Решение по дело №227/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 478
Дата: 25 февруари 2014 г. (в сила от 20 март 2014 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20143110200227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 478/25.2.2014г.         Година 2014        Град Варна

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд            четвърти състав

На дванадесети февруари            Година две хиляди и четиринадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                    

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 227 по описа за две хиляди и четиринадесета година.

 

                         

             

 

 

                Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 0761189, издаден от ОДМВР- Варна, с който на Д.М.В. е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.М.В. срещу електронен фиш серия К № 0761189, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

  Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

  В жалбата се сочи на неправилност, необоснованост  и незаконосъобразност на електронния фиш. Оспорва се фактическата обстановка по делото. Формулира се искане за цялостна отмяна на електронния фиш.

В с. з. жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество се формулира искане за отмяна на фиша, предвид ТР на ВАС.

Представител на органа, издал електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.11.2013г. около 09.57 часа , автомобил „Опел Астра” с рег. № В4489РС, собственост на въззивника В. *** в посока към бул.”Христо Смирненски”, до магазин „Тойота” в гр. Варна. При управлението на автомобила скоростта на движение възлязла над максимално допустимата за съответния пътен участък от 50 км/ч.

При това, автомобила преминал покрай функционираща мобилна радарна установка в района на магазин „Тойота” и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 79 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс  като наказуемата скорост възлязла на 76 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 76 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила – въззивника В., бил издаден електронен фиш серия К №0761189, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване и доказателства за преминат метрологичен контрол.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че към настоящия момент, след проведено на 21.02.2014 година общо събрание на Върховен административен съд е прието становището на съдия Л.П. относно издаване на тълкувателно решение по въпроса: „В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) техническото средство, установяващо и заснемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно?”

Съдът е решил, че: „ в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, може да се осъществи само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

 

При издаването на Електронен фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Противното разбиране на тези законови разпоредби би било заобикаляне на закона и стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване.

Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Нито ЗДвП обаче, нито който и да е друг закон регламентира процедура регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства, като с оглед вида на тези средства (за разлика от стационарните технически средства) изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е затруднено. Има случаи, когато мобилното техническо средство е монтирано на автомобил, който няма необходимото обозначение със съответните опознавателни знаци на контролните органи. Това е недопустимо поради изричната разпоредба на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост.”

При това положение, въззивният състав на съда намери, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление като необосновано, тъй като същото се базира на незаконосъобразно събрани доказателства - показания на техническо средство, без да са приложени общите правила за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :