Решение по дело №33/2009 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 104
Дата: 30 март 2009 г. (в сила от 10 ноември 2009 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20095320100033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             Година            30.03.2009                  Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                                        четвърти граждански състав

На деветнадесети март                                                         две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Д.- К.

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 33 по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Иск за развод по чл.99, ал.1 от СК.

            Ишцата  Р.Г.Ч. *** в исковата си молба против М.Х.Ч. ***  твърди ,че  бракът им е сключен на 28.09.1986г. с акт за граждански брак № 07 от 28.09.1986г. на Община Карлово. Твърди, че от брака си имат родени две деца, навършили пълнолетие Христо Маринов Ч. , роден на 30.10.1987г. и Генко Маринов Ч. , роден на 14.01.1989г. Твърди, че след сключването на брака, заживели с ответника в дома на родителите му в с. Кърнаре, където се родило първото им дете, а малко след това и второто, след като били излезли на квартира в гр. Карлово. Твърди, че създали свой дом в с. Кърнаре, като животът им протичал нормално без сътресения и проблеми. През 2003г. ответникът напуснал работа под страх от съкращения и двамата решили , че е по-добре той да замине на работа в чужбина. Твърди, че в края на 2003г., ответникът заминал да работи в Гърция, а през 2004г. при него заминала и ищцата. Твърди, че въпреки трудностите, които имали като емигранти, останали да работят там, като при тях пристигнало и едно от децата им. Твърди, че в края на 2005г. ответникът взел решение, без да го обсъди с нея да се върне в България, което и направил, като не говорили изобщо за това какво да направи тя. Твърди, че е решила да остане в чужбина с по-голямото си дете. Като през 2006г. след нейно настояване ответникът отишъл отново в Гърция  заедно с малкия им син, но отново постоял няколко месеца и през есента на 2007г. се прибрал окончателно в България. Твърди, че понастоящем продължават да живеят разделени. Децата им поели своя път, а между тях като съпрузи не съществуват никакви отношения и няма никакъв диалог. Твърди, че са тотално отчуждени и между тях не е останало нищо, въпреки усилията, които положила от своя страна. Счита, че бракът им е изчерпан от съдържание и е невъзможно да продължи да съществува.  МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им  като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име. Моли ползването на семейното жилище, находящо се в с. Кърнаре, обл. Пловдивска , ул. „12-та” след прекратяването на брака да бъде предоставено на двамата съпрузи. Не претендира издръжка от ответника. Не претендира разноските по делото.

От ответника не е постъпил отговор на исковата молба и не се взема становище по иска.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

            Страните по делото са съпрузи от 28.09.1986г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак от 12.12.2008г. издадено от Община-Карлово, Кметство с. Кърнаре , по акт № 7  от 28.09.1986г.

             Установява  се от представените препис на  Удостоверение за раждане и лична карта ,че съпрузите имат родени две деца , навършили пълнолетие –  Христо Маринов Ч. с ЕГН ********** и Генко Маринов Ч. с ЕГН **********.  

   От показанията на допуснатия на ищцовата страна свидетел Теменуга Четинова , без родство със страните, се установява, че познава страните отдавна. Твърди, че след сключването на брака живели в с. Кърнаре, а по-късно заживели в гр. Карлово на квартира.После си направили къща в с. Кърнаре. Твърди, че ответникът напуснал работа, но не знае причината за това. Твърди, че първо той отишъл в Гърция, а след него и ищцата, а след тях и големият им син Христо. Твърди, че в момента ответникът е в България от лятото на 2008г., а ищцата и сина им Христо живеят и работят в Република Гърция. Твърди, че страните не се разбират, живеят разделени , и не знае да имат близък контакт.Твърди, че не може да каже причината. Твърди, че не знае причината за раздялата на страните. Счита, че страните не могат да живеят заедно, тъй като нито ответникът, нито ищцата имали желание за това.

Съдът преценявайки  доказателствата в тяхната съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен ,брачната връзка понастоящем съществува  формално и поведението им сочи състояние  на пълен и окончателен разрив между съпрузите.

  Относно вината за разстройството на брака – Установи се от показанията на разпитания по делото свидетел, че страните живеят във фактическа раздяла.  По отношение на причините, довели до фактическата раздяла, респ. дълбокото и непоправимо разстройство на брака, свидетелката не посочва конкретна причина, а сочи , че между тях не било налице разбирателство. Не се установи по делото по какви именно причини страните са се разделили. Свидетелката не можа с точност да охарактеризира брачната връзка и да даде някакво точно обяснение за причината за раздялата, но тя е факт и помирение между съпрузите, не е възможно да бъде постигнато.  Съпрузите не са правили опити за помирение през време на фактическата раздяла, която се е отразила върху отношенията им и е довела до прекратяване на икономическите, физическите и духовни връзки между тях. Това е индикация за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание. Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".  Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е съвместното съжителство на съпрузите.

            Предвид изложеното и установената фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

            Съпругата след прекратяването на брака следва да носи предбрачната си фамилия Гешева. Съгласно чл.103 ал.1 от СК съдът постановява единият съпруг да носи брачното фамилно име на другия съпруг, ако последният е съгласен т.е. принципът е ,че при липса на съгласие на съпруга чието име е възприето, съдът следва да промени името . В конкретния случай не е налице съгласие на ищеца, поради което ответницата след прекратяването на брака ще следва да носи предбрачното си фамилно име Гешева.

Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

            Ползването на семейното жилище следва да се предостави за съвместно ползване на двамата съпрузи, като съдът съобразява, че между тях цари отчуждение, но не и отношение на нетърпимост, което да изключва възможността да обитават едно жилище.

            На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 45.00 лева. Тъй като вината за развода е на двамата съпрузи, разноските остават за тях така, както са направени. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на развода в размер от по 10.00 лева.Препис от решението след влизането му в сила следва да се изпрати на  длъжностното лице по гражданско състояние при Община Карлово, както и на ТЗ ГРАО Областна администрация –Пловдив за отбелязване в регистрите, че брака между страните е прекратен с развод и на Бюро “Съдимост” при Районен съд Карлово за отбелязване промяната на фамилното име на съпругата.                  

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                   ПРЕКРАТЯВА на основание чл.99 ал.1 от СК с развод гражданския брак между Р.Г.Ч. ***2-та”  с ЕГН ********** и М.Х.Ч. ***„12-та” с ЕГН **********, сключен с акт № 7  от 28.09.1986г. на  Община-Карлово, Кметство с. Кърнаре КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА на  двамата съпрузи.

                   ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила Р.Г.Ч. ***2-та”  с ЕГН **********    да носи предбрачното си фамилно име ГЕШЕВА.

                   ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище, представляващо къща с дворно място, находящо се в с. Кърнаре, обл. Пловдив, ул. „12-та” за съвместно ползване от двамата съпрузи.

        ОСЪЖДА Р.Г.Ч. ***2-та”  с ЕГН ********** да заплати  в полза на държавата ,по бюджета на съдебната власт ,по сметка на ВСС допълнителна  държавна такса в размер на   10 / десет / лева .

         ОСЪЖДА М.Х.Ч. ***„12-та” с ЕГН **********  да заплати  в полза на държавата ,по бюджета на съдебната власт ,по сметка на ВСС допълнителна  държавна такса в размер на   10 / десет / лева .

                     ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в Община Карлово, както и на ТЗ ГРАО Областна администрация –Пловдив за отбелязване в регистрите, че брака между страните е прекратен с развод.

          ПРЕПИС от решението след влизането му в законна сила да се изпрати в Бюро “Съдимост” при Районен съд Карлово за отбелязване промяната на фамилното име на съпругата.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: