РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Ямбол, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330100659 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от К. К. Т. и Т. К.
Т. и двамата от гр. Я. , чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес гр.С., ул. „*** № ***,
чрез адв. М.- САК против Сдружение „ Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“-гр.С. , с която са предявени осъдителни искове по КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от по 25 000,00 лв.,частичен иск от 30 000,00 лв. за
претърпени от тях неимуществени вреди, в следствие причиняване смъртта на брат им П. К.
Т. от водач на МПС, със сключена застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със
застраховател, намиращ се на територията на трета държава Република М., в следствие на
ПТП настъпило на *** г.,както и присъждане на компенсаторна лихва в размер на законната
такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от *** г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на *** г. със сключена застраховка „ГО“ от
системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се на територията на трета държава
Република М. водач, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** на
път****, при км. ***, между с. К. и с. О. в посока към с. О., гр. Е. и ГКПП- Л., настъпило
ПТП, като била причинена смъртта на П. К. Т.. В исковата молба се твърди, че с влязла в
сила присъда по НОХД № *** г. водача на посочения автомобил П. С. бил признат за
виновен. Ищците търпели значителни неимуществени вреди от смъртта на брат си които се
изразявали в значителни душевни болки и страдания от загубата на своя брат. Между тях
имало изградена силна емоционална връзка, като ежедневно общували помежду си,
подкрепяли се и си помагали взаимно. Брат им не бил женен и нямал друго семейство, като
неговите сестри сред които и ищцата били неговото семейство, като се грижили за него.
Същите се явявали от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Ищците оценява претърпените неимуществени вреди на сумата от
по 30 000, 00 лв., като предявяват частичен иск за сумата от по 25 000 лв., включително
претендират лихва за забава от датата на ПТП и разноски в производството .
1
В депозирания отговор ответното дружество, счита исковете за допустими, като се
оспорват претенциите изцяло, по основание и размер. Не се оспорва факта на смъртта на П.
К. Т., настъпила при ПТП на *** г., както и факта, че ищците са негова сестра и негов брат.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователен договор „ГО“- зелена карта за лек автомобил, сключен със
застраховател в Р. М., валиден към датата на ПТП, както и че ищците са спазили
процедурата по чл.511 КЗ като са завели пред ответното дружество извънсъдебна претенция
на 15.11.2022 г., като бил постановен отказ за изплащане на обезщетение. Оспорват се
изцяло претърпяването на имуществени вреди от ищците, като в условията на евентуалност
се оспорва плретендирания от тях размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Оспорва се изключителната отговорност на водача на автомобила „Мерцедес“, като се
твърди, че пострадалия П. Т. с поведението си е съпричинил ПТП, съответно претърпените
от него телесни увреждания, довели до смъртта му и като пешеходец нарушил разпоредба от
ЗДвП. Оспорва се изцяло иска за законна лихва.
Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и присъждане на съдебно
деловодни разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищеца се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа
претенциите си, сочи доказателства и моли за тяхното уважаване.
Ответникът , чрез упълномощен представител оспорва претенциите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното Удостоверение за наследници от *** год. се установява,
че ищците са сестра и брат и част от наследниците по закон на П. К. Т., поч. на *** год.
В настоящото производство не се спори между страните, че с вл. в сила присъда
№ 139/08.11.2018 г., постановена по НОХД № *** г. по описа на ЯОС, П. С.,
гражданин на Р М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,
ал.3, б.“б“, вр. с ал.1,б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК, затова, че на *** год. , около 00.30 ч.
на път ***, км. ***, между с. К. и с. О., двете в община- Т., при управление на МПС-
лек автомобил марка и модел „Мерцедес 318 СDI“ с рег. номер ***, с посока на
движение към с. О., гр. Е. и ГКПП- Л. и скорост на движение от 78 км./ч. е нарушил
правилата на ЗДвП, установено в разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и по с
непредпазливост причинил смъртта на П. К. Т. от гр. Я., след което избягал от
местопроизшествието. Със същата присъда са уважени предявените от ищците по
настоящото производство като сестра и брат на пострадалия П. К. Т. сумата от по
30 000 лв. за причинени неимуществени вреди , в едно със законната лихва от датата
на увреждането- 30.08.2018 г. до окончателното изплащане. Предявените в
наказателното производство граждански искове от ищците и от другите наследници на
загиналия, са отхвърлени за разликата над 30 000 лв. до пълните предявени размери от
50 000 лв.
В тази връзка на ищците били издадени ИЛ от 11.12.2018 г., но няма данни да
било извършено плащане по същите.
Също така безспорно е установено, че за процесния лек автомобил марка и
модел „Мерцедес 318 СDI“ с рег. номер CSI 181, била налице валидно сключена
застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се на
територията на Р.М..
Също така страните не спорят за факта,а същия се установява и от приложените
писмени доказателства, че ищците са поискали от ответното Национално бюро на
2
българските автомобилни застрахователи, с извънсъдебна претенция с вх. № *** г. за
заплащане на обезщетение, като няма данни от страна на ответника да се е произнесъл
по нея.
По делото е назначена и прието заключението на САТЕ, вещото лице по която е
определило механизма на настъпване на ПТП на *** год. , което е настъпило в тъмната
част на денонощието, по сухо асфалтово покритие, запазено, на пътен участък ***,
при км. ***, в отсечката разклона за с. К. и с. О., обл. Я.. Платното за движение
представлявало прав, хоризонтален пътен участък с широчина 7, 2 м., разделено
симетрично на две ленти за движение, с надлъжна пътна маркировка М3. Същото било
ограничено друстранно от затревени банкети с широчина 1, 5 м. На 248 м. след МЛ и
на 0,7 м. вдясно от десния край на асфалтовото покритие било начало на еластичен
предпазен парапет ( мантинела), завършваща на 265 м. след МЛ и на 0,7 м. вдясно от
десния край на асфалтовото покритие. Технически допустимата скорост за движение за
конкретния пътен участък била допустимата скорост за извън населено място от около
90 км. в час. Действащ пътен знак в района на ПТП бил знак В 24 „Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“. Произшествието било настъпило
в тъмната част на денонощието около 00.30 ч. на *** г. В момента непосредствено
преди ПТП, автомобила управляван от молдовския гражданин се бил разминал с
насрещно движещ се автомобил. Пешеходеца Т. се бил движил в десния край на
дясната лента за движение в посока от с. К. към с. О., обл. Я. в лентата на движение на
автомобил „Мерцедес 318 ЦДИ“ с рег. № ***, т.е. пешеходеца и автомобила са се
движели попътно. Скоростта на автомобил Мерцедес в момента на удара била в
порядъка около 78 км. в час. Опасната зона за спиране на лекия автомобил с
изчислената скорост на движение била 86, 41 м. В момента на удара, пешеходецът се
бил намирал в десния край на платното за движение, но не повече от 1м. навътре, като
в момента на удара тялото му било завъртяно вдясно към посоката на движение на
автомобила, с гръб към платното за движение. Водача на лекия автомобил Мерцедес е
имал видимост пред автомобила на къси светлини на около 70 м., на дълги светлини
около 170 м. Пешеходеца при положение, че е бил с лице към автомобила би могъл да
забележи светлините на фаровете на автомобила от около 500 м. В района на
местопроизшествието не са били открити препятствия ограничаващи видимостта както
на водача на автомобила, така и за пешеходеца. Последния бил облечен със синьо яке с
цип отпред и надпис „ТЕЦ Марица“, под якето с тъмна блуза и чанта през рамото. Бил
облечен с тъмносини дънки с навити крачоли над глезените, без колан. Якето било
силно замърсено, износено и бил обут с чехли. Определени са мястото на удара и
механизма на настъпване на ПТП-то.
От назначената и приета СМЕ се установява, че при аутопсията на П. Т. е било
установено наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация 1, 91 промила.
Същата отговаряла на средно степен на алкохолно опИ.е. При такава концентрация на
алкохол в кръвта, се установявало нарушение в различна степен на всички функции,
човек бил сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да била
индивидуалната реакция. Такава концентрация на алкохол в кръвта водила до
нарушения на всички функции на организма, като човек бил сигурно повлиян от
алкохола, колкото и разнообразна да била индивидуалната реакция. При тази
концентрация се наблюдавали емоционална неустойчивост, отслабване на
концентрацията и вниманието, съобразителността, реакциите били забавени, нерядко
неадекватни, координационни смущения, тенденция за надценяване на способностите.
Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на починалия П. К. Т. водила
3
нерядко до изразена в различна стехен нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката в окръжаващата го среда,
координацията и реакциите. Клиничната изява на остро алкохолно опИ.е зависело от
множество фактори, както екзогенни, така и ендогенни. Въпреки сравнително широкия
спектър на клинична изява при различните индивиди, тази концентрация на алкохол в
кръвта, обуславяща средна степен на остро алкохолно опИ.е влияела винаги
отрицателно на възможностите на човека да възприема адекватно обкръжаващата го
действителност и реална, правилна преценка на опасността.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. П. С. –
живеещ на семейни начала с ищцата К. К. Т. от 1997 г. Познавал и брат й Т. К.. К. и Т.
загубили свой близък брат П. Т. на *** г. Той бил при К. в болницата в гр. С., когато и
се обадили от полицията, че брат й П. починал при инцидент катастрофа. К. изживяла
посоченото обстоятелство много тежко, вдигнала кръвно и била с диабет, но въпреки
това била изписана от болницата, след като се обадила на лекарите. Когато се прибрали
в гр. Я. отишли до болницата, но в моргата им казали, че няма как да видят трупа
понеже бил в чувал. Погребението го организирали те с К., като там били и другите му
сестри. Всички били много разстроени, като К. вдигнала кръвно. Всички били много
близки с П., като от 2010 г. до 2015 г. живял при тях, като след това живял и работил в
гр. Я.. Т. бил оставал при тях, когато им ходил на гости. В добри отношения били
всичките, включително К. и Т. с П.. Когато Т. ходил винаги му помагал, като му давал
пари да си купи дрехи и за ядене. След като П. се изнесъл на квартира, постоянно
ходил в тях като имал ключ за вкъщи. Постоянно ходили на гробища за 40 дни, 3
месеца, 6 месеца, 9 месеца и година и му правили помен. Всичките му сестри и брат му
много тежко преживели загубата на своя брат, като още не го били забравили и били
тъжни. Когато погребвали П. ковчега бил затворен, и той когато отишъл били седем
сестри и двама братя, като имали починал един преди това брат и той не го познавал,
като били десет деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са ОСИ с правно основание чл. 511, ал.3, вр. с чл.511, ал.1,т.2 КЗ, вр.
с чл.45 ЗЗД.
В настоящия случай претенцията е за репариране на вреди при специфични
условия и е насочена против НББАЗ след надлежно реализирана извънсъдебна
процедура и непроизнасяне от негова страна за изплащане на обезщетение в полза на
ищците. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно КЗ регламентира
възможността увреденото от транспортно произшествие лице, реализирано на
територията на Р.България от МПС с чуждестранна регистрация от трета държава,
член на системата „Зелена карта“, да реализира правото си на обезвреда спрямо
НББАЗ- гр. С., като съгласно чл.506, ал.2 КЗ,бюрото е представително национално
бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение. За да се ангажира отговорността
на бюрото следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-
застрахован по международна застраховка „ГО“- да е причинена вреда, тази вреда да е
причинена виновно, същата да е резултат на противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
4
В процесния случай страните не спорят, че на *** год. е настъпило ПТП , при
което е загинал наследодателят на ищцата П. Т.. Съдът намира, за безспорно за
установено, че виновен за инцидента е водачът на л.а. марка Мерцедес, който в
нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2
ЗДвП е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя
на ищцата. Представената по делото присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на
ЯОС, вл. в сила на 24.11.2018 г., на основание чл.300 ГПК е задължителна за съда,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
В настоящия случай съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС се установява, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Същото се дължи при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
По отношение на братята и сестрите в цитираното ТР е прието, че само
формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато
право на обезщетение. Същите следва да докажат, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на един от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя и сестри
страдания от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен
основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/69 г. за обезщетяване само на най близките на починалия.
В тази връзка е и първото оспорване на ответника по иска, а именно
претърпяването на неимуществените вреди от ищците.
За установяването на претърпените неимуществени вреди, за които се
претендира обезщетение, ищците са ангажирали гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетеля И. П. С., живеещ на семейни начала с ищцата К. К. Т., които
съдът цени и кредитира с доверие, като същите не са опровергани и от насрещната
страна. В тази връзка свидетеля посочва, че между сестрите и брат им от една страна и
от друга починалия им брат имало изградена силна връзка, като сестра му вдигнала
кръвно и всички били много разстроени. И двата ищци изключително много му
помагали с пари за закупуване на дрехи и храна, като починалия даже имал ключ от
домът на сестра си. И двамата присъствали на погребението му, като след това
стрували и всички скърбяли за брат си. В тази връзка следва да се отбележи, че със
събраните гласни доказателства, безспорно е проведено пълно и главно доказване за
съществуващата трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и техния брат и
за понесените от тях сериозни ( като интензитет и продължителност ) морални болки и
страдания от смъртта на брат им. Следва да се отбележи, че наистина между ищците и
починалия им брат съществува формална връзка на родство, като от действителните
отношения между тях се характеризират с трайна и силна привързаност и взаимна
обич. От показанията на посочения по-горе свидетел може да се направи категоричен
извод, че поради липсата на родители, така и на собствено семейство на починалият,
между последния и ищците като едни от неговите най близки родственици, била
5
създадена особена близка връзка, която е надхвърлила обичайните за този вид
родствени отношения.
С оглед на това съдът приема, че е налице хипотезата, при която според
посоченото по-горе ТР № 1/2016 г. е допустимо да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди от смърт в полза на лице, което по изключение е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания.
Другите възражения на ответниите е оспорване размера на обезщетението и
изключителната отговорност на водача на лекия автомобил, като с поведението си
починалия е съпричинил ПТП-то.
В ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в
мотивите на т. 1 е посочено, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия
състав на застрахователното събитие. Застрахователя по застраховка „ГО“ отговаря
при осъществен деликт, извършен от застрахования в рамките на обема на
гражданската отговорност на деликвента, чиито граници са определени в разпоредбите
на чл.51 и чл.52 ЗЗД. Прекия иск срещу застрахователя е способ за по-лесно и по-бързо
обезщетяване на увреденото лице при непозволено увреждане от застрахования, като
застрахователя обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на основание
чл.45 ЗЗД е длъжен да ги обезщети застрахования деликвент, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума.
В тази връзка с посочената присъда подсъдимият деликвент е осъден да заплати
на ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им сумата от по
30 000 лв., в едно със законната лихва от датата на увреждането-*** г. до
окончателното изплащане. При изясняване механизма на настъпилото ПТП
съпричиняването от страна на пострадалия Т. е отчетено от наказателния съд при
присъждането на обезщетението на ищците, като за разликата от над 30 000 лв. същия
съд се е позовал на принципа на справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
като изложил съображения в тази насока и отчел, че исковете са завишени и е приел
съпричиняване от страна на починалия. В тази връзка е налице еднородност между
заявените претенции за неимуществени вреди на деликтно основание и
претендираното обезщетение срещу НББАЗ- като се претендира сумата от по 25 000
лв., частичен иск от сумата от по 30 000 лв. Следва да се отбележи, че непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт. Решението
по деликтния иск няма сила на присъдено нещо срещу застрахователя на гражданската
му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат
обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. С оглед на това по
настоящия пряк иск, застрахователя обезщетява причинените вради в същия размер, в
който, на основание чл.45 ЗЗД е длъжен да ги обезщети застрахования деликвент, но
до размера на уговорената сума. Посоченото възражение подлежи на самостоятелна
преценка от съда, но наведените от ответника възражения като доводи по претенцията
за заплащане на обезщетение не са от този вид, които да подлежат на самостоятелна
преценка от съда.
С оглед на това съдът намира, че предявените от ищците при условията на
субективно съединяване искове с правно основание чл.511, ал.3, вр. с чл.511, ал.1, т.2
КЗ и вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 25 000
лв. ( частични искове от по 30 000 лв.), представляващ обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им П. К. Т. са основателни и
6
доказани и като такива следва да се уважат.
Относно възражението за законната лихва за забава :
В случая законната лихва се претендира от датата на увреждането- *** г. до
окончателното изплащане.
С оглед на това, че се касае за застрахователно събитие, началния момент на
дължимата лихва зависи от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ. В случая
преписката по процесната щета е постъпила на 15.11.2022 г., поради което срока по
чл.496, ал.1 КЗ е изтекъл на 15.02.2023 г., като от 16.02.2023 г. върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е дължима законна лихва. За периода *** г. до
15.02.2023 г., претенцията за лихва се явява неоснователна.
По разноските :
С оглед крайния изход на делото, са налице предпоставките за осъждане на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр. С., да
заплати на адв. М.- САК възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска
помощ на ищеца в производството. Когато съдът определя възнаграждение на адвокат
по правилото на чл.38, ал.2 ЗА, неговия размер се определя едностранно, съобразно
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база защитавания
материален интерес, а не на уважения такъв. При всички случаи чл.38, ал.2 ЗА не
изключва и не замества правилата за разпределяне тежестта на разноските между
страните в производството по делото, уредени в чл.78 ГПК. Определеното по чл.7, ал.2
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., съобразно защитавания интерес, адвокатско
възнаграждение, съдът присъжда изцяло, само когато защитавания интерес е уважен/
отхвърлен изцяло. При частично уважаване на претенцията, следва възнаграждението
да бъде коригирано съгласно чл.78 ГПК по съразмерност. Получената едва тогава
величина, представлява възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва
да заплати на адвоката осъществил правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА.
Материалния интерес на ищците в производството е от по 25 000,00 лв., поради което
на основание чл. 7, ал.2, т.3 Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение,
е не по-малко от по 2650, 00 лв. В процесния случай са проведени две заседания, като
на адв. М.- САК следва да се присъди сумата общо от 5300, 00 лв., като за разликата
над тази сума до сумата от 5600 лв. искането се явява неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ЯРС, сумата от 2500, 00 лв., представляваща държавна таса и депозит вещо
лице.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» ( НББАЗ), ЕИК ***, гр. С., район «Средец», ул. «Граф Игнатиев» № 2,
ет.2 да заплати на К. К. Т., ЕГН ********** от гр. Я., ж.к. «***, със съдебен адрес в гр.
С., ул. «*** I“ № ***, чрез адв. А. М.- САК сумата от 25 000, 00 лв. (частичен иск от
30 000, 00 лв.), представляващи неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й П.
К. Т., настъпила при ПТП на *** г., в едно със законната лихва, считано от 16.02.2023
г., до окончателно изплащане на претенцията.
7
ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» ( НББАЗ), ЕИК ***, гр. С., район «Средец», ул. «Граф Игнатиев» № 2,
ет.2 да заплати на Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. Я., ул. «***, със съдебен адрес в гр.
С., ул. «*** I“ № ***, чрез адв. А. М.- САК сумата от 25 000, 00 лв. (частичен иск от
30 000, 00 лв.), представляващи неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му
П. К. Т., настъпила при ПТП на *** г., в едно със законната лихва, считано от
16.02.2023 г., до окончателно изплащане на претенцията.
ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» ( НББАЗ), ЕИК ***, гр. С., район «Средец», ул. «Граф Игнатиев» № 2,
ет.2 да заплати на адв. А. М.- САК, на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата
сумата от 5300, 00 лв.
ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» ( НББАЗ), ЕИК ***, гр. С., район «Средец», ул. «Граф Игнатиев» № 2,
ет.2 да заплати по сметка на ЯРС на основание чл.78, ал.6 ЖПК сумата от 2500, 00
държавна такса и депозит в. лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8