№ 147
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000438 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба № 265473/19.05.2021г. на „ ЕЛЕМЕНТ 9” ООД – гр. Варна, и
„АДИМАР-ГРОУ” ЕООД - гр. Варна, подадена чрез адв. К. Д. от ВАК, срещу
решение № 260092/27.04.2021г., постановено по т. д. № 1430/2017г. по описа
на Варненски окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение
на ПР. Д. Й. и Й. Д. Й., сключен между въззивниците договор за прехвърляне
право на строеж срещу задължение за СМР, обективиран в нот. акт, вписан в
Службата по вписванията - Варна вх. рег. №24628 от 12.09.2017г., акт №134,
том LIX, дело № 12752, на основание чл. 135 ЗЗД.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението с
твърдения за необоснованост поради неправилно тълкуване на събрани
доказателства, липса на мотиви по някой възражения и постановяване на
атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон. Искането е за
отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
1
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по
сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Въззиваемите ПР. Д. Й. и Й. Д. Й. не представя отговор. В проведеното
открито съдебно заседание процесуалният им представител адв. Д. Ц. от ВАК,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази
следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на ПР. Д. Й. и
Й. Д. Й., с която е предявен отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1
ЗЗД, срещу „ Елемент 9” ООД– гр. Варна, и „Адимар-гроу” ЕООД.
Ищците твърдят, че са кредитори на първия ответник, с парично
вземане в размер на 88 500 евро, представляващо подлежаща на връщане сума
като платена на отпаднало основание, по прекратен по право предварителен
договор от 30.09.2010г. за покупко-продажба на недвижим имот в
строителство, сключен между тяхната наследодателка П П Й.а и „Елемент 9”
ООД, както и мораторна лихва върху главното вземане за периода от
прекратяването на договора - 07.04.2014г. до 07.08.2017г. в размер на
58 727.89лв. Излага се, че за присъждане на тези парични задължения е
заведено срещу първия ответник т. д. № 1023/2017г. на ВОС, в което
производство те са встъпили като ищци в качеството им на правоприемници
на починалата в хода на процеса тяхна майка П П Й.а. Твърди се също, че в
хода на процеса по осъдителните искове „Елемент 9” ООД– гр. Варна
сключва с втория ответник „Адимар-гроу” ЕООД процесната сделка,
обективирана в нот. акт, вписан в Службата по вписванията - Варна с вх. рег.
№24628 от 12.09.2017г., акт № 134, том LIX, дело № 12752, с която се
прехвърля право на строеж на 23 апартамента в жилищна сграда, която се
строи в дворно място, съставляващо ПИ № 10135.5504.169, находящ се в гр.
Варна, Район Аспарухово, ул. „Янтра ” № 6. Според ищците сделката е
извършена с цел увреда на кредитора, респ. с цел продавачът да се постави в
невъзможност да изпълни евентуално осъдително решение, при наличие на
знание за увреждането на втория ответник - купувач.
2
Знанието за увреждане у втория ответник се основава на следните
фактически твърдения: 1./ атакуваната сделка е извършена при условията на
вписана на 03.08.2017г. възбрана върху идеални части от дворното място,
върху което се е строи сградата, допусната като обезпечителна мярка по
молба на кредитора П П Й.а, по ч. т. д. № 988/2017г. по описа на ВОС; 2./
освен процесната сделка между ответниците са сключени още три
прехвърлителни сделки помежду им /от 13.12.2016г., 09.11.2016г. и
15.09.2017г./, като последната от посочените сделки също е сключена
непосредствено след получаване на молба за промяна на обезпечението по ч.
т. д. № 988/2017г., а тази от 09.11.2016г. е дарение на недвижими имоти, т. е.
твърди се наличие на фактическа свързаност между дружествата; 3./ срещу
прехвърлените вещни права купувачът е поел задължение за строителство на
сграда, която, с оглед категорията на строежа, е изисквало приобретателят да
е вписан като строител в ЦПРС, но същият не е нито вписан, нито заличен от
регистъра; 4./ атакуваната сделка е извършена при цена под пазарната
стойност, като за „Елемент 9” ООД липсва търговски, правен и какъвто и да е
интерес от прехвърлянето, тъй като с нея дружеството е отчуждило цялото,
притежаваните от него права, а насрещното задължение на купувача да
довърши строителството, чрез подизпълнители и доставчици, не съставлява
насрещна престация към продавача.
Ответниците, които са представлявани от един адвокат, изразяват
становище за неоснователност на иска. Оспорва се активната процесуална
легитимация на ищците, увреждащият характер на сделката, както и
субективните елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за знание
за увреждане у продавача и купувача. Излагат се съображения, че към датата
на сделката продавачът е разполагал с друго имущество на значителна
стойност - над 645 000лв. Твърди се, че за придобитите вещни права
купувачът не само е заплатил сумата от 120 000лв., но е поел и задължението
да построи сградата и да я въведе в експлоатация, като във връзка с това
задължение били сключени и договори за изпълнение с трети лица. Признава
се, че продавачът „Елемент 9“ ООД е знаел за наложената възбрана върху 5
кв. м. идеални части от ПИ № 10135.5504.169, но тъй като вещното право на
строеж не е било възбранено, нямало как ищците да се опитват с косвени
доказателства да доказват знание за увреждане у третото лице.
3
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иска за
обявяване на относителна недействителност ищците не биха могли да насочат
принудително изпълнение върху правото на собственост по отношение на
жилищните имоти, в каквото се е трансформирало прехвърленото с
процесната сделка право на строеж на конкретни обекти в новострояща се
сграда в дворно място, съставляващо ПИ № 10135.5504.169, находящ се в гр.
Варна, Район Аспарухово, ул. „Янтра ” № 6, тъй като обезпечителна възбрана
е вписана само върху ид. части от дворното място.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с
фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на
събраните доказателства, обсъдени по правилата на ГПК. Установено е по
безспорен начин, че ищците са наследници по закон на П П Й.а, поч. на
23.09.2017г. С влязло в сила решение № 930/04.12.2018г., постановено по т. д.
№ 1023/2017г. по описа на ВОС, ответникът „Елемент 9“ ООД е осъден да
заплати на ищците ПР. Д. Й. и Й. Д. Й. сумата 50 000 евро, по 25 000 евро на
всеки от тях, като получена на отпаднало основание по прекратен
предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим
имот, сключен на 30.09.2010г. между П П Й.а и „Елемент 9“ ООД, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 07.08.2017г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По време на висящността на спора по т. д. № 1023/2017г. по описа на
ОС- Варна, между двамата ответници е сключена процесната сделка,
обективирана в нот. акт за прехвърляне на право на строеж срещу задължение
за СМР № 37, том 6, рег. № 9430, дело № 871 от 2017 г. на Нотариус Ж.
Тикова, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 24628 от 12.09.2017г.,
акт № 134, том LIX, дело № 12752, по силата на която „Елемент 9“ ООД
4
продава на „Адимар -гроу“ ЕООД безсрочно вещно право на строеж върху
гореописаните обекти от жилищна сграда, която ще се построи върху място,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.5504.169, находящ се в гр. Варна,
р-н Аспарухово, ул. „Янтра“ № 6, срещу задължението на купувача да заплати
сумата от 120 000лв и да изгради в цялостен вид сградата като я въведе в
експлоатация. Поетото от купувача задължение за довършване на
строителството, чрез подизпълнители и доставчици, не съставлява непарична
част от насрещна престация към продавача, тъй като „Елемент 9” ООД
отчуждава целия обем от придобити вещни права на строеж върху конкретни
обекти от сградата, при което, след довършването на сграда продавачът няма
да придобие жилищен обект чрез трансформиране на правото на строеж в
право на собственост. Същевременно, съдържанието на представените с
отговора на „Елемент 9“ ООД четири договора, сключени в периода
01.10.2017г. – 11.12.2017г. от приобретателя „Адимар -гроу“ ЕООД, прецени
в съвкупност с останалите събрани доказателства, са в подкрепа на тезата на
ищците, че реално прехвърлените права с процесната сделка са на значително
по- висока стойност от уговорената продажна цена. След придобиване на
правото на строеж от „Адимар -гроу“ ЕООД, което дружество не е вписано в
ЦПРС и не може да има качеството строител като участник в строителния
процес, се установява възлагане само на довършителни работи на фирми,
занимаващи се с изпълнение на мазилки, ВиК, доставка на дограма,
електроматериали и инсталации, т. е. за стойност на незавършено
строителство не е определена и платена цена. Показателно за начина, по
който ответниците целят за опровергаят твърденията на ищците за липса на
обичаен търговски интерес от сделката за продавача, е представянето на
сключени от купувача, след оспорената сделка, договори с изпълнители и
доставчици във връзка със строителството, чиито дати не са адекватни на
етапите в строителството.
Преди датата 12.09.2017г., на която е осъществена процесната сделка,
ответникът „Елемент 9“ ООД е уведомен за вписана обезпечителна възбрана
от 03.08.2017г. върху притежаваните от него идеални части от ПИ №
10135.5504.169, находящ се в гр. Варна, Район Аспарухово, ул. „Янтра ” № 6,
допусната като обезпечителна мярка по молба на кредитора П П Й.а, по ч. т.
д. № 988/2017г. по описа на ВОС, за обезпечаване принудителното
изпълнение на паричните задължения по впоследствие приключилото с
5
влязло в сила осъдително решение т. д. № 1023/2017г. по описа на ОС –
Варна.
За период от девет месеца – от 13.12.2016г. до 15.09.2017г. между
ответниците „Елемент 9“ ООД и „Адимар -гроу“ ЕООД са сключени още три
прехвърлителни сделки за имоти на значителна стойност, като сделката от
09.11.2016г. е дарение на недвижим имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съставът на
въззивния съд намира, че е безспорно установена в процеса активната
материалноправна легитимация на ищците по предявения отменителен иск,
като необходима обективна предпоставка за неговата основателност.
Съществуването и изискуемостта на паричните задължения на първия
ответник са съдебно установени с решение № 122/19.02.2018г., постановено
по т. д. № 565/2017г. на Варненски окръжен съд. На основание чл. 298, ал. 1
ГПК е изключена последваща съдебна проверка на фактите и
обстоятелствата, обхванати от преклудиращото действие на постановено по
спор между ищците и ответното дружество осъдително решение, а
извличането на правни изводи по предмета на последващ спор въз основа на
преклудирани възражения, несъвместими със съдебно установените
паричните вземания, е недопустимо.
Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за
уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащ характер на оспорения
правен акт, също е налице.
Съгласно установената константна практика на ВКС, формирана с
решение № 320 от 15.11.2013г. по гр. д. № 1379/2012г., IV г. о. и решение №
48 от 21.02.2014г. по гр. д. № 4321/2013г., IV г. о., и други, постановени по
реда на чл. 290 ГПК, увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато
се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, засягащ
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
6
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечение
на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и пр. ( в същия смисъл решение №
407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/2014г., IV г. о. ВКС; решение № 639 от
06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г., IV г. о. ВКС). Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на
кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013г. по гр. д. №
915/2012г., IV г. о. ВКС. Дадените задължителни разрешения от ВКС по
приложение на закона са директно приложими към разглеждания правен спор
и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
В конкретния казус, процесната продажба на вещни права е
осъществена в хода на висящ процес за парични вземания, след като
ответникът „Елемент 9“ ООД е уведомен за вписана възбрана от 03.08.2017г.
върху притежаваните от него идеални части от ПИ № 10135.5504.169,
находящ се в гр. Варна, Район Аспарухово, ул. „Янтра ” № 6, допусната като
обезпечителна мярка по молба на кредитора П П Й.а, по ч. т. д. № 988/2017г.
по описа на ВОС. Преди предявяване на осъдителните искове, по които е
образувано т. д. № 1023/2017г. по описа на ОС – Варна, ответникът „Елемент
9“ ООД е прехвърлил на трето лице недвижимия имот, предмет на сключения
между него и П П Й.а предварителен договор за покупко-продажба от
30.09.2010г., при което длъжникът е знаел, че изпълнение на задължението
към купувача по този договор вече е невъзможно, а платените суми следва да
бъдат върнати поради отпадане на основанието за плащането им. От
посочените обстоятелства еднозначно се извлича извод за знание на
длъжника по предварителния договор- „Елемент 9“ ООД за съществуването
на паричните задължения за връщане на даденото по договора, произтичащи
от преустановяване на договорната връзка поради невъзможност за
изпълнение.
В тази връзка, правилно първоинстанционният съд не е обсъждал
събраните по искане на ответниците доказателства, с които се цели, но не
може да се опровергае успешно обективният елемент, а именно: писмени
доказателства за право на собственост върху недвижими имоти и съдебно-
оценителна експертиза, от която се установява, че общата пазарна стойност
към 12.09.2017г. на имотите, собственост на продавача, описани в отговора на
исковата молба, възлиза на сумата 672 600лв. Освен че, предвид посочената
7
практика за преценката относно наличието на увреждане по смисъла на чл.
135 ЗЗД, пазарната цена на имуществото на продавача към датата на
увреждащата сделка е неотносима, по правилата на логиката е без значение за
бъдещото принудително изпълнение какви имуществени права притежава
длъжникът към минал момент, към който кредиторът не е разполагал с
изпълнителен титул, след като се установява, че при образуване на
изпълнителното производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по
влязло в сила решение т. д. № 1023/2017г. по описа на ОС – Варна, една част
от имотите на ответника– продавач са били обременени с тежести, във връзка
със задължения към банка, а друга част са апортирани от него в
новоучреденото дружество „Елемент 2018“ ЕООД.
Знание за увреждащ характер на оспорения правен акт, респ. за това, че
длъжникът намалява имуществото си или го обременява, въпреки
задълженията си към кредитори, се изисква в случая и от купувача „Адимар -
гроу ” ЕООД, с който длъжникът е договарял, тъй като действието съставлява
двустранна сделка и същата има възмезден характер – по аргумент от чл. 135,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД –
„знание за увреждането“ у ответника приобретател по атакувания с иска по
чл. 135 ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор има субективен
характер, а ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази
материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки
доказателства за обстоятелството дали ответникът приобретател по
възмездния вещнопрехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца.
Успешно главно пълно доказване може да се проведе с верига от косвени
доказателства, които, преценени в съвкупност помежду им и/или с други
подобни индициращи обстоятелства, установени по делото, биха могли да
създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата
ответници са осъзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключването на
процесния договор по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Както е прието за установено по - горе в мотивите, всички фактически
твърдения на ищците, релевирани във връзка с твърдението за „знание за
увреждането“ у ответника приобретател по атакувания възмезден
вещнопрехвърлителен договор с иска по чл. 135 ЗЗД, са надлежно доказани, а
8
именно: сделката е извършена при условията на вписана на 03.08.2017г.
възбрана върху идеални части от дворното място, върху което се е строи
сградата; между страните са сключени, освен процесната сделка, още три
прехвърлителни сделки помежду им /от 13.12.2016г., 09.11.2016г. и
15.09.2017г./, едната от които е дарение на недвижим имот, а последната от
тях, също както и процесната, е сключена непосредствено след получаване на
молба за промяна на обезпечението по ч. т. д. № 988/2017г., т. е. установява се
трайна фактическа свързаност между двете дружества, като ответникът –
продавач за кратък период от време се е освобождавал от правото на
собственост и върху други недвижими имоти на значителна стойност чрез
прехвърлянето им на ответника приобретател; реално прехвърлените права с
процесната сделка, включващи и стойност на незавършено строителство, са
със значително по- висока цена от уговорената продажна цена, а поетото от
купувача, който не е строител, задължение за довършване на строителството,
чрез подизпълнители и доставчици, не съставлява непарична част от
насрещна престация към продавача, тъй като „Елемент 9” ООД е отчуждило
целия обем от притежавани вещни права на строеж върху конкретни обекти
от сградата и след довършването й няма да придобие жилищен обект чрез
трансформиране на правото на строеж в право на собственост.
При преценката на ангажираните от ищците косвени доказателства за
сочените от тях обстоятелства в тяхната съвкупност, и по вътрешно
убеждение, настоящият състав на въззивния съд намира същите за достатъчни
за установяването на главния доказателствен факт, в случая – знанието за
ответника приобретател за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
По тези съображения съдебният състав намира, че крайният извод на
първоинстанционния съд за наличие на всички елементи от фактическия
състав на чл. 135 ЗЗД е правилен, въпреки че за материалноправната
предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – „знание за увреждането“ у
ответника приобретател, е приложена несъществуваща презумпция за знание
поради вписана възбрана. Предявеният отменителен иск за обявяване на
процесната сделка за недействителна по отношение на ищците ПР. Д. Й. и Й.
Д. Й., е основателен и подлежи на уважаване. Поради съвпадение на крайните
правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
9
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемите, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени разноски,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 9 700 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260092/27.04.2021г., постановено по т. д.
№ 1430/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ ЕЛЕМЕНТ 9” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Д - р Железкова № 33, ет. 9, ап.
79, и „АДИМАР-ГРОУ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Димитър Икономов” № 21, да
заплатят на ПР. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Приморски”
№ 91, вх. В, ет. 6, и Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Аксаково, ул. „Хан
Аспарух” № 11, общо сумата от 9 700лв / девет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10