Решение по дело №1093/2010 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 232
Дата: 9 юли 2010 г. (в сила от 9 юли 2010 г.)
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20103100201093
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е  Ш   Е  Н   И  Е

     

 

                                       /                       2010 година, гр.Варна

 

 

Варненски окръжен съд, наказателно отделение

На тридесети юни през две хиляди и десета година

В открито заседание, в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                                            МАЯ НАНКИНКИНСКА                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ

ЧНД №1093 по описа на ВОС за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА и е образувано по депозирана във ВОС Европейска заповед за арест на българския гражданин В.Г.Г., ЕГН **********. Същата е получена чрез факс. 

В открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2010г., исканото лице изразява съгласие за предаването му на германските съдебни власти по реда на чл.45 от ЗЕЕЗА.

Представителят на публичното обвинение и упълномощеният защитник излагат идентични становища за прилагане на императивната норма на чл.45 от ЗЕЕЗА.

Съдът,след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Във ВОС е постъпила за разглеждане европейска заповед за арест на българския гражданин В.Г.Г., ЕГН **********. Заповедта е издадена от Прокуратурата в гр.Ландсхут, Република Германия и от формална страна е съобразена с изискванията за съдържимо на чл.37 от ЗЕЕЗА. С цитираният акт се прави искане за предаване на българския гражданин, по отношение на когото има започнало съдебно производство в посочения съд. Той е обвинен в извършване на измама наказуема с лишаване от свобода до пет години. Българският съд приема, че издаващата държава е предоставила нужните гаранции за охраняване правата на българската гражданка по смисъла на чл.41 от ЗЕЕЗА, като следва изрично да се отбележи че съдебното производство срещу него е висящо. Последното гарантира ползването на защита в пълен обем, предвидена от немското законодателство.

 

Изложеното дава основание да се приеме,че са налице условията на чл.36 и 41 от ЗЕЕЗА. Касае се за лице извършило деяние, които съгласно правото на издаващата държава се наказва с лишаване от свобода в размер на пет години. Престъплението, за което е издадена заповедта за арест е наказуемо и по законодателството на Република България. Дадени са гаранциите предвидени в чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА.

Съдът намира, че не са налице основанията за отказ от предаване на лицето по смисъла на чл.39 ЗЕЕЗА - престъплението не е амнистирано в РБ и не попада под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице не е осъдено за същото престъпление от български съд или съд на трета държава-членка; не е изтърпяло и не търпи наказание за това деяние, като  няма пречки и наказанието да бъде приведено в изпълнение.

Съдът не счита, че може да откаже предаване на лицето на основанията,предвиден в чл.40 от ЗЕЕЗА. Престъплението не е извършено цялостно или частично на територията на РБ, не е подсъдно на български съд, не е изтекъл предвидения давностен срок, лицето не е търпяло и не търпи наказание за това деяние в страна, която не е членка на ЕС.

Не са налице условия за отлагане на  изпълнението, нито за условно изпълнение на заповедта на основание чл.52 от ЗЕЕЗА.

 

При тези данни съдът счита,че са налице изискванията визирани в ЗЕЕЗА и искането на Прокуратурата в гр.Ландсхут, Република Германия като законосъобразно следва да бъде уважено.

По силата на чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът служебно следва да се произнесе по мярката за неотклонение на В.Г.Г., която да остане в сила до фактическото й предаване на искащата държава. Видно от определение по ЧНД №513/10г. по описа на ВОС е, че по отношение на исканото лице е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Същата следва да бъде потвърдена, т.к. при допускане изпълнението на разглежданата европейска заповед за арест съдът няма право да я промени в по-лека.

По делото се съдържат писмени доказателства за направени разноски по превод от немски език на български език на предоставените допълнителни гаранции от издаващия орган. Сумата от 09.50 лв. следва да се възложи в тежест на лицето, чието предаване се иска по аргумент на чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.45, ал.3, вр.чл.44, ал.6 и 7 ЗЕЕЗА, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА изпълнение на европейска заповед за арест  издадена от Прокуратурата в гр.Ландсхут, Република Германия ЗА ПРЕДАВАНЕ на В.Г.Г., ЕГН **********.

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на лицето, чието предаване се иска, а именно „Задържане под стража” която да остане в сила до фактическото й предаване на искащата държава.

 

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН ********** да плати сумата от 09.50 лв. в полза на Окръжен съд Варна, по сметка на същия съд.

 

Препис от настоящето решение да се изпрати на ВКП за издаване на постановление за неговото изпълнение.

 

Да се уведоми за съдържанието на настоящето решение Прокуратурата в гр.Ландсхут, Република Германия /кореспондента Прокурор д-р Бегеман/, както и за обстоятелството, че лицето е изразило доброволно съгласие за предаване и не се е отказало от принципа на особеността.

Решението е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: