ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23847
гр. София, 07.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110166589 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С оглед наведените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания, на
същия следва да му бъдат дадени указания да ги конкретизира, като изрично заяви
твърди ли на 11.11.2021г. да се е явил в офис на ищцовото дружество и да е подписал
представения му от служителите „коригиран договор“ или твърди, че на посочената
дата изобщо не е посещавал офис на ищеца, съответно не му е предоставян за подпис
„коригиран договор“, който твърди да е подписал на 10.11.2021г. като физическо лице,
или твърди положеният от него подпис под договора от 10.11.2021г. да е пренесен чрез
технически средства от служители на ищеца върху договора от 11.11.2021г. В случай,
че твърди, че на 11.11.2021г. е бил в офис на ищеца и е подписал договор с ищеца – да
изложи фактически твърдения чрез какви действия от страна на служителите е въведен
в заблуждение и за какви обстоятелства.
В отговора на исковата молба ответникът бланкетно е завил, че предявява
инцидентен установителен иск срещу ищеца. С разпореждане от 08.04.2023г. съдът е
дал указания на ответника да посочи изрично дали предявява инцидентен
установителен иск и в случай, че предявява такъв – да изложи фактически твърдения и
да формулира петитум по него. Съдът е указал на ответника, че при неизпълнение на
указанията в срок, съдът няма да приеме за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявения инцидентен установителен иск. В рамките на дадения от
съда едноседмичен срок, на 05.05.2023г. ответникът е депозирал молба, в която макар
отново да заявява, че предявява на основание чл. 212 ГПК инцидентен установителен
иск, то в същата отново не се съдържат никакви фактически твърдения по такъв иск и
съответно не е формулиран и петитум, поради което не следва да се приема за
разглеждане.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 03.10.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника и от молбата от 05.05.2023г.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от получаване на съобщението
с писмена молба с препис за ищеца да заяви изрично твърди ли на 11.11.2021г. да се е
явил в офис на ищцовото дружество и да е подписал представения му от служителите
„коригиран договор“ или твърди, че на посочената дата изобщо не е посещавал офис
на ищеца, съответно не му е предоставян за подпис „коригиран договор“, който твърди
да е подписал на 10.11.2021г. като физическо лице, или твърди положеният от него
подпис под договора от 10.11.2021г. да е пренесен чрез технически средства от
служители на ищеца върху договора от 11.11.2021г. В случай, че твърди, че на
11.11.2021г. е бил в офис на ищеца и е подписал договор с ищеца – да изложи
фактически твърдения чрез какви действия от страна на служителите е въведен в
заблуждение и за какви обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ФИРМА за приемане за
съвместно разглеждане в настоящото производство на инцидентен установителен иск.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и молбата
на ответника от 05.05.2023г. писмени доказателства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ФИРМА, за заплащане на сумите, както следва: сумата от 715,57 лв.,
представляваща месечни такси за използване на услуги по договор М6497040 от
06.03.2020г. за периода от 16.10.2021г. до 15.03.2022г., ведно със законна лихва от
24.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 40,99 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху вземането за месечни такси за периода от
10.12.2021г. до 23.08.2022г., сумата от 2 203,01 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договора, ведно със законна лихва за период от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 104,33 лв., представляваща мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.12.2021г. до 23.08.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 01.09.2022г. по ч.гр.д. № 45542/2022г. по
описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът „A1 България“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника ФИРМА договор за
използване на мобилни услуги № М6497040, партида *********, като с приложение №
1 от 11.11.2021г. за срок от 2 години е активиран пакет от услуги фиксиран интернет
101002168115 и телевизия 201002168114 с план А1 Нет 300 + А1 ТВ 200+ MAX Sport +
2
Cinemaх и стандартна месечна такса 37,99 лв. и промоционална такса 35,99 лв.
Активиран е и допълнителен пакет Cinemaх с месечна такса 2,99 лв. Съгласно т.6.1. на
абоната е предоставено за временно ползване оборудване – STB устройство и
допълнителен ТВ приемник, което последният се е задължил да върне на оператора
при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност. Използван е и пакет
от услуги за фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер ********** и мобилна
услуга „Бизнес безкрай 30“ на един брой SIM карта за номер ********** с месечна
такса за пакета 23,90 без ДДС. По договора били издадени и дължими следните
фактури на обща стойност 715,57 лв.: фактура №********* от 19.11.2021г.; фактура №
********* от 20.12.2021г.; фактура №********* от 19.01.2022г.; фактура № *********
от 18.02.2022г. и фактура №********* от 18.03.2022г. Поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника и на основание чл.54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между ФИРМА и абонатите и потребителите на обществени
мобилни наземни мрежи на ФИРМА по стандарти GSM, UMTS и LTE, договор
М6497040 бил едностранно прекратен, считано от 10.04.2022г. Ищецът твърди, че при
прекратяване на договора по вина на абоната, последният е длъжен да заплати
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на договора за всяка активирана услуга, за
която срокът на действие не е изтекъл в общ размер на 2203,01 лв., за която са
издадени сметки ********* и ********* от 30.11.2021г., сметка ********* от
03.12.2021г., и от 10.04.2022г. сметки *********, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, *********, ********* и *********. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът ФИРМА чрез управителя Н. М. Р., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
между страните не е налице облигационно правоотношение, тъй като законният
представител на дружеството при подписване на Приложение №1 от 11.11.2021г. към
договора е въведен в заблуждение от служители на ищцовото дружество, че подписва
коригиран договор, който на 10.11.2021г. е подписан между ищеца и физическото лице
Н. М. Р. и касае посочените в исковата молба услуги, предоставяни на адрес в гр. С.,
ул. „Л.“ №.... Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и
ответника по договор за използване на мобилни услуги мобилни услуги №М6497040,
партида ********* и приложенията към него за допълнително предоставени услуги,
пълното и точно изпълнение на поетите задължения – предоставяне на услугите, както
и възникването за ответника на задължението за плащане на уговорената цена.
Ищецът не сочи доказателства, че е изпълнил поетите задължения като е
предоставил на ответника уговорените услуги.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92,ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение, че е изпълнил задълженията
си по сключените договори, респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е
изправна страна по същите/, че е била уговорена по размер неустойка в случай на
неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и какъв е размерът на
неустойката по всеки договор за исковия период.
3
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4