Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123, 28.01.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Бояна Дамбулева ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2813 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.А.Т. против Решение № 260195/31.08.2020г., пост. по гр.д.№
10860/202019, ПРС,
с което е осъдена да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, сумата от 350лв. - главница по
договор за кредит № **********/ 10.03.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен
с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба - 28.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски.
Жалбоподателят А.Т. поддържа,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно
е направил извод за сключване на процесния договор за паричен заем от
разстояние по реда на ЗПФУР. Поддържа,
че приетата по делото СТЕ не може да бъде кредитирана, т.к. не е работила без
реално да отговори на поставените задачи, т.к. вещото лице не е имало достъп до
електронните файлове /лог-файлове/ на ищцовото дружество. Експертизата е
изготвена единствено на база на потвърждение от ищеца, че съществуват подобни файлове.
Вещото лице е потвърдило, че не му е бил предоставен пряк достъп до
информацията относно това кога, как и от кой IP адрес са изпълнени изискванията на ЗПФУР за сключване на
договор от разстояние. Доколкото установяване на тези факти е в тежест на ищеца,
то счита, че следва да се приеме по делото, че не се доказва сключването на
договор от разстояние. Моли за отмяна на
обжалваното решение.
Въззиваемата страна „Кредитреформ
България“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения за основателност на обективно
съединените искове, като счита, че от събраните писмени доказателства се установява наличието на
валидно сключен договор от разстояние.
Счита, че приетата по делото СТЕ доказва по безспорен начин сключването на
конкретния договор за кредит. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм
съдържание е редовна, подадена е в срок, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част
на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,
по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Ето защо
постановеното решение е валидно и допустимо.
По отношение
на правилността на решението, с оглед наведените оплаквания, съдът намира
следното :
Пред
първоинстанционият съд е предявен иск с пр. осн. чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като ищецът
„Кредитреформ България“ ЕООД е претендирал заплащане от страна на ответниката А.Т.
на сумата от 350лв. - главница по договор за кредит № **********/ 10.03.2015 г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г..
За да уважи
така предявения иск пъпрвоинстанционният съд е приел, че ищецът доказва, че
ответникът и цедентът „4финанс“ ЕООД зса сключили процесния договор на
10.03.2015г., по силата на който на Т. е предоставен кредит в размер на 350лв.,
срещу задължението й да върни уговорената сума в срок от 30 дни, без да е
уговорена лихва . Приел е, че с договор за цесия от 01.02.2018г. между
кредитора „4финанс“ ЕООД и ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД е цедирано
вземането срещу Т.. Приел е също така, че при доказателствена тежест за
длъжника, същият не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си за
връщане на сумата по кредита. С оглед на установеното предявеният иск е уважен.
Оплакването
във въззивната жалба е, че решението е неправилно, т.к. съдът неправилно е
приел, че е налице сключен договор за кредит от разстояние, т.к. няма
доказателства, че ответницата е имала волята и е сключила подобен договор.
Настоящата инстанция намира, че тези оплаквания са неоснователни. Безспорно
процесния договор за кредит е сключен от разстояние, при което по отношение на
него намират приложение разпоредбите на ЗПФУР.
Същите норми са специални по отношение на общите правила за сключване на
договори. Така нормата на чл. 18 от ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е
предоставил пред договорна информация на
потребителя, за което се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис. За да изпълни това си задължение
ищецът по делото е ангажирал СТЕ с в.л. инж. Ат. К.. Същата установява , че в
електронната платформа на кредитора е създаден профил на ответницата А.Т.,
извършена е проверка на личните й данни и статус, установено е съответствие
и е направена съответната заявка за отпускане на заема, като на лицето е предоставена
преддоговорна информация за посочения от потребителя електронен адрес. Експертизата установява , че при отпускане на
кредита са спазени всички стъпки, потребителят е подписал чрез бутона „подпиши“
след отварянето на прозорецът за условията на договора, като служител на
дружеството се е свързал с него и по телефона, за да потвърди получаването.
Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че е работило с файловете изпратени
от дружеството кредитор, като не е достъпвало само в системата. Представени са и доказателства за изплащане
на договорената сума чрез системата „Изи пей“ , в офис на ПИБ АД..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се доказва
сключването на процесния договор за кредит. Създаден е профил на потребителя с
неговите лични данни, а от разписката за получаване на сумата се установява, че
я е получила лично. При това положение следва да се приеме, че именно тя е
лицето сключило договора от разстояние, доколкото договорът за заем е
неформален. От значение е единствено спазени ли са изискванията на чл.8 от
ЗПФУР, а именно предоставяне на преддоговорната информация, а от СТЕ се
установява, че в случая това задължение е изпълнено. Неоснователно е
оплакването във въззивната жалба, че СТЕ не е работила с файловете директно в
системата на кредитора, т.к. ако страната се домогва да докаже, че е налице разлика между данните , с които е
работило вещото лице и тези в самата система е следвало да постави подобна
допълнителна задача към експертизата, което не е сторено по делото.
Така, доколкото се доказва наличието
на валиден договор между кредитора и длъжника и при липса на твърдения за
връщане на заетата сума, то предявеният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи
е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и в полза на
Бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 25лв. ДТ за
въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260195/31.08.2020г.,
пост. по гр.д.№ 10860/202019, ПРС.
ОСЪЖДА А.А. Х., ЕГН: **********,***, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р. В., сумата от 100лв., юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.А. Х., ЕГН: **********,***, да заплати
в полза на Бюджета на Съдебната власт
по сметка на ПОС сумата от 25лв. ДТ за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :