Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа
докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 6442 по описа за 2020 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 965/05.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10967 по описа за 2019 г. на СРС, 47
състав, е признато за установено по
исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу А.С.Я.,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2108,62 лева главница, стойност на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м. 04.2016г., 541,94 лева - лихва за забава за периода от 30.08.2015г. до
11.09.2018г., както и 20,00 лева - главница
за разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2015г. до м.04.2016г. и
5,84 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 30.08.2015г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 60313/2018г. по
описа на Софийски районен съд, 47 състав.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответницата в производството А.С.Я., с
която съдебният акт се обжалва с доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Липсвали категорични доказателства
ответникът да притежава вещно право на ползване или право на собственост върху
процесния недвижим имот, с оглед което не било установено наличието на
договорно правоотношение между страните,
по силата на което ответницата са дължи цената за топлинна енергия за исковия
период. Счита, че не следва да отговаря и за вземанията за цена на услугата за
дялово разпределние на топлинна енергия. Неправилно според въззивника СРС
уважил претенциите на ищеца за лихви за забава и с оглед обстоятелството, че не
било установено нито публикуването на общи фактури за периода, нито поставянето
на ответника в забава по друг начин. Заявеното искане е решението да бъде
отменено, а исковете – отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по жалбата – „Т.С.“ ЕАД оспорва същата, като излага съображения за
неоснователност на съдържащите се в същата оплаквания. Правилно СРС приел, че
претенциите са доказани за пълните предявени размери, съответно и уважил
исковете. Заявеното искане е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото
лице помагач на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕООД не взема становище по
подадената жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество решението на СРС е неправилно, като с оглед заявените с въззивната
жалба доводи въззивният съд следва да изложи свои мотиви по същество на спора и
по основателността на исковете, с които е сезиран.
С
оглед заявените от страните твърдения за правнорелевантните за спора факти правилно
районният съд е дал правната квалификация на предявените искове и правилно е
разпределил доказателствената тежест за установяване на същите.
По
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за доставка на топлинни услуги между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи съществуването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже по делото
погасяването на задълженията си на падежа.
В
конкретния случай ищецът твърди вземанията му да произтичат от наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия с оглед качеството на ответницата на потребител
на услугите, доставяни от ищеца на адреса на процесния имот, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. С отговора на исковата молба ответницата е
оспорила да се намира в облигационно правоотношение с ищеца, да е собственик
или ползвател на процесния имот.
Ето
защо спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният е оспорил да е налице
валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди за процесния недвижим имот, като изрично са наведени
доводи, че липсват доказателства ответникът да притежава право на собственост
или вещно право на ползване върху имота.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща
се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да
е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/.
След
така направените принципни разяснения съдът намира следното:
В
разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало
доказателства, чрез които пълно и главно да установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинни услуги между страните по
делото. Не са представени доказателства кому принадлежи правото на собственост,
респективно ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито
доказателства за сключването на изричен писмен договор /напр. молба-декларация
за откриване на партида/ между страните. В тази връзка не могат да бъдат
споделени изводите на първоинстанционния съд за наличие на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, основани на вписването на имената на
ответника в списък на собствениците от ж.к. „*******Списъкът на етажните
собственици в сградата, находяща се на процесния адрес, а също и изравнителни
сметки за имот с аб. № 106671 не установяват наличието на договорно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на топлинна енергия в
имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира
ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито съдържат
волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на
потребителя, с оглед което недоказана се явява главната предпоставка за
основателност на предявените искове.
Извод,
че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия, с оглед
притежавано от нея право на собственост/вещно право на ползване, каквото е
фактическото основание на предявения иск, не следва от представеното писмо от
кмета на район Красно село, съгласно което в архивите на район Красно село няма
данни за извършена продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 76,
находящ се в гр. София, ж.к. *********.
Ето
защо и основателни се явяват възраженията на ответника, поддържани и пред
настоящата инстанция с подадената срещу решението въззивна жалба. Ищецът в
производството не е релевирал други доказателствени искания, посредством които
да установи главната предпоставка на предявените искове.
Съобразно
горните изводи настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване
лицето, срещу което са насочени исковете, да е материално легитимирано да
отговаря по същите. Ето защо предявените искове за потребена и незаплатена
топлинна енергия и за цена на услуга за дялово разпределение, уважени с
решението на СРС, са неоснователни. Следователно обжалваният съдебен акт следва
да се отмени, а с въззивното решение – тези искове да бъдат отхвърлени.
По
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия:
По
разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на СРС следва
да се отмени и в частта за разноските, с която в тежест на ответницата такива
са възложени.
За
първоинстанционното производство ответницата има право на разноски, като от
представените по делото документи се установява, че такива са извършени в
размер на 600 лева за производството по гр.д. № 60313/2018 г. и 700 лева за
производството по гр.д. № 10967/2019 г. по описа на СРС, 47 състав. От страна
на ищеца своевременно /още с исковата молба/ е заявено възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което е основателно с оглед ниската фактическа и правна сложност на
спора и обема на процесуални усилия, осъществени от адвоката в защита
интересите на представляваната страна. Ето защо разноските за адвокатски
възнаграждения следва да бъдат намалени до минималните размери, предвидени в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 50
лева за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в производството по ч.гр.д. 60313/2018
г. и 417,35 лева за производството по гр.д. № 10967/2019 г. на СРС, 47 състав.
Във
въззивното производство разноски се следват само на въззивницата. Такива реално
не са били сторени – страната е била освободена от заплащането на държавна
такса, а адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната се
претендира по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – в размер
определен от съда. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
съдържащ изричното изявление на адв. К., че претендира присъждане на сума в
размер на 300 лева в своя полза, което следва да бъде съобразено. Ето защо въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса за въззивното производство в размер на 53,53 лева, както и
сумата от 300 лева в полза на адвокат Н.К. за осъщественото в тази фаза на
процеса безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, IV-A въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло решение №
965/05.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10967 по описа за 2019 г. на СРС, I Гражданско отделение, 47 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу А.С.Я., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 60313/2018 г. по описа
на СРС, 47 състав, както следва: сумата от 2108,62 лева - главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., сумата от 541,94 лева
- лихва за забава за периода от 30.08.2015г. до 11.09.2018г., сумата от 20,00 лева
- главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г.
до м.04.2016г. и сумата от 5,84 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.08.2015г. до 11.09.2018г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на А.С.Я., ЕГН **********, сумата от общо 467,35 лева – разноски за
производствата по ч.гр.д. № 60313/2018 г. и по гр.д. № 10967/2019 г. по описа
на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адв. Н.К.,
САК, личен № *********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А.С.Я.
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 53,53 лева –
представляваща дължимата за въззивното производство държавна такса.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ООД на страната на
въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.