Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8552 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производстгвото е предявен от П.В.И. против З.
„Б.В.И.Г.“*** осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
400 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 23.12.2018г. до изплащането.
Твърденията са, че на 23.12.2018г. в гр.С.
водачът на т.а.Г.У.Волекс Ц10 с ДК № ******А.Р.Г., в нарушение на правилата за
движение, излязъл
извън пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. Ищецът бил пътник в
автомобила и като последица от произшествието получил множество и тежки
травматични увреждания-травматичен шок, счупване тялото /диафаза/ на лява
бедрена кост, фрактура на дясна бедрена кост в областта на въртела /трохантер/,
мозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъка, субдурален хематом в мозъка,
съчетано счупване на диафазите на лява лакътна кост с травматично разместване
на лява лакътна става; фрактура на лява лъчева кост, прекъсване на лъчевия
нерв, контузия в гръдната и коремна област пневмоторакс в ляво, субкапсуларен
хематом на слезката и множество разкъсно-контузни рани, наложили продължителен
болничен престой и извършването на няколко операции. Лечението и
възстановяването било трудно, продължително и съпроводено с интензивни болки и
страдания, както във физическо, така и в психично отношение. И към момента не е
възстановен с негативни последици, изразяващи се в осакатяване на лявата ръка,
затруднения в придвижването и ежедневието. Обезщетяването на претърпените
неимуществени вреди претендира от ответника, като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач, ведно със законната лихва от датата
на увреждането.
Ответникът оспорва произшествието да е настъпило при посочените в исковата молба
обстоятелства, осъществяването от водача на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както
и ищецът да претърпял вреди, съответно техния размер. Релевира възражение за
съпричиняване с твърдение ищецът да бил без поставен обезопасителен колан,
както и твърдения водачът да е управлявал превозното средство след употреба на
алкохол или наркотични вещества, за което ищецът е знаел.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно ответникът да е
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за т.а. Г.У.Волекс Ц10 с ДК №******, в който за срока на
застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования водач А.Р.Г. за причинените
на трети лица вреди.
Не се спори и настъпването на
23.12.2018г. в гр.С.,*** име на пътно-транспортно произшествие, при което
управляваният отА.Г.т.а.Г.У.се ударил в крайпътно дърво. Ищецът бил пътник в
автомобила на дясна предна седалка.
По случая е било образувано
досъдебно производство № 11475/2018г. по описа на СДВР, прекратено с
постановление от 25.03.2020г. на СГП поради смъртта на водача.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени
доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие/, показанията на св.В.Д.и заключенията на първоначална и
повторна САТЕ. Видно от тях на посочените дата и място в гр.С. около 15ч. в
светлата част на денонощието т.а.Г.У.се движил в кв.Суходол по ул.Без име в
посока от Държавна болница за лечение на наркомании и алкохолизъм към ул.*****.
Видимостта била добра, платното сухо с две ленти и прав участък, не е имало
други превозни средства. Автомобилът се движил с висока скорост, значително над
допустимата за населено място до 50 км./ч. В района на около 900 м. преди ул.*****по
неизяснени причини водачът изгубил контрол върху управлението с отклоняване на
автомобила на ляво, преминаване през лентата за насрещно движение и банкета с
последвал удар с предна дясна част в намиращо се в ляво от пътя дърво. От удара
двигателният отсег се откъснал от купето, а от създадените инерционни сили
автомобилът продължил движение около 19м. до мястото, където било намерено от
органите по разследването. Според показанията на св.Д., очевидец на
произшествието, автомобилът се движил с много висока скорост, в един момент се
подхлъзнал и отклонил в ляво. След удара в дървото водачът изпаднал навън, а
ищецът останал вътре в него седнал на дясната предна седалка.
Според заключението на вещото
лице по първата САТЕ автомобилът се движил със скорост от порядъка на 138
км./ч., а според заключението на повторната от порядъка на 112 км./ч. Видно от
същите причината за произшествието са изцяло субективните действия на водача,
който при движение в рамките на разрешената скорост не би изгубил контрол върху
управлението и по този начин би предотвратил настъпването му.
Горното обуславя извод за осъществяване
от застрахования водач фактическия състав на чл.45 ЗЗД. С поведението си при
управлението на автомобила е нарушил чл.20, ал.2 ЗДв.П задължаващ водачите при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Независимо от това дали скоростта на движение
е била 138 км./ч. или 112 км./ч. и в двата случая значително надвишава
допустимата по закон за населено място. Именно високата скорост е основната
причина за изгубване контрол върху превозното средство и настъпване на
произшествието.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на две СМЕ, изготвени
от в.л. Б.-травматолог и в.л.П.-неврохирург се установява, че в резултат на
произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: травматичен шок;
счупване костите на лявата предмишница; изкълчване на лявата лакътна става;
диафизарно счупване на лявата бедрена кост; пертроханерно счупване на дясната
бедрена кост; контузия на гърдите и пневмоторакс в ляво; контузия на корема и
субкапсуларен хематом на слезката; горна вяла монопареза на левия горен
крайник; множествени мекотъканни наранявания по тялото и крайниците; лицево-челюстна
травма състояща се от контузия на носа без клинични данни за фрактури на
лицевите кости. Контузията на левия мишничен сплит се изразява в тежка
хипотрофия на мускулатурата на левия горен крайник; липса на движения в лявата
раменна става с изключение на едва доловимо отвеждане; липса на движения в лява
лакътна става-сгъване, разгъване, завъртане; липса на движения в лява гривнена
/киткова/ става-сгъване, разгъване, извиване; липса на движения в
пръстите-налице е контрактура в дисталните и средни фаланги на пръстите, без
възможност за хващане и задържане на предмети с лявата ръка, липса на
сухожилно-надкостните рефлекси на левия горен крайник; хипестезия за болка и
допир /намален усате/ по дорзалната страна на мишницата, която преминава в
анестезия /пълна липса на усет за допир и болка-дистално/, което по своя
медико-биологичен характер съставлява осакатяване на левия горен крайник.
Според
вещото лице Б. получените увреждания си били множествени, тежки по вид, трудни
за лечение и свързани с повсеместна болка на тялото и крайниците, като са го
поставили в състояние на тежък травматичен шок. Ищецът постъпил непосредствено
след инцидента в болнично заведение в крайно тежко общо състояние, неадекватен,
неконтактен, с деформация и патологична подвижност на двете бедра и лявата
предмишница, с изкълчен лакът ротиран странично. Поради проява на хипоксия
/затруднено дишане и намалено съдържание на кислород в организма/,
представляваща опасност за живота, бил интубиран и поставен на командно дишане
в реанимация. След извършени изследвания и констатирани уврежданията на
14.01.2019г. била извършена операция на лявата бедрена кост с поставяне на
интрамедуларен пирон; на 22.01.2019г. операция на дясната бедрена кост със
закрито наместване, костна настилка и стабилизиране също с такъв пирон; на
28.01.2019г. операция на счупените кости на лявата предмишница, стабилизирани с
метални плаки и винтове, на 13.02.2019г. обработка на двете рани в областта на
лявата предмишница, а на 28.02.2019г. отстранена некротична тъкан от задната
част на лявата лакътна става. В реанимация ищецът престоял общо 40 дни, а в
болницата около два месеца и половина. След стабилизиране общото му състояние
на 01.03.2019г. изписан с продължаващо лечение амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и прием на медикаменти. Впоследствие поради
настъпили болки в областта на лявата предмишница отново постъпил в болница на
21.05.2019г., където на следващия ден опериран с извършена нова закрита
репозиция и изписан на 25.10.2019г. Общият лечебен и възстановителен период на
всички травматични увреждания е продължил около една година, в рамките на която
търпял болки и страдания със завишена интензивност в първите 2-3 месеца
непосредствено след катастрофата и извършените операции и около 2 месеца по
време на проведената рехабилитация на всички увредени крайници. Извън тези
периоди е търпял спорадични болки предимно при обща преумора на долните
крайници, както и при рязка промяна във времето, когато е трябвало да приема
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки ищецът в първите 4 месеца не
е можел да се придвижва самостоятелно и да се обслужва, лечението след
изписване от болницата е било проведено преобладаващо на постелен режим поради
костните увреждания и извършените операции на трите крайника. След личен
преглед към деня на изготвяне на експертното заключение общото му здравословно
състояние е стабилизирано с остатъчни видими и големи белези от операциите на
лявата ръка. Дясната и лява бедрени кости са зараснали с възстановяване
движенията в норма, но в тях все още се намират имплатнираните пирони. Ищецът
се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с малки крачки и щадяща
походка. От операцията на десния крак също е останал голям, груб и видим белег.
Най-тежката травма е била тази на лявата ръка, която е напълно осакатена и с песимистична
прогноза за възстановяване по причини, които вещите лица обясняват в своите
експертни заключения. И двете вещи лица сочат, че движенията на предмишницата и
лявата киткова става не са възможни поради настъпила монопареза-пръстите са в
положение на постоянна флексия и с анкилозирани ставички тип „граблива птица,
поради което ищецът постоянно носи ортеза придържаща пръстите в индеферентно
положение. Лечение е
възможно, но в случая затруднено поради необходимостта от извършване на
магнитно-резонансна томография за да се установи вида и тежестта на увредата,
за извършването на която пречат имплантираните в крайниците на ищеца метални
плаки, които от своя страна към момента не могат да бъдат извадени.
С
експертно решение на ТЕЛК № 2031 от 137/07.08.2019г. ищецът е освидетелстван на
90% трайно намалена работоспособност за период от една година поради получените
при произшествието травми в областта на двата долни крайника и монопарезата на
рявата ръка
По
делото е изслушано заключение но вещо лице по СПсих.Е, според което след
претърпяната пътна злополука при ищеца е възникнала невротично-депресивна
симптоматика, покриваща характеристиките на „посттравматично стресово
разстройство“-спомени и представи, дистимия, диссомния с кошмарни сънища
свързани с катастрофата, тревожност, хипорексия, емоционална неустойчивост,
социална отжуденост. Според вещото лице към момента тази симптоматика е
компенсирана, но все още има епизодични кошмарни сънища свързани с
катастрохфата. Налице са анамнезни данни за промяна в личностовите
характеристики-преморбидно се представя като общителен, спокоен, адаптивен,
след злополуката станал лесно раздразнителен и по-затворен/, както и промяна в
начина му на живот-чувствал се непълноценен поради инвалидизирането на лявата
ръка и по тази причина рядко излизал от дома си. Изпитва също тревожност и
интензивни страхови преживявания при пътуване с автомобил. Налице са данни за значително снижаване на адаптивните възможности и нарушено лично, професионално и
социално функциониране.
По
делото е разпитан св.В.Ц., който сочи в показанията си, че живее в
непосредствена близост с ищеца /в къщи близнаци/. Майката на ищеца починала два
месеца преди катастрофата и живеел сам. Престоял в болницата няколко месеца, в
които почти ежедневно го посещавал. Бил в много тежко състояние, в клинична
кома поради силните болки и на апаратно дишане и в първите два месеца не било
ясно дали ще оживее, претърпял няколко последователни операции, много
отслабнал. След изписването свидетелят го прибрал в дома си и заедно със
своите родители полагали ежедневни
грижи, тъй като бил непълно неспособен да се обслужва, да се движи, да се
храни. Бил неадекватен, говорел несвързани неща, имал бледи спомени от
катастрофата. Имал кошмари и често се будел нощем с викове, което продължило
значително време,изпитвал силен страх. Поради състоянието приятелката му го
напуснала, затворил се в себе си и не искал за излиза навън, защото изпитвал
срам от това, че е инвалид. Преди инцидента активно спортувал, което след това
вече не може да прави, дори да клекне и да се изправи без чужда помощ. Лавата
му ръка е напълно обездвижена и не може да се служи с нея. И понастоящем
изпитва затруднения от всякакво естество, включително и финансово, защото
получава само минимална пенсия и поради състоянието си не може да си намери
работа.
Тези
доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищеца болки и
страдания, съставляващи неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване от
ответника. При определяне размера съдът съобрази младата възраст /към деня на
произшествието на 20г./, вида и характера на травматичните увреждания, които са
много, тежки и в различни части на тялото и за известен период
животозастрашаващи, както и продължителния период на лечение и възстановяване.
Претърпял няколко операции с престой в болнично заведение повече от два
календарни месеца, от които 40 дни в реанимация след тежък травматичен шок, без
възможност да се движи, храни и обслужва с необходимостта активно да ползва чужда
помощ. Получаването на уврежданията и периода на лечение и възстановяване са
били съпроводени с болки и страдания, които в различните периоди са били с
различна интензивност, но поради няколкото последователно извършени оперативни
интервенции продължителни във времето. Налице е негативно отражение върху психиката и емоционалното състояние с
причиняване на посттравматично стресово разстройство, което все още не е
преодоляно. Съдът отчита обстоятелството, че ищецът не е напълно възстановен от
травмите въпреки стабилизирането на общото му състояние-налице е осакатяване на
лявата ръка с песимистична прогноза за възможно и успешно лечение, периодично
явяващи се болки в двата крака и остатъчни загрозяващи оперативни белези. Тези
негативни последици водят до непълноценност в движенията и безспорно
оказват и ще оказват в бъдеще влияние върху начина и качеството му на живот,
затрудняват не само ежедневието, но и възможността за реализация в житейски и
професионален план, предвид младата му възраст. По тези съображения съдът
приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди
от 300 000лв., до който предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
се явява основателен.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на
законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г./.
Твърдението на ответника е ищецът да е бил без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДв.П, както и да е пътувал
при знанието, че автомобилът се управлява от лице употребило алкохол и/или
упойващи вещества.
Автомобилът е бил фабрично оборудван с предпазни колани
на всички места. Преки доказателства дали ищецът е бил или не с поставен такъв,
като пътник на предна дясна седалка по делото не са събрани. Установено е, че
непосредствено след удара в дървото водачът изпаднал навън, а ищецът останал
вътре свит на седалката, в което положение го намерил св. Д.. Според
показанията му от тази страна автомобилът бил много смачкан и не било възможно
да го извадят веднага, поради това смята, че е бил с поставен колан, но не е
сигурен.
В съдебно заседание вещото лице Б. сочи, че като се имат
предвид множеството травматични увреди без други данни ищецът е бил без
поставен колан, но същевременно фрактурите на двете бедрени кости биха се
получили и при поставен, тъй като причиняването им е последица от деформациите
в автомобила от страната на ищеца. Ако е бил с колан не би получил травмата в
лявата мишница и независимо от него прекъсване на нерва в областта на шията,
чието движение не се ограничава от колана.
При тези данни съдът намира, че по делото не е установено
по безспорен и категоричен начин ищецът да е нарушил чл.137а ЗДв.П и това
нарушение обективно да е допринесло за настъпване на вредните последици. Дори и
да се приеме да е бил без поставен обезопасителен колан движението на автомобила
с много висока скорост е довело до силен удар, предизвикал резки движения на
тялото от инерционните сили вътре в купето и силни деформации на самия
автомобил в мястото на предна дясна седалка, от което биха се получили също
тежки травми в различни части на тялото независимо от поставен обезопасителен
колан.
За другото възражение по делото не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на твърдението водачът на автомобила да е употребил
алкохол и/или упойващи вещества, при знание от ищеца, който въпреки това поел
риска да пътува с него.
С оглед изложеното не е налице основание за приложение на
чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени
вреди.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от
него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която разпоредба застрахователното обезщетение
обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. Ответникът не е бил уведомен за събитието преди датата
на получаване извънсъдебната претенцията от ищеца-01.03.2019г., поради което от
тази дата дължи законнна лихва върху определеното обезщетение. Поради това
искането за законна лихва за периода от деня на деликта-23.12.2018г. до 01.03.2019г.
се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по иска.
Направил е разноски
по делото от 800лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
му заплати 600лв. съобразно уважената част от иска.
Представляван е от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. С.Н.-САК адвокатско възнаграждение
от 7147.50лв. с оглед уважената част, изчислено по реда на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е
направил разноски от 610лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 150лв. съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ или общо разноски от 760лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски от 190лв. пропорционално на
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 12 000лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на П.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 300 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 23.12.2018г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а. Г.У.Волекс Ц10 с ДК №******,
ведно със законната лихва от 01.03.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер 400 000лв.
и искането за законна лихва за периода 23.12.2018г.-01.03.2019г.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***,
да заплати на П.В.И., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК от 600лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***,
да заплати на адв.С.Н.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА от 7147.50лв.
ОСЪЖДА П.В.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 190лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 12 000лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: