РЕШЕНИЕ
№ 4878
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на «България Еър» АД, ЕИК със седалище и
адрес на управление гр.София, район «Слатина», Аерогара София,
бул.»Брюксел» № чрез пълномощника му –юрк.Д. против Наказателно
постановление № 337/20.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ-София към
РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закон за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
С жалбата се релевират доводи, че в административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Като такива се сочат разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т.6
ЗАНН. Твърди се, че нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е неприложима, тъй
като същата създавала задължения за чужденците, които влизат или
преминават транзитно през територията на Република България, а не за
превозвача, какъвто е санкционираното дружество. Изтъква се, че нормата
на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е бланкетна, като в случая в АУАН и НП не били
1
посочени материално-правните норми от друг нормативен акт, които
въвеждали изискването за притежаване на валидна виза или разрешение за
пребиваване от съответното лице. Като нарушени се сочат и разпоредбите
на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и
НП липсва ясно, точно и пълно описание на елементите от състава на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му, тъй като не било
посочено изрично каква е била нередовността на притежавания от превозения
пътник документ. По този начин съществено било нарушено правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Навеждат се и възражения за липса на
компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Твърдят се нарушения
на процесуалните правила, тъй като в АУАН не било посочено качеството на
описания в акта свидетел –дали е присъствал при установяване на
нарушението или е свидетел при съставянето на акта.
На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че в случая не е
извършено твърдяното административно нарушение, тъй като се касаело за
вътрешен за Европейския съюз полет, при който виза не се изисквала по
аргумент от чл. 1 § 1 от Регламент (ЕО) 539/2001. Сочи се още, че с Регламент
( ЕО) № 526/2006 г. е премахнато извършването на граничен контрол на лица,
пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на ЕС, като в
регламента се установявали правилата за граничен контрол на лица,
пресичащи външните граници на Общността и условията за преминаването
им от граждани на трети страни.
По изложените аргументи се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно
привозан, не изпраща процесуален представител.
Наказващият орган - Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-
ГДГП-МВР, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2023 г. около 14:30 ч. в град София, на ГКПП - Аерогара
София била извършена гранична проверка на влизащи в страната пътници,
пристигнали с полет № FB462 от Амстердам до София с превозвач
2
«България Еър» АД. Свидетелят Екатерина Ночева, заемащ длъжността
младши експерт, командир на отделение към ГКПП - Аерогара София,
извършил преглед на документите на пристигналия с цитирания полет пътник
Ху Лин (Hu Lin) роден на г., гражданин на Китай, притежаващ паспорт №
Е69116580, издаден на 22.02.2016 г.
В хода на проверката било установено, че пътникът не притежавал
валидна виза или разрешение за пребиваване в Република България.
Независимо от това превозвачът издал билет и бордна карта на лицето и го
превозил до територията на Република България. Тъй като Ху Лин (Hu Lin) не
притежавал виза или разрешение за пребиваване, той не бил допуснат в
страната, понеже не отговарял на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, поради
което и бил изготвен отказ за влизане в страната.
За така констатираното нарушение, на 29.06.2023 г. по реда на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, свидетелят Ночева съставила срещу превозвача «България
Еър» АД, ЕИК *********, Акт за установяване на административно
нарушение № 323 (бл. № 276835/29.06.2023 г.). Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Актът бил предявен на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател Л И Д. на 30.06.2023 г., който след като се запознал със
съдържанието му, го е подписал с отбелязване, че има възражения и
направил искане административнонаказателното производство да бъде
прекратено. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани
възражения.
От описаното в акта се установява, че се касае за извършен полет на
05.06.2023 г. № FB492 от Цюрих до София, с който е пристигнал пътникът Ху
Лин (Hu Lin) роден на г., гражданин на Китай, притежаващ паспорт №
Е69116580, издаден на 22.02.2016 г., без да притежава валидна виза или
разрешение за пребиваване в Република България. Лицето не отговаряло на
изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, поради което не било допуснато в
страната.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление, в
обстоятелствената част на което е посочен полет FB462 от Амстердам
(Холандия) за София (България), при който превозвачът е превозил лицето Ху
3
Лин до РБългария без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е
издал превозни документи -билет и бордна карта. Лицето не отговаряло на
изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.б от Регламент (ЕС)
2016/399. С цитираното НП на основание чл. 51 ЗЧРБ за нарушение чл. 20, ал.
1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, дружеството-жалбоподател било
санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
пълномощник на дружеството –жалбоподател на 27.07.2023 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля –актосъставител и приобщените по делото по реда
на чл.283 НПК вр.чл.84 от ЗАНН писмени доказателства – докладна записка
рег. № 8177р-19226/30.06.2023 г., покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, покана за
доброволно изпълнение до «България Еър» АД, ЕИК ,
съобщение № 8177р16427/05.06.2023 г., отказ за влизане в страната №
315/05.06.2023 г., Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. относно определяне на
длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, които да
съставят АУАН и да издават НП по ЗЧРБ, Заповед № 4064з-492/29.05.2023 г.,
от която произтича материалната компетентност на лицето издало
обжалваното НП, пълномощни и др.
Съдът кредитира показанията на свидетеля-актосъставител, който
добросъвестно заяви при разпита си, че няма конкретен спомен за случая, тъй
като извършва много такива проверки и съставя множество актове за
констатирани нарушения по ЗЧРБ. Ето защо, показанията на свидетеля не
спомагат съществено за установяване на обстоятелствата от предмета на
доказване. В тази връзка съдът кредитира писмените доказателства по делото
– докладна записка рег. № 8177р-19226/30.06.2023 г., съобщение №
8177р16427/05.06.2023 г., отказ за влизане в страната № 315/05.06.2023 г., от
които безспорно се устновява, че лицето Ху Лин (Hu Lin) роден на г.,
гражданин на Китай, притежаващ паспорт № Е69116580, издаден на
22.02.2016 г. е пристигнало в РБългария с полет на авиокомпания „България
Еър“ АД от Амстердам до София, без да притежава валидна виза или
разрешение за пребиваване в Република България.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
4
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на въззивен съдебен контрол санкционен акт и от лице, което има
право на жалба.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП изхождат от
съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност по смисъла на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ, както
и приложените към материалите на делото Заповеди , поради което приема
възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление. Налице е и редовна процедура по връчването
им на пълномощник на дружеството- жалбоподател.
По –нататък, като основателни съдът възприема възраженията в жалбата,
че в АУАН и НП са нарушени императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т.
4 и т. 5 ЗАНН, респективно - на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, тъй като както
беше посочено по –горе, в акта и в наказателното постановление е описан
различен полет, с който е пристигнало в РБългария лицето Ху Лин, с
посочени идентични данни в двата акта. Въпреки това, обаче както в АУАН,
така и в НП е посочена, като нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда -Превозвач, който
превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България
чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи: наличието и
валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква,
както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания,
добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали
изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя;
Цитираната правна норма не е свързана с нарушение на задължение във
5
връзка с превозването на лицето до Република България, а само със
задължение за проверка на документи: – редовността на документ за
пътуване, какъвто е националният паспорт на лицето, като превозвачът е
задължен да извърши проверка за "наличието на българска виза, когато такава
е необходима".
Нещо повече, в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не се съдържа забрана да бъде
превозен чужд гражданин до Република България без валидна виза или
разрешение за пребиваване, каквото неизпълнение на задължение се твърди,
че е допуснало дружеството превозвач. Наличието на виза при влизане на
територията на РБ, следва от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) №
539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито
граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на
държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това
изискване. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламента, гражданите на
третите страни, които са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да
притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-
членки. Тази разпоредба, обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което
е в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН. Същото е от категорията на съществените, тъй като
ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства възможността
му адекватно да я организира (в този смисъл е и Решение № 6664/24.11.2020
г. по КАНД № 8034/2020 г. по описа на АССГ).
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, с които се накърнява правото на
защита на нарушителя, който не е в състояние да възприеме фактическите и
правни рамки на обвинението, въпреки, че е категорично установено по
делото, че с полет FB462 от Амстердам за София (България), е пътувало
лицето Ху Лин, китайски гражданин, който не е притежавал валидна виза
или разрешение за пребиваване. Безспорно е, че това не е било установено
от превозвача преди да извърши услугата по превоза и преди да бъде издаден
превозен документ – билет и бордна карта.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител не е поискал присъждането
6
на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 337/20.07.2023 г., издадено от
Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на
основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на
«България Еър» АД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 2
000/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗЧРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7