№ 726
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506765 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ищците и на ответника по делото срещу
Решение 20280418/18.12.2020г. на СРС, 29 с-в по гр.д. 81545/2018г.
Ищците М. и Ю. Х. обжалват решението в частта му за отхвърляне над размера
от по 2000,00 лева до размера от по 6000,00 лева на исковете им срещу А. С. за
обезщетяване на неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения на
ответника, изложени в предаване на 29.09.2018г. по телевизия „Евроком“, а именно:
„Б. и Б. без цензура“, в аудио – видео материaл от 01.10.2018г. на интернет сайт
„Поглед инфо“ и в личния му профил в интернет мрежата „Фейсбук“.
Изложени са оплаквания за занижен размер на присъдените им обезщетения,
като считат, че първоинстанционният съд неправилно е преценил част от ползваните от
ответника изрази като оценка и критика по съдържанието на телевизионен продукт;
като становище на ответника без противоправен характер, както и че друга част от
съдържанието на изказването не се отнася за ищците. Считат, че не е взето предвид
социално-икономическото положение на ответника, като народен представител,
получаващ високо възнаграждение, което стимулирало противоправно поведение и
това следвало да доведе до по-голям размер на обезщетението.
1
Ответника по исковете обжалва решението в осъдителната му част с аргументи,
че съдът е разграничавал брой на деликтите без мотиви на каква база го прави. Не се
посочвало дали приетите като фактически твърдения изрази са позорящи или са
неверни с оглед показанията на разпитаните свидетелки на ищеца. Не било направено
разграничаване дали се касае за факти, които биха допринесли за обществен дебат или
са такива целящи да накърнят репутацията на определено лице. Относно изразите в
посочените в решението документи (констативен протокол л 172-174) мотивите били
прекалено общи. Тези изрази не се отнасяли конкретно за ищците. Не било ясно защо
съдът счел на л. 16 от решението, че приетите от него, като твърдения за факти изрази,
насаждат отрицателна оценка и за двамата ищци като личности характеризиращи се
със принизени ценности, липса на нравствени качества и т.н.
Не било посочено защо съдът е счел коментар по повод на снимка с министър-
председател за факт с противоправни последици.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение
за валидно и допустимо в обжалваната му от страните част.
По отношение на правилността на решението проверката на въззивния съд е
ограничена в рамките на направените оплаквания и императивните материални норми.
Настоящият състав на СГС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира
обжалваното решение за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна няма спор между страните по делото относно
използването от страна на ответника на посочените в исковата молба изрази в
посочените: телевизионно предаване, публикации в електронни издания и интернет
мрежи.
Спорът е за квалификацията на изразите като обидни, унизителни за честта и
достойнството на ищците, позорящият им характер, съответно тяхната вярност, както и
дали са направени с оглед и във връзка с обществено значим въпрос.
Всички изказвания на ответника релевирани с исковата молба са направени с
оглед на професионалната дейност на ищците като продуценти на различни
телевизионни предавания и конкретно предаването „Господари на ефира“, което се
характеризира и с част, представляваща журналистически разследвания по конкретни
теми.
Относно всички електронни и други средства за масово осведомяване и техните
създатели, занимаващи се с търсене, разпространяване на информация (новини) от
всякакъв тип в българското (и не само) общество се приема, че те следва да
разпространяват дадена информация за лица и/или събития само след предварителна
проверка за достоверност, както и че следва да бъдат независими (финансово и от
2
политическа страна- чл. 10, § 4 Директива 2010/13/ЕС на европейския парламент и на
съвета от 10 март 2010 година-т.нар. Директива за аудиовизуалните медийни услуги;
чл. 5, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията) в своята дейност по издирване и
разпространяване на информация. Принципите за работа на обществените телевизии и
съответно предаванията излъчвани по тях се уреждат и от чл. 10 и чл. 17 от ЗРТ.
От тези принципи следва, че разпространяването на твърдения за факти, които
не са проверени за достоверност и се оказват неверни и още повече изнасяне на
твърдения за факти, за които се знае, че не са верни е отречено като неприемливо от
гледна точка на обществения морал (т.нар фалшиви новини).
В гореизложения смисъл, когато спрямо лица, създаващи дадена телевизионна
програма, (включваща в предмета си провеждане на журналистически разследвания по
актуални теми и изнасяне на резултатите от тях пред обществото), се отправят
твърдения, че изнесеното в съответното предаване не отговаря на истината и е
умишлено манипулирано и разпространено, то тези твърдения се отнасят до
професионалната чест и достойнство на лицата създаващи съответната програма,
защото създателите на програмата са тези които определят нейното съдържание и ако в
него има непроверени и неверни твърдения, то са нарушени и принципите на които
действат и следва да действат медиите. Затова и такива твърдения по отношение на
създателите на телевизионни продукции (в случая ищците) когато са неверни се явяват
и позорящи предвид професионалната дейност на ищците като продуценти на
предаването (и на други предавания), които следва да спазват посочените принципи.
За правилността на решението е ирелевантно дали съдът е разграничавал в
мотивите си като отделни деликти изразите ползвани в телевизионното предаване,
електронното издание и на лична страница в интернет приложение.
Както е посочено и в мотивите, в хипотеза на няколко деяния през
непродължителен период от време е налице обективна и субективна свързаност и
обезщетението се присъжда глобално, както е направил и СРС, поради което и това
оплакване на въззивника ответник е без значение в случая-очевидно се касае за
структуриране на мотивите.
Правилно с оглед на преждеизложеното СРС е приел изразът: „…една огромна
част от златните скунксове на практика са пряко изпълнение на политическа поръчка“
като твърдение за факт, а именно че то работи-неговото съдържание се определя- от
определени политически фигури и партии. Това е твърдение за нарушаване на чл. 5 от
ЗРТ, който изисква политическа независимост на медиите и дейността им.
Доказателства няма в тази насока по делото и твърдението следва да се окачестви като
клеветническо, доколкото както се посочи по-горе е позорящо, като накърняващо
професионалната чест и достойнство (Решение № 249 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 1797/2019 г., III г. о., ГК) на създателите на предаването, а именно ищците.
3
Разпространяване на това твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от
лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален
аспект.
Неправилно СРС е приел, че израза: „Абсолютно съм убеден и никой не може да
ме убеди в обратното, че този репортер не театралничи, защото му идва отвътре, а
защото неговите шефове изискват от него скандали, изискват такива неща.“ (време:
26:10 - 26:22) не води до отговорност за вреди.
Първият израз съдържа твърдение, че ищците, които определят редакционната
политика на предаването, възлагат на служителите ли провокиране на скандали в
подготвяните разследвания и в светлината на комевнтирания случай с внушават, че
поводението на репортера е било диктувано от ищците, което твърдение е опозоряващо
като засягащо професионална четс на ищците.
Изразът тежка „фалшификация“ е ползван несамостоятелно. Както е посочил и
СРС е част от фразата „Единственият начин за носене на отговорност при такава тежка
фалшификация, това е морален проблем, е предаването просто да падне.“ Изречението
е в част от предаването в която се коментира въпросът за това кой е отговорен за
поведението на репортер на предаването. От предходните и последващите реплики на
водещият и на ответника (л. 142) става ясно, че изразът е свързан с поведението на
репортера и становището, че отговорност за него следва да се понесе и от предаването
и от телевизията с която то има договор за излъчване. Касае се за изразено мнение за
поведението на репортера.
Правилно СРС е приел, че изречението: „Големите медии, няколко пъти сме го
казвали, са взети за заложник от политическата върхушка и се използват като
инструмент за промиване на мозъци.“ изразява становището на ответника във връзка с
възможността да се застраши достъпа на гражданите до разнообразно съдържание и не
съдържа обидни или клеветнически твърдения за ищците. Неоснователно ищците
правят оплакване, че това изречение имало продължение: „Господари на ефира са най-
очевидния пример.“. Това е началото на следващо изказване в аудиовизуалния
материал, което продължава по следния начин: „…, но можем да посочим още много
други случаи, в които новините ни се поднасят така, че някой висш представител на
ГЕРБ да не се обиди, защото обиди ли се ще стане страшно и оттам нататък е неясно
каква ще бъде съдбата на тази медия….“. Тоест не се твърди предаването да е
инструмент за промиване на мозъци (за пропаганда), а се внушава, че предаването
„щади“ в свои материали определени политически сили, което е индиректно твърдение
за политическа зависимост, като обаче продължението на изречението не е релевирано
за обидно или клеветническо в исковата молба (видно от нея счетените за обидни
изрази са подчертани, в доклада си СРС не е посочвал този израз за твърдян като
обиден или клеветнически и няма възражения срещу доклада).
4
Неоснователни са оплакванията досежно изводите на СРС (по повод на аудио-
видео записа на сайт „Поглед инфо“), че израза:„...когато такива авторитети в кавички
се опитват да ви четат акъл или да се правят на морални, стожери, трябва да знаем, че
зад това стои едно желание те да продължат да бъдат нещо като търтеи, които да
смучат пари отвсякъде и да ни поднасят реалността по един изкривен начин.“ не
надхвърля допустимото. Ищците действително вадят от контекста смисъл на израза
какъвто той няма - не е насочен пряко към ищците, а с оглед на началната фраза
„Заради това, когато медиите ви кажат нещо, когато такива авторитети в кавички се
опитват да ви четат акъл....“ изразява субективната преценка на ответника за нуждата
от медийна и информационна грамотност и критично мислене, като с оглед на
предходното съдържание (предходните изречения) се вижда, че се визира цялата
гилдия, а не само двамата ищци, видно и последващите изявления отнасящи се до
медиите в България изобщо.
Фактически невярно е оплакването, че е игнориран изразът: „…трябва
постепенно поне да си даваме сметка за истината - кланът Х. е един от туморите на
българската журналистика…“. На стр. 13, абз. последен, изр. 1 от решението този
израз заедно с други ползвани от ответника е приет за обиден за ищците.
Неоснователни са оплакванията за игнориране на изрази ползвани от ответника
в материал публикуван на 08.10.2018г в няколко електронни издания със заглавие „Х.,
журналистиката и върхът на подлостта“. От посочените в жалбата като игнорирани
фрази изразът: „..Защото във всяка нормална страна не можеш да си намериш просто
изкупителна жертва, а ти да излезеш сух от водата и да имитираш върховна
невинност…“ не е посочен от ищците в исковата им молба като обиден или
клеветнически и затова и не е имало защо да бъде обсъждан. Не може за пръв път с
жалбата този израз да се въвежда като основание на исковете им.
Изреченията: “…И заради това кланът Х. нито за миг не би се замислил, преди
да жертва някого като В. и да го пусне на гладната тълпа. За тях са важни
приятелството им с Б.Б., банковите им сметки и нищо друго по клетата и изнурена
земя...“ не съдържат фактически твърдения, а са оценъчни съждения, които нямат
обиден характер-изразяват оценката на автора за действията предприети от ищците
(като пряко отговорни за предаването) спрямо репортерът В. след широко отразения в
медиите случай на негови твърдения за оказано върху му насилие при изготвяне на
репортаж (впоследствие излъчен по процесното предаване „Господари на ефира“).
По отношение на оплакването за непълна преценка на публикацията на
ответника в неговият личен профил в приложението „Фейсбук“ то същите са
неоснователни. Изразът „производителя на фалшиви новини“ в контекста на цялата
публикация е окачествен, като накърняващ достойнството на ищеца М. Х. сиреч като
клеветнически, защото обект на засягане при клевета са едновременно честа,
5
достойнството и доброто име на личността. В този смисъл за правилността на
решението не е релевантно дали изрично е записано, че е накърнено доброто име на
лицето.
Оплакванията на ответника са неоснователни. Това, че ищците са публични
личности не означава, че са напълно лишени от защита на правата им на чест,
достойнство и добро име. Необходимостта те да търпят по-високи нива на негативни
критики и оценки е взета под внимание от СРС. След като съдът е приел дадено
твърдение за факт за недоказано, очевидно следва извод за невярност на това
твърдение. Изяснено бе по-горе в мотивите на настоящото решение, че твърдения за
политически зависимости се явяват позорящи за ищците и защо. Не е ясно коя част от
мотивите на СРС по повод на изразите ползвани от ответника в материала
възпроизведен в констативния протокол на л. 172-174 се считат от ответника за
прекалено общи. Всъщност в решението се посочват изрази от публикации със
съдържание възпроизведено в друг констативен протокол на нотариус (л. 145 и сл.). На
практика изразите с леки редакционни разминавания и в двата протокола са с едно и
също смислово съдържание. В тези материали има множество изрази, релевирани с
исковата молба на ищците, само част от които са счетени за накърняващи правата на
ищците, като според настоящият състав на СГС изводите са мотивирани и не са общи,
а конкретни. Така правилно СРС е приел, че част от съдържанието на материала касае
именно ищците, („...продуцентите на „Господари на ефира“, кланът Х., се опитва да
стоварят всичко върху репортера, да го сатанизират...“ „кланът Х.. Типичен пример за
това как и в медиите съществуват олигарси, които доволно добре живеят от всякакви
поръчки.“, „продуцентите и техния медиен слугинаж“, „...трябва постепенно поне да си
даваме сметка за истината - кланът Х. е един от туморите на българската
журналистика“ ). Ползваните изрази, като „олигарси, които доволно добре живеят от
всякакви поръчки“; „…знаят колко често то всъщност работеше като изпълнител на
големи и понякога дребни политически поръчки“ са обидни доколкото и директно и
косвено съдържат твърдения за политическо (от определени партии и техните лидери)
определяне на цялостната дейност на ищците като продуценти на различни предавания
и за тяхна финансова зависимост от политически партии.
Въпреки преждеизложеното по оплакванията на ищците СГС намира, че
действително присъдените обезщетения са занижени. Тук е мястото да се отбележи, че
не може размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се съобразява и да
зависи от размерът на получавано от деликвента възнаграждение. Подобно
привръзване между размер на обезщетение, имащо за цел да репарира доколкото е
възможно нещо нематериално (неимуществените вреди нямат материален израз) с
размерът на доходите на деликвента би придало на обезщетението наказателен
характер, а такъв то няма. Деликтната отговорност за разлика от наказателната няма за
цел наказване на извършителя. Обезщетителната функция е свързана с установената
6
степен на накърняване на нематериални блага, а не с доходи на извършителя на това
накърняване.
Според СГС първоинстанционниуя съд не е отчел в достатъчна степен
интензивността на разпространяване на клеветническите и обидни твърдения – в
предаване на живо по национална телевизия, в множество електронни издания и на
лична страница на ответника в интернетсоциална медия „Фейсбук“, което води и до
достгане на твърденията до неграничен кръг лица и за неограничено време, както и
тяхната повтаряемост в период близо две седмици при което се поддържа (чрез нови и
нови публикации) заостряне на вниманието към тези твърдения. Отделно наред с
посочените от СРС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението в
практиката на съдилищата се наложило виждането, че елемент от понятието
справедливост са и размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения за сходни
случаи (когато и увредени и деликвенти са публични личности с широка обществена
известност и изява). В решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС,
IV г.о (за три обидни определения) са присъдени 1000,00 лева; с Решение № 50118 от
10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о., ГК (при множество на обидните и
клеветнически изрази са присъдени от 4000,00 Решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 5190/2016 г., IV г. о., ГК са присъдени 2000,00 Решение № 249 от 6.01.2020
г. на ВКС по гр. д. № 1797/2019 г., III г. о., ГК са присъдени 3000,00 лева. общото
между случаите е че се касае за засягане на професионалната чест, достойнство и
добро име на публични личности чрез ползване на средства за масово осведомяване,
респективно достъп до съответните публикации от неограничен кръг лица и за
неограничено време при съобразяване на средния жизнен стандарт в страната.
Съобразявайки интензитета и повтаряемостта на деянията и присъжданите от
съдилищата размери и като споделя изводите на СРС, че от събраните свидетелски
показания не установяват вреди извън обичайните за такива случаи негативни
емоционални изживявания и липса на доказателства от деянията да се е стигнало до
медицински проблеми или до загуба на аудитория, настоящият състав на СГС намира,
че справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците е 4000,00 лева.
Следователно исковете на ищците трябва да се уважат за по още 2000,00 лева а в
останалите обжалвани от страните части решението следва да се потвърди.
При този изход на делото за въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата му (50 % от обжалвания интерес от 4000,00) всеки от ищците има право на
разноски за държавна такса в размер на 60,00 лева, както и на по 420,00 лева с ДДС за
адвокатски хонорар.
Следва да се присъдят допълнително разноски на ищците за първа инстанция в
размер на по 322,00 лева за всеки.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20280418/18.12.2020г. на СРС, 29 с-в по гр.д. 81545/2018г. в
следните части:
В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 2000,00 лева до
размер от 4000,00 лева предявеният от М. Б. Х. с ЕГН ********** срещу А. Т. С. с
ЕГН ********** иск с правно чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от публично разгласени на 29.09.2018 г. (в предаването „Б. и Б.
без цензура“ по телевизия „Евроком“); на 01.10.2018 г. (в интернет сайта “Поглед
инфо“, в предаването „Алтернативен поглед“ на Поглед ТВ); на 03.10.2018 г.; на
08.10.2018 г. и на 09.10.2018 г. (в интернет сайтове „pogled.info“ ; „А..blogspot.com“;
„retro.bg“ и „zname365.com“ (в материали със заглавие „Х., журналистиката и върхът
на подлостта“) и на 28.09.2018 г., на страница във Фейсбук профил на А. С. обидни и
клеветнически твърдения
В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 2000,00 лева до
размер от 4000,00 лева предявеният от Ю. Б. Х. ЕГН ********** срещу А. Т. С. с ЕГН
********** иск с правно чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от публично разгласени на 29.09.2018 г. (в предаването „Б. и Б.
без цензура“ по телевизия „Евроком“); на 01.10.2018 г. (в интернет сайта “Поглед
инфо“, в предаването „Алтернативен поглед“ на Поглед ТВ); на 03.10.2018 г.; на
08.10.2018 г. и на 09.10.2018 г. (в интернет сайтове „pogled.info“; „А..blogspot.com“;
„retro.bg“ и „zname365.com“ (в материали със заглавие „Х., журналистиката и върхът
на подлостта“) и на 28.09.2018 г., на страница във Фейсбук профил на А. С. обидни и
клеветнически твърдения
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОСЪЖДА А. Т. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВСЕКИ ОТ ИЩЦИТЕ ОЩЕ 2000,00 лева обезщетение за неимущствени вреди
от изнесените обидни и клеветнически твърдения, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба (28.12.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Т. С. ДА ЗАПЛАТИ НА ВСЕКИ ОТ ИЩЦИТЕ СУМАТА ОТ
480,00 лева разноски за въззивното производство и по още 322,00лева разноски на
всеки от ищците за първоинстанционното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани от страните части.
Въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9