в протИ.речие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, въвеждаща забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер има
процесната такса. Наред с това, чрез невключването й в размера на ГПР по договора ищецът
заобикаля ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК относно допустимия
му размер. Клаузата е нищожна и като накърняваща добрите нрави, тъй като води до
необосновано оскъпяване на кредита, предвид размера й, равняващ се на 15,47 % от
стойността на заеманата сума и преследва забранена от закона за цел – обогатяване на
кредитора, без основание за това. В исковата молба се посочва, че тази клауза е и
неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. М. П. оспорва и клаузата на чл. 15.2, б.
„а“ от Общите условия на договора за кредит, предвиждащи задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора надбавка за наказателна лихва при допусната
форма на забава, тъй като протИ.речи на императивното изискване на чл. 33, ал. 2 ЗПК в
този случай да се начислява само законна лихва за забава. Ето защо, начислената от
ответника [фирма] наказателна такса от 153,44 лева за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022
г. протИ.речи на посочената разпоредба и за разликата над размера на законната лихва от 35
лева или за сумата от 118,44 лева се явява недължимо платена от ищцата. Ищцата счита, че
недължимо платена от нея е и сумата от 84 лева, начислена от ответника като комисиона,
тъй като се касае за задължение, което не следва от клаузите на договора, както и за такса,
начислена в протИ.речие с чл. 10, ал. 2 ЗПК. Намира, че поради недействителността на
договора за кредит и на основание чл. 23 ЗПК П. дължи само чистата му стойност –
главница от 800 лева, както и сумата от 35 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022 г. или сума в общ размер от 835 лева, но
не и останалата част от начислените задължения. Ето защо, пратената вповече сума от 248
лева – разлика между общо преведена на [фирма] от 1 083,03 лева и реално дължимата от
835 лева подлежи на връщане на ищцата, като получена без основание за това. С тези
съображения М. П. отправя искане за прогласяване нищожността на договор за кредит №
*** от 22.06.2022 г. – поради заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави и за
връщане на платеното в полза на ответното дружество по силата на този договор при
липсата на основание за това и конкретно на сумата от 248 лева. При условията на
евентуалност – в случай на отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договора в
неговата цялост, ищцата отправя искане за прогласяване недействителността на договорните
клаузи, предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане и на надбавка за
наказателна лихва при забава, както и за връщане от ответника на сумата от 118,44 лева и
сумата от 84 лева, представляващи недължимо платени суми под формата на наказателна
такса и комисиона. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
2
пълномощника си юрк. Иванчева, оспорва исковите претенции с доводи за тяхната
неоснователност. Не оспорва, че на 22.06.2022 г. между [фирма], като кредитор и М. Г. П.,
като кредитополучател, е сключен договор за кредит № *** в съответствие със ЗПК и
ЗПФУР за предоставяне на паричен заем в размер от 800 лева за период от 30 дни или с
краен падеж 22.07.2022 г. Посочва, че по договора, от страна на дружеството, са начислени
следните такси и лихви: договорна лихва в размер от 26,95 лева и такса „бързо разглеждане“
в размер от 123,78 лева, като общият размер, който кредитополучателят е следвало да погаси
възлиза на 950,73 лева. Поддържа, че още в процеса на кандидатстване за отпускане на
кредит на ищцата е предоставен СЕФ, като същата е избрала сумата и срока, за които
кандидатства, посредством платформата www.***.bg. Излага се, че считано от датата на
превода на сумата – 22.06.2022 г. е започнал да тече срокът на договора. Поддържа се, че
ищцата сама е избрала да ползва допълнителна услуга, която е незадължителна по своя
характер – за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което е начислена и
съответната такса – съгласно Тарифа на кредитора, налична на началната страница на
посочения сайт. Предвид така заявената услуга, искането на М. П. е разгледано приоритетно,
а сумата е преведена в рамките на 15 минути. С отговора ответникът излага, че при
допусната забава в заплащането на дължимите суми и на основание т.15.2 а от приложимите
Общи условия към договора, на кредитополучателя се начислява наказателна лихва за
забава. Посочва се, че ищцата е допуснала забава, като не е върнала в срок дължимата сума,
за което до същата били изготвени и изпратени три напомнителни писма. Във връзка с тази
дейност били начислени такси от по 20 лева, съгласно приложимите ОУ, както и отделна
такса от 24 лева на основание т.15.4 от ОУ, поради препращане на просроченото задължение
за обработка от външна колекторска агенция. [фирма] твърди, че на 12.12.2022 г. – след
настъпване на падежа на вземанията, М. П. превела по сметка на дружеството сумата от
1 077,11 лева, с което частично били погасени задълженията й по договора, както следва: 84
лева разходи за събиране на просрочени задължения; 160,16 лева – наказателна лихва за
просрочие, начислена за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022 г.; 26,95 лева- договорна
лихва за периода от 22.06.2022 г. до 22.07.2022 г.; 123,78 лева – такса за услугата „бързо
разглеждане“ и част от главницата – 682,22 лева. Останала непогасена другата част от
главницата в размер на сумата от 117,78 лева. Ответникът оспорва твърденията на ищцата
относно недействителността на договора за кредит като неоснователни. Излага подробни
съображения, поради които намира, че размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло в
съответствие с формулата, установена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Наред с
това, начисляването на такса за „бързо разглеждане“ е в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
която услуга е допълнителна и незадължителна по своя характер. Твърди, че тази такса не
представлява част от общия разход по кредита, доколкото не се заплаща във връзка с
договора и не е задължително условие за получаване на кредита при съответните условия.
Оспорва в случая да е налице накърняване на добрите нрави. Посочва, че начисляването на
такси за просрочени задължения и комисиони не е в нарушение на чл. 10а ЗПК, тъй като не
се касае за действия, свързани с управление на кредита, а за разходи във връзка с
неизпълнение на задължения на кредитополучателя, чието договаряне е изрично предвидено
като възможност в чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК. С тези доводи ответникът отправя искане за
връщане на исковата молба като нередовна и недопустима, а по същество за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД:
3
Съгласно посочените разпоредби сред основанията за недействителност на договора и
конкретно за неговата нищожност са заобикаляне на закона и конкретно на въведена
императивна законова забрана чрез постигане на забранен или непозволен от закона правен
резултат, и накърняване на добрите нрави, като неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Следователно, основателността на предявените главни искови претенции, имащи за
предмет прогласяване нищожността на договора в неговата цялост, е обусловена от
установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, сключването между
нея и ответното дружество на процесния договор за кредит № *** от 22.06.2022 г. и
неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето
на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса за
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и наказателна такса при
допусната забава; че договорът е недействителен на посочените основания.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договора - съответствието му със законовите разпоредби и с добрите
нрави.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 23.01.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между същите е сключен
процесният договор за кредит № *** от 22.06.2022 г., по силата на който на ищцата е
предоставен кредит в размер на сумата от 800 лева със срок до 22.07.2022 г.; че в клаузите на
договора е предвидено заплащането на такса за бързо разглеждане, а в клаузите на
приложимите към същия ОУ клауза за наказателна лихва при допусната забава.
Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени
доказателства по делото заверени преписи от договор за кредит № *** от 22.06.2022 г. и
Общи условия на договора за кредит, одобрени от управителя на [фирма] на 10.01.2015 г. и
в сила от 17.02.2016 г., данните от които сочат за сключването на договора за кредит между
„***.БГ“, в качеството му на кредитор и ищцата М. Г. П., в качеството й на
кредитополучател, за предоставяне на паричен заем, под формата на потребителски кредит,
в размер на сумата от 800 лева. Срещу това ищцата е поела насрещното задължение да
ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – в срок до 30 дни и конкретно
до 22.07.2022 г., заедно с възнаградителна лихва в размер от 26,95 лева и такса за бързо
разглеждане в размер от 123,78 лева или обща сума, подлежаща на връщане в размер от
950,73 лева. Установява се, че договорът обективира специални условия и общи такива, с
които се урежда възникналото правоотношение между страните. Съгласно клаузите на чл. 2
– чл. 6 от Общите условия по договора за кредит, сключването му – чрез обективиране
съгласието на страните в писмена форма и подписване от тяхна страна, се предхожда от
провеждане на процедура по отправяне от страна на кредитополучателя на искане за
отпускане на кредит, неговото разглеждане и одобрение от кредитора. Предвидено е,
съгласно чл. 3 от ОУ, че след подаване на искането и регистрация, и преди сключване на
договора, на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителския кредит и проект на договора, включващ приложимите
специални и общи условия. В клаузата на чл. 7 от Общите условия е предвидено, че ГПР
представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита – настоящи и бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от
кредитополучателя, както и, че ГПР не включва разходите, които последният заплаща в
резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за
4
допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 4.2 от ОУ кредитополучателят има
възможност да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на
кредит, която услуга е допълнителна и незадължителна и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор от кредитора до 15 минути от изпращането му, при стандартен
срок за това съгласно чл. 4 от 7 календарни дни. Съгласно чл. 4.4 от Общите условия по
договора за кредит при заявена от кредитополучателя допълнителна незадължителна услуга
за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, същият дължи на кредитора
заплащане на такса за бързо разглеждане, чиято стойност се изчислява в зависимост от
сумата по кредита и срока на договора и която е посочена в Тарифа на кредитора, а и в
самия договор за кредит. В клаузата на чл. 4.5 изрично е посочено, че заявяване на услугата
за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита и не увеличава
възможността за получаването му от кредитоискателя. Изяснява се също, че основното
задължение на кредитополучателя, установено в чл. 11.1 от Общите условия, е да изплати на
кредитора общата дължима сума, включваща общия размер на предоставения кредит –
главницата и общите разходи, лихви и такси, надлежно и своевременно – в срока, посочен в
специалните договорни условия. В клаузата на чл. 15.2, б. „а“ от ОУ е предвидено
задължение за заплащане на надбавка за наказателна лихва при допусната забава на
плащанията по договора от страна на кредитополучателя, включваща стандартния договорен
лихвен процент и законната лихва за забава в размер на 10 %. Съгласно чл. 15.4 ОУ всички
разноски, свързани с действия по събиране на дълга, включително и не само услугите на
дружества за събиране на вземания, разноски във връзка с телефонни обаждания за
напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени плащания и/или други
основателни действия, предприети при просрочие, са за сметка на кредитополучателя, като
размерът на разноските се определя при съобразяване на Тарифата на кредитора и се добавя
към общата дължима сума. В раздел 1 „Определения“ е посочено, че Тарифата за таксите и
разноските за предоставяните от кредитора услуги е обявена на началната страница, валидна
към датата на предоставяне на съответната услуга.
Страните не спорят, че сключването на договора за кредит № ***/22.06.2022 г. е
предхождано от предоставяне на ищцата М. П. на преддоговорна информация под формата
на Стандартен европейски формуляр – приет в заверен препис по делото, съдържащ данни за
кредитора; описание на основните характеристики на кредита, като: вид – потребителски
кредит, размер – 800 лева, срок – 30 дни и краен падеж на връщане 22.07.2022 г., общата
сума, подлежаща на връщане – 950,73 лева, включваща главница от 800 лева, лихва в размер
от 26,95 лева и такса за бързо разглеждане в размер от 123,78 лева; разходи по кредита, като:
ГЛП в размер от 40,97 % - фиксиран, ГПР – в размер от 49,6 %, при изчислението на който
се вземат предвид следните условия – договорът за кредит ще остане валиден през
договорения период и страните ще изпълняват задълженията си при условия и срокове,
установени в договора, лихвеният процент е фиксиран; разходи, дължими при просрочени
плащания – наказателна лихва, допълнителни разходи с цел установяване на контакт
(обаждания, съобщения, писма), допълнителни разходи с цел събиране на просроченото
вземане; право на отказ от договора и начин на упражняването му и на предсрочното му
погасяване.
Страните не спорят, а и от представената и приета по делото разписка №
2000000307780109/22.06.2022 г. за извършено плащане следва, че [фирма] е наредило в
полза на ищцата М. Г. П. сумата от 800 лева, като паричен превод към EasyPay,
представляваща усвояване по кредит № ***, с което поначало е завършен фактическият
състав, очертан в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД за възникване на заемно договорно
5
правоотношение.
Основният спорен по делото въпрос е относно действителността на договора за
кредит, респ. на отделни негови клаузи (предмет на евентуално предявените искове по чл. 26
ЗЗД), предвид оспорването от ищцата с твърдения за нищожността на договора поради
заобикаляне на закона, конкретно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и протИ.речие с
добрите нрави
Както вече беше изяснено, процесният договор за паричен кредит е сключен като
потребителски такъв. Доколкото страна, в качеството си на кредитополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Както се изясни, в специалните условия на договора за кредит е посочен цифрово
годишният процент на разходите на заема – 49,6 %, при изчислен експертно по делото в
приетата съдебно-икономическа експертиза в размер на ГПР от 49,65 %, а в СЕФ е
посочено, че този размер е приложим в случай, че при изчислението му се вземат предвид
конкретни условия. Същевременно, в клаузата на 7.1. от приложимите към
правоотношението Общи условия, към които изрично препраща и индивидуалният договор,
ГПР отразява общите разходи по кредита, като не включва разходите, дължими поради
неизпълнение на задълженията по кредита и тези за допълнителни и незадължителни
услуги. В СЕФ изрично са посочени и условията, при които е приложим ГПР. Предвид това,
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не
надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът обаче, вземайки характера на вземането, представляващо такса за бързо
разглеждане и условията, при които същото е дължимо, достига до извод, че този ГПР не
6
отразява действителния процент на разходите по договора, доколкото не включва част от
тях, а именно – таксата за бързо разглеждане, която подлежи на включване в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В посочената дефинитивна разпоредба е изяснено, че „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящата хипотеза се изясни, че съгласно специалните условия на процесния
договор за кредит и клаузата на чл. 4.2 от приложимите към него Общи условия, ищцата, в
качеството й на кредитополучател по договора, дължи заплащането на сумата от 123,78
лева, представляваща такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на паричен заем
срещу предоставяне от страна на кредитора на услуга, изразяваща се в разглеждане и
произнасяне по искането в срок до 15 минути от неговото изпращане.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи и основно предпоставките, при
наличието на които е дължима процесната такса, съдът приема, че посочената услуга – за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита е услуга, свързана с усвояване и
управление на кредита, поради което последната по естеството си следва да участва при
формиране на ГПР по договора.
В тази връзка и с оглед и изричното оспорване, проведено от ответника, съдът намира
за необходимо да отбележи, че изводът относно характера на процесната услуга и
дължимата за нея такса не се разколеба от обстоятелството, че в разгледаните клаузи от
Общите условия изрично е посочено, че същата представлява допълнителна и
незадължителна по същността си услуга и се предоставя единствено по изрично искане от
потребителя. Определящи в случая са видът на услугата и дали последната е свързана с
усвояване на кредита, каквато в случая е услугата по бързо разглеждане на искането за
отпускането. Наред с това, макар тази такса да е дължима за услуга, която по дефиниция се
предоставя от кредитора на кредитоискателя и потребител преди формалното сключване на
сделката и преди да е налице одобрение на искането за отпускане на паричната сума, то
следва да се отбележи, че дължимостта й е установена именно в клаузите на договора,
конкретно дължимата такса от 123,78 лева е включена в общата дължима сума по кредита, а
услугата във връзка с предоставянето на която потребителят заплаща тази такса –
разглеждане на искането за отпускане на кредита в срок до 15 минути е част от процедурата,
установена и разписана в Общите условия на договора по отпускане на кредита и сключване
на договора. Ето защо, съдът приема, че тази такса има характера на такса, свързана с
усвояване на кредита и подлежи на включване в общия разход по кредита съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, а с това и като величина при определяне на годишния процент на разходите по
кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая е допуснато нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, като макар в договора за паричен кредит да е посочен ГПР като процент, то не
са посочени в цялост всички компоненти, които по характера си следва да участват при
формирането му, каквото е изискването на закона. Конкретно, в този размер на ГПР не е
включен размерът на начислената като дължима от ищцата още към момента на сключване
на договора такса за бързо разглеждане, въпреки че според характера на вземането и
7
условията, при които е дължима сумата, то последната представляват част от общия разход
по кредита.
Съобразявайки изложеното и вземайки предвид, че годишният процент на разходите
е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор, то в настоящия случай съдът
намира, че е налице несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Това обуславя
недействителността на договора за паричен заем, а оттук и на основание чл. 22 ЗПК
връщане от кредитополучателя само чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи по кредита.
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно изводите на
съдебно-икономическата експертиза в случай, че при определяне на размера на ГПР по
договора бъдат включени като компонентни не само главницата и договорната лихва, но и
таксата за бързо разглеждане, то размерът на ГПР би възлизал на 716,77 % на годишна база,
който размер надхвърля законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е самостоятелно
основание за несъблюдаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в подхода на
законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и
събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по
усвояване и управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч.
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК,
а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита.
В настоящата хипотеза се изясни, че съгласно специалните и общи условия на
договора за кредит ищцата, в качеството й на кредитополучател, дължи сумата от 123,78
лева като такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит срещу
предоставяне от страна на кредитора на услуга, изразяваща се в разглеждане и произнасяне
по искането в срок до 15 минути от неговото изпращане, която сума е включена в общия
размер на подлежащата на връщане по договора от 950,73 лева.
По вече изложените по-горе съображения съдът приема, че се касае за услуга,
свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата е забранено по
8
силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което е самостоятелно основание за
недействителност на клаузата от договора, въвеждаща такова вземане. С начисляването на
тази такса се достига до скрито оскъпяване на кредита, поради невключването й като
компонент на ГПР по договора, което води и до заобикаляне на императивната забрана на
чл. 19, ал. 4 ЗПК за начисляване на ГПР по кредита в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения.
Изложеното обуславя извод за основателност на исковата претенция по чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД и за прогласяване на договора за кредит № ***/22.06.2022 г.за недействителен,
предвид заобикаляне на законите изисквания и конкретно на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, при допуснато нарушение на последната.
С оглед уважаване на главния иск и поради несбъдване на вътрешното процесуално
условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност искови претенции - за
прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави, респ. на
конкретни договорни клаузи – на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на 123,78 лева и на клаузата на чл. 15.2, б. а от ОУ към договора,
предвиждаща заплащането на надбавка за наказателна лихва при забава, съдът не дължи
произнасяне по същество на исковете.
В допълнение на горните изводи и за правна прецизност следва да се посочи, че от
страна на ответното дружество не се установява наличието на основанието за дължимост на
сумата, представляваща такса за бързо разглеждане, а именно, че [фирма] е разгледало
заявката на кредитополучателя М. П. в срок от 15 минути, като липсват доказателства за
часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните.
Представеното и прието приложение № 5 към отговора на исковата молба, представляващо
справка-визуализация, по твърдения на ответника касае постъпването на заявка за
допълнителна услуга от П., но от една страна от съдържанието му не се установява какво
точно е отправеното искане, а от друга страна не следва в кой момент тази заявка е
обработена от дружеството.
Същевременно, предвидената в чл. 15.2, б. „а“ от Общите условия наказателна лихва
за забава, формирана от стандартния договорен лихвен процент и законната лихва за забава,
каквато реално е и начислена като дължима от ищцата по процесния договор, съгласно
изводите на съдебно-икономическата експертиза – в размер от 160,16 лева за периода
22.07.2022 г. – 12.12.2022 г., е в протИ.речие с разпоредбата на чл. 33 ЗПК, предвиждаща, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая се касае за начислена наказателна лихва в размер,
надхвърлящ размера на законната лихва, което е в протИ.речие и с разпоредбата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на
ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
9
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесната вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването
на твърдяното имуществено разместване чрез реалното заплащане, съответно получаване от
ответното дружество на претендираната сума, при установяване на което в тежест на
ответната страна е да докаже наличието на основание за получаване и последващо
задържане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията, в частност
на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, в който
случай съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид това и с оглед вече достигнатия извод относно недействителността на
процесния договор за кредит от 22.06.2022 г., то съдът намира, че за кредитополучателя –
ищцата по делото М. П. е възникнало задължение за връщане единствено на сумата от 800
лева, представляваща главницата по договора. От изводите на вещото лице в приетото по
делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което преценявайки по реда на
чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено – от съответен
специалист и въз основа на материалите по делото, по същество останало неоспорено от
страните, следва, че общата сума, заплатена от ищцата в полза на „***.БГ“ ЕОД за
погасяване на задължения по договора възлиза на сумата от 1077,11 лева с плащане на
12.12.2022 г. – обстоятелство, неоспорено от ответника и потвърдено от дружеството в
издадена от него и представена по делото справка визуализация в удостоверение на
постъпила сума. Тази сума следва и от представената от ищцата и приобщена по делото
вносна бележка от 12.12.2022 г. за общо внесена сума от 1083,03 лева, от която 1077,11 лева
за погасяване на договор № *** и 5,92 лева за такса. След приспадане на дължимата
главница от 800 лева остава сума от 277,11 лева, реално заплатена от ищцата по процесния
договор при липсата на основание за това и съответно подлежаща на връщане от ответника.
Предвид изложеното и доколкото в настоящото производство се претендира сума в
по-нисък размер, то предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от
248 лева се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, то съдът не дължи произнасяне но същество
по предявените при условията на евентуалност осъдителни искови претенции за връщане на
конкретни суми, като платени въз основа на нищожни договорни клаузи.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде
присъдена сумата от 920 лева – разноски по делото за държавна такса, депозит за съдебно-
икономическата експертиза и адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и реално
заплащане следва от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
12.06.2023 г. (л. 109 от делото) с отразено заплащане на уговореното възнаграждение в брой,
в която част последният имат характера на разписка, удостоверяваща реалното й получаване
– арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
10
ВКС. Съдът, с оглед липсата на възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, присъди
адвокатското възнаграждение в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по предявения от М.
Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] срещу [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес], иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД договор за кредит №
*** от 22.06.2022 г., сключен между [фирма] и М. Г. П..
ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати
на М. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
сумата от 248 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на
недействителен договор за кредит № *** от 22.06.2022 г.
ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати
на М. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
920 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11