№ 320
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК , вр. с чл.17 ЗЗДН.
Предмет на подадената от името на КВК, въззивна жалба е решение №
636/27.05.2021 г. по гр.д. № 1290/2021 г. на ВТРС, с което е отхвърлена молбата й за
постановяване на мерки по реда на ЗЗДН срещу ИСС , с искане да бъде отменено и
молбата уважена в нейната цялост . Наведени са оплаквания/ аргументи/ за неправилност
на решението, чието градиво почива на несъобразени, пренебрегнати от
първоинстанционния съд и установени от доказателствата, фактически положения /
обстоятелства, годни за извод, че са налице твърдяните по време на извършване актове на
домашно психическо насилие , чиято значимост не може да бъде разглеждана извън
предхождащото ги поведение на ответника, разкриващо системност в тази насока .
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата,
съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата и закона: действията
на ответника , съставляващи отправено на 20.04.2021 г. до молителката писмо в електронен
вид и подаден на 27.04.2021 г. сигнал в полицията за откраднати от нея наследствени
бижута не могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват
жалбата. Претендират присъждане на направените по производството разноски.
Съдът като обсъди съображенията им и прецени събраните по делото
доказателства приема за установено и обосновава следните равни изводи :
Подадената по реда на чл. 4, ал.1 , вр. с чл.3 , т.2 , пр.2-ро ЗЗДН молба
съдържа изложение на две конкретни действия на ответника, за които се твърди, че са
извършени в срока по чл. 10, ал.1 и според оценъчното умозрение на молителката,
1
изградено на основата на причинените й от тях неприятни / продължавани в системност
от миналото/ изживявания / стрес, страх , срам , обида, неприязън, ограничаване на
личното й пространство и др./ съставляват актове на психическо и емоционално домашно
насилие :
1/ подаден устен сигнал в полицията с оплакване , че е извършила кражба
на вещи , представляващи по негови думи „наследствени бижута“, но ако ги върне
доброволно, то няма официално да подава жалба срещу нея и да търси наказателна
отговорност, заради което на 20.04.2021 г. е получила обаждане от полицейски инспектор
да се яви при него за изясняване на случая; 2/ изпратено й писмо на електронната й поща
на 27.04.2021 г. , със съдържание : „Дължиш ми много повече , но настоявам само за
златото ! Щом не искаш да ги върнеш ще посещаваш още конкретните институции
няколкократно да даваш фалшиви обяснения. За нищо на света няма да се откажа , докато
не ги получа . Изборът си е твоя , дали доброволно или чрез институциите“
Тези действия са безспорни и установени от изслушаните по делото
свидетелски показания, разпечатката на хартиен носител на електронното писмо и
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН / която законът е уредил като средство за доказване на
обстоятелства , когато не може да се докажат по друг начин по обясними житейски
причини/.
Въззивният съд възприема и констатациите на останалите факти /
обстоятелства / , описани в мотивната част на обжалваното решение, поради което препраща
към тях, без да е нужно повторното им описание – чл.272 ГПК.
Спорно е между страните дали естеството и значението на въпросните
действия ги поставя в приложното поле на чл.2 ЗЗДН или не ?
Отговорът е отрицателен .
Несъмнено поради силно влошените й лични отношения с ответника, тези
негови действия извършени по повод на спор помежду им кому принадлежат две женски
украшения от злато / колие и пръстен/ не са били желани от молителката и са й причинили
душевни преживявания от неприятно естество.
Но актовете на психическо и емоционално насилие не се разпознават само
по критерия дали съответните действия на словесни и/или социални прояви са
противни на волята, нагласите или очакванията на лицето и са довели до сериозен смут в
душевното му благосъстояние и равновесие.
Трябва едновременно съобразно с него да се разпознаят и по друг
критерий: дали са такива , които дотолкова съществено нарушават всички онези
установени юридически норми, регулиращи и бранещи цивилизования ред в обществото
и основните права и свободи на личността, че от гледище на здравия общочовешки разум
, обективно определящ трайно утвърдените в абстрактна мяра културни разбирания и
манталитет за тяхното зачитане / спазване, приложими според обстоятелствата на
конкретния случай , създават с непреодолима категоричност една представа за пълната
им несъвместимост с тези норми, лишена от всякакво оправдание и поносимост . Ако не
се съблюдава строго този критерий, то поради несъвършената и егоистична човешка
природа, ръководена от субективизъм, би се стигнало до масови опити да се „използва“
този закон чрез възможно най- разтегливото му „ либерално“ приложение за цели извън
неговия дух и практически смисъл , които не биха бранели и задоволявали основните
права и свободи на личността по начин по който е допустимо и приемливо да се бранят и
задоволяват и би си стигнало да абсурдни резултати. А практическия смисъл на този закон
2
е да се предотвратява занапред човешко поведение на лице към лице от кръга на тези
намиращи се или намирали се в определено качество едно към друго по смисъла на чл. 3,
което притежава осъзнат противоправен характер / пряко нарушава основни лични права
и свободи- здраве, телесна неприкосновеност , личен живот , чест, достойнство , душевно
благосъстояние и равновесие и други/ и в преобладаващия брой случаи преследва целта
да му навреди по някакъв начин и в някаква форма.
Разглежданите две конкретни действия, имащи каузална връзка на
последователност помежду си, поради това , че повода и мотива за извършването им са
едни и същи , не могат да се разпознаят като легални актове на психическо и емоционално
домашно насилие по втория обяснен по –горе критерий.
Отрицанието на тяхната съвместимост с приложното поле на чл.2 ЗЗДН е
изключително точно и подробно обосновано от първонистанционния съд, поради което
въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК изцяло препраща към
мотивите на обжалваното решение, без да се налага допълването им.
При този изход на делото молителката следва да бъдеи осъдена да заплати на ответника
сумата 200 лева представляваща направени по въззивното производство разноски във вид
на заплатено адвокатско възнаграждение за проведената защита срещу жалбата , тъй-като
вторият чрез пълномощника си е упражнил правото си да иска тяхното присъждане- чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 636/22.05.2021 г. по гр.д. №
1290/2021 г. на ВТРС
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К.В. Ф , с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр.В , ул.Г №*** да заплати на И.С. И, с ЕГН: ***, с постоянен адрес: гр.В , ул.Г №
*** сумата 200/ двеста/ лева , представляваща направени по въззивното производство
разноски .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3