Р Е Ш
Е Н И
Е № 671
гр. Пловдив, 23.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на 23.05.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдията
Ст.Михова гр.д. N 1059 по описа на ПОС
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и
сл. ГПК.
Образувано по жалба на Л.Х.Ч., ЕГН: **********,***,
адв.Д. - длъжник по изпълнително дело № 1062/2013г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,
против действия на съдебния изпълнител,
изразяващи се в извършване на
опис на 22.03.2019г. на недвижим имот: апартамент №34, разположен на шести етаж
, вход „Б“, в жилищен блок №154, находящ се в гр. Пловдив,ул.“***“№85. В
жалбата е изложено твърдение, че
недвижимият имот е единствено жилище на длъжника по смисъла на чл.444, т.7
от ГПК и несеквестируема вещ. По изложени доводи жалбоподателят моли
обжалваното изпълнително действие да бъде отменено.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело с твърдения, че жалбата е
неоснователна. Поддържа, че насочване на изпълнението върху несеквестируема непотребима вещ, чрез
изпълнителните способи запор, възбрана и опис, представлява допустимо
изпълнително действие и не нарушава принципа на несеквестируемост.
Със
съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата с препис от изпълнителното дело,
като е посочил, че същата е неоснователна.Според мотивите на съдебния
изпълнител, макар процесното жилище да е единствено на длъжника и
несеквестируемо по смисъла на чл. чл.444, т.7 от ГПК, насочване на
изпълнението върху несеквестируема,
непотребима вещ чрез изпълнителните способи запор, възбрана и опис представлява
допустимо изпълнително действие и не нарушава принципа на несеквестируемост.
ПОС, след
преценка на доказателствата по делото, констатира следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице - от длъжника, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 ,
т.2 от ГПК .
Съгласно
разпоредбата на последно посочената правна норма, длъжникът може да обжалва
насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Видно е от разпоредбата, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава
/несъвместимо е с/ несеквестируемостта - в този смисъл са и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС
по тълк.дело № 2 /2013 г., ОСГТК. В мотивите на Тълкувателното решение е
прието, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава. Допустим е и описът на непотребими вещи, забранено е
осребряването им и поради това при описа несеквестируемото жилище може да бъде
предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника
само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Запорът и възбраната,
като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването
на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/
на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът
се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделно обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
/несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло
несеквестируемо вземане /като указва за кои кредиторови вземания важи тя/ или
указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост,
без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът
може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несеквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната /подадена преди да започне да тече срока/ жалба е винаги
допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта / при промяна на обстоятелствата, например придобиване на
ново жилище, въпросът може да бъде пререшен/. Отменяването на изпълнителното
действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от
уважаване на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за
отменяване на отделни изпълнителни действия.
В
разглеждания случай жалбата на длъжника и с оглед на така дадените разяснения е допустима,тъй като в нея се е
позовал на несеквестируемост по чл. 444, т. 7 ГПК на
процесния апартамент, върху който е насочено изпълнението, вписана е
възбрана и извършен опис на 22.03.2019г. от съдебния изпълнител.
От приложените писмени доказателства се
установява също, че освен върху процесния апартамент, изпълнението е било
насочено и върху притежаван от
длъжника по наследство от праводателя
му Х. Ю. Ч. недвижим имот, находящ се в с. ***,Община
Баните, Смолянска област , върху който е била вписана възбрана по
изпълнителното дело на 15.02.2019г.На 19.03.2019г. под № 9 е вписан в особената
книга при РС-Смолят отказът на Л.Ч. от
наследството останало от неговия баща Х.
Ч. , починал на 03.03.2016г.
Отказът
от наследство , съгласно нормативното тълкуване в Тълкувателно решение №
148/10.12.1986 г. ОСГК , поражда обратно действие – от момента на откриване на
наследството и действието му се изразява
в това , че отреклият се от наследството няма и никога не е имал качеството на
наследник . Това означава , че считано от момента на откриване на
наследството и във всеки един момент след това , отреклият се от наследството никога не е
придобивал и не е притежавал права от
наследството и не отговаря за задълженията
на наследството. Отказът от наследство не представлява действие на разпореждане с включените в
наследството права по смисъла на чл.452 от Гражданския процесуален кодекс ,
защото след извършване на отказ от наследство
с обратно действие към момента на откриване на наследството се счита ,
че отреклият се няма - никога не
е придобивал и не е притежавал права от състава на наследството и това е
така във всеки един момент , считано от откриване на наследството , поради което и отреклият се от наследството
няма как да се разпореди с права от
състава на наследството. Ето защо отказът от наследство не представлява
разпореждане с недвижимия имот по
смисъла на чл.452 от ГПК и дори да е извършен след вписване на възбраната
в изпълнителния процес , той е
противопоставим на взискателя и присъединилите се кредитори .
При тези данни по делото следва да се
приеме , че вписаният на 19.03.2019г. в особената книга
при РС-Смолян отказ на длъжника от
наследството останало от неговия праводател Х. Ч., не представлява разпореждане
с недвижимия имот находящ се в село В. и макар
да е извършен след вписване на възбраната
в изпълнителния процес на 15.02.2019г., той
е противопоставим на взискателя И.Й..Това
означава, че отреклият се от наследството длъжник никога не е придобивал и не е притежавал права от наследството и в
частност от недвижимия имот, находящ се
в с. В.,Община Баните, Смолянска област. Следователно процесният недвижим имот
-апартамент,находящ се в град Пловдив, възбанен от съдебния изпълнител и описан на
22.03.2019г. е единственото негово и на семейството му жилище.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може
да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него.Тази разпоредба следва да бъде
съобразявана служебно от съдебния изпълнител във всяко положение на
изпълнителното производство, щом основанията за приложението й са били налице
към момента на налагането на възбраната върху този имот, независимо от това
дали срокът за обжалване или за преглед на предшестващите изпълнителни действия
е изтекъл , т. е. до приключване на изпълнителното производство съдебният
изпълнител следва да следи за спазването на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК.
В настоящия случай от направените справки в службата по
вписванията и приложени по ИД досежно имотното състояние на длъжника и неговата
съпруга се установява, че не притежават друго жилище.
Ето защо предвид тези
данни съдът намира, че са налице условията на чл.444, т.7 от ГПК, а
предприетото принудително изпълнение е незаконосъобразно, като насочено върху
несеквестируем имот на длъжника, поради което следва да бъде отменено.
Без уважение ще се остави искането на длъжника по чл. 438 ГПК за спиране
на изпълнението при обжалване - първо, с оглед изхода на спора и второ, предвид
факта, че спирането обезпечава обжалването /т.е. има ефект до произнасянето на
съда по съществото на спора/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№15334/16.05.2019г. при регистратурата
на ПдОС, подадена от Л.Х.Ч.-длъжник,
ЕГН: **********,***,адв.Д. , действия на
ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821,с район на действие ПОС, по изпълнително дело №1062/2013г.,
с които насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество, чрез извършване
на опис на 22.03.2019г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент №34,с идентификатор №56784.531.1051.16, с административен адрес:град
Пловдив,ул.“***“№85, със застроена площ от 98,30 кв.м., на основание чл. 444,
т.7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Х.Ч. ЕГН: **********,***,адв.Д.
по чл. 438 ГПК, за спиране на изпълнението.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.