№ 814
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201693 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от З. В. П. против НП № 18-0819-005481/26.11.2018 г. на Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл. 638 ал.1 т.1
вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 250/двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483
ал.1 т.1 от КЗ.
В жалбата се оспорва законосъобразността на издаденото НП. Сочи се, че
липсва субективна страна на извършеното нарушение, поради наличието на валидно
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Олимпик –клон
България“, покриващ съгласно съдържанието му, съответния застрахователен риск
към датата, посочена в НП. Излага се твърдение, че въззивникът не е бил уведомен, че
действието на договора е прекратено предсрочно поради обявяване в несъстоятелност
на застрахователното дружество, съконтрахент по договора, поради което
нарушението не е осъществено от същия виновно. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, предвид изложените аргументи, а при условията
на евентуалност - с оглед квалифициране на деянието като маловажно такова по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане и на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
1
се от адв. С. при ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея
основания. Навеждат се и доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство с
оглед дерогиране на разпоредбите на чл. 42 ал.1 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В
заседание по същество въззивникът не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище от адв. С., с което се поддържа жалбата с изложените в същата аргументи.
Сочи се, че фалитът на процесната застрахователна компания не може да се приеме за
ноторно известен факт. Твърди се, че веднага след проверката, осъщественоа от
полицейските служители въззивникът е сключил нов договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, което съчи, че единствено липсата на знание за
невалидността на застрахователната полица е довела до осъществяване на деянието,
описано в НП. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат
присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Лукова, с които се излага становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага се становище, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от характерната за деянията от съответния вид, поради което е неприложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, да бъде присъдено в полза
на АНО юрисконсултско възнаграждение и в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, да се присъди такова в
минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 25.08.2018 г., около 05.05 ч. въззивникът управлявал собствения си л.а.
„Хюндай Туксон с ДК№ В 0038 НК в гр.Варна по бул.Цар Освободител в посока
„Метро“. До бензиностанция „Оазис“ същият бил спрян за проверка от полицейски
служители при сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна - св. Е.Г. и св. Л.М.. В хода на
проверката било установено, че по отношение на процесния автомобил няма сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
При така установените факти, св. Е.Г. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ за това, че на посочената дата и място, управлява
собствения си автомобил без полица за сключен валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 638
ал.1 т.1 вр. с чл. 461 т.1 от КЗ е ангажирана административно-наказателната
2
отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. Е.Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП, както и писмо от ЗК“Олимпик“АД –Кипър и приложено към същото копие на
застрахователна полица № BG/28/118000525520.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 18-0819-005481/26.11.2018 г. е издадено от
началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, който видно от
приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 365з-
271/21.01.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е надлежно оправомощен от
Директора на ОД на МВР – Варна. Актът е издаден от надлежно упълномощени лица, с
оглед цитирана Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи съотв. видно от заверено копие на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., с която е
допълнена предходната такава.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 483 ал.1 от Кодекса за застраховане, договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Санкционната норма
на чл. 638 ал.1 от КЗ предвижда налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за физическо лице, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В настоящото производство не се оспорва фактът, че към процесната дата не е
3
имало валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на управлявания от въззивника автомобил, негова собственост.
Безспорно се установява от доказателствения материал по делото, че между
въззивника и ЗК“Олимпик“ е бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на покритие на риска от 00.00
ч. на 11.02.2018 г. до 24.00 ч. на 10.02.2019 г. Цената на договора е заплатена
еднократно при сключването му, съотв. действието му не е поставено в зависимост от
заплащане на същата на вноски. Видно от постъпила справка от ЗК“Олимпик“ АД, гр.
Кипър е била прекратена на 17.08.2018 г. поради отнемане на лиценза на
застрахователната компания „Оличпик“АД, гр.Кипър. В справката се сочи, че не е
осъществено индивидуално уведомяване на застрахованите при дружеството лица, а
информацията за прекратяване на полиците е разпространена чрез публично
оповестяване посредством електронната страница на Комисията за финансов надзор.
С оглед на установените по делото факти, съдът намира, че в хода на
производството не бе безспорно установено, че процесното нарушение е извършено от
въззивника виновно, а именно, че същият е съзнавал, че договорът сключен със ЗК
„Олимпик“АД, обхващащ със своето покритие и процесната дата, е прекратен, респ. че
е бил длъжен и е могъл да узнае посочения факт.
Липсват доказателства, относно информирането на въззивника в този смисъл, а
видно от приобщената по делото справка от застрахователя, същият не е предприел
уведомителни действия спрямо застрахованите лица.
От друга страна, съдът намира, че оповестяването на факта, че е отнет лиценза
на застрахователя чрез електронната страница на Комисията за финансов надзор, не
обосновава извод, че въззивникът е бил длъжен и могъл да се запознае с посочената
информация. Това е така, доколкото нормативната уредба не предвижда презумпция за
знание на фактите, предмет на подобно оповестяване. Същевременно съгласно
правната теория и трайната съдебна практика, възможността да се предвиди определен
релевантен факт се преценява съобразно индивидуалните особености на случая и
личностните характеристики на конкретния субект. В тази връзка липсват обективни
данни, от които може да се заключи, че въззивникът е имал достъп до средства за
масово осведомяване в периода на извършване на деянието, съотв. че същият е
разполагал с информация, въз основа на която да формира извод относно
необходимостта да извърши надлежна справка в сайта на Комисията за финансов
надзор.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като издадено в нарушение на материалния закон и необосновано такова.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и искането на
4
въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв.С., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в размер
на 300 /триста/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.2 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия
случай, при интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 300
/триста/лв. С оглед на изложеното, като взе предвид приложения по делото договор за
правна помощ, както и обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е в минимален
размер, съдът намери, че следва да присъди в полза на жалбоподателя сумата от 300
/триста/ лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор ПП при ОД на МВР-
Варна не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да
бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган,
а именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
5
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0819-005481/26.11.2018 г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, с което на З. В. П. на
основание чл. 638 ал.1 т.1 вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250/двеста и петдесет/ лева
за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на З. В. П. сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6