Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017
град Шумен, 12.05.2022г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи април,
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №41
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД .
Подадена е искова молба от „М и В
Комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Скопие”, №6, представлявано от управителя М.Д.М.срещу ЕТ „....“ – Шумен, ул.“....
№ 6, ЕИК *********, в която посочва, че на 01.10.2010 г. между него и ответника
е бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ищеца
за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ свинекомплекс,
находящ се в гр. Смядово, местност „...., съставляващ имот № 000 948, с площ от
13 224 кв. м., ведно с построените в него сгради за срок от пет години,
считано от 01.10.2010 г., при наемна цена в размер на 6 500 лева месечно,
без ДДС, или 7 000 лева с ДДС, платима до 5-то число на предходния месец.
Ответникът изпаднал в забава за плащането на наемната цена, считано от месец
май 2014г. В клаузата на т.12, абзац пети (последен) от Договора за наем,
страните изрично уговорили, че при забава на плащането на наемни вноски повече
от един месец, същият прекратява своето действие. По силата на цитираната
клауза във връзка с т.3 от същия договор, той автоматично прекратил действието
си с неплащането на наема за м.май 2014г., дължим авансово до пето число на
предходния месец, т.е. до 05.05.2014г. Въпреки прекратяването на договора ,
ответникът продължил използването му считано от май 2014г. до 08.2016г. на
08.03.2016г. имотът бил продаден и владението предадено на новия собственик .
За посочения период ответникът ползвал имота като извършвал дейност по
отглеждане на птици, за която дейност имотът бил регистриран като животновъден
обект. За дейността в този обект ответникът имал сключен и договор с ДФ
„Земеделие“ за предоставяне на държавна помощ.За дейността си в този обект
ответникът получавал държавна субсидия. От изложените обстоятелства, счита за
установено, че ответникът е ползвал обекта и след прекратяване на договора за
наем за периода март 2015г. до 08.03.2016г., когато имотът е продаден. За този
период имотът е ползван без основание. Ответникът в горепосочения период
заплатил суми за ползването, както следва: за м.07.2015г. платени 3 500
лева на 29.06.2015г. и 3 000 лева на 21.07.2015г., за м.08.2015г. са
платени 3 000 лева на 24.08.2015г., за м.09.2015г. са платени 3 100
лева на 23.09.2015г. , за м.10.2015г. са платени 3 000 лева, на 07.10.2015г.
, м.11.2015г. са платени 3 100 лева на 06.11.2015г. Платените суми са в по-малък размер от
дължимото обезщетение . Вземането за обезщетение за пропуснати ползи се
определя като глобална сума, то няма периодичен характер, каквото е вземането
за наем. Длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В
случая исковата молба има характер на покана. С оглед изложената фактическа
обстановка счита, че е налице правен интерес да претендира сумата от
63 000 лева – обезщетение за ползване на имота по прекратен договор за
наем, формирано като разлика между дължимите 7 800 лева обезщетение за
месец и платените и описани по-горе суми за периода март 2015г-март 2016г.
Съобразно изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 63000
лева – обезщетение за ползване на имот представляващ свинекомплекс, находящ се
в гр. Смядово, местност „...., съставляващ имот № 000 948, с площ от
13 224 кв. м., ведно с построените в него сгради, за периода март
2015-март 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, както и направените деловодни разноски.
В хода на делото ищецът прави намаление
на иска от 63 000 лева на 61 561,29 лева, допуснато с протоколно
определение от съда.
В
отговора по чл.367 от ГПК , ответникът оспорва иска. Твърди, че не е ползвал
описания в исковата молба имот. Заявява, че за процесния период е ползвал
единствено част от сграда с идентификатор 67708.70.948.2, намираща се в
процесния имот, използвана за сортировъчно помещение. Ако се приеме, че ответникът е ползвал част
от имота, прави евентуално възражение за прихващане за следните суми: със
сумата 33 800 лева, получени от ищеца, като в исковата молба се признава
получаването на тези суми, със сумата от 6 098,39 лева, представляваща
окончателната разлика на дължими между страните съгласно влязло в сила Решение
по т.д.№63/2017г. и със сумата от 18 395,85 лева, представляваща получена
от ищеца сума по изпълнително дело №2018...0400372 по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№...,
с район на действие ШОС.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа иска. Посочва, че ако
ответникът твърди, че платените суми, които е описал в исковата молба, в общ
размер на 33 800 лева не са за ползването на имота, възнамерява да предяви
иска си за пълния размер на обезщетението за претендирания период, без да
приспада платените суми. Твърди, че възраженията за прихващане са неясно
формулирани.
В отговора на допълнителната искова
молба, ответникът поддържа твърдението, че плащаните от него суми в процесния
период не са за погасяване на задължение за обезщетение/наем за ползване на
имота. Ако все пак съдът приеме, че искът е изцяло или частично основателен,
поддържа възраженията за прихващане. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че са
сключили Договор за наем от 01.10.2010г. относно недвижим имот, представляващ
свинекомплекс в гр.Смядово , м....
съставляващ имот № 000948, с площ от 13 224 кв. м., ведно с построените в него
сгради, който имот съгласно КК на гр.Смядово, представлява ПИ с идентификатор №
№67708.70.948 с находящи се в него сгради с идентификатори № №67708.70.948.1,
67708.70.948.2, 67708.70.948.3 и 67708.70.948.4 срещу наемна цена от 6500 лева месечно без
ДДС, или 7 800 лева с ДДС, платима до 5-то число на предходния месец. По
искова молба подадена от ищеца срещу ответника е образувано т.д.№ 63/2017г. по
описа на ШОС, по което е постановено Решение №38 от 4.04.2018 г. , с което
настоящият ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 177 219.03 лева, от
които главница в размер на 145 600.00 лева, представляваща незаплатена наемна
цена за периода от 05.05.2014 г. до 07.03. 2016 г. по договор за наем от
01.10.2010 г. за отдаване под наем на недвижим имот и 31 619.03, представляваща
мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка от дължимите месечни наемни
вноски до датата на предявяване на исковата претенция – 13.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата претенция до окончателното й заплащане, а в останалата част над
уважения размер от 177 219.03 лв. до претендирания размер от 177 231.41 лв. е
отхвърлил претенцията на ищеца, като
неоснователна. Ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 12 494,95 лева. С Решение
№ 271 от 23.11.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 408/2018 г. въззивният съд е
потвърдил посоченото решение , като е присъдил и допълнителни разноски в полза
на "М и В комерс" ЕООД в размер на 5 074,60 лева. По касационна жалба на ЕТ „...“ е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение, в резултат на което по т. д. №
426/2019 г., II т. о. е постановено Решение № 25 от 27.02.2020 г. на ВКС , с
което частично е отменено въззивното решение с което е потвърдено
първоинстанционното с което ЕТ „...“ е осъден да заплати на настоящият
ищец за разликата между 7800 лева и 145
600 лева- наемна цена за периода: 05.05.2014 г. -07.03.2016 г., на основание
сключения между страните договор за наем от 01.10.2010 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както
и за разликата между 2 316,47 лева и 31 619,03 лева-лихва-обезщетение за
забавено плащане от падежа на всяка помесечно дължима вноска до 13.04.2017 г.,
както и в частта за разноските, като вместо това е постановил отхвърляне на
иска на "М и В комерс"ЕООД
срещу ЕТ"...“ за заплащане на наемна цена за периода: 05.05.2014 г.
-07.03.2016 г., на основание сключения между страните договор за наем от
01.10.2010 г. за разликата над 7800 лева до размера на 145 600 лева, както и
иска за лихва-обезщетение за забавено плащане от падежа на всяка помесечно
дължима вноска до 13.04.2017 г. -за разликата над 2 316,47 до 31 619,03 лева. "
М и В комерс"ЕООД е осъдено да заплати на едноличния търговец разноските пред трите инстанции в размер на:
17 407, 63 лева – общо, съобразно отхвърлената част от исковете, а ответникът е
осъден за заплати на ищеца разноските в трите инстанции в размер на 1 192,17
лева, съобразно потвърдената част от обжалваното решение. В мотивите на
решението на ВКС е прието, че визираният по-горе наемен договор 01.10.2010 г. между
страните е прекратен, считано от 05.05.2014 г., след която дата ищецът не е
активно материално легитимиран да претендира заплащането на наем. Предвид
факта, че евентуалното ползване на имота не е продължило след изтичане на срока
на договора, а след предсрочното му прекратяване, разпоредбата на чл.236,ал.1
от ЗЗД не е приложима.
Съдът като съобрази изложеното, намира,
че със сила на пресъдено нещо е установено, че Договорът за наем е прекратен
считано от 05.05.2014 г., съответно претенцията на ищеца е по чл.236,ал.2 от ЗЗД- обезщетение за ползване на имота
без правно основание.
Основното възражение на ответника е, че
не е ползвал имота след прекратяване на договора за наем. Впоследствие
уточнява, че е ползвал само една част от имота, а именно част от сграда с
идентификатор 67708.70.948.2, като не е ясно дали признанието е относимо за
периода на действие на договора за наем или и след прекратяването му. В
съдебната практика (Решение № 21423.01.2017 г. по т.д. № 1642 по
описа за 2015г. на ВКС, решение № 477 от 20.07.2010г. по гр.д. № 1091/2009г. на
ВКС, ГК, III г.о., решение № 169 от 11.06.2012г. по гр.д. № 84/2011г. на ВКС,
ГК, IV г.о. и решение № 73 от 08.04.2016г. по гр.д. № 5376/2015г. на ВКС, ГК,
IV т.о.) е установено становището, че дали бившият наемател упражнява
реална фактическа власт върху вещта или не след прекратяване на договора за
наем е без значение при иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД . При положение, че не е доказал,
че е върнал държането на вещта (имота) на бившия наемодател, бившият
наемател следва да заплати обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. В настоящият случай не
се твърди, респ. не се доказва „нарочно“ предаване на имота- не е съставен
приемо-предавателен протокол или друг документ удостоверяващ, че държането е
предадено на ищеца. Вярно е, че от събраните по делото доказателства се
доказва, че ответникът не е ползвал целия имот. В тази насока съдът възприема
за достоверни показанията на св. Д.П.П., който е настоящ собственик на имота. Той твърди, че
във връзка с намерението му да закупи имота се е свързал с М.Д.М., законен представител на ищеца.
Последният, около половин година преди сключване на покупко- продажбата,
осъществена през 2016г. му е предоставил възможност да извърши нееднократен оглед
на имота. Свидетелят заявява, че е огледал сградите с цел да си състави мнение
за бъдещата покупка. Посочва, че е установил, че ответникът използва само
сграда с
идентификатор № 67708.70.948.2 като сортировъчния център, офис, работилница и
стая за персонала, останалите
две,
не се използват. От тези показания от една
страна съдът приема за доказано, че ответникът не упражнявал фактическа власт
върху целия имот, а от друга, въпреки, че не имало изрично предаване на имота, ищецът-
бивш наемодател е имал достъп (поне за времето на провежданите
огледи ) до земята и трите сгради с
идентификатори 67708.70.948.1,
67708.70.948.3 и 67708.70.948.4. Тези обстоятелства обаче не
разколебават извода на съда, че ответникът дължи обезщетение за целия имот.
Обезщетението по чл.236,ал.2 от ЗЗД е за пропуснати ползи, т.е. за да се
освободи ответника от задължение за заплащането му, бившият наемодател следва да е имал възможност или лично да
използва имота и то след надлежното му предаване или да реализира граждански
плодове. В случая тази възможност за ищеца е осуетена от факта, че
съгласно Удостоверение №8/23.01.2012г.,
издадено от МЗХ, ответникът е собственик на животновъден обект, в който е включен и процесния имот. Въз основа на тази
регистрация и в качеството му на земеделски
производител, ответникът, на 20.12.2012г. е сключил договор с ДФ земеделие за
предоставяне на държавна помощ за период от пет години. Тези обстоятелства според съда са правни пречки,
които не позволяват на ищеца да използва имота за свои нужди или по друг начин,
от който да извлече полза. Неоснователни
са възраженията на ответника, че регистрацията на животновъдния обект включва
три поземлени имота (процесния и два съседни с идентификатори №67708.70.947 и
№67708.70.949, които са собственост на ответника), но само девет сгради, а общо
в трите имота има 16 сгради. Действително, в част от представените от ответника
документи (стр.64 и 65 ) е посочено, че се използват девет сгради. Първо, в
тези документи не са индивидуализирани сградите, които се ползват, а дори и да се приеме, че тези находящи се в
имота на ищеца не фигурират в документите, това обстоятелство е без правно
значение, т.к. животновъдният обект е регистриран като са посочени трите
поземлени имота, ведно с намиращите се в тях сгради. Неоснователни са и
възраженията на ответника, че двете сгради 67708.70.948.1 и 67708.70.948.3 са поначало функционално непригодни
за извършването на дейността на животновъдния обект. След като в прекратения договор за наем
липсва подобно уточнение, имотът е предаден от наемодателя и е приет от
наемодателя без възражения. В течение на действие на договора за наем не са
заявявани подобни възражения и до прекратяването му, тези сгради са били част
предмета на договора за наем, след прекратяването му, за ответника са налице
същите задължения като при прекратения договор за наем, включително да плати
обезщетение за ползването на имота в неговата цялост - земя и сгради.
За установяване размера на дължимата сума е назначена
първоначална и допълнителна СТЕ, по която ВЛ е представил варианти – размер на
обезщетението за процесния период изчислено на база уговорената наемна цена по
прекратения договор за наем и размер на обезщетението изчислено като среден
пазарен наем за такъв вид имоти. В тази насока съдът споделя изцяло становището на ищеца, според което при
претенция за обезщетение за ползване на имот, същото е в размер на уговорената
наемна цена по преустановилия действието си договор за наем. Възможно е да се
присъди и средния пазарен наем, но само ако същият е по-висок от наема. В
случая, видно от заключението по СТЕ, средният пазарен наем е в по-нисък
размер, затова следва да се присъди наема по прекратения договор. Ищецът претендира присъждането на сума от
61 561,29 лева, което съгласно заключението по СТЕ е наема с включен ДДС.
Макар и обезщетението за ползване е в размер на наема, вземането произтича от
извъндоговорно основание, което дава основание в съдебната практика да се
приема, че не се дължи с ДДС. Настоящият съдебен състав също възприема това
становище, което се подкрепя от разпоредбите на ЗДДС. Поради посоченото, съдът
приема, че вземането на ищеца е в размер на 45 667,74 лева, която сума е в
размер на наемната цена, без ДДС.
Ответникът е направил възражение за прихващане със
следните суми :
33 800 лева – платени на ищеца суми в процесния период ( без посочено
основание), 18 395,85 лева- принудително събрани суми по изпълнително дело
№2018...0400372 по описа на ЧСИ Я.Д., рег.№..., с район на действие ШОС и
6 098,39 лева- дължими от ищеца суми по влязло в сила решение по т.д.№
63/2017г. по описа на ШОС. В първото съдебно заседание заявява, че не поддържа
възражението за прихващане за сумата от 33 800 лева.
За да обоснове вземането за 6 098,39
лева, ответникът посочва, че с Решение № 38 от 4.04.2018 г. по т.д.№ 63/2017г. по описа на ШОС, настоящият
ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 177 219,03 лева, от които
главница в размер на 145 600 лева, представляваща незаплатена наемна цена за
периода от 05.05.2014 г. до 07.03. 2016 г. по договор за наем от 01.10.2010 г.
за отдаване под наем на недвижим имот и 31 619.03, представляваща мораторна
лихва върху главницата от падежа на всяка от дължимите месечни наемни вноски до
датата на предявяване на исковата претенция – 13.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното й заплащане, а в останалата част над уважения размер
от 177 219.03 лв. до претендирания размер от 177 231.41 лв. е отхвърлил претенцията на ищеца, като неоснователна.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
12 494,95 лева. С Решение № 271 от 23.11.2018 г. на ВнАС по в. т. д. №
408/2018 г. въззивният съд е потвърдил посоченото решение, като е присъдил и
допълнителни разноски в полза на "М и В комерс" ЕООД в размер на 5
074, 60 лева. По касационна жалба на ЕТ „...“ е допуснато касационно обжалване
на въззивното решение, в резултат на което по т. д. № 426/2019 г., II т. о. е
постановено Решение № 25 от 27.02.2020 г. на ВКС, с което частично е отменено
въззивното решение с което е потвърдено първоинстанционното с което ЕТ „...“ е
осъден да заплати на настоящият ищец за
разликата между 7800 лева и 145 600 лева- наемна цена за периода: 05.05.2014 г.
-07.03.2016 г., на основание сключения между страните договор за наем от
01.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане, както и за разликата между 2 316,47 лева и 31
619,03 лева-лихва-обезщетение за забавено плащане от падежа на всяка помесечно
дължима вноска до 13.04.2017 г., както и в частта за разноските, като вместо
това е постановил отхвърляне на иска на
"М и В комерс"ЕООД срещу ЕТ"...“ за заплащане на наемна
цена за периода: 05.05.2014 г. -07.03.2016 г., на основание сключения между
страните договор за наем от 01.10.2010 г. за разликата над 7800 лева до размера
на 145 600 лева, както и иска за лихва-обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяка помесечно дължима вноска до 13.04.2017 г. -за разликата над 2
316,47 до 31 619,03 лева. " М и В комерс"ЕООД е осъдено да заплати на
едноличния търговец разноските пред трите
инстанции в размер на: 17 407, 63 лева – общо, съобразно отхвърлената част от
исковете, а ответникът е осъден за заплати на ищеца разноските в трите
инстанции в размер на 1 192,17 лева, съобразно потвърдената част от обжалваното
решение. Като краен
резултат ответникът посочва, че ищецът е останал задължен за сумата от
6 098,39 лева. Така заявено, съдът приема, че възражението за прихващане
съдържа в себе си и материално изявление за прихващане по смисъла на чл.104 от ЗЗД. По същество ответникът прави изявление за компенсация на взаимно дължимите
суми по посочените решения и остатъка от 6 098,39 лева заявява като възражение за
прихващане. С постановяване на решението постановяване на решението по т. д. № 426/2019
г., II т. о. е постановено Решение № 25 от 27.02.2020 г. на ВКС ,всяка от страните по делото е
станала носител на изискуеми и ликвидни вземания, поради което няма пречка с
изявлението извършено в настоящото производство да се приеме, че насрещните
вземания са погасени до размера на по малкото от тях или сумата от
6 098,39 лева, поради което съдът приема, че възражението за прихващане е
основателно.
Възражение за прихващане е направено със сумата от
18 359,85 лева. Ответникът твърди, че при постановяване на посоченото
по-горе въззивно решение по в. т. д. № 408/2018 г. ВнАС, ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист въз основа на който е образувано изпълнително дело №2018...0400372 по
описа на ЧСИ Я.Д., рег.№..., с район на действие ШОС и принудително е събрана посочената
сума. Ищецът не оспорва това обстоятелство, възразява, че т.к. в тази хипотеза
ответникът може по реда на чл.245,ал.3 от ГПК да се снабди с обратен
изпълнителен лист, не е допустимо вземането му да да е предмет на възражение за прихващане.
Съдът счита, че не съществува законна пречка ответникът, в съответствие с
принципа за процесуална икономия да поиска компенсация на вземане, за което
съществува и друг процесуален ред за събиране. Като краен резултат, насрещните
вземания на ответника заявени с възражението за прихващане в общ размер на
24 458,24 лева са доказани и подлежат на съдебно прихващане с претенцията
на ищеца.
В заключение съдът намира, че искът е основателен за
сума в размер на 21 209,50 лева, представляваща обезщетение за ползване на
процесния имот за периода март 2015-март 2016г., в останалата част до пълния предявен размер подлежи
на отхвърляне поради неоснователност и като погасен чрез съдебно прихващане с
насрещното вземане на ответника в общ размер на 24 458,24 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1857
лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска
в размер на 1819,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „....“, седалище и адрес на
управление: Шумен, ул.“.... № 6, ЕИК ********* да заплати на „М и В Комерс” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Скопие”, № 6, сумата 21 209,50 (двадесет и
една хиляди двеста и девет лева и петдесет стотинки) лева - обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за имот представляващ
свинекомплекс в гр.Смядово , м....
съставляващ имот № 000948, с площ от 13 224 кв. м., ведно с построените в него
сгради, който имот съгласно КК на гр.Смядово, представлява ПИ с идентификатор №
№67708.70.948 с находящи се в него сгради с идентификатори № №67708.70.948.1,
67708.70.948.2, 67708.70.948.3 и 67708.70.948.4, дължимо за периода март
2015-март 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.04.2020г. , до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 21 209,50
лева до 45 667,74 лева, като погасен чрез съдебно прихващане с насрещното
вземане на ответника в размер на 24 458,24 лева, от което 6 098,39
лева – дължими суми по влязло в сила Решение № 38 от 4.04.2018 г. по т.д.№ 63/2017г. по описа на ШОС и 18 359,85 лева –
принудително събрани суми по изпълнително дело №2018...0400372 по описа на ЧСИ Я.Д.,
рег.№..., с район на действие ШОС, а за разликата от 45 667,74 лева до пълния
предявен размер от 61 561,29
лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „....“, ЕИК ********* да заплати на „М и В Комерс” ЕООД, ЕИК *********,
сумата 1857 (хиляда
осемстотин петдесет и седем) лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „М и В Комерс” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „....“,
ЕИК *********, сумата 1819,20 (
хиляда осемстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки) лева- деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: