Р Е Ш Е Н И Е
№ 1420
гр. Пловдив, 30 юли 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на седемнадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ГЕОРГИ ПАСКОВ,
при секретаря
Диана Караиванова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1434 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Н.Д.Е., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат А.Ш.- пълномощник, обжалва Решение №463 от
11.03.2020г. по Н.А.Х. дело №246 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с
№477440-F513208 от 14.11.2019г., издадено от заместник-директор на Териториална
дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което
на Н.Е., в качеството му на управител на “АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе“ №200, ЕИК *********, е
наложена глоба в размер от 200,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по
същество, с което да се отмени процесното НП.
Възразява се за наличието на маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, което обстоятелство не е съобразено от районния съд.
Претендира се присъждане на адвокатски възнаграждения за производствата пред
двете съдебни инстанции. На 16.07.2020г. по делото постъпва допълнително
становище към касационна жалба с Вх.№11045 от адвокат А.Ш., в което се излагат
подробни съображения в посочения смисъл. Възразява се за прекомерност на разноските
на отсрещната страна.
Ответникът в производството- ТД-
Пловдив на НАП, представлявана от юрисконсулт В.П.- пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева,
изчислено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), както и такса в размер на 5,00 лева за
издаване на изпълнителен лист.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съдът намира за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в ТД- Пловдив на НАП постъпва
информация от Централното управление (ЦУ) на НАП, по повод направено уведомление
от страна на Агенцията по вписванията (АВ), което уведомление постъпва на
21.08.2019г. в ЦУ на НАП, относно непубликуване на годишни финансови отчети
(ГФО) за 2018г. в срок до 30.06.2019г. (всъщност до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г.
е неделя, неприсъствен ден). Прието е за установено, че касаторът,
в качеството му на управител на “АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, не е публикувал ГФО на
дружеството за 2018г. в Търговския регистър (ТР) към АВ, като го заяви за
вписване и го представи в законоустановения срок до
30.06.2019г. (всъщност д 01.07.2019г.). Прието е за установено, че “АПЯ ДИСТРИБУТОРС“
ЕООД извършва дейност през отчетната 2018г., за което е подадена годишна данъчна
декларация (ГДД) по смисъла на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане (ЗКПО) за 2018г. с Вх.№1600И0712834 от 06.03.2019г., към която е приложен
годишен отчет за дейността. Прието е за установено, че ГФО за 2018г. е заявен
за вписване и представен за обявяване в ТР към АВ на 03.10.2019г.
До касатора
е изпратена нарочна покана с Изх.№94-00-5991-469 от 26.09.2019г., с която е
поканен да се яви в ТД- Пловдив на НАП за съставяне на актове за установяване
на административно нарушение (АУАН) за необявяване в срок на ГФО за 2018г. в
ТР, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Според наличното по преписката известие
за доставяне, посочената покана е получена на 03.10.2019г. от жалбоподателя
лично.
На 03.10.2019г. се съставя АУАН с
№F513208, с който деянието на касатора, в качеството
му на управител на “АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, изразяващо се в незаявяване за
вписване и непредставяне за обявяване в ТР към АВ в срок до 01.07.2019г. на ГФО
за 2018г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.38,
ал.1, т.1, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, с което е осъществен съставът
на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
неговата правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на
районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221,
ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до повторно
заявеното възражение в касационната жалба за наличието на маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то същото е
неоснователно.
Вярно е, че според Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г.,
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът
не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси,
както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая
обаче, както правилно е прието от страна на районния съд, обстоятелствата, че процесното нарушение е извършено за първи път, а ГФО на
“АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД за 2018г. е заявен за вписване в ТР към АВ на
03.10.2019г. или преди издаване на процесното НП
(14.11.2019г.) не позволяват формирането на извод за наличието на маловажен
случай на административно нарушение, доколкото проявеното от касатора бездействие е продължило повече от 3 месеца. Съответно,
инкриминираното от касатора нарушение разкрива
типичната за този вид нарушения обществена опасност.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда не констатира наличие на касационно основание, поради
което жалбата следва да се устави без уважение.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. В полза на ответната
администрация (юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП)), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от
80,00 лв., определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно
по реда на чл.27е от НЗПП.
Искането за присъждане на
разноски в полза на ответната администрация в размер от 5,00 лв., представляващи
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, е неотносимо
към настоящето производство и като такова следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №463 от
11.03.2020г. по Н.А.Х. дело №246 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление
№477440-F513208 от 14.11.2019г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив
на НАП, с което на Н.Д.Е., ЕГН **********, в качеството му на управител на “АПЯ
ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Пещерско шосе“ №200, ЕИК *********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева.
ОСЪЖДА Н.Д.Е., ЕГН **********, да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…/П/………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………