№ 46
гр. Горна Оряховица, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101475 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал.2
ЗЗД.
Ищецът В. Й. М. чрез адв. Н. К. от ВТАК основава исковите си
претенции на твърдения, че между него и ответниците Г. А. Г. и С. Д. Г. бил
сключен договор от 10.06.2020 г. за наем на недвижим имот - апартамент,
находящ се на адрес: гр. Г.О., ул. ***. Определили срок на договора
31.03.2021 г. Уговорили, че след изтичане на срока, ако не е нелице писмено
уведомяване за прекратяването му, действието на договора автоматично се
продължавало при същите условия. Уговорили месечен наем в размер на 250
лв., който следвало да се заплати до 10-то число на текущия месец. Ищецът
иска от съда да осъди ответниците да му заплатят дължимото наемно
плащане за м. 04, 05, 06. 2022 г. в размер на 750 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който частично признават задължението си за периода 01.03.2022 г. до
19.04.2022 г., като считат, че след тази дата договорът е прекратен. Признават
дължимостта на сумата за периода от 01.04.2022 г. до 19.05.2022 г. в общ
размер 408,27 лв. За периода 19.05.2022 г. до 30.06.2022 г. считат претенцията
за неоснователна и искат от съда да я отхвърли. Посочват, че са изпратили до
ищеца писмено уведомление за прекратяване на договора получено от него на
1
19.04.2022 г. Представят обратната разписка за получаването му. Със същата
поканили ищеца да се яви, за да получи ключовете от апартамента си.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, направи
следните фактически и правни изводи:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че валидно е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем, че е
предоставил на ответника ползването на процесния имот в исковия период, че
вземанията за наемна цена са изискуеми, както и какъв е техният размер.
В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно
предявените вземания.
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане
на наемна цена по договор за наем на недвижим имот.
Видно от представеното заверено копие от договор за наем /стр. 5/ е, че
страните са обвързани от договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020 г.,
който се е конвертирал в безсрочен при условията на чл. 236, ал.1 ЗЗД и по
силата на който ищецът е предоставил ползването на наетата вещ. Спорен е
въпросът, дали за процесния период април – юни 2022 г. се дължи наемна
цена.
Задължението за заплащане на наемна цена възниква при предоставена
възможност за ползване на наетата вещ. Дали вещта ще бъде фактически
ползвана или не – според волята на наемателя – не се отразява върху
задължението за заплащане на наемна цена. След като договорът не е
прекратен и след като ползването не е препятствано, то наемателят дължи
наемна цена, дори по своя воля да не осъществява реално ползване на имота
след м. март 2022 г.
В настоящия случай страните не спорят, че ищецът е предал ползването
на имота на ответниците. Същевременно ответниците нито твърдят
наемодателят да е препятствал ползването на имота след предаването му,
нито доказва договорът да е прекратен към 19.04.2022 г. /едностранно от
някоя от страните или по взаимно съгласие/. Действително, в отговора
ответниците твърдят, че са предали имота на ищеца, като са го поканили
считано от 19. 04. 2022 г. да се яви, за да си получи ключовете за имота и ако
се докаже, че имотът е приет, то би било налице прекратяване по взаимно
2
съгласие, настъпило към момента на предаването, а оттук и отпадане на
задължението за плащане на цената за периода след предаване на вещта.
Приемане на вещта обаче не се доказва – от показанията на свидетелите Н. М.
и И. К. не може да се установи, че при опразването на имота и предаването на
ключовете за имота в дните след 19. 04. 2022 г. наемодателят е приел същия,
т.е. изразил е съгласие за прекратяване на договорната връзка. Напротив
свидетеля И. К. дава показания, че ищецът е изразил негодувание при
предаването на ключовете, заявявайки, че ще си търси дължимите суми по
съдебен ред, от което не може да се направи извод, че е налице договорка
между страните за прекратяване договора за наем.
Ето защо в тежест на ответниците е налице задължение за заплащане на
наемна цена, дори фактически да не са ползвали имота – щом не се доказва
ползването да е преустановено по причина на наемодателя или поради
прекратяване на договора. Ако наемателят желае да прекрати безсрочния
договор, то той следва да отправи предизвестие за това и едва след
изтичането му да бъде освободен от облигационното задължение за
заплащане на цената. В уведомлението приложено към писмения отговор на
исковата молба /стр.25/, е отправено предложение за предаване на ключовете
на апартамента, но не се съдържа изрично волеизявление за отправяне на
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. До
прекратяване на договора, независимо от неползването на имота, той дължи
наемна цена. Разбира се – освен ако наемодателят не е препятствал сам
ползването на имота, каквито твърдения нито са наведени, нито се доказват.
Ето защо съдът счита, че ищецът е осигурил ползването на имота, и
ответниците, при липса на надлежно прекратяване на договора, дължат
наемна цена, като решението да не ползва имота е на техен риск.След като
страните в чл. 6.3 от договора изрично са приели прекратяването на договора
да бъде осъществено с едномесечно писмено предизвестие, то неотносимо
към спора се явява предаването на ключовете на имота от свидетелката Н. М..
Дори да се приеме, че с освобождаване на имота по волята на наемателите
/независимо, че облигационната връзка не е прекратена/ не се дължи наемна
цена, то в случая не се доказа по безспорен начин, че ответниците са върнали
наетата вещ преди края на процесния период. От уведомлението приложено
към исковата молба стр. 25 се установява, че не всички вещи на наемателите
са изнесени от имота, а там са оставени два броя легла и гардероб.
3
Съхраняването на вещи в имота е форма на ползване на същия, с оглед на
което отново се налага извод за дължимост на наемна цена. Същата за
процесния период възлиза на 750 лв.
Поради изложеното съдът приема, че към момента на устните
състезания в полза на ищеца съществува вземане в размер на претендираната
сума.
По разноските:
Ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 550 лв.
/разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН********** и Г. А. Г., ЕГН**********, двамата
с адрес: гр. Г.О., ул. *** да заплатят на В. Й. М., ЕГН**********, адрес: гр.
Г.О., ул. ***, на основание чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД сумата от
750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща наемна цена по договор за
наем от 01.06.2020 г. за периода април 2022 г. – юни 2022 г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв. съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4