Решение по дело №1040/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково против Решение №113/12.07.2023г., постановено по АНД №207/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон. Сочи се, че основаният мотив на районния съд за отмяна на обжалвания пред него електронен фиш е, че разстоянието до заснетите автомобили е голямо и не може да се отграничи и определи на снимката кое точно от двете успоредно движещи се МПС било заснето с превишена скорост. Това обаче не било така, тъй като маркерите в средата на изображението показвали, че в момента на заснемане лазерният лъч измервал скоростта на преминаващото с превишена скорост превозно средство, което било определено от пресичането на тези маркери, съгласно Приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, като това било описано на фиг.3. Описанието на нарушението било ясно и недвусмислено – движение със скорост 70 км.ч. при ограничение от 50 км.ч., като ясно и точно било посочено мястото на извършването му и не било направено по начин, който да водел до неразбиране. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на отменения с него ЕФ. Моли се евентуално претендираният адвокатски хонорар да бъде редуциран до нормативно предвидения минимум.

Ответникът, Х.С.Ч., в писмен отговор и съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като излага съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение във връзка, с които се представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение №113/12.07.2023г., постановено по АНД №207/2023г., Районен съд – Димитровград е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №******, издаден от ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 19.04.2023г. нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Х.С.Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел, че ЕФ формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но било налице основателно съмнение, а от там и неустановеност на съществен елемент от описаното административно нарушение, което било свързано със засечената скорост. В представената към ЕФ снимка било описано, че разстоянието до заснетия обект било 107 метра, но били заснети както автомобил като този на жалбоподателя, така и друг – с рег.№ СВ **** ММ, движещи се успоредно в една посока. Разстоянието, от което били заснети двете превозните средства било достатъчно голямо за да не можело категорично да се отграничи на кой от тях била засечена скоростта на движение. Липсвало и изписване в снимковия материал на кой от автомобилите била засечената скорост. Отделно от това, не били представени каквито и да било доказателства за това дали въпросното техническо средство можело да отграничава скоростите на движение на две успоредно движещи се МПС. Дори и хипотетично да се приемело, че била налице такава възможност, в случая липсвали каквито и да било обективни данни за това, че засечената скорост била именно тази на автомобила на жалбоподателя. Неустановяването на един от основните елементи на административното нарушение – извършителя, водело до порочност на издадения ЕФ и съответно до неговата отмяна. От представените писмени доказателства не можело да се направи категоричен извод, че на посоченото място и време била засечена скоростта на МПС, управлявано от Х.Ч.. Налице било съществено нарушаване на правата на наказаното лице, доколкото на същото било вменено извършването на неустановено по категоричен и безспорен начин административно нарушение.

Настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо и правилно.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на районния съд за неустановеност на съществен елемент от описаното административно нарушение. Действително на представената като част от административнонаказателната преписка снимка към обжалвания пред районния съд електронен фиш се вижда ясно, че са били заснети два автомобила, което разколебава административнонаказателното обвинение, предявено против Х.С.Ч. и предвид доказателствата по делото, обосновано същият е бил отменен. На снимката се виждат изображения както на МПС с рег. № Х **** КМ, собственост на касационния ответник, така и на МПС с рег. № СВ **** ММ, като установяване на въведеното с ЕФ твърдение за превишаване на разрешената скорост от МПС с рег. № Х **** КМ е невъзможно. Това е невъзможно и от съдържанието на текста, находящ се под коментираното изображение. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение, които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че управляваният от Ч. автомобил попада именно в тази зона. Не са налице данни как е определен нарушителят и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.

Представеното по делото Приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 не дава отговор на тези въпроси. Същото съдържа обща информация за начина на заснемане на избрани обекти, за характеристики на АТСС, за конкретните функции на одобрения тип устройство и други, като се конкретизира как се определя кое превозно средство се заснема в конкретна ситуация. Следва обаче да се има предвид, че примерните изображения (фиг.3) от Приложението се отнасят само за насочване на лазерния лъч на АТСС към едно превозно средство, като само едно е и показано в цялост на фиг.3. Не е изобразена примерна хипотеза на заснемане на две или дори повече превозни средства, движещи се заедно в една посока и едно до друго. Не е налице и словесно описание относно техническите характеристики и свойства на АТСС, респ. и заснемането при наличие на две едновременно движещи се превозни средства в една посока. Следователно, от представеното пред касационната инстанция писмено доказатеслтво е невъзможно да се направи извод, който да обоснове ангажиране административнонаказателна отговорност на водача на МПС с рег. № Х **** КМ в конкретния случай. В тази връзка е необходимо още да се посочи, че Приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 не е представено пред съда в цялост, което възпрепятства настоящия състав да изведе извод, различен от вече достигнатия по отношение на това доказателство в разглеждания казус.

Доколкото електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, то в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, което в процесния случай не е било сторено по делото. Неустановяването на съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, какъвто е превозното средство, засечено с АТСС да превишава ограничението на скоростта, прави деянието недоказано. Разглежданият случай е именно такъв, поради което правилно обжалваният пред районния съд ЕФ е бил отменен.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция, в размер на 400 лева, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.08.2023г.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №113/12.07.2023г., постановено по АНД №207/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково са заплати на Х.С.Ч. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие пред касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: