Р Е Ш Е Н И Е
№
951
гр.
Пловдив, 23
май 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на четвърти май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
Т. К. като разгледа докладваното от
съдия Й. Русев адм. дело № 3049 по описа на съда за 2022год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от Я.Ю.П., ЕГН **********,
против Заповед № 22-1030-001269 от 10.11.2022г., издадена от Началник
група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбата оспорената заповед е незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената
заповед. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв.
Е.Н.-пълномощник, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът - Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, редовно призован, не изразява становище по жалбата. До извод
в обратната насока не води депозираното Молба-становище(л.8), което изхожда от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, който не е страна по делото.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване
за датата, на която е връчена – 19.11.2022г., а жалбата е
депозирана директно в съда на 29.11.2022г., поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 09.11.2022г., около 12,16ч, в гр.Пловдив
на кръстовището на ул. „Карлъка“ и ул. „Коматевско шосе“, жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“,
рег. № ***, чужда собственост и като участник в ПТП с пострадало лице управлява
посоченото МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози,
установено с техническо средство Дрегер DRUG CHECK 5000 с фабр. номер ARKJ-0023 и било отчетено положителен резултат на
Канабис-25, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско
изследване № 119231. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение сер. GА, № 832634 от 09.11.2022г.
Въз основа на така установеното административно
нарушение Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив е
издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
Представени са следните писмени доказателства: оправомощителна
заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. и заповед № 8121К-252/15.01.2021г. и двете на министъра
на вътрешните работи, всички свързани с доказване компетентността на издателя
на обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 119231,
АУАН № 832634 от 09.11.2022г., протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества от 09.11.2022г., лист за преглед на пациент
в КДБ/СО № 113197 от 09.11.2022г., протокол *********-10000/13.01.2022г.
за сервизна проверка на Drager Drugtest 5000, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологочични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
09.11.2022г., мотивирана резолюция № 22-1030-М000342/10.11.2022г. на
ОДМВР-Пловдив, с-р „ПП“Пловдив, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
655/09.11.2022г., план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица от
09.11.2022г. и справка за нарушител/водач на Я.П.. По делото беше приета в
заверено копие и Съдебна химико - токсикологична /токсикохимична/
експертиза рег. № И-3872/18.04.2023г. на ВМА-София.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Обжалваният административен акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това, видно от представените по делото
заповеди на директора на ОДМВР-Пловдив и министъра на вътрешните работи. Същият
е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите
когато водач управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и когато откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Принудителната
административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС, без
съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно предвижване.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно
чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане
управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на
моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1
и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача)
и др.
В
случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира
изпълнението на приложената административна мярка.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г.)/Наредбата/, при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.
По
правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се
анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез
резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина
изследването се извършва само с пробата кръв.
В
случая между страните се формира спор по установената от административния орган
фактическа обстановка и наличието на правното основание за прилагане на административна
принуда.
По
смисъла на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена
мярката всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка
на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача
е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ. В случая не е спорно обстоятелството, че
водачът е изпълнил предписанието за медицинско изследване, дадено му с талона
за медицинско изследване № 119231/09.11.2022г.
Ответникът не оспорва, че в изпълнение на издадения талон водачът е дал кръвна
проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, от чиито
резултати не е установено наличие на наркотични вещества. По делото е прието
заключение рег. № И-3872 /18.04.2023г. за нуждите на досъдебно производство №
150/2022г. по описа на сектор
„разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР град Пловдив,
неоспорено от ответната страна и като такова ползващо се с обвързваща съда
доказателствена сила. Според изготвената химико-токсикологична /токсикохимична/
експертиза от ВМА – гр. София, при извършените изследвания на дадената от
оспорващия кръвна проба не се установява наличие на наркотични/упойващи
вещества.
По
правилото на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от
Наредбата, за доказване на извършено нарушение са определящи резултатите от
кръвната проба. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и
има за цел да осуети възможността за извършване на други нарушения. С
налагането на административна принуда се прилага диспозицията на съответната
правна норма. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. След като по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, незаконосъобразна, при липсата на фактически и правни основания, се явява
и наложената му принудителна административна мярка.
Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона форма, но в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
За
разноските.
Предвид
изхода на делото жалбоподателят има право на разноски, но такива не са поискани
и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 22-1030-001269 от 10.11.2022г., издадена от
Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :