№ 1296
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100507215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 17925/02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 58557/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 66 състав, (поправено с решение № 107/03.01.2024г. за поправка
на очевидна фактическа грешка) са частично уважени предявените по реда на чл. 124 ГПК
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД. ЗК „Лев Инс“
АД е осъдено да заплати на Т. Г. Г. сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП,
настъпило на 08.02.2021г. в гр.София около 22,40ч на бул. „България“, ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2021г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 12000лв. Съдът се е произнесъл и по
отговорността за разноски, като е осъдил ответника да заплати на ищцата 63.75лв. разноски,
съответно в полза на ответника са присъдени 408лв. разноски, а в полза на процесуалния
представител на ищеца - адв. П. по чл.38, ал.2 ЗАдв са присъдени 480лв.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 348173/04.12.2023г. от
ищцата, с която се обжалва решението в отхвърлителната част до предявения размер от
12 000лв. Наведените доводи са за неправилност на първоинстанционното решение поради
нарушение на процесуалните правила относно процеса по установяване на релевантни
факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на
материалния закон. Намира, че определеното обезщетение в размер на 3 000 лв. било
1
занижено с оглед търпените неимуществени вреди от страна на ищцата, съответно
определеният принос за съпричиняване от 60% бил необосновано завишен. Моли решението
в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който
да се уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната
неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените
съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по
тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както
и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на
решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на
решението.
При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
По основателността на иска:
Предмет на въззивното производство са притезанието на ищеца с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на неимуществените вреди
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 08.02.2021гг. Исковете претенции са
насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чийто водач виновно е причинил процесния деликт.
Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на
увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на виновно и
противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени
вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорни пред
2
въззивната инстанция са размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и
приносът на ищцата.
По първия спорен въпрос въззивният съд приема следното:
Съгласно т.II на ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като
обезщетението се определя за всеки конкретен случай. Справедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на вида и характера на уврежданията, въззивният съд приема за
установено от неоспореното заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ,
която настоящият състав кредитира изцяло, че в пряка причинно-следствена връзка от
процесното ПТП на ищцата са причинени: 1) Контузия на лявата задушна област на главата
(с обширен подкожен хематом в челната област) и клинични данни за сътресение на мозъка,
с които е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които
краткотрайни разстройства са съпроводени и с болка и страдания (по-продължителна от
моментни болки). При защита на заключението в.л. изяснява (дадените устни разяснения на
вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват
част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението,
да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито
съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от
страните въпроси, в който смисъл изрично е решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г.
на ВКС, 4-то гр.о.), че клиничните данни не били достатъчни да се каже със сигурност, че
ищцата имала мозъчно сътресение. Съобразявайки обективни данни по делото вещото лице
е направило извод, че при ищцата е нямало пълна загуба на съзнание, в който смисъл
можело да се тълкува като лека форма на мозъчно сътресение, която обуславя временно
3
разстройство на здравето, което не било опасно за живота и възстановяване от сътресението
траело около три седмици; 2) Контузия на гръдния кош, отляво (с кръвонасядане на гърба) и
контузия на тазовата област, отдясно (причиняващи ограничени и болезнени движения на
гръдния кош и снагата), които е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, които краткотрайни разстройства са съпроводени и с болка и страдания (по-
продължителна от моментни болки); 3) Оток, охлузване и кръвонасядания по устните на
устата и лявата подбедрица, съпроводени и с болка и страдания. По отношение на
продължителността на причинените травми вещото лице изяснява, че с оглед локализацията,
морфологията и начинът на лечение, причинените травматични увреждания са от естество,
че се съпровождат с главоболие, болки и страдания за период от около 3 седмици, с изразена
интензивност през първата седмица. Съдът приема за неоснователни твърденията, че ищцата
е претърпяла комоцио със загуба на съзнание, доколкото същото се опровергава от
заключението на вещото лице по СМЕ (липса на спомен не е еквивалент на загуба на
съзнание от черепно-мозъчна травма, а може да се тълкува като лека форма на мозъчно
сътресение), съвкупно с приетия лист за преглед на пациент от 08.02.2021г. (съгласно който
по данни по анамнеза, в които се съобщава за епизод на моментна дезориентация по време
на инцидента, като има ясен спомен за случилото се преди и след момента на катастрофата,
излязла сама от колата и не съобщава за гадене или повръщане).
По отношение на обстоятелствата, при които е извършено, въззивният съд приема за
установено от неоспореното заключение по допуснатата и приета САТЕ, което кредитира
като обективно и компетентно изготвено, че при процесното ПТП скоростта на движение на
л.а. е била около 145 км/ч, когато при наближаване на автомобил пред процесния, водачът с
промяна посоката на движение чрез кормилната уредба се отклонява в дясно и
самокатастрофира в предпазна мантинела в дясно (с което уврежда около 33м предпазна
мантинела) с последващ удар в метален стълб за улично осветление, след което се преобръща
на лявата страна и се връща на платното за движение (с приплъзване от около 60м), след
което ищцата, установена на място, е откарана от медици на Спешна помощ за преглед в
болнично заведение.
По отношение на здравословното състояние на ищцата след инцидента, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., въззивният съд кредитира показанията
на св.Д. (майка на ищцата), от които се установява, че малко преди полунощ установила след
обаждане от медици на спешна помощ състоянието на дъщеря си (ученичка в 12 клас към
онзи момент), което било плашещо – имала видими травми, била посинена, с подута уста, по
носа имала охлузвания и по лицето към веждите и скулите. Вътрешно имала натъртвания на
гръдния кош, в областта на гърба и на кръста имала натъртвания. В дните след инцидента
започнали да излизат синини по тялото. Имали съмнения за комоцио, защото имала
замайвания, при което на следващия ден била заведена на невролог, който предписал
лечение с прием на медикаменти в продължение на месец. След инцидента св.Д. трябвало да
помага на дъщеря си, защото имала проблем с поемането на въздух и заради болките в
кръста. Била ограничена в движенията, което налагало да се помага при обличане и
4
къпане, което продължило около две седмици. Стресът бил по-продължителен и се изразявал
в това, че имала среднощни събуждания, вкл. поне два-три пъти събуждала майка си през
нощта от страх, изпадала в състояние, имала паник атаки в продължение на месец след
инцидента, за което се консултирали с приятел – психиатър. Стресът продължавал и към
(момента на свидетелските показания), като се изразявал в това, че отказвала да започне
шофьорски курсове. С оглед предстоящите матури изпитвала неудобства, доколкото било
забранено от лекар две седмици да използва електронни устройства и книги, а тогава
обучението се провеждало в електронна среда, като изпитвала затруднения в рамките на
месец. При анализиране показанията на свидетеля, съдът съобрази практиката на ВКС по
отношение на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 172 ГПК. На първо място, показанията
на този свидетел пресъздават личните му впечатления от оплакванията на ищцата,
изживените от последната болки и страдания от травматичните увреждания след
произшествието, като житейски обяснимо е именно най-близките (майката, живееща с
пълнолетната ищца, ученичка към този момент) да са свидетели на тези изживявания и да
имат непосредствени възприятия за хода на събитията, естеството и интензитета на
преживяното. Самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е
предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за
основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите
поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. С доказателствена
стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена
връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността
на изнесеното от тези лица. Като съобрази горното, съдът приема, че следва да кредитира
показанията на свидетеля Д., предвид че те са в унисон с останалия доказателствен
материал, като свидетелят дори споделя неизгодни нему факти, а именно
продължителността на интензивните болки (доколкото ищцата твърди, че същите са
продължили няколко месеца, а св.Д. дава показания за продължителност на същите около
две седмици).
Настоящият въззивен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, вземайки предвид установените по- горе обстоятелства по отношение
на механизма на причиняване на ПТП (при движение с висока скорост съпроводено с удар в
мантинела, блъскане в уличен стълб, преобръщане и приплъзване от около 60м); възраст на
пострадалата към датата на ПТП (родена м.10. 2002г., т.е. на 18г., ученичка в 12 клас); вид,
характера и степента на телесните увреждания (множество травматични увреждания:
контузия на лявата задушна област на главата с обширен подкожен хематом в челната област
и лека форма на мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош, отляво с кръвонасядане на
гърба и контузия на тазовата област, оток, охлузване и кръвонасядания по устните на устата
и лявата подбедрица), срока за възстановяване (около две седмици с висока интензивност в
началото); претърпеният и силен травматичен стрес (изразяващ се в среднощни събуждания
и паник атаки в продължение на месец след инцидента), обстоятелствата около
посттравматичния стрес, изразяващ се в отказ да се започнат шофьорски курсове. От друга
страна съдът отчита, че макар и множество, травматичните увреждания не са тежки, не е
5
установен необичайно продължителен възстановителен процес, без данни за остатъчни
последици за физическото здраве, както и за социалния живот. При съобразяване нормата на
чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че адекватен размер на претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определен такъв от 5000лв., вкл. отчитайки размерът
на присъдени обезщетения по сходни случаи в практиката (например: в решение №
1538/13.12.2022г. по в.гр.д. № 2825/2022г. на САС, за неимуществени вреди от ПТП от
м.09.2016г. е определено справедливо обезщетение в размер на 14000лв., изразяващи се в
мозъчно сътресение – лека степен, травми в областта и шията без счупвания, съпроводени с
медикаментозно лечение с обездвижване, без хирургическо или оперативно лечение; в
решение № 1312/13.12.2024г. по в.гр.д. № 1706/2024г. на САС за неимуществени вреди от
ПТП от м.08.2022г. е определено справедливо обезщетение в размер на 4000лв., изразяващи
се в: мозъчно сътресение, контузия на главата, травма на нервни коренчета в шиен отдел; в
решение № 4952/28.09.2023 по в.гр.д. № 472/2022г. на СГС, за неимуществени вреди от ПТП
от м.02.2018г. е определено справедливо обезщетение в размер на 3000лв., изразяващи се в
разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област съпроводени с оток и кръвонасядане
продължили две седмици, без данни за настъпили допълнителни увреждания на здравето).
Вторият спорен въпрос между страните е по отношение на приноса на ищцата:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963г. Намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори безспорни
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му,
само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск срещу делинквента или срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице. От значение за извод за наличие на съпричиняване от пострадалия и за приложение на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на справедливото обезщетение са такива действия или
бездействия на увреденото лице, които са способствали настъпването на вредите.
Пътниците в превозното средство са участници в движението и за тях са установени
6
задължения, едно от които е при движение на моторно превозно средство да бъде
използвана система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които превозното средство
е оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП). При установеното законово задължение
за използване по време на движение на система за обезопасяване или обезопасителен колан,
с които МПС са оборудвани, бездействието това задължение да бъде изпълнено
представлява неправомерно поведение. Задължението на пътник в превозното средство да
използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от
установеното самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП при превозване
преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното
превозване на пътниците. Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен
колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е
установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП
за пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване.
Въззивният съд, базирайки изводите си върху заключенията на вещите лица по СМЕ
(за липса на „коланна травма“ заедно с множеството увреждания по различни области на
тялото, сочещи за липса на задържащо действие и свободно движение на тялото с множество
контакти с детайли и предмети в колата) и САТЕ (за наличието на обезопасителни
триточкови предпазни колани, вкл. на задните седалки), така и от дадените обяснения по
реда на чл.176 ГПК от ищцата (за липсата на сложен колан), приема, че към момента на ПТП
ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, с което е извършила нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, съответно при поставен такъв (вкл. с оглед заключението по СМЕ л.126)
пострадалата не би получила същите увреждания по вид, степен и характер, съответно биха
били значително по-малко на брой и по-слаби по интензитет. Въпреки това въззивният съд
не може да се сподели приетия размер на съпричиняване от 60%. С оглед конкретните
обстоятелства, при които е настъпило процесното произшествие се формира извод, че
правилно поставеният обезопасителен колан на пътника е могъл да намали тежестта и броя
на получените травматични увреждания, в който смисъл е кредитираното заключение на
медицинската експертиза. За определяне на обективния принос на пострадалия за
настъпилия вредоносен резултат следва да се извърши съпоставка на неговото поведение,
установено по-горе, и това на водача на увреждащото моторно превозно средство. В случая
следва да бъде съобразено обстоятелството, че виновният водач е управлявал лекия
автомобил с около 145 км/ч, при разрешена скорост - 70 км/ч., несъобразена с пътните
условия, и при констатация на наближаван пред него автомобил, с промяна посоката на
движение чрез кормилната уредба се отклонява в дясно и самокатастрофира в предпазната
мантинела в дясно с последващ удар в метален стълб за улично осветление, след което
следва преобръщане на автомобила на лява страна и връщане на платното за движение и
приплъзване. При тези данни следва да се приеме, че допуснатото от увредения нарушение
обосновава степен на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 25%, а не 60%,
както неправилно е преценил първоинстанционният съд.
С оглед разясненията в ТР 1 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело №1/2021 г. на
7
ОСГТК на ВКС, размерът на дължимото обезщетение от делинквента следва да се намали
съобразно размера, за които искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването
му поради принос на пострадалия. Съдът е намерил претенцията на ищцата за основателна в
размер на 5000 лв. Поради доказаното възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищцата в размер на 25%, пропорционално дължимото парично обезщетение за
неимуществени вреди се явява в размер на 3750лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за сумата над 1200,00 лв. до 3750,00 лв., като на ищцата бъде
присъдена допълнително сумата от 2550 лв., а в останалата част, в която искът е
отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, решението следва да бъде
потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски за разликата над сумата от 366,67лв. (т.е. дължимите за първата
инстанция разноски са в размер на 366.67лв., като следва да се отмени до присъдената сума
от 408лв.)
Обезщетението се дължи със законната лихва от деня, определен от първата
инстанция - 30.07.2021г., срещу който няма въззивни оплаквания.
Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск до сумата
от 1200 лева е влязло в сила (с оглед оттегляне на въззивна жалба вх.№ 335046/22.11.2023г., с
оглед прекратително определение от 20.02.2025г. по настоящото в.гр.д. № 7215/2024г. по
описа на СГС, IV-Б състав, сила от 28.02.2025г.) и не е предмет на проверка от настоящата
инстанция.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполагат двете страни.
С оглед с изхода на делото и направеното искане, на ищцата на основание чл. 78 ал. 1
ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в
общ размер на сумата от 70,63лв. (т.е. разликата между общия размер на дължимите
разноски за първоинстанционното производство съразмерно уважената част от исковете се
равнява на 134.38лв. и присъдените с решението 63.75лв.), и разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 51лв., представляваща държавна такса. Адвокатското
възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за първата инстанция съобразно размера на исковата
претенция (12000лв.) и уважената част (1200лв.) следва да се определи в размер на 148лв.,
като СРС е присъдил такова в размер на 480лв., като с оглед изхода на делото (материален
интерес 12000лв. и уважена част от 3750лв.) адв. възнаграждение за първата инстанция
следва да се определи в размер на 462,5лв., то с оглед присъдения размер от 480лв. за
първата инстанция не следва да се доплаща адв. възнаграждение по чл.38 ЗАдв. За
въззивната инстанция с оглед изхода на делото (материален интерес 10800лв. и уважена част
2550лв.), следва в полза на адв. П. да се присъди адв. възнаграждение в размер на 323,94лв.
Въззиваемата страна е сторила разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 100лв., като с оглед частичната неоснователност – има право на
8
разноски за въззивната инстанция в общ размер на 76.39лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17925/02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 58557/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав (поправено с решение № 107/03.01.2024г. за
поправка на очевидна фактическа грешка), в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т.
Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 1200лв. до
сумата от 3750лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 08.02.2021
г., в гр. София около 22,40 часа на бул. „България“, и в частта, в която Т. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А,
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК разноски за разликата над сумата от 366,67лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ул. ****, на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от
2 550лв. /или разликата над присъдените 1200лв. до размера от 3750лв./, ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на
08.02.2021 г., в гр. София около 22,40 часа на бул. „България“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17925/02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 58557/2021
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, в останалата обжалвана част, в която
искът е отхвърлен за разликата над присъдените общо 3750лв. до пълния претендиран
размер от 12000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на
Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 70,63лв., представляваща
допълнителни разноски в първоинстанционното производство (гр.д. № 58557/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав), както и сумата от 51лв., представляваща
разноски за държавна такса пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на
адв. Т. И. П., ЕГН: **********, САК, гр.София, ул. ****, офис 5, разноски за въззивното
производство в размер на 323,94лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. ****, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, разноски за въззивната инстанция в
общ размер на 76.39лв.
В частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, е осъдено да заплати на Т. Г. Г.,
9
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 1200 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, първоинстанционното решение като
необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10