Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на тринадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 14014 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от „С.“ ЕООД, ищец пред СРС, срещу решение № 461205 от 31.07.2018
г., постановено по гр.д.№ 58303 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 56-ти
състав.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно и недопустимо. Излагат се доводи за допуснати нарушения на
материалния закон, както и на съществени процесуални правила, представляващи
отказ от правосъдие, тъй като се давала възможност на Банката /ответник/ да
злоупотребява със собствеността на всяко лице на територията на страната. Твърди,
че по този начин се нарушава Конституцията на страната и ЗЗД. В случая Банката
едностранно била закрила сметката на въззивника /ищец пред СРС/, прекратила
била договора и удържала сумата в размер на 20 лв. за услугата „закриване на
сметка“. Неправилно СРС бил приел, че Банката не се е обогатила със сумата в
размер на 1 988,05 лв.; тази сума в момента не била в патримониума на
ищеца; за същата сума в полза на последния Банката не била открила сметка.
Счита, че за да изпълни задължението си Банката следвало да открие сметка в друга банка; така било съгласно
практиката на СГС и ВКС. Не представлявало изпълнение от страна на Банката
откриване на сметка при себе си. Сочи, че бил оспорил т.нар. “извлечение“,
представено от Банката. Неправилно СРС бил приел, че е налице хипотезата на
чл.95 ЗЗД, защото не бил изпълнени кумулативно дадените предпоставки на чл.97 ЗЗД. Не бил длъжен да получи изпълнение на части като се позовава на чл.66 ЗЗД.
По отношение на сумата в размер на 20 лв. сочи, че дружеството не било искало
„услугата“. В случая било налице едностранно прекратяване от страна на Банката
на договора. Това водело до неоснователно обогатяване.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението изцяло и да уважи претенциите му. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Ю.Б.” АД е постъпил отговор в който се излага
становище, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че постановеното решение
е допустимо. По същество решението било правилно и обосновано. Правилно СРС
приел, че е налице забава на кредитора, а вземането било погасено чрез плащане-
влагане на сумата в банкова сметка ***нето му за това. Въззивникът не бил
ангажирал доказателства, че е налице неоснователно разместване на блага, както
и, че банката е лишила ищеца от възможността да получи сумата и да се
разпорежда с нея. Банката надлежно съхранявала процесната сума, тъй като било
необходимо съдействие на кредитора, за да бъдат тези средства върнати,
респ.получени. След закриване на сметката процесната сума била преведена по
специална, особена сметка с титуляр ищцовото дружество-въззивник и за това по
делото от Банката били ангажирани надлежни доказателства. Сочи, че оспорването
на „извлечението“ се прави едва с въззивната жалба. Банката водела редовно
счетоводство и записванията в счетоводните книги се ползвали с формална
доказателствена сила. Сочи, че отговора на исковата молба не съдържал признание
на иска. Неправилен бил довода на въззивника, че Банката следвало да разкрие
сметка на ищеца в друга банка, а не при себе си. Правилно СРС бил приел, че
кредитора е изпаднал в забава. Вземането не било изискуемо, защото Банката не
била поканена да изпълни. Поведението на ищцовото дружество в течение на
процеса също доказвало, че кредитора не желае да се яви в офис на Банката и да
се разпореди със сумата, респ. да окаже съдействие. Неправилно въззивникът се
позовавал на чл.66 ЗЗД, защото изпълнението на части било законно и допустимо,
а в случая се касаело за 20 лв. Сумата от 20 лв. била дължима, тъй като
представлявала такса за услугата „закриване на сметка“. При това положение
искът по чл.422 ГПК се явявал неоснователен. Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 20.08.2018
г. Въззивната жалба е подадена на 31.08.2018
г.
Следователно същата е в срок по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва претенцията на ищеца по
чл.422 ГПК да бъде признато вземане в негова полза, е било отхвърлено от СРС, следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 08.03.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12197 по описа за 2017 г., длъжникът е бил
уведомен на 15.03.2017 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 20.03.2017
г., т.е. в предвидения срок. Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието
на заявителя на 24.07.2017 г. Исковата молба е предявена на 24.08. 2017 г.
По
основателността на иска по чл.422 ГПК вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че съгласно чл.44, ал.4 от ЗПУПС е допустимо Банката едностранно да
прекрати договора с предизвестие най-малко два месеца. Ищецът не бил възразил в
7-дневния срок срещу изменението на ОУ, които били обявени на интернет
страницата на Банката. В случая ищецът бил уведомен за едностранното закриване
на сметката, за което било изпратено нарочно уведомление от 12.08.2016 г. В
това уведомление било посочено, че клиентът следва да предприеме необходимите
действия по разпореждане с наличните в банката средства. Това писмо било
получено от ищеца на 27.09.2016 г. на адреса на управление, вписан в ТР.
Банката правомерно била упражнила правото си едностранно да прекрати договора
от 13.12.2014 г. на основание т.VI.1.2. от ОУ,
за което не било необходимо мотивиране. От извлечението от сметката на ищцовото
дружество се установявало, че към 07.11.2016 г. по банковата му сметка била
налична сумата в размер на 1988,05 лв. като след олихвяването й била събрана такса
на основание I A.т.12 от Тарифата за таксите и
комисионните на Банката в размер на 20 лв. Тази такса била дължима за закриване
на банковата сметка. Наличната сума след тази операция била в размер на
1 969,65 лв. След прекратяването на договора за банката било възникнало
задължение за връщане на сумата. СРС е приел, че ищецът като кредитор е
изпаднал в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД- същият бил узнал за закриването на
сметката най-късно на 24.02.2017 г. /с оглед датата на подаване на заявлението до
Банката/.Наред с това бил уведомен и с нарочна покана от 06.04.2017 г., че
сумата по закритата сметка е налична в банката във финансов център
„София-Дондуков“ и че е на разположение. Ищецът следвало сам да поиска
предаване на сумата от ответника-длъжник като това било необходимото от негова
страна съдействие на кредитора, за да може да получи изпълнение от последния.
По правилата на чл.97 ЗЗД длъжникът –Банката се била освободила от изпълнение
като оставила парите за пазене в банка по местоизпълнение. Тъй като ищцовото
дружество имало седалище ***, съгласно чл.68, б.“ а“ ЗЗД, гр.София било
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Затова и
искът по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД бил неоснователен и като такъв е бил отхвърлен. В
тежест на ищеца, в полза на ответника са били присъдени разноски в размер на
100 лв.-юриск.възнаграждение.
Безспорно по делото е, че
между „С.“ ЕООД и „Алфа Банк“ АД, чрез „Алфа Банк – клон България“ на 13.12.2014
г. е бил сключен договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, при условията
на Рамков договор за платежни услуги. Съгласно този договор на името на
ищцовото дружество била открита банкова сметка.
*** „Алфа Банк“ АД и „Ю.Б.“
АД е извършено прехвърляне на предприятие и дейността на „Алфа Банк – клон България“.
Видно от представеното с отговора по исковата молба уведомление /т.4/ „Ю.Б.“ АД
е предоставила на интернет страницата си информация за клиенти със сметки,
депозити и кредити, в което е посочено, че считано от 25.05.2016г. за всички
видове сметки и депозити влиза в сила Тарифата на таксите и комисионните, които
„Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги на клиенти. Посочено е също, че считано
от 25.05.2016 г. рамковите договори за платежни услуги, предоставяни от „Алфа Банк
– клон България“ се заменят с Общите условия за откриване, водене и закриване
на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона
за задълженията и договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства. Съгласно приложената информация за клиенти, в случай че не
приемат предложените промени в Общите условия и Тарифите, имат право да
възразят срещу тях писмено в срок до 25.05.2016г.
От представените по делото
Общите условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически
лица, еднолични търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите,
бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства /приложение 7 от
отговора по исковата молба/ се установява, че в т. VI.1.2 от същите е предвидено,
че банковата сметка се закрива с прекратяване на договора за банкова сметка, ***0
дни от уведомяването на титуляря, като банката не е длъжна да мотивира искането
си за закриване на сметката.
По делото е приложена и
Тарифата на таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги
на клиенти – юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона за
задълженията и договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства, в която е предвидено, че при закриване на разплащателна
сметка се дължи такса в размер на 20 лева – раздел І „Сметки“, А „Разплащателни
сметки“, т. 12.
Следователно по делото не
съществува спор относно това, че страните са били обвързани от договор за
банково обслужване, във връзка с което е открита банкова сметка ***. Тази
сметка е била закрита едностранно от банката-ответник, като към датата на
закриването й по сметката са били налични средства в размер на 1 988,05 лева,
от които ответникът е удържал 20 лева – такса за закриване на сметката. От
страна на банката не се оспорва и че останалата сума от 1969,65 лева принадлежи
на ищеца.
Спорно по делото е дали в конкретния случай е налице
забава на кредитор от страна на ищцовото дружество/въззивник/, която да
освободи ответника от отговорност, и дали ищецът дължи заплащането на такса за
закриване на сметката.
Относно наличието на предпоставки за освобождаване на
ответника от отговорност чрез поставянето на ищеца в забава:
Съгласно чл. 95 от ЗЗД
забава на кредитор е налице, когато кредиторът неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да се освободи от
отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, длъжникът следва да
установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от
определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било оказано или
изпълнението не е било прието от кредитора. Съгласно константната съдебна
практика (решение № 15/04.05.2011г. по гр.д.№ 1575/2009г. н ВКС, IV г.о.,
решение № 203/30.01.2012г. по т.д.№ 116/2011г. на ВКС, II т.о, решение №
155/03.01.2018г. по гр.д.№ 4844/2016г. на ВКС, III г.о) изпадането на
кредитора в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, водеща до освобождаване на
длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези -
ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не
окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението. Когато дължимата
престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи, но
освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане
на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 от ЗЗД - депозиране на дължимата сума
в банка по местоизпълнението и уведомяване на длъжника за това. В случай на
парични задължения, каквато е и разглежданата от съда хипотеза,
местоизпълнението по аргумент от чл. 68, б. „а“ от ЗЗД е местожителството на
кредитора, следователно за юридически лица – адреса на управление.
Установи се по делото, а и
от цялостното поведение в течение на процеса, е видно, че ищцовото дружество не
е оказало необходимото съдействие на ответника-длъжник за предоставяне на
паричната сума, предмет на настоящия спор. От доказателствата по делото се
установява, че законният представител на „С.“ ЕООД е бил уведомен за
закриването на сметката – първото писмо от 12.08.2016 г. е било получено на
27.09.2016 г., видно от писмото на оператора на пощенски услуги /л.44/. Налице
е извънсъдебно признание на факт с оглед съдържанието на приложеното по делото
заявление с вх. №5300/08112/24.02.2017г./л.4 по исковото производство пред СРС/,
в което е посочено, че се иска откриване отново на закритите от банката сметки
– изявление, което следва да се цени по реда на чл. 175 от ГПК. Същевременно с
изпратено на 28.02.2017г. писмо /л.48 по делото пред СРС/ по електронната поща
на предоставения от самия законен представител на дружеството e-mail
адрес, ищцовото дружество е било уведомено изрично, че за разпореждане с
наличните средства по закритата сметка, следва да бъде посетен финансов център
„София Дондуков“. Въпреки предоставената от ответника информация, че процесната
сума е на негово разположение, същият не е предприел действия за получаването й,
с което въззивната инстанция намира, че не е оказал необходимото съдействие,
доколкото банката не разполага с правомощията да се разпорежда с процесната
сума. Предвид това, следва да се приема, че ищцовото дружество е изпаднало в
забава като кредитор.
За да се освободи от
задължението си, ответникът следва да докаже при условие на пълно и главно
доказване, че е депозирал дължимата сума в банка по адреса на управление на
ищеца и че го е уведомил за това.
Въззивният състав приема, че
„Ю.Б.“ АД е изпълнила и това условие, за да се освободи от задължението си.
Видно от горепосоченото писмо, както и от това изпратено по електронната поща,
така и от покана с изх.№ 9300/0228/06.04.2017г./л.49/, изпратена по пощата,
ищецът е бил уведомен от ответника, че претендираната сума е в банката, във
финансов център в гр. София, където е и адресът на управление на „С.“ ЕООД, и е
на негово разположение. Поканата е надлежно връчена на ищеца, доколкото в
представено по делото известие за доставяне е отбелязан както изходящия номер
на поканата, така и че пратката е изпратен до В.В.в качеството му на управител
и то до адреса на управление на ищцовото дружество, който е посочен и като
адрес за кореспонденция, и е получена на 07.04.2017г./л.50/.
Същевременно от
представеното извлечение от сметка за периода от 07.11.2016г. до 18.10.201 г. /л.41/
е видно, че сумата в действителност е депозирана по сметка в „Ю.Б.“ АД, чийто
титуляр е именно „Секонда.“ ЕООД. Няма
пречки, доколкото кредитор е банка, последната да вложи сумата в друга сметка
при нея. Обстоятелството, че сумата се намира на особена сметка в Банката, не
означава, че същата е в патримониума на ответника и последният неоснователно се
обогатява с нея.
Неоснователен е довода на
въззивника, че „извлечението“ няма характер на такова. Видно от същото /л.41 по
делото пред СРС/ въззивното дружество е посочен като титуляр на сметката;
същото съдържа индивидуализиращи белези, както по отношение на титуляра, така и
по вземания- размер и основание, както и период.
Следователно, следва да се
приема, че са налице всички предвидени в чл. 97 от ЗЗД предпоставки, които да
доведат до освобождаване на длъжника – „Ю.Б.“ АД от отговорност за заплащане на
процесната сума.
Възражението
за частично неизпълнение, изключващо задължение на кредитора да
приеме частично изпълнение, съгласно чл. 66 ЗЗД, е заявено за пръв път
във въззивното производство, без да са обосновани предпоставки по чл. 266 ГПК. Затова
и настоящата инстанция не се произнася по същото.
Относно дължимостта на сумата в размер на 20 лв.:
Таксата е едностранно
определено възмездно вземане. Срещу заплатената такса, потребителят получава
насрещна услуга, т.е. таксата е цената на услугата, която се предоставя.
Настоящият състав намира за
неоснователен довода на въззивника, че заплащането на таксата не се дължи от
него, доколкото ищцовото дружество не било поискало подобна услуга.
Това е така защото задължението
за заплащане на подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия
инициатива е извършено закриването на сметката. От значение е единствено дали
услугата е извършен или не, а от доказателствата по делото безспорно се
установява, че е налице закриване на банковата сметка, т.е. услугата е
извършена, поради което се дължи и заплащане на такса за това. Същевременно
ищецът се е съгласил с клаузите от Тарифата на банката, доколкото липсват
доказателства, а и твърдения, че ищцовото дружество е възразило срещу същата в
предвидения за това срок – до 25.05.2016г.
Ето защо налага се извод, че
банката законосъобразно е удържала сума в размер на 20 лева като такса за
закриване на банкова сметка ***.
Налага се извод, че не е налице неоснователно
разместване на блага в полза на Банката, ответник /пред СРС/.
Решението е
правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло отхвърлени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени
за юриск.възнаграждение, каквото му се присъжда в размер на 300 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 461205 от 31.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 58303 по описа за 2017 г. на
СРС, Второ ГО, 56-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** НП, Център Венус, съдебен адрес:***,партер-Адв.дружество
„С. к.“, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 300 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: