Р Е Ш Е
Н И Е № 482
гр. Видин, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................... като
разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2540 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от М.М.С., ЕГН **********, и Л.И.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
против Б.М.Б., ЕГН **********,***.
Твърди се, че с Договор за наем на земеделски земи от
10.07.2015г., ответната страна получила ползването на 5 броя ниви, описани в
исковата молба, с обща площ 43,879дка. Уговорената наемна цена е 90кг.
земеделска продукция на декар. Имотите са съсобственост между ищцата и Т.П.с
права по 1 / 2 ид. части от правото на собственост. Ответната страна дължи на
ищцата сумата от 542,79лева наемна цена съразмерно дяла й, за стопанската
година 2015г.-2016г. Ответната страна дължи обезщетение за забава в размер на
160,14лева за периода от 03.10.2016г. до 30.08.2019г. С Договор за наем на
земеделски земи от 04.07.2016г., ответната страна получила ползването на 1 брой
нива, описана в исковата молба, с обща площ 8,450дка. Уговорената наемна цена е
90кг. земеделска продукция на декар или 30,00лева на декар. Ответната страна дължи на ищецът сумата от
253,50лева наемна цена, за стопанската година 2016г.-2017г. Ответната страна
дължи обезщетение за забава в размер на 49,15лева за периода от 02.10.2017г. до
30.08.2019г.
Иска се
да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от 542,79лева представляваща
наемна цена за исковия период, посочен по-горе, обезщетение за забава в размер
на 160,00лева, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до
окончателното издължаване. Искат се направените по производството разноски.
Иска се
да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищецът сумата от 253,50лева
представляваща наемна цена за исковия период, посочен по-горе, обезщетение за
забава в размер на 49,15лева, ведно със законната лихва считана от предявяване
на иска до окончателното издължаване. Искат се направените по производството
разноски.
Ответната
страна е подала писмен отговор. Твърди, че ищцата не е страна по облигационното
отношение. Твърди, че ищцата следва да реализира претенциите си на основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС по отношение на другия съсобственик, сключил договора.
Не
оспорва дължимостта на исковата претенция по отношение на ищеца. Въведено е
възражение за забава на кредитора – не е оказано съдействие за изпълнение на
задължението на ответника.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба,
становищата на страните и с оглед на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна :
С Договор
за наем на земеделски земи от 10.07.2015г. Т. Г. Петрова, като наемодател, е
предоставила на ответната страна, като наемател, за временно и възмездно
ползване 5 броя ниви с обща площ 43,879дка за стопанска година 2015г.-2016г.
Договорената наемна цена е в земеделска продукция по 90кг. на декар. Правото на
собственост върху имотите, предмет на договора, е възстановено с Решение № 158
от 10.06.1996г. и с Решение № 140 от 13.10.1994г., двете на Поземлена комисия
Видин, на наследниците на П.Л.В.бивш жител ***. Т. Г. П.е съпруга на М.И.П.,
внук на общия наследодател, починал през 2013г. Ищцата е внучка на общия
наследодател с 1 / 2 ид. части от правото на собственост върху процесните
имоти. За стопанската година 2015-2016г. ответната страна е реализирал
земеделска продукция от пшеница на цена на килограм от 0,22лева.
По
отношение на иска на ищеца М.М. С.не се спори между страните въведеното с
исковата молба облигационно отношение. Процесният имот е бил предмет на договор
за наем за стопанска година 2016г.-2017г. Уговорената наемна цена е 30,00лева
на декар при наети 8,450дка.
Останалите събрани по делото доказателства
съдът намира, че не са необходими, поради което не следва да ги обсъжда.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна :
По
отношение исковете на Л.И.С. :
Искът
за наемна цена е частично основателен за сумата от 434,40лева представляваща 1
/ 2 идеална част, съгласно правата на ищцата, от наемната цена за съответната
стопанска година, изчислена като стойност на земеделска продукция – пшеница при
реализирана цена от 0,22лева за килограм. Ищцата е съсобственик с равни права с
Т. Г. П.. Действията на съсобственика по сключване на договора са действие на
обикновено управление. Същевременно срокът на наемния договор е една година. Неоснователно е възражението на ответника за
реализиране на претенцията на ищцата към съсобственика, сключил договора. Ответната
страна не е заплатила наемната цена на съсобственика, сключил процесния
договор. В останалата част до пълния претендиран размер искът е неоснователен.
Частично
основателен е искът за обезщетение за забава, в размер на 128,14лева. Ответната
страна е изпаднала в забава след изтичане крайния срок на договора и дължи
обезщетение за забава.
По
отношение исковете на М.М.С. :
Предявения
иск за сумата от 253,50лв. представляваща
стойността на неплатени наемни вноски за исковия период е основателен.
Ответникът като наемател не е изпълнил задължението си по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
за заплащане на наемните вноски по процесните договори. Ответникът не доказа
настъпило плащане на това основание. По възражението за забава на кредитора, същото
е неоснователно. По принцип мястото на
изпълнение на договорно поето задължение се определя от волята на страните, от
естеството на престацията или от нормативно правило. Ако мястото на изпълнение
не е определено от някой по посочените три способа приложими са субсидиарните
правила на чл. 68 от ЗЗД, чиято б. “а” изрично предвижда, че при парични
задължения – местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора –
т.е. паричното задължение е носимо. Мястото на изпълнението определя и това дали
някоя от страните изпада в забава – т.е длъжникът по носимо задължение изпада в
забава щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Когато
дължимата престация е парична, какъвто е и разглеждания казус, за да се
освободи длъжникът от задължението си, следва да осъществи изпълнение на
паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в
банка по местоизпълнението- арг. чл.97, ал.1 ЗЗД, като в този случай, за да се
освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора.
Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на
длъжника, което го освобождава от него, а именно – внасянето на парите в банка
по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на
лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това.
Основателен
е искът за обезщетение за забава, в размер на 49,15лева. Ответната страна е
изпаднала в забава след изтичане крайния срок на договора и дължи обезщетение
за забава.
С
оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца Л.И.С.
направени разноски по производството в размер на 50,00лева за държавна такса и
сумата от 123,60лева за възнаграждение за адвокат съразмерно уважената част на
исковете.
На
ищеца М.М.С. се дължат разноски в размер на 50,00лева за държавна такса и
100,00лева за възнаграждение за адвокат.
Ищцата
Л.И.С. следва да заплати на ответника сумата от 57,30лева за възнаграждение за
адвокат съразмерно отхвърлените части на исковете.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда Б.М.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата в общ размер на 434,40лева представляваща
1 / 2 идеални части от незаплатени наемни вноски за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г.
по Договор за наем на земеделски земи от 10.07.2015г., ведно със законната
лихва считана от предявяване на иска – 05.09.2019г. до окончателното
издължаване, като до пълния претендиран размер отхвърля иска като
неоснователен.
Осъжда Б.М.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата в общ размер на 128,14лева обезщетение
за забава за периода от 03.10.2016г. до 30.08.2019г., като иска до пълния
претендиран размер отхвърля като неоснователен.
Осъжда Б.М.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на М.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата в общ размер на
253,50лева представляваща незаплатени наемни вноски за периода от 01.10.2016г.
до 01.10.2017г. по Договор за наем на земеделски земи от 04.07.2016г., ведно
със законната лихва считана от предявяване на иска – 05.09.2019г. до
окончателното издължаване.
Осъжда Б.М.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
сумата в общ размер на 49,15лева обезщетение за забава за периода от 02.10.2017г.
до 30.08.2019г.
Осъжда Б.М.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата в общ размер на 173,60лева направени
разноски по производството, като искането в останалата част отхвърля като
неоснователно.
Осъжда Б.М.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
сумата от 150,00лева направени разноски по производството.
Осъжда Л.И.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 57,30лева направени разноски по производството, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан
от връчването му на страните.
Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: