Присъда по НОХД №78/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 2 април 2019 г.)
Съдия: Даниел Иванов Цветков
Дело: 20181320200078
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 505 по НОХД №78 по описа на Районен  съд- Видин за две хиляди и осемнадесета година

---------------------------------------------------------------------------

      

 Делото е образувано по внесен в Съда обвинителен акт на Районна прокуратура- Кула с който е повдигнато обвинение против:

1. М.С.М., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Видин, българин, българско гражданство, неженен,

осъждан, с основно образование, безработен, адрес: с. Буковец, община Видин, област Видин, ул. "Тринадесета" №3,

 

ЗА ТОВА ЧЕ:

 

На 16.07.2016г. в землището на с. Извор махала, обл, Видин, на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р. България с Р. Сърбия- територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи в съучастие със С.П.С., ЕГН-**********, адрес-***, М.П.М., ЕГН **********, адрес: ***  и Д.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р.България в Р. Сърбия,  група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва-   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ ********** Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС- лек автомобил марка "Шавролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА, собственост на М.П.М., ЕГН ********** *** и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини-  намеса на служители от ГПУ-Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители- престъпление по чл.280, ал.2, т.З и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

 2. С.П.С., ЕГН-**********, адрес-***, роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан

 

ЗА ТОВА ЧЕ:

 

На 16.07.2016г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия- територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие с М.С.М., ЕГН **********, адрес: ***,   М.П.М., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р.България в Р.Сърбия група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва:   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена на *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г, в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС- лек автомобил марка "ШЕвролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА, собственост на М.П.М., ЕГН ********** *** и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини- намеса на служители от ГПУ-Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители- престъпление по чл.280, ал.2, т.З и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

3. М.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, роден на ***г*** Българин, български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан

 

ЗА ТОВА ЧЕ:

 

На 16.07.2016г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р. България с Р. Сърбия- територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие със С.П.С., ЕГН-**********, адрес ***, М.С.М., ЕГН **********, адрес: *** и Д.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р.България в Р.Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва:   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена НА *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС- лек автомобил марка "Шавролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА, собственост на М.П.М., ЕГН ********** *** и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини- намеса на служители от ГПУ-Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители-  престъпление по чл.280, ал.2, т.З и т.4във вр. сал.1 във вр. счл.18, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

4. Д.С.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, роден на ***г., българин, български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан

 

ЗА ТОВА ЧЕ:

 

На 16.07.2016г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия- територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие със С.П.С., ЕГН-**********, адрес ***,   М.П.М., ЕГН **********, адрес: *** и М.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р.България в Р.Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва:   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г, в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС- лек автомобил марка "Шавролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА, собственост на М.П.М., ЕГН ********** *** и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини- намеса на служители от ГПУ-Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители- престъпление по чл.280, ал.2, т.З и т,4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

           Представителят на РП-Видин в съдебно заседание  заяви, че подържа обвинението по начина по който е внесено за разглеждане с обвинителния акт. Счита, че са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, като се акцентира върху показанията на разпитаните служителите на гранична полиция. Пледира за налагането на наказание по отношение на подсъдимите- „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно, глоба в размер на 10 000лв., както и прилагането на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на подс. Д.Ц. относно изтърпяването на отложеното наказание „лишаване от свобода“ по предходна присъда. 

          Подсъдимият Д.Ц. заяви в с.з., че не се признава за виновен  по повдигнатото му обвинение, моли съда за оправдателна присъда. Поддържа пред съда, че на инкриминираната дата е бил със своите познати- подс. М.М.  и подс. С.С. с автомобила на М.- „Шевролет Матиз“ в района на с. Извор Махала, за да търсят стари мотоциклети с идеята да си закупи по- евтин такъв. Поддържа още, че не имал никаква уговорка с подс. С.С. и М.М. към онзи момент, а в последствие на участък от пътя видял бус в който имало хора и който се управлявал от подс. М.М.. Ц. сочи още в показанията си, че по същото време се появили и служители на гранична полиция, които ги спрели за проверка

          Подс. М.М. не се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди пред съда, че на 16.07.2016г. действително е бил с неговия автомобил „Шевролет Матиз“ заедно с подс. С.С. и Д.Ц., като са имали намерение да обиколят селата в близост до с. Киреево, като на участък от пътя, в близост до разклон спрели за да отидат по малка нужда, като в този момент пристигнали служители на гранична полиция с л.а. тип „ван“ и им извършили проверка. Според М., минути след появяването на полицейските служители се появил и управляваният от подс. М. Мирославов бус, който спрял наблизо. М. не отрича, че се познава от по-рано с другите подсъдими, като в последната си дума моли съда за оправдателна присъда.

          Подс. С.С. от своя страна се призна за виновен по обвинението, като твърди в хода на съдебното следствие, че двамата с подс. М.М. се уговорили да прекарат чужденците до границата със Р. Сърбия, като подс. С. следвало да помогне на подс. М., а последният трябвало да закара чуждите граждани до границата с посоченото по- горе МПС- лекотоварен автомобил „Ивеко“ с рег.-№ ВН 3469 ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин и преотстъпен му към момента на извършване на деянието от свид. Е.С.А.. С. твърди пред съда, че подс. М.М. и подс.Д.Ц. не са знаели за уговореното между него и подс. М.М., относно транспортирането на чуждите граждани от гр.Видин до границата с Р.Сърбия. В обясненията си С. поддържа, че бил помолен от подс. М. да му помогне същия ден и да му съобщи, ако има някакви нередности по пътя или да бъде  „пилотна“ кола. С. не отрича, че към инкриминираната дата е имал финансови затруднения.

          Подс. М.М. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като поддържа, че е имал намерение да транспортира чуждите граждани от гр.Видин до границата с Р.Сърбия, като категорично отрича, да ги превозвал от София до Видин. От своя страна М. категорично твърди, че подс. М. и подс.Ц. не са знаели за неговото намерение, нито са му помогнали по някакъв начин.

          Защитникът на подс. Д.Ц.- адв. Г. П. *** пледира за оправдателна присъда, като поддържа теза, че по делото не са събрани достатъчно доказателства относно виновността на неговия подзащитен. В обръщение към съдебните заседатели, акцентира върху различните форми на съучастие,  съпоставя ги с отправеното обвинение срещу неговия подзащитен, като в тази насока е извършена и преценка от страна на защитника по отношение на относимите факти и обстоятелства към повдигнатото обвинение спрямо подс. Ц.. Иска се от съда постановяването на оправдателна присъда по отношение на същия.

          Защитникът на подс. М.М.- адв. И.И. *** пледира за оправдателна присъда, като счита, че по делото не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на обвинението.

          Защитникът на подс. С.С.-*** също пледира за оправдателна присъда, като изразява становище навеждащо за необоснованост на обвинението. Навеждат се изводи и за недоказаност на обвинителната теза по отношение на наличието на твърдяната „финансова облага“ по отношение на подсъдимите, както и че частичните самопризнания на подс. С. не са достатъчно основание за постановяването на осъдителна присъда спрямо него.

          Защитникът на подс. М.М.- адв. Р. К. ***  моли съда да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен, като счита, че не са налице данни, които да доказват обективния и субективен елемент относно виновността на М.. Твърди се още от негова страна, че са налични данни само за „превозването“ на лицата, но липсвали такива, които да са относими към повдигнатото обвинение по чл. 280, ал.1 от НК. Според защитника, въпреки обясненията на подс. М., следва да се приеме, че последният е имал намерение само да „съдейства на преминаването“ на чуждите граждани през територията на страната, но не и да ги преведе през границата.

          От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          През м. Юли 2016г. подс. М.М. и С.С. ce сговорили помежду си да превозят 11 чужди граждани от гр.Видин до границата с Р.Сърбия и да ги преведат през нея в товарен автомобил, като неустановени по делото лица уведомили подс. М. за местонахождението на чуждите граждани на територията на гр.Видин.  За целта подсъдимият С.С. поискал от свид. Е.С.А. да му услужи с МПС- лекотоварен автомобил „Ивеко“, който бил видял да се ползва от С. и последният се съгласил, като С. му обяснил, че буса му трябва за превозването на дърва. Подс. М. съобщил на подс. С. за намерението си, като го помолил на 16.07.2016г. да намери л.а, който да се движи в близост или пред буса, в който щели да бъдат чуждите граждани и при „евентуална опасност“ да го извести.

На 16.07.2016г. в гр.Видин в управлявания от подс.М.М. товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин и предоставен му от подс. С., който пък от своя страна го взел от свид. Е.С.А., се качили следните чужди граждани- група от 11 лица, както следва:   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, след което лекотоварният автомобил потеглил в посока българо-сръбската граница към землището на с.Извор махала, Община гр.Кула, Видинска област.

Предния ден- на 15.07.2016г., подс. С. в разговор със своите познати- подсъдимите М.М. и Д.Ц. разбрал, че на 16.07.2016г. двамата с л.а. „Шевролет Матиз“ собственост на М., имали намерение да обиколят селата в близост до с.Киреево и с. Извор, с цел закупуването на стар мототоциклет от подс. Ц.. Подс. С. ги помолил да тръгне с тях, като по този начин имал намерение да извести подс. М. при възникването на евентуални пречки по пътя. Подс. М. не възразил относно молбата на подс. С., като последният не казал на М. и Ц. за намерението си.

Така, на 16.07.2016г. лекият автомобил марка "Шевролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА управляван от подс.М. в който били още подс. Д.Ц. и подс. С.С.,***, като в последствие и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, управляван от подс.М. и превозващ 11 лица с чужд произход-   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на*** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан потеглил от гр.Видин към границата с Р.Сърбия в посока ГКПП- „Връшка чука“, като намерението на подс. М. било да преведе чуждите граждани през границата.

На около 100-200м. от разклона за с. Киреево, л.а. „Шевролет Матиз“ спрял на пътното платно, като от колата излезли подс. С. и подс. Ц., а подс. М. останал на шофьорското място. Не след дълго, зад л.а спрял и управлявания от подс. М. товарен автомобил „Ивеко“. Като видял буса, подс. С. се приближил към него и в този момент пред двете МПС се приближил служебен автомобил на ГПУ-Брегово, в който били свидетелите С.С., К.Ш. и В.В.. Полицейските служители пристъпили към проверка на двете МПС, като свид. С.С. попитал подс. С.С. къде са чужденците, при което последният  отвърнал, че са оставени по-надолу. В товарното помещение на товарния автомобил „Ивеко“ били установени посочените по- горе чужди граждани, а именно,  Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, като тяхната самоличност била установена в седалището на ГПУ-Брегово.

       Така установената по безсъмнен начин фактическа обстановка  се  доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свид.С.С., К.Ш. и отчасти от показанията на В.В.- служители на ГПУ-Брегово, от свид. показания на Е.С.А.- предоставил инкриминирания бус на подс. С.С.,  от обясненията на четиримата подсъдими, от приложените писмени и гласни доказателства, имащи значение за изясняването на обективната истина по делото, както и от другите документи приложени по делото, съдържащи факти, имащи значение за изясняването на обстоятелствата по делото.

         Съдът не даде вяра единствено на показанията на свид. В. в частта, в която същият твърди, че пред него бащата на подс. Д.Ц. е заявил, че синът му отново се бил „забъркал“ в неприятности, като и преди този случай бил задържан в Р.Сърбия, по повод превеждането на чужденци през границата, тъй като това твърдение на свидетеля остана неподкрепено от приложените доказателства по делото. Нещо повече, видно от показанията на свид. Сергей Ц. Стоянов- баща на подс. Д.Ц., дадени пред съдебен състав на РС-Кула, Стоянов категорично е отрекъл да се е срещал със свид. В. и още по-малко да е изложил обстоятелствата, твърдени от последния пред настоящия съд.  

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, тъй като на първо място ги намери за такива представляващи изключителна важност за изясняването на обективната истина по делото, като същите бяха възприети като безпротиворечиви, последователни, взаимно-подкрепящи се и съотносими към останалия приложен по делото доказателствен материал. Тримата полицейски служители  сочат пред съда по един убедителен и категоричен начин, че на инкриминираната дата- 16.07.2016г.  в близост до разклона за с. Киреево, общ. Кула, обл.Видинска, по време на изпълнение на служебните си задължения, като служители към ГПУ-Брегово, са установили посочените лица от чужд произход в управлявания от подс. М.М. товарен автомобил „Ивеко“, като в близост до буса бил и подс. С..

По убедителен  и категоричен начин и свид. Е.С.А. разкри пред съда, че именно той е предоставил инкриминирания товарен автомобил „Ивеко“ на подс. С., като последния му обяснил, че ще прекарва дърва с него. Показанията на този свидетел също бяха възприети от съда като правдиви и безпротиворечеви.

Съдът даде вяра и на обясненията на четиримата подсъдими, като ги намери за логическо-обосновани и непротиворечащи на приложения доказателствен материал по делото. Двама от тях- подс. С. Стефанови и М.М. се признаха за виновни пред съда, като дадоха подробни обяснения във вр. с намерението им да превозят чуждите граждани от гр.Видин до границата с Р.Сърбия с цел превеждането им през границата на страната на неопределено място, като категорично заявиха, че подс. М.М. и подс.Д.Ц. не са знаели за това тяхно намерение. Подс. М. и подс.С. категорично отрекоха тезата на прокурора, че въпросните 11 лица от чужд произход са били транспортирани от тях първоначално от гр.София до гр.Видин, като следва да се отбележи в случая, че по делото не се събраха данни, съобразно предвидените способи за доказване предвидени в НПК,  които да се противопоставят на това тяхно твърдение.

При така установената фактическа обстановка, изложена до момента, както и след внимателен и задълбочен анализ на приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че същите обезпечават по един категоричен начин виновното поведение от страна на подс. М.М. и С.С. с оглед повдигнатото им обвинение, като  липсват достатъчно такива, от които да се направи обоснованото предположение, че другите двама подсъдими- М.М. и Д.Ц. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението в което са обвинени, поради което и на основание чл.304 НПК същите ще следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.   

Представителят на РП-Видин не можа да посочи убедителни доказателства, че подс. М.М. и Д.Ц. са  участвали в извършването на инкриминираното деяние в което са обвинени. Напротив, от приложените и преценени в дълбочина доказателства се налага обоснования извод, че липсват достатъчно такива, които да обуславят тяхната вина относно конкретиката на обвинението, намерила израз в диспозитива на внесения в съда обвинителен акт.  Не се събраха достатъчно доказателства, които да сочат по един безспорен и несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, че подсъдимите М.Ц. на 16.07.2016г. са опитали в съучастие с другите подсъдими  да преведат през границата на страната  11 лица от чужд произход от Р.България до Р.Сърбия, по начина описан и поддържан в с.з. от представителя на РП-Видин. При изследването на обстоятелства, свързани с  наличието  на вина, в конкретния случай у подс. М. и Ц., следва да се има предвид, че нормата на чл.303 ал.1 от НПК изрично забранява съдът да постановява присъдата си на предположения, а в конкретния казус освен предположения, относно участието на тези подсъдими в извършеното престъпление, друго не може да се направи, т.е,  въз основа на приложените и анализирани от съда доказателства, да се стигне до един несъмнен и безспорен извод, че подс.М.М. и Д.Ц. са участвали с подс. С.С. и М.М. в извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение. 

          Така, съобразно представените по делото доказателства събрани в хода на съдебното следствие,  подсъдимите М.М. и Д.Ц. следва да бъде признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

          Въз основа на изложеното по-горе и на база възприетите изводи от страна съда, относно липсата на виновност у подс. М.М. и Д.Ц. съдебният състав счете, че подс. С.С. и М.М. следва да бъдат оправдани по онази част от обвинението, касаещо формата на съучастие в извършаване на деянието от тяхна страна, именно с подсъдимите М. и Ц..

          На следващо място от изложеното до момента се налага обоснования извод, че  от обективна страна подс. М.М. на 16.07.2016г. в землището на с. Извор махала, обл, Видин, на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия, територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие със С.П.С., ЕГН-**********, адрес ***, като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р.България в Р.Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва-   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ ********** Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г. в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС- лек автомобил марка "Шавролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА, собственост на М.П.М., ЕГН ********** *** и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини- намеса на служители от ГПУ-Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители.

От обективна страна подс. подсъдимия С.П.С., ЕГН-**********, адрес ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, осъждан  за ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2016г. в землището на с. Извор махала, обл. Видин, на 500 метра източно от ГП № 150 и от линията на Държавната граница между Р България с Р Сърбия, територия намираща се в 30 км. гранична зона, съгласно чл. 56, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, в съучастие с М.С.М., ЕГН **********, адрес: ***,    като извършител, направил опит да преведе на неопределено място, през границата на страната от Р.България в Р.Сърбия, група от хора - 11 лица, които не са български граждани, както следва:   Фаттахи Джалал Мохаммад, р. 23.08.1973 г. в Иран, ЛНЧ **********, Ф.Ф., роден на *** г. в Иран, Саркар Мохаммед Таха, роден *** г. в Ирак, Маулоод Маулоод Абдулах, роден *** г. в Ирак, Сухаила Агзада родена *** г. в Афганистан, Р.Н., родена *** г, в Афганистан, Фарзана Абдулуахед, родена *** г. в Афганистан, Рита Агзада, родена *** г. в Афганистан, Ассл Н., роден *** г. в Афганистан, Фаисал Агзада, роден *** г. в Афганистан и Абдулуахед Агзада, роден *** г. в Афганистан, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като за целта са използвали 2 броя МПС- лек автомобил марка "Шавролет Матиз" с ДКН ВН 9422АА, собственост на М.П.М., ЕГН ********** *** и товарен автомобил марка "Ивеко" с ДКН ВН 3469ВН, собственост на Васил Борисов Николов, ЕГН-********** от гр.Видин, и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята им причини-намеса на служители от ГПУ-Брегово и задържането им от същите гранични полицейски служители.

           От субективна страна престъплението е извършено умишлено, от страна на двамата подсъдими, т.е., същите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното от тях престъпно деяние, допускали са и са предвиждали настъпването на общественоопасните последици от извършването му, като същевременно са искали настъпването на тези последици. Прекия умисъл, като елемент от вината на подсъдимите се извлича от тяхното конкретно поведение, в което същите са се обективирали, а именно, да опитат  да преведат през границите на страната 11 лица, които не са с български произход, с използването на МПС,  без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места.

         За извършеното от подсъдимите С. и М. престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от една до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца.

          По делото са приложени писмени доказателства относими към притежаваното от двамата подсъдими движимо и недвижимо имущество- справки от Службата по вписванията –Видин, НАП-Велико Търново, офис Видин, Агенция по вписванията, от Община Видин, от сектор ПП при ОДМВР-Видин, както и от централите на регистрираните  на територията на страната банки е видно,  че двамата подсъдими не притежават недвижимо имущество, като подс. С. притежава л.а. „Мерцедес“.

          Видно от приложените справки за съдимост, подс. М. е осъждан многократно на наказания „лишаване от свобода“ които същият е търпял ефективно, поради и което съдът счете за неприложим института на чл. 66, ал.1 от НК по отношение  на този подсъдим.

          В конкретния случай съдът счита, че за постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК на подсъдимия М.М. следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, „Глоба“ в размер на 10 000 лева, и конфискация на дялово участие в размер на 100 лв. във фирма „Бъмбълби” ЕООД.

            Подс. С. е осъждан веднъж, като с присъда по НОХД № 787/2015г. по описа на РС-Видин му е наложено наказание „пробация“.

 По отношение на този подсъдим съдът намери за справедливо да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът  отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, „Глоба” в размер на 10 000 лева, конфискация на лек автомобил марка „Мерцедес Е400 CDI” с рег. № ВН 4990 ВХ и конфискация на дялово участие в размер на 100 лв. във фирма „Концепт Агро” ЕООД.

Настоящият съдебен състав намери, че така наложените наказания спрямо двамата подсъдими, макар и в техния минимален размер са справедливи и съобразени, както с целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, така и с целите на специалната и генерална превенции. При определянето на наказанието съдът взе предвид обясненията на подсъдимите в които същите не отрекоха вината си, като по този начин спомогнаха за изясняването на фактическата  обстановка в цялост. Самопризнанията на подсъдимите съдът определи като наличие на обстоятелства, обуславящи смекчаващи вината такива. Според съдебния състав, така наложените наказания в този им размер, ще постигнат своята превантивна, възпираща и възпитателна роля у подсъдимите, като ще ги приучат да не извършват повече такъв вид престъпления, като освен това, наказанията ще подействат и предупредително и върху останалите членове на обществото.

Въпреки зачестилите случаи на извършване на престъпления от такъв род съдът счете, че налагането на по- тежки наказания по отношение на двамата подсъдими би се оказала една явно несправедлива и прекомерна санкция спрямо последните, която няма да съответства, както на характера и начина на извършеното престъпление, така и на степента на настъпилите общественоопасни последици.

           Воден от горното, съдът произнесе присъдата си.

 

           Районен съдия: