Р Е Ш
Е Н И Е №260001
17.01.2024 г.,
град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., X
граждански състав, в публично съдебно заседание
проведено на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета а година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Сашка Маркова, като разгледа гражданско
дело № 00695 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 264170/19.02.2021 г., подадена от К.П.К.,
ЕГН ********** срещу Г.П.К., ЕГН **********. Съгласно исковата молба и
множеството уточнения, предявени са искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Г.П.К.,
ЕГН ********** НЕ Е СОБСТВЕНИК на 2/6 ид. части от недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор *****.***.***.2, заедно с правото
на строеж за сградата върху поземления имот, в който е разположена - ПИ с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. П., одобрен със Заповед № РД-18-91
от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК по силата на покупко-продажба,
извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том ** рег. № **** дело ****
г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – П.;
-
иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на 2/6
ид.ч. от покупко-продажба на недвижим имот, представляващ сграда
с идентификатор *****.***.***.2, извършена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** том **
рег. № **** дело **** г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под
рег. №
141 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – П. като сключена без
представителна власт;
-
иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за недействителност на пълномощното за
сключване на Договора за покупко-продажба, извършен с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** том **
рег. № **** дело **** г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под
рег. № 141 в регистъра на Нотариалната
камара с район на действие
Районен съд – П., тъй като прехвърлителят А.И.М. не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното.
В
исковата молба ищецът К.П.К., ЕГН ********** излага твърдения, че ищецът
е съсобственик на ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. П.. Притежава
1/4 ид. част от имота, прехвърлена му от неговите родители П.И.М. и А.И.М. чрез
покупко-продажба, обективирана в НА № 78/24.04.2013 г. Сочи, че поради
напредналата си възраст неговата майка А.М. страда от хронично заболяване –
болест на ****, които не й позволяват за разбира свойството и значението на
постъпките си. Не може да разбере постъпка като прехвърляне на недвижим имот,
не може да се ориентира правилно в
пазарните условия и формира волята си. Същата на 02.07.2020 г., чрез
пълномощника си ответника Г.П.К., прехвърлила на последния, чрез продажба, 4/6
ид. части от сграда с идентификатор *****.***.***.2, заедно с правото на строеж
за сградата върху ПИ, в който е
разположена, с идентификатор *****.***.***,
като в нот. акт е отбелязано, че приобретателят – ответник става собственик на
5/6 ид. части от сградата. Според ищеца с този НА не може ответникът да е
станал собственик на 5/6 ид. части от сградата, тъй като сградата е построена
без строителни книжа и представлява незаконен строеж, поради което не може да
бъде годен обект на прехвърляне. Поддържа, че прехвърлителката не притежавала
4/6 ид. части от сградата и правото на строеж, които да прехвърли, постройката
била изградена без строителни книжа и без надлежно учредено право на строеж,
следователно права върху нея имали собствениците на земята, както следва: собственик
на 1/2 ид. част от земята - В.К.С.; собственик на 1/2 ид. част от другата 1/2
или 1/4 ид.ч. – ищецът и собственик на останалата 1/4 ид. част - ответникът. Навежда
твърдения, че майката на страните и продавач по сделката не е формирала воля за прехвърлянето на тези
идеални части и сделката е недействителна. Поддържа, че прехъврлителката
и упълномощител не е можела да формира валидна воля - не е разбирала свойството
и значението на постъпките си и не е можела да ги ръководи. Оспорва представителната власт на пълномощника и
въвежда доводи, че той е договарял сам със себе си.
След
дадени от съда многократни указания, ищецът К.П.К. навежда твърдения, че
майка му А.И.М. е починала в хода на делото – на **** г. и нейни наследници са
страните по делото, поради което той има правен интерес да установи, че е
получил по наследство от майка си 2/6 ид. части от процесния имот, с оглед на
което иска да се установи, че ответникът не е собственик на 2/6 ид. части от
процесния имот, както и да се отмени нот. акт № *** дело 316/20 г. като
незаконосъобразен. Ищецът сочи, че след смъртта на своята майка оспорва
нотариалния акт като неин наследник. Поддържа, че постройката е построена от
родителите на ищеца и правата, които те са притежавали са наследени от него и
ответника, като наследственото правоприемство от майка му е настъпило след
завеждане на делото. Твърди, че има правен интерес да оспори правата на
ответника в обема, посочен в нотарилания акт и като собственик на земята, върху
която е построена сградата и като наследник на своята майка, страна по
сделката. Счита, че има интерес да отрече правата на ответника до размера на
4/6 ид. части и в двете хипотези - че майка му е била собственик и че не е.
Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът
Г.П.К., ЕГН ********** в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове
като неоснователни по подробно изложени съображения. Счита, че майката на ищеца
и ответника към момента на изповядване на сделката е била в съзнание и годна да
ръководи действията и постъпките си. Оспорва твърденията на незаконност на
сградата. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
като съобрази правните доводи на страните, събраните относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото е приет като доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по регулация № 19, том IV,
дело № 998/1978 г. по описа на Л.И. - Нотариус при Пернишки районен съд,
съгласно който К.М.Г. е признат за собственик на дворно регулирано място,
образувано от парцел *****в
кв. 9 по плана на гр. П., кв. Д..
Видно
от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за учредяване право на
строеж /суперфиция/ № 55, том I,
дело № 139/1979 г. по описа на Л.И. - Нотариус при Пернишки районен съд, на
13.02.1979 г. К.М.Г. учредява на сина си П.И.М. право да построи в собствения
му имот дворно урегулирано място от 280,00 кв.м., образувано по плана на гр. П.,
кв. Д. парцел XII
имот пл. № 296 в кв. 9 при описани граници – жилищна сграда на два етажа
съгласно одобрен от ГНС П. архитектурен план по дадено от съвета строително
петно.
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно
право на ползване № 78, том I,
рег. № 462, дело № 72 от 2013 г. по описа на Нотариус И. И., рег. № 134 в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие – Районен съд – П., на
23.04.2013 г. П.И.М. и А.И.М. продават на ищеца К.П.К. собствения им
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда /жилище – апартамент/ с идентификатор
*****.***.***.1.2 по КККР на гр. П., одобрен със Заповед № РД-18-91 от
13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. П., кв. Д., ул. „П.К.“
№ 8, ет. 2 при описани граници с площ от 90,00 кв.м. като този самостоятелен
обект заема целия втори етаж от сграда с идентификатор *****.***.***.1
построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** при описани граници с
площ по скица 297 кв.м., представляващ урабанизирана територия с начин на
трайно ползване за ниско застрояване до 10,00 м. номер по предходен план кв. 9,
парцел XII-296, заедно с целия
тавански етаж от описаната по-горе масивна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч.
от общите части на масивната жилищна сграда и заедно с 1/4 ид.ч. от
поземления имот.
Съгласно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на вещно право на
ползване № 150, том I**
рег. № 1262/57, дело № 522 от 2013 г. по описа на Нотариус Р. М., рег. № 141 в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие – Районен съд – П., на
18.12.2013 г. П.И.М. и А.И.М. даряват на ответника Г.П.К. 1/4 ид.ч. от
собствения им поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. П.,
одобрен със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
площ по скица 297 кв.м., находящ се в гр. П., кв. Д., ул. „П.К.“ № 8, с трайно предназначение
на територията урбанизирана с начин на трайно ползване ниско застрояване при
описани граници с номер по предходен план кв. 9, парцел XII-296, заедно с целия
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.1.1 при
описани граници с предназначени жилище, апартамент с площ от 90,00 кв.м. като
този самостоятелен обект заема целия първи етаж от сграда с идентификатор *****.***.***.1,
заедно със сутерена включващ мазето под него и вътрешното стълбище, заедно с
1/2 ид.ч. от общите части на масивната жилищна сграда и правото на строеж върху
същата.
От
представеното удостоверение за наследници изх. № 1667/28.03.2013 г. на Община П.
е видно, че К. М. Б. е починал на **** г. и е оставил законни наследници П.И.М.
– син и В.К.С. - дъщеря. Не се спори между страните, че К.М.Г. е лице идентично
с посочения в удостоверението за наследници К. М. Б..
От
представеното удостоверение за наследници изх. № 45/28.03.2013 г. на Община К.,
Район с. К. е видно, че П.И.М. е починал на **** г. и е оставил законни
наследници А.И.М. – съпруга, К.П.К. – син и Г.П.К. - син.
Представено
е пълномощно от 01.07.2020 г. с нотариална заверка на подписа на А.И.М., в
което е вписано, че упълномощава ответника Г.П.К. да дари сам на себе си или да
продаде сам на себе си собствените и ид.ч. от сграда с идентификатор идентификатор
*****.***.***.1.2 по КККР на гр. П.,
одобрен със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
адрес гр. П., кв. Д., ул. „П.К.“ № 8, застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1,
предназначение хангар, депо, гараж, находяща се в поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** Удостоверението на подписа и съдържанието е извършено от Нотариус
Р.Б., рег. № 675 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие –
Районен съд Трън извън кантората на нотариуса – в дом за възрастни хора А., с. Ф..
По
делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том
** рег. № **** дело ****
г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под рег. № 141 в регистъра на
Нотариалната камара с район
на действие Районен съд – П., по силата на който на 02.07.2020 г. А.И.М.,
действаща чрез пълномощника си Г.П.К. продава на Г.П.К. собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот – сграда с идентификатор
идентификатор *****.***.***.1.2 със
застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение хангар, депо, гараж
заедно с правото на строеж за сградата върху поземления имот, в който е
разположена поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. П.,
одобрен със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
площ по скица 297 кв.м., находящ се в гр. П., кв. Д., ул. „П.К.“ № 8, с трайно
предназначение на територията урбанизирана с начин на трайно ползване ниско
застрояване /до 10 м/ при описани граници с номер по предходен план кв. 9,
парцел XII-296.
По
делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том
I, рег. № 2139, дело 123/2021
г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – П., по силата на който на
09.03.2021 г. В.К.С. продава на Г.П.К. собствените си 1/2 ид.ч. от недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор идентификатор *****.***.*** по КККР на
гр. П., одобрен със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на
АГКК, с площ по скица 297 кв.м., находящ се в гр. П., кв. Д., ул. „П.К.“ № 8, с
трайно предназначение на територията урбанизирана с начин на трайно ползване
ниско застрояване /до 10 м/ при описани граници с номер по предходен план кв.
9, парцел XII-296.
Приета
е като доказателство по делото Епикриза изх. № 17569/2019 издадена на А.И.М.
след престой в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за периода от 01.07.2019 г. до
04.07.2019 г. Поставена е диагноза **** диагностика и лечение на наследствени и
дегенеративни заболявания на нервната система при възрастни пациенти, засягащи
централната нервна система и ****.0 Ограничена ****. **** ****. ****.
Представено
е Експертно становище и етапна епикриза от 12.07.2019 г. на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД за започване на лечение на А.И.М..
Видно
от удостоверение за наследници изх. № 21/ГРС-8736/22.12.2021 г. А.И.М. е
починала на **** г. и е оставила за свои законни наследници К.П.К. – син и Г.П.К.
- син.
Свидетелят
А.С.М. в депозираните пред съда показания сочи, че края на пролетта 2020 г. със
собствения си автомобил помогнал на ищеца К.П.К. да отведе майка си във
старческия дом във Ф., тъй като колата на ищеца била развалена. Навежда
твърдения, че майката на страните по делото била видимо болна, говорила за
несвързани неща – за баща на ищеца, да му носят пари, мислила ги за нейни
съученици и познати.
От
заключението на вещото лице Г.Б.Д. по приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза се установява, че ръкописно изписаното име А.И.М. и подписите за
упълномощител и декларатор в документ Пълномощно в полза на Г.П.К. и декларации
по нотариалното дело, всички от дата 01.07.2020 г. са положени от лицето А.И.М..
В
заключението на вещото лице д-р Р.К. по приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза е посочено, че освидетелстваната А.И.М. не е можела пълноценно
да разбира свойството и значението на постъпките си, не е можела пълноценно да
осъзнава правното значение на действията си при издаване на пълномощното от
01.02.2020 г., както и не е можела да ръководи пълноценно постъпките си към
този момент поради наличието при нея на психично заболяване от органичен
произход – **** с късно начало.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни
изводи:
Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност на сделките в
поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от
най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките,
каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. По
заведените от ищеца претенции съдът счита, че първо следва да се произнесе по
исковете за недействителност на договора за покупко-продажба и
упълномощителната сделка, след което – по общо формулирания отрицателен
установителен иск за собственост.
По
иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предмет на доказване от ищеца
е, че сделката е сключена от представител без представителната власт.
Съгласно
т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС,
нищожността по чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ е абсолютна -
не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената
сделка да породи правни последици. За договора, сключен чрез мним представител
- без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява
възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде
потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна
сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие,
считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна нищожност е
логически изключена. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало
валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и не може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в
чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Отказът за потвърждаване
на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на
мнимо представлявания. При претендирана от ищеца недействителност на договора,
основана на такива твърдения, е налице хипотеза на изначална липса на
представителна власт за мнимия пълномощник, поради което и предявеният иск за
недействителност на договора е квалифициран от съда като такъв по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД.
От
изготвеното по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, което съдът
изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено се установява
авторството на пълномощното. По делото няма данни за нарушения на процедурата
по упълномощителната сделка пред нотариуса, а и видно от изводите на вещото
лице, ръкописно изписаното име А.И.М. и подписите за упълномощител и декларатор
в документ Пълномощно в полза на Г.П.К. и декларации по нотариалното дело,
всички от дата 01.07.2020 г. са положени от лицето А.И.М.. Заключението на вещото лице е ясно, обосновано
и не възникват съмнения за неговата правилност. Надлежно са описани от вещото
лице взетите предвид материали при изготвяне на заключението и същото е
адекватно защитено от експерта при изслушването му в открито съдебно заседание.
По
направените бланкетни оплаквания за валидността на нотариалното удостоверение -
за нотариалните актове като вид нотариално удостоверяване, са приложими
разпоредбите на чл. 576 от ГПК, поради което нарушението на някоя от нормите,
посочени в тази разпоредба, както и на тези, към които чл. 589, ал. 2 от ГПК
препраща, представлява основание за нищожност на извършеното нотариално
удостоверяване. Такива нито се твърдят, нито се установяват по делото. Нотариалният
акт е в съответната форма и с необходимото съдържание, нотариалното
удостоверяване е извършено в района на действие на нотариуса и в канцеларията
му. Когато при валидно извършено нотариалното удостоверяване е допусната
грешка, например в индивидуализацията /както в случая се твърди с разминаването
4/6 ид.ч. и 5/6 ид.ч./, в зависимост от етапа, в който е констатирана, същата
подлежи на поправка – когато грешката е забелязана в хода на нотариалното
удостоверяване, същата се отстранява чрез бележка, в която подробно и точно се
описват всички извършени технически последващи промени, а когато грешката е
констатирана след извършване на удостоверяването, тя се поправя чрез ново
нотариално удостоверяване, което има доказателствена сила заедно с поправеното,
важаща от деня на поправката. Забавянето при вписване на нотариалния акт в
службата по вписванията не влия върху валидността на нотариалното
удостоверяване.
Поради
изложеното предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за
недействителност на продажната сделка, сключена без представителна власт е изцяло
неоснователен - ответникът е разполагал с представителна власт да извърши
разпореждане с недвижимия имот, собственост на неговата майка.
По
предявения иск с правно основание чл. 31 ЗЗД.
Съгласно
приетото с Тълкувателно решение № 5/30.5.2022 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 5/2020 г., договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или
ръководи действията си, е унищожаем, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, какъвто е
и диспозитивът на цитираното решение. В мотивите на същото тълкувателно
решение, Върховният съд сочи, че когато лицето е дееспособно, и се твърди, че
същото лице не е могло да разбира свойството и значението на извършеното,
поради трайна причина, то договорът би бил унищожаем, а не нищожен, защото
даденото съгласие за сключването му е без разум /липсва елементът
"съзнаване"/. Съгласно мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е
приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" /например –
изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като
учебен пример и др. подобни/, каквито твърдения, при посоченото по-горе, не са
направени.
Унищожаем,
на основание чл. 31 ЗЗД, е договорът, сключен от дееспособно лице, което към
сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. Възможно е
причината затова да е трайна /например душевна болест или старческо слабоумие/,
както и временна. В същото Тълкувателно решение № 5/2020 г., ВКС приема, че без
значение е продължителността на състоянието. Невъзможността на лицето да
разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини,
както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и
др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на
конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на
лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите,
сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или
да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло
поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от
поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще. Тези основания се прилагат и
за едностранните сделки, на основание чл. 44 ЗЗД.
В
настоящият случай искът не е предявен приживе от А.И.М. с твърдения, че при
подписване на пълномощното е била в състояние на трайна неспособност да разбира
или да ръководи действията си, което състояние обективно е обуславяло
поставянето и под запрещение. А.И.М. е починала в хода на процеса, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид
оглед разпоредбата на чл. 235, сл. 3 ГПК. Поради изложеното, след смъртта на А.И.М.
пълномощното може да бъде унищожено единствено при наличието на предпоставките
на чл. 31, ал. 2 ЗЗД по предявен от наследниците иск в тази насока.
Ищецът
не твърди, нито се установява по делото, че преди смъртта на А.И.М. е поискано поставянето и под запрещение, поради
което същата е била дееспособна. Втората предпоставка, посочена в чл. 31, ал. 2 ЗЗД е "ако доказателството
за недееспособността произтича от самия договор". Разумното тълкуване на
разпоредбата налага извод, че самият договор е доказателството, че
наследодателят е имал правото да поиска унищожаване на договора, заради
състоянието си. Съдържащото се изявление в атакувания от наследниците договор
следва да е индиция, че наследодателят им, макар и дееспособен при сключването
на договора, не е могъл да разбира или ръководи постъпките си. Такива примери
са разглеждани в практиката – когато атакуваната сделка е лишена от правна и
житейска логика, когато самото изявление е извършено по начин, че е
доказателство за неспособността на наследодателя да разбира и ръководи
действията си (дарение на единствено жилище, в което наследодателят живее;
дарение на средства, при липса на доходи; извършване на разпоредителна сделка –
апорт в дружество, с което наследодателят няма връзка; ръкописен текст с
необичаен и нехарактерен за наследодателя изказ, с необичаен почерк).
В
настоящия случай от изявленията в пълномощното не може да се направи категоричен
извод, че А.И.М. не е могла да разбира и ръководи постъпките си. В пълномощното
не се съдържат необичайни изявления, упълномощителната сделка не е напълно
лишена от житейска и правна логика – сделката, която е осъществена въз основа
на пълномощното е възмездна, получената съгласно нотариалния акт сума 2700,00
лева надвишава посочената в договора данъчната оценка на имота 1803,90 лева. Имотът
не е единствен жилищен, в който да живее, а упълномощителката и прехвърлителка
е имала нужда от парични средства предвид престоя в дом за възрастни хора.
Следва да се отбележи, че сама по себе си, ниската стойност на прехвърленото
право не сочи на невъзможност да се разбира и ръководи действията на
прехвърлителя. Опростяването на почерка и старческото треперене при полагането на
подписа и изписването на имената не е част от изявлението на страната и въз
основа на това обстоятелство не може да се преценява порок на волята водещ до
унищожаване на изявлението по чл. 31 ЗЗД, независимо от причините, на които се
дължи.
Не
на последно място, според настоящия състав липсват по делото категорични данни
А.И.М. към изготвяне на пълномощното да е страдала от душевна болест или
старческо слабоумие, както и да е употребявала медикаменти, които да влияят на
способността и да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът намира, че събраните
по делото доказателства не подкрепят експертно заключение по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза, поради което съдът не го кредитира.
Единствените данни за влошаващо състояние са епикризите от 2019 г., в едната от
които е посочено, че лицето е с ясно съзнание. Свидетелските показания не са
достатъчни в тази насока – свидетелят е имал еднократно, непродължително и
откъслечно впечатление от поведението на лицето и сам признава, че не са
провели двустранна омуникация. Ето защо изводите на вещото лице, изготвени
единствено въз основа на посочените епикризи не обвързват съда. Още повече, при
констатираните противоречия между категоричността в заключението на вещото
лице, че поради напредналия стадий на дементния синдром, при освидетелствената
6 месеца след диагностицирането и със сигурност е било настъпило допълнително
утежняване на психичното и състояние, респ. - когнитивен дефицити и заявеното
при защита на заключението в ОСЗ е посочено, че дементните процеси могат да
продължат значително по-дълъг период. При липсата на каквито и да е други
обективни доказателства по делото с изключение на първоначалното
диагностициране, съдът не споделя извода на вещото лице за скоростно
прогресиране на болестните симптоми и невъзможност на освидетелстваната за разбиране
на свойството и значението на извършеното. Още повече, предвид провеждането на
експериментално лечение с препарат за овладяване на симптомите.
Съдът
е отменил определението, с което е било допуснато от предходен докладчик
изготвяне на повторно заключение на съдебно-психиатрична експертиза от друго
вещо лице като е счел изготвянето на такова за ненеобходимо. Дори едно
евентуално повторно заключение да потвърди изводите на първоначалното за
наличие на физиологично или психично състояние на упълномощителката, което може
да се отрази на възможността и да формира правно валидна воля и степента на
повлияване, такова състояние се явява медицинския критерий, наличието на който
е една от предпоставките за унищожаемостта по чл. 31 ЗЗД. За да бъде унищожаем
договорът на посоченото основание е необходимо и съблюдаването на втория,
юридически критерий - волята на страната действително да е била опорочена, като
физиологичното или психичното й състояние действително да я е възпрепятствало
да разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на
договора. Преценката за това е предоставен на съда, който не може да бъде
заместен от заключението на вещото лице. В настоящия случай, както беше
подробно описано по-горе след преценка на данните по делото относно
обстоятелствата, преди и към момента на подписване на пълномощното, изразените
от страните становища и воля, всички останали обстоятелства, а също така и от
съдържанието на самото пълномощно, не може да се направи категоричен извод, че А.И.М.
не е могла да разбира и ръководи постъпките си и такъв извод не произтича от
самата упълномощителна сделка.
Поради
изложеното искът по чл. 31 ЗЗД за
недействителнотост на упълномощаването следва да се отхвърли, като изцяло
неоснователен.
По
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с
които обосновава правния си интерес. Ответникът
следва да установи по делото съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост върху сграда с идентификатор *****.***.***.2, заедно с правото на
строеж за сградата върху поземления имот, в който е разположена-ПИ с
идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. П., придобито на претендираното
основание - договор за покупко-продажба от 02.07.2020 г.
Видно
от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, в полза на П.И.М.
е било учредено право на строеж върху процесния поземлен имот. Страните не
спорят, че правото на строеж е учредено по време на сключения между П.И.М. и А.И.М.
граждански брак, поради което след смъртта на Първан, правото на строеж е
преминало върху неговите наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН и на основание чл. 27 СК, както следва: А.И.М. – 4/6, К.П.К. –1/6 и Г.П.К.
–1/6.
Поради
изложеното несъстоятелен в доводът на ищеца, че прехвърлителката не е била
собственик на 4/6 ид.ч. от процесната сграда, тъй като не е притежавала правото
на строеж върху процесния имот. Не се твърди от ищеца и не се установява по категоричен
начин по делото процесния имот да е самостоятелен обект на собственост, да
построен в повече от учреденото право на строеж, поради което построеното в
повече да е станало собственост по приращение на собствениците на земята. Дори
да беше установено посоченото обстоятелство, ответникът е собственик на 3/4
ид.ч. от поземления имот (1/4 ид. ч. придобити на 18.12.2013 г. чрез дарение от
П.И.М. и А.И.М. и 1/2 ид.ч. придобити на 09.03.2021 г. от В.К.С. чрез
покупко-продажба).
На
следващо място, следва да се има предвид и последователната практика на ВКС,
изразена в решения, постановени по чл. 290 ГПК /Решение № 233/27.11.2012 г. по
гр. д. № 195/2012 г., ІІ г.о., Решение № 129/22.07.2014 г. по гр. д. №
4880/2013 г., І г.о., Решение № 74/09.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г., ІІ г.о.,
Решение № 280/06.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., ІV г.о. и Решение № 60144/25.01.2022
г. по гр. д. № 491/2020 г., ІІ г. о. на ВКС/, съгласно която разпоредбата на §
16 ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство,
въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за
премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда.
Незаконно изграден обект може да бъде предмет на разпоредителна сделка и тя не
е нищожна. Статутът на такъв имот не рефлектира върху волеизявлението за
прехвърляне на правото на собственост върху него. Изложените в исковата молба
оплаквания в тази насока са изцяло несъстоятелни и не опорочават
прехвърлителната сделка на ид.ч. от процесния имот.
Поради
изложеното и доколкото не се установиха по делото твърдените пороци на договора
за покупко-продажба и упълномощаването, предявеният иск по чл. 124 ГПК за
признаване на установено, че ответникът Г.П.К., ЕГН ********** не е
собственик на 2/6 ид. части от недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор *****.***.***.*по силата на процесния договор за покупко-продажба
е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и изрично направеното искане в тази насока, право на
разноски възниква за ответника за посочените в представения списък по чл. 80 ГПК суми, от които 600,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Не
следва да се присъждат разноски за депозит за вещо лице, тъй като определението
за допускане на повторна съдебно-психиатрична експертиза е отменено.
Воден от изложеното настоящият
състав на Районен съд – П.
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.П.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу Г.П.К.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност
на 2/6 ид.ч. от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *****.***.***.2,
извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том ** рег. № **** дело ****
г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – П. като сключена без
представителна власт като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.П.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу Г.П.К.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за недействителност
на пълномощното от 01.07.2020 г. с
нотариална заверка на подписа на А.И.М. на Нотариус Р.Б., рег. № 675 в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие – Районен съд Трън,
съдържащо упълномощаване за сключване на Договора за покупко-продажба, извършен
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том ** рег. № **** дело ****
г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – П., тъй като прехвърлителят А.И.М.
не е могла да разбира свойството и значението на извършеното като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.П.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу Г.П.К.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът Г.П.К., ЕГН **********
не е собственик на 2/6 ид. части от недвижим имот, представляващ сграда
с идентификатор *****.***.***.2, заедно с правото на строеж за сградата върху
поземления имот, в който е разположена - ПИ с идентификатор *****.***.*** по
КККР на гр. П., одобрен със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор
на АГКК по силата на покупко-продажба, извършена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** том **
рег. № **** дело **** г. по описа на Нотариус Р. М., вписан под
рег. №
141 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – П. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
К.П.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати Г.П.К., ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,00 лева – разноски
по делото в производството пред ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: В.А.