№ 129
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223100502255 по описа за 2022 година
за да произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Й. Б. – А.а с постоянен адрес в гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител срещу Решение №
2577/01.08.2022 год., постановено по гр. дело № 14490/2021 год. по описа на
РС-Варна, в частта му, с която семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
Варна, ул. „***“ № 9, ет. 5, ап. 18, след развода е предоставено за ползване на
съпруга Б. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 39, ет. 5, ап.
18, на осн. чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 56, ал. 5 от СК.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
въззивничката част е недопустимо, тъй като от насрещната страна Б. И. А. не
е отправяно искане да му бъде предоставено след развода за ползване
семейното жилище на страните, поради което и съдът се е произнесъл „свръх
петитум“.
В евентуалност се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като не е съобразена жилищната нужда на
жалбоподателката.
Отправено е искане за обезсилване на решението в посочената част,
евентуално – за отмяна му и за постановявяване на друго, с което ползването
на семейното жилище след развода да се предостави на съпругата Б. Й. Б. –
1
А.а.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител,
поддържа въззивната си жалба.
Съдът съобрази следното:
Пред РС – Варна от Б. Й. Б. – А.а против Б. И. А. са предявени брачен
иск за развод и небрачни искове – за фамилното име на съпругата и за
ползването на семейното жилище след развода.
Относно иска по чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне на ползването на
семейното жилище след развода ищцата навежда, че жилището се намира в
гр. Варна, ул. *** № 39, ет. 5, ап. 18, закупено е по време на брака и е в режим
на съпружеска имуществена общност; към момента на предявяване на иска в
жилището живее ответника.
В писмен отговор ответникът Б. А. е оспорил иска за предоставяне
ползването на семейното жилище на съпругата. Навел е твърдения, че от 2010
год. ищцата е заминала да работи в Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия и оттогава страните са във фактическа раздяла.
Ответникът понастоящем живее в семейното жилище на страните – придобит
по време на брака с ответницата апартамент в гр. Варна, ул. „***“ № 39, ет. 5,
ап. 18 – заедно с пълнолетния им син; работи в град Варна, изплаща вноските
по ипотечния кредит за жилището. Заявява, че не притежава друго жилище и
няма къде да живее, както и че ищцата разполага с ключ за жилището и той
не и е препятствал възможността да го ползва. Твърди също, че ищцата живее
́
и работи в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Настоява за отхвърляне на иска на ищцата да и бъде предоставено ползването
́
семейното жилище след развода.
В открито съдебно заседание страните се явяват лично и с
процесуалните си представители. Съпругата поддържа становището си, че
съвместно ползване на жилището е невъзможно заради проблема на
ответника с алкохола; заявява, че живее и работи в Англия, желае да се върне
в България, но няма къде да живее. Съпругът оспорва иска за ползването на
семейното жилище; заявява, че известно време е живял в Англия, където
живее и работи съпругата му; от около 2 години (от средата на 2020 год.) Б.
А. се е завърнал в България, работи и живее в семейното жилище на страните
и изплаща ипотечния кредит за придобиването му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С първоинстанционното решение бракът между страните е прекратен с
развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на съпруга. Решението в тази част, вкл. и в частта му относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не е обжалвано и в тези
части е влязло в сила.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
2
Не е спорно по делото, че по време на брака страните са придобили
собствеността върху апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 9, ет. 5,
ап. 18, състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня,
тоалет, килер и две тераси, както и че описаният апартамент е семейното
жилище на страните съгласно легалното определение на това понятие, дадено
с нормата на § 1 от ДР на СК.
Не е спорно също, че от 2010 година съпругата Б. А.а живее и работи в
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, а понастоящем
съпругът Б. А. живее и работи в гр. Варна и живее в семейното жилище на
страните.
От представените доказателства относно доходите на страните е видно,
че месечните доходи на съпругата са в размер на около 767 британски лири
или 1695 лева месечно, а на съпруга – около 1700 лева, т. е., двамата са с
еднакви доходи. От представените доказателства се установява още, че
съпругът заплаща и месечната вноска за погасяване на ипотечния кредит за
придобиването на процесното жилище в размер на 450 лева.
Доказателства за влошено здравословно състояние на някоя от
страните не са ангажирани, няма и твърдения в тази насока.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално
допустима. По същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
По допустимостта на решението в обжалваната част съдът приема
следното:
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускането на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака
няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за
ползването на семейното жилище само по искане на страната. По правната си
същност производството по искането за предоставяне ползването на
семейното жилище след развода не е исково, а е производство по спорна
съдебна администрация, решението по което искане не се ползва със сила на
пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.
Съгласно чл. 322, ал. 2 от ГПК, искането за ползване на семейното жилище се
съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с
исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на
исковата молба или с насрещен иск. След като веднъж е въведено като
предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна
относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде
предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде
заявен до приключване на устните състезания по делото.
В случая с исковата си молба ищцата Б. А.а е поискала да и бъде
́
3
предоставено след развода ползването на семейното жилище, т. е., въпросът
за ползването на семейното жилище след развода е бил въведен като предмет
на делото още с подаването на исковата молба от ищцата. В хода на
производството ответникът Б. А. е оспорил тази претенция, заявил е, че живее
в семейното жилище, не притежава друго жилище и желае това състояние да
се запази. Това е достатъчно да се приеме, че съпругът също е поискал да му
бъде предоставено ползването на семейното жилище след развода, съобразно
изискването на чл. 56, ал. 1 СК, поради което и решението в обжалваната част
не е недопустимо като постановено “свръх петитум“.
По съществото на спора съдът приема следното:
Установено е по делото, че жилището е придобито през време на брака
в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяването му е
останало в режим на обикновена (дялова) съсобственост между бившите
съпрузи.
Когато семейното жилище е общо, както е в случая, на първо място се
преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи – чл.
56, ал. 1 СК. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на съпруга,
който е поискал това и има жилищна нужда, а когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца – съдът служебно се произнася по този въпрос.
Съобразно ППВС № 12/1971 год., семейното жилище може да се
ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни
помещения могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства,
изменения или промяна в предназначението им, т. е., в състоянието на
жилището, което е заварено към момента на прекратяването на брака,
независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно
сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при
общо ползване на едно или повече сервизни помещения, но само ако
отношенията между бившите съпрузи са търпими. В редица решения на ВКС
на РБ, постановени по реда на чл. 290 ГПК е възприето становището, че
когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване без
помещения за общо ползване, търпимостта в отношенията между съпрузите е
ирелевантна, а когато е възможно да бъдат обособени части за отделно
ползване при общо ползване на едно или повече помещения, отношенията
трябва да са търпими в степен, която отговаря на вида на помещенията за
общо ползване – в този смисъл са Решение № 306/06.10.2011г. по гр.д. №
1365/2010г. на ВКС, III г.о., ГК; Решение № 554 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1774/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 239/2009 г., IV г. о., ГК и др.
В случая жилището е апартамент, състои се от три стаи и сервизни
помещения, като няма доказателства, че жилищните и сервизни помещения
могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или
промяна в предназначението им, няма и данни отношенията между бившите
съпрузи да са търпими, породи което и разделното му ползване – поотделно
от двамата съпрузи – е изключено.
Съгласно чл. 56, ал.5 от СК, когато съпрузите са съсобственици или
4
имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства.
В случая непълнолетни деца от брака си страните нямат, т. е., водещият
и с най-голяма тежест критерий при решаването на въпроса за ползването на
семейното жилище след развода не е налице. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е по вина на съпруга. Съпругът Б. А. работи в гр. Варна
и живее в семейното жилище; няма доказателства той да притежава друго
жилище. В жилището живее и пълнолетният син на страните. Съпругата Б.
А.а от 2010 година и понастоящем работи и живее в Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия; също не притежава друго жилище.
С оглед установеното съдът приема, че към момента съпругът Б. А. има
по-голяма необходимост от ползване на семейното жилище, тъй като същият
живее и работи в гр. Варна, а съпругата трайно се е установила да живее и
работи в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
По тези съображения съдът намира, че независимо, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга, то
понастоящем са налице други обстоятелства, а именно – трайното
установяване на съпругата да живее и работи в чужбина – които обосновават
извода ползването на семейното жилище след развода да се предостави на
съпруга.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалвана част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения съдът счита, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възраженията на въззивницата за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение, са неоснователни, тъй като същото е
под установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2577/01.08.2022 год., постановено по гр.
дело № 14490/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която семейното
жилище, находящо се на адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 9, ет. 5, ап. 18,
състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня, тоалет,
килер и две тераси, е предоставено за ползване на съпруга Б. И. А. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 39, ет. 5, ап. 18, на осн. чл. 56, ал.
5
1, във вр. с чл. 56, ал. 5 от СК;
ОСЪЖДА Б. Й. Б. – А.а ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „***“ № 9, ет. 5, ап. 18 да заплати на Б. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „***“ № 9, ет. 5, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 329,
ал. 2, изр. второ ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, ДВ, бр.
8/2017 год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6