О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 759
Бургас, 27.08.2018 г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 157 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Глобал Техно Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 53, представлявано от управителя Тоника Борисова Гошева, със съдебен адрес:*** – адв. Х.П. - САК, против „Булимпекс БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Михаил Герджиков“ № 19, ет. 1, представлявано от управителя Станислава Тодорова Жекова, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 34 326.54 лева, представляваща възнаграждение за точно изпълнение на консултантски договор от 05.01.2016 г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му - претендиране на изпълнение по сделка, която се квалифицира като относителна търговска сделка съгласно чл. 286, ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие е въведено нарочно особено исково производство в глава 32, Част ІІІ на ГПК и следователно искът следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес.
По отношение на отправеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба поради непосочване на банковата сметка на ищеца съобразно изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Действително в чл.127, ал.4 от ГПК е посочено, че по осъдителен иск ищецът следва да посочи в исковата молба банкова сметка ***. Съдът счита, че непосочването на банкова сметка ***вност на исковата молба и не е основание за оставяне без движение на същата, както и връщането й на ищеца. Това следва от изричната разпоредба на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, съгласно която когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК и по чл. 128 от ГПК на ищеца се съобщава да отстрани допуснатите нередовности, а ако не ги отстрани исковата молба, заедно с приложенията се връща на ищеца. Очевидно е, че при непосочване на банкова сметка *** ал. 4 на чл. 127 от ГПК, не следва да се връща подадената искова молба като нередовна и да се прекратява производството по делото.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на изискването на чл. 366 от ГПК, което да се е отразило на редовността на предявения иск, тъй като нормата изисква като приложение към исковата молба да се представя от ищеца при заявена претенция за парично вземане справка, само когато за определяне на неговия размер са необходими изчисления, а в случая справки съгласно чл. 366 ГПК не са необходими, тъй като размерът на паричното задължение е определяем. Ищецът е изложил в исковата молба съобразно задълженията си по чл. 366 от ПГК необходимите изчисления за определяне размера на претенцията си.
След изправяне на указаните с разпореждане № 744/ 26.03.2018г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че същата е съобразена с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и на основание чл. 367 и сл. от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответникът е подал отговор своевременно. Постъпила е в срок и допълнителна искова молба от ищеца, както и допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК от ответника. С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника, произтичаща от търговска сделка. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК. Подадена е от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор по неизпълнен консултантски договор. Искът е насочен срещу другата страна по договора, за която се твърди, че не е изпълнила задълженията си за плащане. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл. 374, вр. чл.146 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че на 05.01.2016 г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител е бил сключен консултантски договор със следния предмет: извършване на всички необходими действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на възложителя за проект гр. Бургас, ПЗ Меден Рудник, база на автосервиз на „Евросървиз“ ЕООД под наем по Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“ в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, в това число да се изготви апликационна форма за проекта, да се изготвят документи за избор на изпълнителя по проекта съобразно изискванията на програмата, да се представи консултантска помощ до приключване на проекта, както и да се подготвят документите за отчитане пред компетентните органи. Съгласно чл. 2, ал. 1 е договорено възнаграждение в размер на 5 % без ДДС от цялата стойност на проекта, платимо в срок до 7 дни от одобрение на проекта от компетентния орган по проверка на проектите. Същевременно е предвидено и задължение по чл. 3, б. „б“ на възложителя да отговаря на условията на процедурата по горепосочената оперативна програма, както и да извърши своевременно нужните промени, ако в даден момент това не е така. Сочи се, че стойността на целия проект е 572 109 лв. видно от приложеното копие на формуляра, откъдето следва, че размерът на възнаграждението е 28 605 лв. без ДДС или 34 326.54 лв. с ДДС.
Твърди се в исковата молба, че на 21.09.2016 г. управителят на възложителя Станислава Жекова е подписала с квалифициран електронен подпис изготвената проектна документация и е приела изпълнението на договора без възражения. Проектът е бил входиран в системата на ИСУН и уведомление за това е било получено на 04.10.2016 г. на изготвения от изпълнителя – ищец в настоящото производство електронен адрес *********@****.**. Проектът е бил одобрен от компетентния орган на 11.10.2017 г. с утвърждаване на неприсъствено решение на КН за увеличаване на бюджета на процедурата. Покана за сключване на договор с ответното дружество е изпратена от Министерството на икономиката с изх. № 26-М-427/18.12.2017 г.
На следващо място, ищецът посочва, че с уведомление с изх. № 26-Б-427/02.02.2018 г. ответното дружество е било уведомено за отказа на Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ да сключи договор с „Булимпекс БГ“ ЕООД на основание чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради наличие на неплатени данъци.
Заявява се от ищеца, че към момента на подаване на исковата молба, въпреки наличието на одобрен за финансиране проект, изготвен изцяло по задание на ответното дружество – възложител, последното не му е заплатило уговореното възнаграждение.
Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова претенция, като счита същата за нередовна и неоснователна. Представя и ангажира доказателства.
Сочи се в него на първо място, че исковата молба е нередовна поради непосочване на банковата сметка на ищеца съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, както и поради непредставяне на справка за паричното вземане съгласно чл. 366 от ГПК.
Заявени са и доводи против основателността на исковата претенция. Потвърждава се сключването на консултантски договор между страните на 05.01.2016 г., но се сочи, че към настоящия момент за възложителя не е възникнало задължение за заплащане на уговореното в чл. 2 възнаграждение. Изтъква се, че предмет на процесния договор е „извършване на всички необходими действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект на възложителя за проект по конкретен имот по оперативна програма“, като изпълнителят – ищец е следвало изрично да извърши и следните дейности: да изготви апликационна форма за проекта; да изготви документи за избор на изпълнители на проекта, да подготви документите за отчитане на проекта пред компетентните органи. Съгласно чл. 5, б. „в“ от договора ищецът се е задължил да осъществява комуникация с Министерство на икономиката и енергетиката и трети лица с цел одобрение на проекта.
Ответната страна не оспорва обстоятелството, че ищецът е започнал изпълнение на задълженията си по договора, с когото са окомплектовали и съгласували всички документи след получаване на представеното писмо на МИ с изх. № 26-М-427/18.12.2017 г. Твърди се, че ищецът е бил изрично уведомен с електронно писмо за наличието на дължими от ответното дружество публични задължения към държавата в размер на 112517.82 лв., като в изпълнение на дадени от ищеца инструкции е инициирано производство по глава XXII от ДОПК за разсрочване на публичните задължения и е представено на ищеца предложение до НАП с вх. № С180002-00-0023282/17.01.2018 г. по описа на ТД на НАП – Бургас и Протокол изх. № С180002-026-0000524/17.01.2018 г. на НАП – Бургас.
Сочи се, че представеното от ищеца Решение № РД-16-136/31.01.2018 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, е обжалвано по реда на АПК и по този повод е образувано адм. дело № 880/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. За предприетите в тази насока действия дружеството – ищец е било уведомено своевременно, като наред с това са били погасени и публичните задължения към държавата и понастоящем такива няма.
Предвид гореизложеното ответната страна счита, че е била добросъвестна в изпълнение на задълженията си към изпълнителя, като същевременно намира, че вземането на ищеца не е изискуемо към настоящия момент, тъй като съгласно чл. 2 от договора възнаграждението се дължи „при одобрение на проекта“. Изтъква като неправилно твърдението на ищеца, че процесният проект е одобрен от компетентния орган на 11.10.2017 г. Според ответника в представеното писмо от 18.12.2017 г. било видно, че е утвърдено неприсъствено решение на Комитета за наблюдение, с което се увеличава бюджета по процедура BG16RFOP002-3.001. В същото е посочено още, че проектът подлежи на финансиране до размер на 391166 лв., с оглед на което ответното дружество е било поканено да представи цитираните в писмото документи за продължаване участието в процедурата, като изрично било посочено, че изпратените покани имат уведомителен характер и не гарантират предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.
Заявява се, че с последващите си действия ищецът, вместо да доведе до изпълнение на договора, е станал повод да бъде отказано финансирането по оперативната програма, тъй като именно той е извършил окончателното окомплектоване на изисканите документи и е подал същите в МИ. В този смисъл ответникът счита, че отказът за сключване на договор със съответната институция е вследствие на неизпълнение на задължението на изпълнителя по процесния договор, а именно – да предоставя компетентна консултантска помощ за окончателното приключване на проекта, в който случай единствено би възникнало задължение за заплащане на договорено възнаграждение, което предвид одобрения бюджет би било 5 % от 391166 лв. или 19 558.30 лв. и то едва след сключване на договор с финансиращия орган.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба. Счита, че ответната страна смесва критериите на чл. 24, чл. 29 – чл. 36, ал. 1 от ЗУСЕСИФ относно одобряване на проектното предложение с тези по чл. 36, ал. 2 и чл. 38, т. 3, които се отнасят за кандидат, който отговаря на изискванията за бенефициент. Именно за първата хипотезата се отнася клаузата за възнаграждението, а за втората – задължението по чл. 3, б. „б“ от процесния договор – възложителят да отговаря на условията на процедурата по оперативната програма, по която се изпълнява проектът, и да извърши своевременно нужните промени, ако в даден момент това не е така, като именно това е било и законовото основание за отказа на Главния директор на ГД „ЕФК“ при вече одобрен проект и опитът да бъде изместен спорния момент към изложените основания за отказа е неоснователен според ищеца. Твърди се, че възнаграждението е дължимо до седем дни от деня на получаване на поканата за сключване на договор, т.е. до 28.12.2017 г. без лихви. Отбелязва факта, че в имейл на изпълнителя от 21.12.2017 г. ответното дружество - възложител е бил изрично предупреден, че срокът за предоставяне на чисти удостоверения за публични задължения е 30 календарни дни. Въпреки това едва на 17.01.2018 г. последният е предприел действия. Ищецът уточнява, че преговорите и документите между ответника и данъчните власти не са от неговите компетенции, както и че такива задължения по процесния договор не е имал. Сочи за ирелевантно обжалването на решение № РД-16-136/31.01.2018 г.
Твърди се също така, че ответникът смесва и понятията „стойност на проекта“ и „безвъзмездна финансова помощ“ /БФП/. Изтъква се, че стойността се калкулира като сбор от БФП и самофинансиране, видно от стр. 8 от формуляра. Уточнява, че съотношението между двете се нарича „интензитет на БФП“. Одобрената БФП е 391 166 лв., но възнаграждението се формира върху стойността на проекта, т.е. като добавим и самофинансирането, което е видно и от самата покана. В процесния договор не било уговорено задължение на изпълнителя за постигане на резултат и намаление на възнаграждението би било основателно само при намаление стойността на проекта чрез премахване на активи от бюджета, но в случая такава хипотеза липсва.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло изложеното в първоначалния си писмен отговор и изразеното становище за нередовност на исковата претенция. Счита за неправилно схващането на ищеца, че е допуснато смесване на критериите на чл. 24, чл. 29 – чл. 36, ал. 1 от ЗУСЕСИФ с тези по чл. 36, ал. 2 и чл. 38, т. 3. Цитираните текстове от закона не обосновавали наличието на вземане по процесния договор, тъй като същият не е изпълнен съобразно негови клаузи по посочените в първоначалния отговор съображения. Изтъква се, че в светлината на предмета на договора, може да се направи изводът, че плащане на изпълнителя се дължи едва след като възложителят получи одобрение за финансирането, за което кандидатства, а не при одобряване на оценителния доклад по чл. 35 от ЗУСЕСИФ, така както се домогва да установи ищецът. Изтъква се, че именно представител на ищеца е насочил ответника към снабдяването му с документите за пред органите на НАП във връзка с производството по ДОПК за разсрочване на задълженията. Твърди се, че ответникът е получил уверения, че тези документи са достатъчни да се изпълнят изискванията на финансиращия орган. В случай, че ищецът е бил консултирал адекватно ответника и е предоставил информация, че тези документи ще обосноват отказа от финансиране, то последният е щял да положи повече усилия в погасяване на публичните задължения, каквото и по-късно е сторил.
Счита за неправилно още и схващането
на ищеца, че е допуснато смесване на понятията „стойност на проекта“ и
„безвъзмездна финансова помощ“, като се посочва, че възнаграждението по
процесния договор е в размер на 5 % без ДДС от стойността на целия договор и в
същия не е посочено, че се визира стойността на „проектното предложение“.
Следователно, в случай на одобрение от страна на финансиращия орган на
стойността за финансова помощ, то дължимото на изпълнителя възнаграждение би
било 5 % от тази помощ.
Предявеният иск има своето правно основание в
чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 258 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр чл. 286, ал.1 във вр. чл. 288 от ТЗ.
Искането на ответната страна за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно. С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по
делото да бъде спряно, в случай, че в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между
делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава
е налице, съдът спира обусловеното дело. Такава
връзка на преюдициалност между делата е винаги налице тогава, когато необходима
за допустимостта или основателността на иска предпоставка е предмет на
оспорване, респ. установяване в другото производство. В конкретния
случай липсва връзка на преюдициалност между настоящото т.д. № 157/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас и адм. дело № 880/2018 г. по описа на Административен
съд - Бургас. Макар и двете дела да имат известна връзка помежду си поради
сходство във фактическата обстановка, то тази връзка не е при условията на
преюдициалност, така както изисква чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Връзка на преюдициалност между делата не е налице, доколкото
валидността и законосъобразността на Решение № РД-16-136/31.01.2018 г., с което
е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, оспорено пред Административен
съд - Бургас по горецитираното дело, няма значение за възникването
/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с
исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже валидното възникване на облигационната връзка между страните, точното изпълнение на задълженията си по сключения консултантски договор от 05.01.2016 год., както и че стойността на възнаграждението възлиза на претендирания в исковата молба размер, който не му е заплатен от ответната страна.
Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146, ал. 4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства. Съдът намира доказателствените искания - за приемане на представени от ищеца и ответника при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Следва да се допусне до разпит при режим на довеждане един свидетел на
ответника, който ще установява обстоятелства относно фактическите му твърдения.
Към настоящия момент съдът приема, че не са налице основания за наличие на
забрана за установяване на твърдените обстоятелства, съобразно чл.164 от ГПК.
Този въпрос ще бъде разгледан както по време на разпита, така и в решението на
съда.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.09.2018 г. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ без уважение направено от ответната страна с отговора на исковата молба искане да бъде спряно настоящото производство до окончателното приключване на производството по административно дело № 880/2018 година по описа на Административен съд - Бургас.
ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна на книжата писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на ответната страна, който ще установява обстоятелства относно фактическите й твърдения.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните
преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния
отговор.
Определението е окончателно.
Съдия: