ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15644
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110168496 по описа за 2023 година
На основание чл. 119, ал. 1 от ГПК съдът намира следното:
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, като въпросът за
нейното съществуване, респективно за нейната липса може да бъде повдигнат
и служебно от съда до приключване на производството във втората инстанция
и за нейното спазване съдът е длъжен да следи и служебно - арг. чл. 119, ал. 1
от ГПК. Нарушението на родовата подсъдност е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и обуславя процесуална недопустимост на
постановения съдебен акт от инстанцията, която не е родово компетентна да
разгледа иска /ПП ВС 1-85/. Родовата /материална/ подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за наличието на
която съдът следи служебно и която не може да бъде дерогирана по взаимно
съгласие на страните в процеса, а последиците от нарушаване на правилата на
родовата подсъдност са различни и са обусловени от съда допуснал
нарушението - окръжен или районен. Когато районен съд е разгледал, спор,
който е подсъден на административен съд, като първа инстанция,
постановеното от него съдебно решение, съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, е
недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като порокът е неотстраним.
Воден от горното, съдът намира, че не е родово компетентен да гледа
предявения иск от Х. Т. И. чрез адв. С. И. срещу Административен съд-София
град (АССГ).
На първо място, с оглед изложеното в исковата молба, съдът намира, че
ищеца се позовава на съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, а именно – нарушаване на ЕКЗПЧ, нарушаване на практиката на ЕСПЧ
по приложение на ЕКЗПЧ, както и на ХОПЕС.
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ , когато вредите са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
1
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.
Необходимо е да се вземе предвид и приетото с Тълкувателно
постановление № 1/16.01.2019 по т. д. 1/2016 на ВКС и ВАС, с което е
обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от
19.05.15 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4, исковете за
обезщетение за обезщетение за вреди, претърпени вследствие проявено
дискриминационно отношение, са подсъдни на районните съдилища, но при
твърденията на ищеца специалния закон ЗОДОВ намира приложение по арг.
от чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.
Предвид липсата на проведено ясно разграничение от страна на ищеца
на фактическите твърдения, от които извлича спорното право, а именно дали
счита, че твърдените от него вреди се намират във връзка с проявено от
държавен орган дискриминационно отношение или са претърпени поради
допуснато нарушение на правото на Европейския съюз,
На второ място, дори да се приеме, че в исковата молба не се твърдят
вреди от нарушение на право на ЕС от правораздавателната дейност на
административните съдилища, настоящият състав отново намира, че не е
компетентен да разгледа иска.
Облигационният иск, който може да предяви засегнатото лице е от
компетентността съответно на общите или от административните съдилища
/чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. /, в зависимост от вида на отношенията, по
повод на които е осъществено дискриминационното третиране - дали са
отношения на равнопоставеност или на власт и подчинение - в този смисъл
още и Определение № 12/15.02.2013 г. на смесен петчленен състав на
Върховния административен съд и Върховния касационен съд по адм. дело №
2/2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от
дискриминация, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ такива искове се разглеждат по
реда на АПК, т. е. от административните съдилища.
Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба във връзка със
заявения петитум сочи, че ищецът въвежда обстоятелства, съставляващи
основание на иск по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В процесния случай предявеният иск е от компетентността на
административен съд /чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр./, с оглед вида на отношенията, по
повод на които е осъществено дискриминационното третиране отношения на
власт и подчинение между страните.
По изложените съображения предявеният иск е с правна квалификация
чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да го разгледа
е Административен съд - София град, на когото следва да се изпрати делото
по подсъдност. – така Решение № 4472 от 11.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
2
13580/2021 г.; Решение № 2446 от 12.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 932/2023
г.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение за насрочване на делото Определение
12242/20.03.2024 г. по гр. д. № 68496/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав,
на основание чл. 253 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 68496/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд – АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СОФИЯ ГРАД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3