Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 82
Свищов, 24.07.2020 год.
Свищовският районен съд в публично заседание на 25.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 644, по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 203 ал. 1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Едноличен търговец ****с фирма „Ш.– М.Б.“***.Оряховица твърди, че по силата на трудов договор № 24/02.10.2014г. отевтникът бил назначен на трудов договор в ЕТ ****с фирма „Ш.– М.Б.“ на основание чл. 70 ал. 1 от КТ на длъжност „шофьор , тежкотоварен автомобил – 12 тона и повече“ с редовно работно време 8 часа и при уговорено месечно възнаграждение вразмер на 460 лева. Договорът бил сключен с шестмесечен срок на изпитване , уговорен в полза на работодателя. Договорено било и едномесечно предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Твърди, че със заповед ответникът бил командирован за извършване на превоз на товари с курс България-Европа – България с товарен автомобил рег. № ****и ремарке ****. Заявява, че на 02.02.2015г. по време на извършване на транспорта същият е тръгнал не към адреса на разтоварване, а към адреса на регистрация на фирмата, поради което товарният камион е закъсал на пътя и това наложило пътна помощ да го изтегли. За ремонт на причинените щети на пътя от ответника, получил от Служба пътища, мостове водоеми гр. Гент покана за плащане на сумата 340 евро или равностойността на 663 лева, които заплатил по посочената банкова сметка. ***. № 14 от 10.07.2015г. ищецът уведомил ответника за стойността на нанесената от същия повреда на пътя, като до момента не била заплатена причининената на работодателя вреда. Писмото било получено от ответника на 13.07.2015г. . Счита, че на ищеца е причинена вреда, която е в причинна връзка с допуснатотото нарушене от ответника във връзка с възложената му работа и последното е извършено при форма на вината – небрежност, което налага осъществяване на ограничена имуществена отговорност за покриване размера на претърпяната от работодателя вреда. Счита, че ответникът дължал и лихва върху сумата от получаване на писмото – 13.07.2015г. , с което същият бил уведомен за размера на причинената вреда на работодателя до предявяване на исковата молба. Твърди, че след завръщането си от поредната командировка в България на 19.06.2015г. ответникът оставил поверения му товарен автомобил рег. № ****в базата на едноличния търговец в ****, обл. В.Търново и повече не се явил на работа. С нотариална покана от 24.07.2015г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус ****- , с район на действие ВТРС, ответникът бил поканен да даде обяснения за неявяването си на работа в продължение на месе. Поканата била връчена на ответника на 28.07.2015г., но в указания срок той не се явил при работодателя да даде обяснения. Сочи, че със заповед № 26 от 10.08.2015г. трудовото правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, считано от 10.08.2015г. , като в заповедта било отразено дължимо обезщетение по чл.2 20 ал. 1 от КТ в размер на 460 лева. На 15.08.2015г. било подадено уведомление до НАП за прекратяване трудовия договор на ответника. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата 663,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени по време на трудовото правоотношение при изпълнение на трудови задължения /докато е изпълнявал възложения му от работодателя превоз на товари по определения му маршрут/; сумата 460 лева – обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ за период от един месец в размер на едно брутно трудово възнаграждение и сумата 252,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 663 лева за периода от 13.07.2015г. до датата на подаване на молбата , ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. В хода на устните състезания взема становище за основателност на исковете, поради което моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат уважени в предявения размер и се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът Х.П.А., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че на 02.02.2015г. по време на извършване на транспорта е тръгнал не към адреса на разтоварване, а към адреса на регистрация на фирмата, поради което товарния автомобил бил закъсар на пътя. Твърди, че за курса посочен в исковата молба ответникът бил командирован да отпътува от базата в **** за гр. София, от където да натовари съоръжения и да ги закара до Кралство Белгия, гр. Гент, за съответната спедиция били посочени два адреса за доставка на получателя на товара. Заявява, че достигайки почти до крайната дестинация по втория от двата адреса, GPS навигационната система уведомила автомобила, че не може да продължи, защото има забрана за преминаване на товарни автомобили. Ответникът осъществил телефонен разговор със спедитора и му обяснил, че не може да продължи заради въведено ограничение, като му било разпоредено да въведе другия /първия/ адрес и да тръгне към него. Приближавайки нововъведения адрес, навигационната система уведомила ответника, че не може да продължи защото има ограничение за преминаване на автомобили с височина до 2 метра/преминаване през мостово съоръжение/. Тогава ответника извършил маневра връщайки се назад, излизайки от улицата в която бил навлязъл, товарният автомобил закъсал и се наложило съдействие на пътна помощ. В последствие дошлите за съдействие полицейски служители съпроводили ответника с управлявания от него товарен автомобил до крайната цел, по път разрешен за преминаване на товарни автомобили и различен от предварително указания от спедитора. Посочва, че след разтоварване ответника бил изпратен за Кралство Нидерландия от където следвало да натовари зеленчуци, които да достави до борсата в България. След пристигането си в България, разтоварил и по разпореждане на спедитора остовали товарния автомобил на охраняем паркинг, намиращ се на околовръстното в София, след което се прибрал в базата за отчитане. Счита, че не следва да понесе отговорност, в претендирания разме, поради това, че не той е проявил небрежност по повод възложената му работа, а стриктно е спазвал указанията на спедитора. Прави възражнеие за настъпила погасителна давност за претендираната парична сума в размер на 663 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени по време на трудово правоотношение при изпълнение на трудови задължения, тъй като в чл. 358 ал. 1 от КТ било уредено, че сроковете за предявяване на искове по трудови спорове са тригодишни, поради което и и сака бил погасен по давност, поради изтичане на тригодишния срок. Прави възражнеие за изтекла погасителна давност и на иска по чл. 220 ал. 1 от КТ , тъй като е изтекъл тригодишния срок. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. След съдебно заседание представя писмена защита, но преди съдебното заседание не е поискано предоставяне на срок за писмена защита, поради което и изложените в писмената защита доводи не следва да бъдат обсъждани.
С протоколно определение от 25.06.2020г. по делото е прекратено производството в частта по отношение предявения от ищеца против ответника иск по чл. 220 ал. 1 от КТ за сумата 460 лева, обезщетение за неспазен срок на предизвестие, поради отказ от иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложения трудов договор № 24/02.10.2014г. , на същата дата ищецът сключил трудов договор с ответника, за длъжността шофьор , тежкотоварен автомобил – 12 т. и повече, при 8 часова рамотна смяна, при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева. С трудовия договор работникът се задължил да постъпи на работа на 03.10.2014г. Бил уговорен срок по чл. 70 ал. 1 от КТ – 6 месеца, в полза на работодателя. Приложена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с вх. номер от 02.10.2014г. за сключения трудов договор.
С приложена по делото писмо изх. № 14/10.07.2015г. на ЕТ „Ш.М.Б.“ ****, ответникът бил уведомен , че на 19.06.2015г. оставил камион № ****в базата в ****, без да подаде молба за напускане и съответтно да бъдат оформени документи и да получи трудовата си сника, като му е указано, че към 10.07.2015г. не е освободен от заеманат длъъжност – договора не е прекратен. В писмото е описано, че по време на извършване на транспорт е объркал разтоварния адрес, тръгнал е към адреса на регистрация, а не към адреса за разтоварване на фирмата, с което е закъсал на пътя и се наложило пътна помощ да го изтекли, за което получили фактура за услугата в размер на 1700 евро без ДДС, която им била удържана от спедицията. По късно получили нова фактура за ремонт на щетите, което били нанасени на пътя , в размер на 340,20 евро. Отправена е покана в 7 дневен срок от получаване на покана, ответникът да се яви във фирмата на посочения адрес за оформяне документите за напускане и за получаване на трудова книжка и начин на плащане на дължими суми, както и му е указано, че при неявяване, ще бъде уволнен дисциплинарно.
Видно от превод от нидерландски на български език на покана за плащане от Сектор обновления в града и обществени сгради, Служба пътища, мостове и водоеми, Гент, ищецът бил поканен да заплати сумата 340 евро за повреда на пътното платно № 108-Дронген на датата 02.02.2015г. , като е описан автомобила Влекач Волво с номер ВТ 0986 и шофьор Х.А.. Указан е срок за плащане в рамките на 30 дни.
С нотариална покана рег. № 2618 от 24.07.2015г. на помощник нотариус Р.Р., с райно на действие ВТРС, връчена на ответника на 28.07.2015г. , ищецът поканил ответика в срок от три работни дни от получаването й, да се яви при управителя на фирмата за да бъде изслшан във връзка с неявяването му на работа в продължение на повече от месец, а именно от 19.06.2015г. до 24.07.2015г. или да представи писмени обяснения , като му е указано, че в противен случай ще бъде уволнен дисциплинарно и ще бъде предявен иск за присъждане на порпуснати ползи и причинени вреди на работодателя. Описано е в нотариалната покана, че на 19.06.2015г. ответникът оставил поверения му камион рег. № ****в базата на ищеца в ****, и от тогава в продължение на повече от месец не се явил на работа, като не представил доказателства за причини за това.
Видно от приложената заповед № 26/10.08.2015г. на ЕТ „Ш.– М.Б.“, считано от 10.08.2015г. е прекратено трудовото правотношение с ответника , на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12т. и повече. В заповедта е указано, че се дължи обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие – 1 брутна заплата от 460 лева. Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 326 ал. 1 и ал. 2 от КТ. Приложено по делото е и уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ за приети и отхвърлени уведомления, за прекратяването на трудовия договор на ответника.
Съгласно превод от
английски на български език на подробна информация относно трансфер на
чуждестранна валута, на датата 23.07.2015г. е преведена от ищеца ЕТ „Ш.– М.Б.“
на Пътища, мостове и водпроводи, Южен административен център, Гент, Белгия,
сумата 340,2 евро. Приложен е превод от френски на български език на международна
товарителница , в кято е отразен превозвача , описание на товара,
получателя на стоката – Гент, Белгия, мястото за доставката на
стоките – Граммене Белгия , място на приемане. Според заявка за извършване на
международен транспорт , на ищеца е възложено извършване на международен
транспорт при следните условия – с
автомобил ****/****, с разтоварни адреси –товарен пункт 1 посочения склад в гр. София, и разтоварен
пункт в Грамене, Белия, на посочения адрес. В анекс към заявка-договор за
извършване на международен транспорт, по
заявка за международен транспорт, е указано шофьорът да предтави наразтоварен
адрес в Белгия документите, издадени от изпращача, а ЧМР товарителницата ,да не
се представя на разтоварен пункт. Приложени по делото са и три броя схеми ,
представени от ищеца – разпечатки от навигационна сисмета.
Разпитани по делото бяха свидетелите А.Д., Т.Д., М.Д.и К.Б..
Св. Джевдет изнесе, че от около пет години работи при ищеца ,като спедитор и работата му като цяло е да намира товари за камионите на фирмата и да управлява шофьорите и камионите с товари. Видно от показанията му, ответикът бил шофьор във фирмата , като и на него задавал къде да натовари стоката и съответно къде да я разтовари. Спомнял си, че той имал проблем в Белгия, където сбъркал разтоварния адрес, отишъл на адреса на регистрация на фирмата, където реално било жилищна зона и недостъпна за голям камион, закъсал, след което отишла Пътна помощ да го издърпа. Допълни, че след като шофьора натовари, му се предоставя ЧМР, където е написана и адресната регистрация на фирмата, винаги пишело получател на стоката в ЧМР, като разтоварен адрес било посочено изрично къде трябва да разтовари. На тяхната зявка също пишел къде трябва да се разтовари стока, а преди да отиде да товари стокатта му бил изпратен СМС с товарен адрес от къде да натовари стоката, а след натоварването на стоката отново се обаждали по телефона да проверят дали е натоварил стоката . Заяви , че казал на ответника в телефонен разговор какъв е адреса на разтоварване, още преди натоварването на стоката и след натоварването на стоката отново уточнявали дали всичко е наред. Допълни, че ответникът му се обадил, че не може да стигне до адреса на разтоварване, понеже имало забрана и някакъв мост, който не можел да премине и тогава установили, че той реално не е отишъл на адреса на разтоварване, а е отишъл на адреса на регистрация на фирмата. От GPS системата видели къде се намира той и отклонението от маршрата било около 20-25 км, два различни града били. Това според свидетеля се случило на 02.02.2015г.
Св. Д. изнесе, че ответникът живее с дъщеря му на семейни начала. Знаел, че той бил служител на ищеца, като лично го карал два пъти до гаража, който се намира в ****. Изнесе, че бил запознат със случая, при който Х. повикал пътна помощ, като последния ме споделил, че това се наложило, защото станало объркване на адресите, които трябвало да му зададат-дали му два адреса, първо един, но не могъл да мине от там, защото имало забрана, след което отишъл към втория адре, но при маневра закъсал и се наложило да повика пътна помощ. Този свидетел заяви, че когато отишъл ответникът да си подава документите за да му платят курса, при завръшнате си бил афектира и обяснил, че не само няма да му платят, но и ще му удържат пари от следващ курс за разходи за гориво.
Св. Д.а заяви, че живее на семейни начала с ответника. Видно от показанията й, през 2015 година ответикът работел при ищеца. Посочи, че била запозната със случая, когато ответинкът закъсал с камиона при извършване на курс, той й обяснил по телефона, че са го пратили на курс, дали му грешен адрес и закъсал. Допълни, че тогава му били дали два адреса, на първия адрес навигацията му казала, че не може да мине, защото има ограничение, върнал се и отишъл на другия адрес, но там също не могъл да мине и закъсал, което наложило да отиде пътна помощ. След прибирането му , отишъл до офиса и при връщането си от там обяснил, че не иска да напуска, но му казали да не се явява на работа. Видно от показанията й, след като получили писмото, ответникът не бил ходил във фирмата . Заяви, че не знае колко пъти от фирмата му давали грешни адреси, но била с него на един курс, при който му били дали грешни координати от спедитора.
Св. Б. – ***на ЕТ „Ш.– М.Б.“ заяв, че през 2015 година работел във фирмата, помагал в офиса за документите, свързани с товарните автомобили и изпращането на адресите. Тогава ответникът работел във фирмата. Спомнял си, че той имал проблем с един адрес, не бил отишъл на правилния адрес, станал проблем, затънал, отишла Пътна помощ и от фирмата, която везла товара били удържани пари на баща му за пътната помощ. Допълни, че разтоварването в конкретния случай на камиона било в Белгия, като единия адрес бил седалището на фирмата, а другия – разтоварния адрес, като ответникът е трябвало да отиде в сглада, а не седелащите на фирмата в гр. Гент. Посочи, че в графите на ЧМР пише получател на стоката и разтоварен адрес, като ответникът отишъл на грешен адрес, по GPS видели, че директно е отишъл на адреса на фирмата. Заяви, че бил проведен и телефонен разговор при който също му се обяснява къде трябва да отиде, от офиса му се изпраща товарен адрес чрез СМС, координати и след това шофьорът си въвежда неща. При предявяването на този свидетел на приложените по делото три броя схеми, същият заяви, че те са от GPS система и представляват опис какво точно е извършил камиона, показана е датата, на първата схема се виждал и номера на камиона , виждало се точно къде се е движил , от къде е минал, един път е отишъл и след това се е върнал, а от многото знаци Стоп приемал, че камионът е изгасен и това е мястото където е закъсал.
Ответникът по реда на чл. 176 от ГПК даде обяснения, според които след като натоварил стоката, обезопасил товара , потеглил за Белгия, като не помнел градовете, но ги пишело в ЧМР. На първия адрес самата навигация на камиона не го допуснала да отиде, като той бил задал адреса на навигацията, който адрес взел от ЧМР-то. След това въвел и втория адрес, който втори адрес е винаги на разтоварване.
От
представените писмени доказателства, съдът приема, че предявения иск по чл. 203
ал. 1 от КТ следва да бъде оставен без
разглеждане, като недопустим и производството по делото да бъде прекратено. В
исковата молба се навеждат твърдения, че се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди, причинени по време на трудовото правоотношение при
изпълнение на трудови задължения/докато ответникът изпълнявал възложен му от
работодателя превоз на товари по определен маршрут/, като вредата за
работодателя била причинена от ответника
при формата на вината небрежност, поради което се търсела и ограничена имуществена
отговорност от него за покриване размера на претърпяната от работодателя вреда.
Кодексът на труда съдържа специална регламентация относно реда на осъществяване
на ограничена имуществена отговорност от страна на работодателя спрямо неговите
работници или служители – чл. 210 КТ. Този ред се отклонява от общото исково
производство и го дерогира. В случаите на ограничена имуществена отговорност
работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя, а ако последния в месечен срок от
връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на
отговорностат, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. В
настоящия случай не са представени от ищеца доказателства, а и няма твърдения на ищеца , че е издал заповед,
с която да е определил основанието и размера на отговорността на работника –
ответник, нито пък има доказателства за писмено оспорване от ответника на
такава заповед, което да обоснове допустимостта на предявения иск по чл. 203 ал.
1 от КТ. След като това е така, то и предявеният иск е процесуално недопустим и
производството по делото следва да се прекрати поради наличието на абсолютна
процесуална пречка за разглеждането му. В този смисъл е и Решение № 619 от
19.06.2002г. на ВКС по гр.д. № 913/2001г. , III Г.О. Следва да се посочи, че осъществяването на
имуществената отговорност на работника или служителя е поставено в зависимост
от определени срокове, които КТ е предвидил с оглед спецификата и значимостта
на трудовите правоотношения, с изтичането на които се погасява както
отговорността на работника, така и вземането на работодателя за обезщетение.
Установи се, че със заповед от 10.08.2015г. трудовото правоотношение с
ответника е прекратено. Преди прекратяването му, работодателят е разполагал с
привилегированият ред по чл. 210 ал. 1 от КТ , но безспорно установено по
делото е, а и липсват твърдения в тази насока, че няма издадена заповед по чл.
210 ал. 1 от КТ в 1-месечен срок от откриване на вредата или от плащането на сумата на третото лице,
но не по-късно от една година от причиняването й. В срока не е издадена нито
тази заповед, но дори и да се приеме, че ищецът е разполагал с възможността да
предяви чрез пряк иск претенцията си за осъществяване по съдебен ред на
ограничената имуществена отговорност на служителя си, към момента на
предявяване на исковата молба – 12.04.2019г.
пред Районен съд Горна Оряховица, той вече не е разполагал с
материалното право на иск. И по тази причина претенцията по чл. 203 ал. 1 от КТ
е недопустима и не следва да се разглежда. Този извод обуславя недопустимост и
на претенцията по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху сумата за обезщетение
по чл. 203 ал. 1 от КТ, поради което той също, както и искането за законна
лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното плащане, следва
да бъде оставени без разглеждане. Поради това не следва да бъдат обсъждани
останалите възражения по делото, включително и възражението на ответника за
изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска по чл. 203 ал. 1
от КТ. Предявените искове следва да се оставят без разглеждане, като
недопустими и производството по делото да бъде прекратено.
Макар и не поради отхвърляне на иска, а на друго
основание – прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на
исковете/чл. 78 ал. 4 от ГПК/
отговорността за разноски следва да се възложи на ищеца и той следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 400,00
лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
Оставя без разглеждане предявените от Едноличен търговец ****с фирма *****, *****,
седалище и адрес на управление *** против Х.П.А. с ЕГН ********** *** искове с
правно основание чл. 203 ал. 1 от КТ за сумата 663 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени по небрежност по време на трудово правоотношение
при изпълнение на трудови задължения , ведно със законната лихва върху сумата
от подаване на исковата молба до окончателното плащане и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 252,41 лева –
обезщетение за забава върху
обезщетението за имуществени реди за периода от 13.07.2015г. до датата на
подаване на исковата молба, като недопустими и прекратява производството по
гр.дело № 644/2019г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА
Едноличен търговец ****с фирма *****, *****, седалище и адрес на управление ***
да заплати на Х.П.А. с ЕГН ********** *** сумата 400,00 лева – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението има характер на определение.
Решението, с характер на определение, подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на страните с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :