О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 9992 07.10.2015г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд десети
граждански състав
На седми октомври две хиляди и петнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Кацарова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10904 по описа за 2014 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е било образувано по иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността, предявен от ищеца И.Н.П., ЕГН **********, против М.А.О. и И.А.О. от с.Б.п., като ищецът моли съда да осъди ответниците да му предадат владението върху
стопанска постройка, находяща се в с.Б.п., УПИ ****** с площ от 1.330декара,
като собствеността се претендира въз основа на приращение по чл.92 от ЗС.
Уточнява, че второстепенната постройка е построена около 1950г.
Направено е възражение от ответниците, че спорът е
разрешен с влязло в сила съдебно решение. От приложеното съдебно решение № 113/
05.03.2010г., постановено по гр.д.№ 4024/ 2008г. по описа на ВКС, V ГО,
постановено по повод инстанционен контрол върху решенията на ПРС – по гр.д. №
5915/ 1995г. и решението на ПОС, се установява, че е уважен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, като М.А.О. и И.А.О. са осъдени да предадат владението
на И.Н.П. на 3218кв..м. от възстановена нива, понастоящем УПИ ************* по
ПУП на с.Б.п., като съответно е отхвърлен искът с правно основание чл.108 от
ЗС, предявен от И.Н.П. и др. срещу М.А.О. и И.А.О. по отношение на находящата
се в УПИ ******** по ПУП на с.Б.п., масивна сграда и прилежащия й терен. Ищецът
е заявил, че процесното съдебно решение касае единствено процесните урегулирани
поземлени имоти, а не и сградата.
С разпореждане от 22.12.2014г. съдът е приел за съвместно
разглеждане насрещни искове, предявени от М.А.О., И.Х.О., А.М.О. /починал/ и Е.М.О.
против И.Н.П. с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на УПИ *********** по ПУП на
с.Б.п., ведно с находящата се в тези три имота масивна жилищна сграда, на
основание изтекла придобивна давност поради добросъвестно владение от 1980г., а
при условията на евентуалност – поради недобросъвестно владение от 1980г.
Съдът намира предявените главни и насрещни искове за
недопустими по следните съображения:
Предмет на съдебно решение решение № 113/ 05.03.2010г.,
постановено по гр.д.№ 4024/ 2008г. по описа на ВКС, V ГО се явява собствеността
върху УПИ **************** по ПУП на с.Б.п., както и масивна сграда и
прилежащия й терен, находяща се в тези имоти. С главните субективно съединени
искове се иска повторно решаване на спора относно масивната сграда, който спор
е разрешен с влязлото в сила съдебно решение. В настоящото производство се
претендира собствеността на основание приращение, които факти обаче са
преклудирани от силата на пресъдено нещо, тъй като се заявява построяване на
сградата около 1950г., а въпросът за осбствеността на основание възстановяване
на същата по реда на ЗСПЗЗ е разрешен към 2010г. Следователно, в настоящото
производство не се заявяват факти, обосноваващи правната възможност на ищеца да
претендира собствеността, тъй като не се твърди приращението да е настъпило
след постановяванен а съдебното решение.
Относно предявените насрещни искове, съдът намира, че
следва да прекрати производството по делото относно исковете, предявени от
името на починалия ищец А.М.О. , тъй
като същият не се явява процесуално правоспособен, поради факта, че със смъртта
на едно лице се прекратява и процесуалната му правоспособност. Неговите
наследници не следва да бъдат конституирани като страни в производството, тъй
като липсата на правоспособност е била първоначална/ към момента на предявяване
на иска/, поради което и не е възникнало валидно процесуално правоотношение на
съда с този ищец, в което същият да бъде заместен от правоприемниците си. От
друга страна, неправилно е приет за съвмесно разглеждане и насрещен иск,
предявен от Е.М.О., тъй като същият не е ответник по
първоначалния иск. Съгласно разпоредбата на чл.211 от ГПК насрещен иск може да
бъде предявен единствено от ответника, каквото качество това лице не е имало.
Следователно, разопреждането за приемане за съвместно разглеждане на този иск с
първоначално предявените, следва да се отмени като неправилно.
Предявените от М.А.О., И.Х.О. искове с правно основание
чл.124 от ГПК се явяват недопустими, тъй като основание за придобиване на
собствеността въз основа на давностно владение върху имотите /включващо и
период от 1980г. / са били релевирани в производството по гр.д. № 5915/ 1995г. на
ПРС, завършило със съдебно решение, постановено по гр.д.№ 4024/ 2008г. по описа
на ВКС, V ГО. От друга страна, постановеното решение касае и спора относно
масивната сграда, като в установителната му част със сила на пресъдено нещо е
разрешен и въпросът за собствеността, което прави иска недопустим.
Съгласно
разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а
ал.2 на същия текст постановява, че повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Предвид обстоятелството, че съдът вече се е произнесъл по
споровете, заявени с исковата молба и насрещната искова молба, то и сме
изправени пред хипотезата на недопустими искове поради недопустимост на пререшаване
на спора. Предвид факта, че настоящото дело се явява по-късно заведено, то
същото следва да бъде прекратено. Ето защо и на основание чл.299, ал.2 от ГПК ,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№
10904/ 2014г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, Х гр.с. в частта относно
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, предявен от ищеца И.Н.П., ЕГН **********, против М.А.О. и И.А.О. от с.Б.п., като ищецът моли съда да осъди ответниците да му предадат владението върху
стопанска постройка, находяща се в с.Б.п., УПИ ******** с площ от 1.330декара,
като собствеността се претендира въз основа на приращение по чл.92 от ЗС.
Уточнява, че второстепенната постройка е построена около 1950г., както и в частта относно насрещни
искове, предявени от М.А.О., И.Х.О.
против И.Н.П. с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на УПИ **********
по ПУП на с.Б.п., ведно с находящата се в тези три имота масивна жилищна
сграда, на основание изтекла придобивна давност поради добросъвестно владение
от 1980г., а при условията на евентуалност – поради недобросъвестно владение от
1980г.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
предявен от А.М.О. /починал/ насрещен иск.
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.12.2014г., в частта, с която е приет за съвместно
разглеждане насрещен иск, предявен от Е.М.О. против И.Н.П. с правно основание
чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на УПИ *********** по ПУП на с.Б.п., ведно с находящата се в тези
три имота масивна жилищна сграда, на основание изтекла придобивна давност
поради добросъвестно владение от 1980г., а при условията на евентуалност –
поради недобросъвестно владение от 1980г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните с частна жалба пред Окръжен съд - гр.Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Д.Кацарова/
Вярно с оригинала
ВД