Р
Е Ш Е Н И Е
№ 913 12.03.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 6004 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Р.Б.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Г., против „РУСЕЛИН“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 40, ет. 1, представлявано от И.. Р.. Г., с която се претендира да бъде установено
в отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на две
бетонни площадки за паркиране на партерния /гаражен/ етаж, с бетонна настилка и
отводняване с подов сифон, свързан с канализационната система, находящи се в
двора на имот с пл. 4100, част от УПИ ..., ..., в кв. ..., сега поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Бургас, представляващи
паркоместа № 1 и № 2, всяко с площ от 15 кв.м. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът
твърди, че е собственик на 177.6/355.20 кв.м. идеални части поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр.
Бургас, ул. „..., като другите идеални части принадлежали
на В.. М.. и М.. И.., като върху имотът била
построена и сграда с идентификатор ... със
застроена площ от 165 кв.м. Съсобствениците на имота сключили на 16.11.2018 г.
договор за разпределение на ползването на незастроената част от имота си,
съгласно който ищецът следвало да ползва дял I-ви от 52 кв.м, обхващащи 14. 30 кв.м от северозападната
част и 37.70 кв.м в югозападната част. След
снабдяването със скица за процесния поземлен имот ищецът установил, че ответникът е вписан като собственик на
30 кв.м. от него съгласно констативен нотариален акт № 81/15.03.2007 г. досежно
процесните две бетонни площадки, които попадали във втората част от дял първи
съгласно договора за разпределение на ползването. Излага се също така, че
подобни бетонни площадки не съществуват в имота, независимо, че трети лица
паркирали там превозни средства с мотива, че имат разрешение за това от г-н Г..
С горните мотиви се оспорва признатото с нотариалния акт
право на собственост на ответника, като се излага и че те не съставляват
самостоятелен обект
на правото на собственост.
Правното
основание на исковете е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковете изцяло се оспорват като
неоснователни, като се излагат подробни
доводи в тази връзка. Сочи се, че въз основа на
предварителен договор за учредяване на право на строеж на жилищна сграда в
процесния поземлен имот от 08.11.20004 г., сключен между него, Л.. Б.., Н.. Ж.. и З.. И.., впоследствие
обективиран в нотариален акт от 29.12.2004 г.,
е посочено кой какви обекти ще получи. Така съгласно уговорките между страните,
Л.. и Б.. Б.. отстъпили на ответника две паркоместа № 1 и № 2, като
в замяна на получени от тях в повече 24. 82 кв.м. от
застроените обекти, като учредели на дружеството безсрочно право на ползване
върху същите, като горните обстоятелства били надлежно декларирани пред
компетентните органи и де факто паркоместата следвало да се приемат за закупени. Освен
гореизложеното се твърди се всъщност, че дружеството е носител на вещно право
на ползване върху бетонните площадки, и поради това дори при уважаването на иска щял да продължи да ползва
площадките, с оглед на което и чрез предявения иск нямало да се разреши правния
спор между страните. Като извод от това се сочи недопустимост на заявената
претенция. Ако съдът приеме, че дружеството не е носител на правото на
ползване, то се сочи, че то е носител на право на собственост въз основа на
придобивна давност. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
нотариален акт за дарение на недвижими имот № 34, том II, рег. № 2081, дело № 221 от
18.10.2018 г. на помощник нотариус В.. Д.., действащ по заместване по реда на
чл. 46 от ЗННД на нотариус М.. И.., вписан в регистъра на Нотариалната камара с
рег. № 257, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 14085 от 18.10.2018
г., акт № 46, том № 40, дело № 7464, Л.. Р.. Б.. е дарила на сина си – ищеца по
делото, 177.6/355.20 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ...
по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ул. „..., номер по предходен
план: .., .., кв. .., парцел 4. С нотариален акт за замяна № 150, том I, рег. № 3694, дело № 101 от
14.12.2007 г. на нотариус Т.. П.., вписан под № 417 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 21594 от 14.12.2007 г.,
акт № 186, том 58, дело № 14520, З.. И.. А.. е прехвърлил на В.. М.. М..
собствените си 60.10 кв.м. от УПИ ..., ... в кв. ... по плана на к-с ... в гр.
Бургас. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 86, том II, рег. № 5886, дело № 253 от
21.12.2015 г. на нотариус А.. Д.., вписан под № 450 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 47701 от 22.12.2015 г.,
акт № 181, том 52, дело № 9473, Ж.. М.. А.. е продал на М.. И.. И.. 1/3 идеална
част от 355. 20 кв.м. т.е. 118. 40 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор 07079.616.71 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ул.
„..., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... – гараж № 3. Или
въз основа на така представените книжа правоприемниците по горните нотариални
актове към настоящия момент се легитимират за собственици на процесния поземлен
имот с идентификатор ..., за който не се спори, че е идентичен с имот ..., ...,
кв. ..., парцел 4 респективно УПИ ..., ..., кв. ... по плана на к-с ... гр.
Бургас, което е видно и от скицата на имота.
С
договор за разпределение на ползването му от 16.11.2018 г. съсобствениците на
поземления имот са си разпределили ползването върху незастроената част от същия
, като съгласно него ищецът ще ползва дял I-ви на обща площ от 52 кв.м., 14.
30 кв.м. от които се намират в северозападната част на имота, надлежно
индивидуализирани чрез граници, и 37. 57 кв.м., находящи се в югоизточната част
на имота, при съответните описани граници; М.. И.. ще ползва дял II с площ от 37. 57 кв.м., находящи
се в югоизточната част на имота, при съответните описани граници, и В.. М.. ще ползва реално дял III с площ от 18. 80 кв.м., в
североизточната част на имота, надлежно
индивидуализирани чрез граници. Като към договора е приложена и скица досежно
така извършеното разпределението на ползването.
По
делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
съставляващ всъщност констативен такъв, № 81, том I, рег. № 1976, дело № 52 от
15.03.2007 г. на нотариус С.. С.., вписан под № 245 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията, съгласно който ответното дружество е
признато за собственик на бетонна площадка за паркиране на партерния /гаражен/
етаж, с бетонова настилка и отводняване с подов сифон, свързан с канализационна
система, находяща се в двора на имот с пл. № ..., част от УПИ ..., ..., кв. ...,
собственост на Л. Б.., представляваща паркингово място № 1, с площ от 15 кв.м.,
при описани граници, и на бетонна площадка за паркиране на партерния /гаражен/
етаж, с бетонова настилка и отводняване с подов сифон, свързан с канализационна
система, находяща се в двора на имот с пл. № ..., част от УПИ .., .., кв. ..,
собственост на Л. Б.., представляваща паркингово място № 2, с площ от 15 кв.м.,
при описани граници, като сред описаните книжа за признаване на правото на
собственост е цитиран нотариален акт № 188, том II, рег. № 9685, нот. дело №
310/29.12.2004 г. на нотариус с рег. № 245. Видно от същия Л.. Р.. Б.., Н.. Ж..
П.. и З.. И.. А.., в качеството им на съсобственици на дворно място,
представляващо УПИ ..., ..., кв. ..., находящо се гр. Бургас, к-с ..., ул. „...
№ ..., взаимно си отстъпват право на строеж и заедно учредяват на ответното
дружество право на строеж на жилищна сграда, състояща се от избен –сутеренен
етаж, гаражен етаж и четири жилищни етажа и един терасовиден етаж върху 163. 37
кв.м. от мястото, съгласно утвърден архитектурен проект, като дружеството се
задължава срещу отстъпеното право да построи със свои средства и свои средства отделни самостоятелни обекти,
като са описани отделните такива които ще получи всяко от лицата Л.. Р.. Б.., Н..
Ж.. П.. и З.. И.. А.., както и тези, които ще получи „РУСЕЛИН“ ООД, като сред
тях няма бетонни площадки. Всъщност дружеството получава 6 апартамента и две
ателиета. Отделно от това в т.1, където са описани имоти на Л.. Б.. –
праводателката на ищеца, е посочено, че като разлика от полагащата й и действително
получена квадратура, Л.. Б.. предостъпва безсрочно на „РУСЕЛИН“ ООД ползването
на полагащите й се паркингови места № 1 и 2, като дава съгласие същите да бъдат
предостъпвани от дружество за ползване на трети лица. За целта последното е
поело задължението да благоустрои двора на имот с пл. № 4100, като изгради
газобетонна ограда с бетонова настилка и отводняване на площадка с подов сифон,
свързан с канализационна система. Видно от данните по делото строежът е
изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект, като сграда е въдена в
експлоатация съгласно удостоверение № 110/05.06.2006 г.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, което
съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено от лице с
нужните специални познания и като неоспорено от страните, допълнено с
изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че през 1998 г. е
одобрено частично изменение на ЗРП и ЧКЗСП, съгласно което се обособява нов
квартал 9А, като новообразуваният УПИ .., .. е отреден за имоти пл. № .. и ..,
като всъщност този УПИ е предмет на делото, а съгласно КККР същият съставлява
поземлен имот с идентификатор .... От строителната документация във връзка с
учреденото право на строеж по нотариалния акт № 188/2004 г., съгласно
архитектурната част на проекта, освен гаражи в жилищната сграда, са предвидени
четири места за паркиране. В ситуацията, в която е отразено местоположението
им, съществуват три подписа срещу имена на собствениците Лилия Бисерова, Златко
Ангелов и Недка Ангелова. От огледа на място вещото лице е установило,
че жилищната сграда е в съответствие с одобрения архитектурен проект. Експертът
сочи, че съгласно описанието на бетонните площадки в констативния нотариален акт,
същите попадат в югозападната част на поземлен имот с идентификатор ..., именно
върху дял I,
разпределен за ползване на ищеца, съгласно сключения договор за разпределение
на ползването. Именно в незастроената част на имота са предвидени по проекта
изграждането на четири паркоместа, и тази част е изцяло бетонирана. На терена
няма нанесена сигнатура на местата за паркиране, като бетонът е излят на части,
като фугите между тях обособяват четири ленти. Площадките са с наклон, отвеждащ
повърхностните води към монтирани два сифона в дворното място. В югоизточната
част /върху предвидените паркоместа 3 и 4/ е построен навес /беседка/ и
барбекю. Процесните площадки не са нанесени в кадастъра, тъй като не могат да
бъдат негов предмет съгласно чл. 23 от ЗКИР. Всъщност цитираната разпоредба
предвижда, че недвижим имот – обект на кадастъра е поземлен имот, сграда,
включително изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. Вещото лице
сочи също така, че по принцип площта на процесното УПИ следва да е съобразено с
необходимата прилежаща площ към сградата, която е изградена в съответствие с
одобрените проекти.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Твърденията
на ответника, че не заявява да е собственик на процесните бетонни площадки, не
кореспондират на обективния факт, че сам се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост върху същите. Друг е въпросът и че в отговора си е посочил,
че те са му предостъпени за предоставената в повече квадратура на Л.. Б.., и един
вид ги е закупил. При това и с оглед твърденията на ищеца, който сочи, че е
собственик на идеални части от процесния поземлен имот /което се установява и
от доказателства/, в който са ситуирани площадките, както и че те попадат в
дела, който му е предоставен за ползване, съобразно сключения договор за това с
останалите съсобственици, безспорно за него е налице правен интерес да
установи, че ответникът не е собственик на бетонните площадки. С оглед естеството
на последните следва да се приеме, че същите не са самостоятелен обект на
правото на собственост, и всъщност се явяват приращение по смисъла на чл. 92 от
ЗС, съгласно който собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. В случая липсва друга
уговорка досежно собствеността им по смисъла на закона, която да обоснова
различно разрешение от това по чл. 92 от ЗС, при което процесните бетонни
площадки, като приращение към земята се явяват собственост на собствениците на
последната, в частност и на ищеца, който притежава идеални части от земята.
Това, че изграждането на четири места за паркиране е предвидено в
архитектурната част от проекта за процесното строителство в имота, не променя
горните изводи на съда, а напротив само потвърждава същите, при все че съгласно
нотариалния акт за учредяването на правото на строеж и последващото
разпределение на собствеността на отделните самостоятелния обекти не касаят
право на собственост досежно бетонните площадки - паркоместа. Твърденията на
ответника, че е един вид ги е закупил, също не се потвърждава от
доказателствата по делото, тъй като липсва договор за покупко-продажба. Това
пък, че е носител на право на ползване, не е равнозначно на признатото му право
на собственост. Друг е въпросът, че ако се тръгне да се разсъждава в насоката
как и от кого му е учредено това право, следва да си обсъди и дали същото всъщност му е валидно учредено,
което обаче остава извън плоскостта на настоящия правен спор и не следва да се
обсъжда. Всъщност тези му твърдения за наличието на право от ползване пък
изключват принципно възможността да е придобил по давност бетонните площадки,
като с оглед на правната им всъщност това владение предполага и такова на
самата земя, върху която са изградени. Последното трябва да е упражнявано
спрямо всички съсобственици, тъй като те са носители на правото на собственост
върху идеални, а не върху реални части от нея. Досежно останалите доводи на
ответника следва да се отбележи, че в случая в дворното място има сграда, която
е в режим на етажна собственост, като не всички собственици на самостоятелни
обекти притежават идеални части от земята /видно от скицата и вписванията за
собствеността в нея/ и наред с това идеални части от дворното място притежават
и лица, който няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата. В този
случай дворното място няма и не може да има статут на обща част. Но дори и
дворното място да има статут на обща част, тъй като е принадлежност към
изградената в имота сграда, то това обстоятелство само по себе си изключва
възможността ответникът да е придобил бетонните площадки по давност, като
въобще не се твърди и установява да е манифестирал някакво намерение за своене спрямо
останалите етажни собственици. По принцип придобивната давност като способ за
придобиване на право на собственост не действа автоматично с изтичане на
необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване от владелеца, за да
настъпи ефекта на давността, която не се прилага служебно. Това позоваване може
да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу такъв
иск, както е в случая, или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,
издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение, какъвто
не е процесният такъв, който е издаден въз основа на нотариалния акт за
суперфиция, а не въз основа на обстоятелствена проверка. Досежно последните
доводи за естеството на дворното място и дали съставлява обща част всъщност
следва също така да се отбележи, че по-скоро това би било решаващо за друг вид
спор и то между други лица, а не само между страните по делото, и това не влияе
на извода, че е ответникът не е собственик на процесните бетонни площадки спрямо
ищеца.
За
пълнота също така следва да се отбележи, че ако Л.. Б.. е получила нещо повече
от това, което й се полага, ответникът би могъл да има някакви облигационни
претенции спрямо нея, но и не да получи правото на собственост върху процесните
бетонни площадки, поради това обстоятелство.
С
горните мотиви съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове
като основателни следва да бъде уважени, при което следва да се отмени и
констативния нотариален акт, признаващ собственически права на ответника.
При този изход на спора и с оглед претенциите
на страните за заплащане на направените по делото разноски следва на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 1 070 лв. за направените по делото разноски. Съответно неоснователна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено спрямо Р.Б.Б. с ЕГН
**********, адрес: ***, че „РУСЕЛИН“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „., представлявано от И.. Р.. Г., не
е собственик на две бетонни площадки за паркиране – паркомясто № 1 и паркомясто №
2, с бетонна настилка и
отводняване с подов сифон, свързан с канализационната система, находящи се в
двора на имот с пл. .., част от УПИ ..., ..., в кв. ..., сега поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. дирокетро на АГКК, с последващо изменение на КККР,
засягащо поземления имот, извършено със Заповед № 18-2816/21.04.2017 г. на
началника на СГКК-Бургас,адрес на имота: ул. „..., площ от 358 кв.м., предназначение
на територията: урбанизиран, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.,
съседи: ..., ..., ... и ....
Отменя нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 81, том I, рег. № 1976, дело № 52 от
15.03.2007 г. на нотариус С.. С.., вписан под № 245 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията, съгласно който „РУСЕЛИН“ ООД с ЕИК ********* е признато за собственик на
бетонна площадка за паркиране на партерния /гаражен/ етаж, с бетонова настилка
и отводняване с подов сифон, свързан с канализационна система, находяща се в
двора на имот с пл. № .., част от УПИ .., .., кв. 9А, собственост на Л. Б..,
представляваща паркингово място № 1, с площ от 15 кв.м., при описани граници, и
на бетонна площадка за паркиране на партерния /гаражен/ етаж, с бетонова
настилка и отводняване с подов сифон, свързан с канализационна система,
находяща се в двора на имот с пл. № .., част от УПИ .., .., кв. .., собственост
на Л. Б.., представляваща паркингово място № 2, с площ от 15 кв.м., при описани
граници.
Осъжда „РУСЕЛИН“
ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „ , представлявано от И.. Р..
Г., да заплати на Р.Б.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 1 070 лв. /хиляда лева и 70 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ