РЕШЕНИЕ
№ 636/06.11.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на тринадесети октомври през две
хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 650 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
2. Образувано по жалба Кмета на
Община Пазарджик, срещу Решение № 203 от 18.05.2023 г. по преписка № 208/2021
г. на Ad hoc Заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което
се установява, че при осъществяване на своята дейност Кмета на община
Пазарджик, като ответна страна, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, е
поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до и в сградата на СОУ „Кл. Охридски“, находящ се
на адрес: гр. Пазарджик, ул. “Васил Левски“ № 58, което на основание чл. 5, вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация по признак „увреждане“ и
представлява нарушение на закона; на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 80,
ал. 1 от ЗЗДискр. се налага на
Кмета на община Пазарджик като ответна страна, с адрес: гр. Пазарджик, бул.
„България" № 2, глоба в размер на 500,00лв.; на основание чл. 47, т. 4 от
ЗЗДискр. се предписва на Кмета на община Пазарджик като ответна страна,
в едномесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите
действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и
самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност,
до и в сградата на ОУ „Кл. Охридски“, находящ се на адрес: гр. Пазарджик,
ул.“Васил Левски“ № 58, като в едномесечен срок от получаването на решението, в
изпълнение на чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр., „Пехливанов“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Айше Мустафова Пехливанова управител, с адрес: гр. Ветово
7000, ул. „Волга“ № 44, е длъжно да уведоми писмено Комисията за защита от
дискриминация на Република България, за предприетите мерки по изпълнение на
така даденото му задължително предписание.
3. Поддържа се, че административния
акт е постановен при неспазване на установената форма, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона.
Възразява се, че ОУ „Кл. Охридски“ е
юридическо лице, което ползва, стопанисва и управлява процесната сграда, в
която осъществява дейността си за обучение, възпитание и социализация на
ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за
придобиване на степен на образование, поради което нему е задължението и
отговорността да осигури достъпна архитектурна среда и по този начин равен
достъп на лица с увреждания до сградата на училището.
Счита се, че неправилно като
ответник в административната процедура е конституиран кмета на общината, а не
самата община, която е юридическо лице.
Сочи се, че в мотивите на решението,
комисията е счела, че следва да се дадат задължителни предписания на ОУ „Кл. Охридски“, а в диспозитива на същото,
задължителни предписания са дадени на кмета на общината.
Възразява се също така, че в
решението на комисията липсват каквито и да е съображения, защо наложената
глоба е определена в размер точно на 500,00лв., както и че не е посочена дата
на извършване на нарушението.
Според жалбоподателя, доколкото
комисията е приела, че ОУ „Кл. Охридски“ следва да преустанови дискриминацията
по признак „увреждане”, то административното наказание следва да е „имуществена
санкция“, а не „глоба“.
Иска се оспорения административен
акт да бъда отменен.
4. Комисия за защита от
дискриминация, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Михайлова е на
становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на административния орган .
В представената по делото писмена
защита се заявява, че Комисия за защита от дискриминация е осигурила пълно и
всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство и
е обсъдила всички представени по преписката доказателства.
Цитирани са текстовете на чл.5 от Закона
за хората с увреждания; чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания
и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби
на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
Цитиран е също така текста на чл.
256. ал. 1, т. 4, от Закона за училищното и
предучилищното образование(всъщност Закона за предучилищното и училищното образование) и се сочи, че „… Предвид
горното и с оглед факта, че сградата е общинска собственост, безспорно е, че
общината е субект на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна
среда. Такава не е създадена, не са предприети действия от кмета на община Пазарджик…Като не е
осигурил и не поддържа достъпна среда на сграда – общинска собственост,
общината представлявана от Кмета е допуснала нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. Във
връзка със защитен признак „увреждане“…“.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното решение е връчено на
неговият адресат на 31.05.2023г.(л. 47), а жалбата е регистрирана в ответната администрация на 13.06.2023 г. г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За фактите :
6. Според Констативен протокол № 12-11-1209
от 09.04.2021 г., на 16.03.2021г., представител на Комисията е извършил
проверка на състоянието на архитектурната достъпност на обект : Основно училище
„Климент Охридски“, гр. Пазарджик, като е констатирал, че „…Училището няма осигурена достъпна архитектурна среда за лица с
увреждания…“. Според отразените в
протокола свидетелски показания „…
Сградата е строена 1977 г. Всяка промяна
е от компетенциите и решенията на Община Пазарджик, защото сградата е общинска
собственост…“. Приложени към
протокола са два броя фотоснимки.
7. Въпросния констативен протокол е
послужил като основание, Председателя на Комисията, с Разпореждане № 715 от 30.06.2021
г. да образува преписка №208/2021 г. за производство по Глава Четвърта от
ЗЗДискр. С въпросното разпореждане, на определения докладчик е възложено да
започне процедура за проучване по преписката, при което да се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на всички заинтересовани граждани и организации, ако такива са дадени.
8. В хода на административната
процедура, до РДНСК, Пазарджик е отправено искане за представяне на писмено
становище във връзка със случая, както и да бъде извършена проверка на обекта,
като се предостави становище дали същият отговаря на изискванията на Наредба №
4 от 01.07.2009г. за проектиране, изграждане и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда, включително за хора с увреждани.
В отговор, с Писмо № ДК-05-1-00-063
от 04.02.2022 г., от Страна на РДСК, Пазарджик е отговорено, че сградата на ОУ
„Свети Климент Охридски“ е строена между 1979г. и 1993г., съобразно
Удостоверение № 64 от 27.06.2005г., издадено от главен архитект на Община
Пазарджик(л. 19). Пояснено е, че към момента на строителството не е имало изискване към
строежите, да разполагат с достъпна архитектурна среда за лица с увреждания.
Посочено е, че при извършения оглед
на място е установено, че липсва достъпна архитектурна среда на обект ОУ „Свети
Климент Охридски“, находящ се в УПИ I - училище, кв. 218 по плана на гр.
Пазарджик
Становището на РДНСК Пазарджик е
било, че Община Пазарджик като собственик на поземлен имот с идентификатор
55155.501.887 ведно със сградите на ОУ „Свети Климент Охридски“ съгласно Акт №
947 от 24.09.2004г. за публична общинска собственост, следва да предвиди
възможност за привеждане на обекта към изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г.
за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите
на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
Според приложения към становището на
РДНСК Акт № 947 от 24.09.2004г. за публична общинска собственост(л. 30), няма отбелязване, права върху
имота да са предоставяни на трето лице, нито да са извършвани разпореждания с
част от имота, нито пък той да е включван в капитала на търговски дружества.
9. Идентично писмо е отправено и до
кмета на Община Пазарджик. По административната преписка не се съдържа постъпил
отговор по отправеното от комисията искане.
10.
С това действията на администрацията по издирване и установяване на
всички релевантни по случая факти са приключили. От докладчика по преписката е изготвено
заключение в което е освен цитирани нормативни текстове се съдържа единствено възпроизвеждане
на текста съдържащ се в писмото получено от РДНСК, Пазарджик.
11. В тази хронологична
последователност е постановено оспореното в настоящото производство решение. В
мотивите на същото са описани извършените действия в рамките на
административната процедура и са цитирани текстовете на чл. 5 от Закона за
хората с увреждания; чл. 2 и чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания; чл. 4, ал. 1 и ал. 2,чл. 5, чл. 37, чл. 47
от Закона за защита от дискриминация и чл. 169, ал. 2 от Закона за
устройство на територията.
Отново е възпроизведен текста на Писмо
№ ДК-05-1-00-063 от 04.02.2022 г. на Началник РДНСК, Пазарджик и това е
единственото твърдение за наличието на някакви данни свързани с предмета на
административната процедура. Това обаче е било напълно достатъчно, съставът на
комисията да заяви категорично, че „… Липсата на достъпна архитектурна среда
за лица е увреждания до и в сградата на ОУ „Кл. Охридски“, находящ се на адрес:
гр. Пазарджик, ул.“Васил Левски“ № 58, е неоспорим факт….“. Прието е, че „…архитектурната недостъпност…“
до посочения обект ограничава възможността на всички лица с ограничена
подвижност за достъп до сградата на проверявания обект, което на свой ред се
явява обективна пречка за реализирането на техните законови права и съставлява
по-неблагоприятно третиране в сравнение с лицата без ограничена подвижност,
поради което е прието, като форма на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр., извършена на основата на признак „увреждане”. Според
комисията „… В случая дори не е необходимо да се анализира причинната връзка
между защитения признак и по-лошото третиране, тъй като тя е пряка и видима.
Налице е пряко, дискриминационно третиране, породено от защитен признак…“.
Счетено е също така, че деянието осъществява и специалния състав на пряка
дискриминация по чл. 37 от ЗЗДискр., предоставяне на услуга при по-неблагоприятни
условия на основата на защитения признак „увреждане. Хората с увреждания не
получават дължимия достъп до публична услуга по начин, който ги третира
равноправно и им позволява да бъдат ефективни при защита на своите права и
интереси, в т.ч. да могат да ползват публичната услуга при осигурен достъп до
елементите на обзавеждане на достъпна среда.
Като краен резултат е счетено, че при
осъществяването на своята дейност Кмета на Община Пазарджик е поддържал и
продължава да поддържа и в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа
на лица с увреждания до ОУ „Кл. Охридски“, гр. Пазарджик. Прието е също така,
че е необходимо „…да даде на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. задължително
предписание на ответната страна ОУ „Кл. Охридски“, находящ се на адрес: гр.
Пазарджик. ул.“Васил Левски“ № 58. да преустанови дискриминацията по признак
„увреждане”, като предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна
среда за хора с увреждания до и в процесния обект…“.
Отбелязано е, че това е първото
нарушение на „ответната страна“ и доколкото „…..негов обект са и могат да бъдат неопределен, но определяем кръг от
засегнати лица (с намалена подвижност), за постигането на целите на закона,
следва да наложи санкция над минималния размер, а именно 500 /петстотин/ лева…“.
ІV. За
правото:
12. Така
постановеният от комисията и оспорен в настоящото производство резултат е
основан на очевидно приетото от органа разбиране за това, че нормата на чл. 9
от ЗЗД според която, в производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, сама по
себе си изключва необходимостта, комисията да полага каквито и да е усилия за
установяване на обективните факти по случая и може да постанови решението си
единствено, въз основа на предположение за възможно наличие на
дискриминация. Това разбиране е не само
в пряко противоречие с принципите за „служебно начало“ и „истинност“ възведени
в чл. 7 и чл. 9 от АПК, но и на разпоредбата на следващия чл. 10 от ЗЗД, според
която при осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на
местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими
мерки за постигане целите на този закон. Несъмнено в тази насока е, че целите
на не само на Закона за защита от дискриминация и на всеки един действащ
нормативен акт, могат да бъдат постигнати единствено при установяване на действителните факти от значение за всеки
конкретен казус. Бездействието на административния орган определи релевантните
по случая факти, да предприеме възможните процедурни действия за тяхното
установяване и приобщаване по преписката на възможните доказателства за
проявлението на тези факти, в никакъв случая не може да бъде квалифицирано като
постигане на целите на Закона за защита от дискриминация, така както това е заявено
в чл. 10 от същия. Обратно, това е пряко нарушение допуснато от Комисията на
една от целите прокламирана в чл. 2, ал. 1 от ЗЗД, според която е да осигури на
всяко лице правото на равенство пред закона.
13. В
случая, предположението за наличие на дискриминация е направено, само и
единствено въз основа на твърдението, че „…Училището
няма осигурена достъпна архитектурна среда за лица с увреждания…“. Цитираното твърдение, всъщност е констативен
извод, който би следвало да се основава на конкретно заявени и установени
факти. Каквито и да е факти в тази насока, не са заявени и не са конкретно
установени от административния орган.
Според дефиницията дадена в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, „Достъпна среда“ е среда в урбанизираните територии, сградите и
съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания
може да ползва свободно и самостоятелно.
Според чл.
52, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, достъпът се осъществява чрез
идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността,
които се отнасят към: сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите
на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта,
вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото
хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други
области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и
пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени
сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни
места за хора с увреждания.
14. Какви са
конкретните „пречки и прегради пред достъпността“ в случая, не
става ясно нито от оспореното решение на комисията, нито пък от останалите
документи приобщени по преписката.
Посочи се в предходното
изложение, че към Констативния протокол от 09.04.2021 г. са приложени два броя
снимки на които са видни външни и вътрешни стълби в сграда. Към писмото на
РДНСК, Пазарджик от 04.02.2022 г., също са приложени четири броя снимки на
които са видни външни и вътрешни стълби в сграда. Нито в констативния протокол,
нито в писмото на РДВСК, Пазарджик, нито пък в Решението на комисията е
споменато, че „пречките и прегради пред достъпността“ на средата в
случая, са свързани именно с осигуряването на необходимия достъп до и в
сградата на лица със затруднено придвижване. Действително, въпросните снимки
биха могли да послужат като основание да се направи някакво предположение в
тази насока, но нито административния акт, нито пък съдебното решение могат да
се основават на предположения. В този контекст, не се твърди, че относно
сградата на учебното заведение, няма осигурен никакъв друг външен и вътрешен
достъп освен заснетите стълби. Всъщност, в случая от страна на административния
орган не е посочено, кой или кои от всички изброени в чл. 6, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. елементи на достъпната среда в урбанизираната територия липсва и не е
осигурен в резултат на бездействието на кмета на общината.
Заявяването
на конкретни факти в тази насока от страна на административния орган е
безусловно необходимо, защото те определят предмета на доказване, както в хода
на административната процедура, така и в хода на съдебното административно
производство.
15. На
следващо място, в хода на административната процедура и в оспореното пред съда
решение, Комисията не е посочила конкретното правно основание на задълженията
на кмета на общината, за които се счита че виновно не са изпълнени съответно,
това неизпълнение на съответното правило за поведение е основание за
осъществяване на юридическата отговорност на нарушителя.
Според чл.
169, ал. 6 от ЗУТ, органите на изпълнителната власт ежегодно разработват
програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи
отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна
среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Министерският съвет и
общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението им.
Кметът на
общината е орган на изпълнителната власт в общината(чл. 33, ал. 1 от ЗА) и съответно е пряк адресат на
задължението по чл. 169, ал. 4 от ЗУТ. Въпросния нормативен текст обаче, не е
посочен от комисията в процесното решение, макар и да се твърди, че кмета е
бездействал и не е изпълнил своите задължения.
В решението,
комисията е посочила и е цитирала текста на чл. 169, ал. 2 от ЗУТ, като
вероятно е пропуснала да забележи, че тази правна норма, не е действащо право.
Чл. 169, ал. 2 от ЗУТ е отменен(ДВ, бр. 101 от 2015 г.).
16. Според
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена
форма, той съдържа: фактически и
правни основания за издаване на акта.
Те са
мотивите на акта. В контекста на текущия казус, това означава, че в тях се
заявява проявлението или липсата на конкретни факти, направените въз основа на
тях констативни изводи и конкретните норми на материалния закон, които въвеждат
съответното на фактите правило за поведение, което се твърди да е не е
изпълнено и което неизпълнение е основание за осъществяване на юридическата(в
случая административна) отговорност на нарушителя. Процесното решение, въпреки
пространното описание на извършените от администрацията действия и цитирането
на множество правни норми, на практика не съдържа именно пряко релевантните по
конкретния въпрос факти и точната материално правна норма, в хипотезата на
която тези факти са предвидени. Тоест,
решението не съдържа точни и ясни мотиви, въз основа на които е възможно да се
извърши в необходимата пълнота, наложителната проверка за законосъобразност по
чл. 146 от АПК.
17. Ще
следва да се определят като основателни възраженията на жалбоподателя, за това,
че в обстоятелствената част на
решението, като адресат на задължението за осигуряване на достъпна цена е
посочено самото Основно училище „Климент Охридски“, гр. Пазарджик, а в
диспозитива на същото, задължителни предписания са дадени на кмета на общината,
като за уведомяването относно тяхното изпълнение
е задължено трето не участващо в административната процедура лице(„Пехливанов“ ЕООД).
Явно в
случая е налице неяснота за комисията относно субекта на задължението за
осигуряване на достъпна среда, за лицето което носи административно наказателна
отговорност и лицето по отношение на което следва да се дадат задължителни
предписания. Основание за това твърдение е заявеното в писмената защита по
същество на спора позиция, че „….общината е адресат на задължението за
осигуряване на достъпна архитектурна среда, тъй като училището е с общинско
финансиране….. общината е субект на задължението за осигуряване на достъпна
архитектурна среда…“
18. Всичко
това налага, оспорения административен акт да бъде отменен, като постановен в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, относно формата в която следва да
бъде обективирано властническото волеизявление.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 203 от 18.05.2023 г. по
преписка № 208/2021 г. на Ad hoc Заседателен състав на Комисия за защита от
дискриминация, с което се установява, че при осъществяване на своята
дейност Кмета на община Пазарджик, като ответна страна, с адрес: гр. Пазарджик,
бул. „България“ № 2, е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на СОУ „Кл.
Охридски“, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул. “Васил Левски“ № 58, което
на основание чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация по
признак „увреждане“ и представлява нарушение на закона; на основание чл. 47, т.
3, във вр. с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. се
налага на Кмета на община Пазарджик като ответна страна, с адрес:
гр. Пазарджик, бул. „България" № 2, глоба в размер на 500,00лв.; на
основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. се предписва на Кмета на община
Пазарджик като ответна страна, в едномесечен срок от постановяване на
решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна
архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на
лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата на ОУ „Кл.
Охридски“, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул.“Васил Левски“ № 58, като в
едномесечен срок от получаването на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 от
ЗЗДискр., „Пехливанов“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Айше Мустафова
Пехливанова управител, с адрес: гр. Ветово 7000, ул. „Волга“ № 44, е длъжно да
уведоми писмено Комисията за защита от дискриминация на Република България, за
предприетите мерки по изпълнение на така даденото му задължително предписание.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия :