РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Перник, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500396 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по частна жалба на МБАЛ „Рахила Ангелова” АД, град Перник, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Брезник”, № 2, с ЕИК: *********,
представлявано от Д-р А.В.М. – Изпълнителен директор – длъжник по изпълнително
дело № 20227510400192 по описа на ЧСИ Е.Д., с рег. № *** на КЧСИ за 2022 г., с
район на действие – Окръжен съд Перник, с която са обжалвани действията на ЧСИ по
определяне на разноските по изпълнението.
Наведени са доводи, че разноските по изпълнителното дело са определени
неправилно, доколкото не е ясно какво включват. Твърди, че с покана за доброволно
изпълнение в качеството си на длъжник – МБАЛ „Рахила Ангелова” АД е поканена да
заплати сумата от 1753.76 лв., както и сумата в размер на 420.36 лв. представляващи
такси по ТТЗЧСИ, но към поканата не е приложена и сметка по чл.79 от ЗЧСИ, която
да съдържа основанието на така начислените такси в размер на 420.36лв. Излага
доводи, че назначаването на икономическа експертиза от ЧСИ имало за цел
единствено, утежняване финансовото положение на лечебното заведение, тъй като в
негова тежест е възложено възнаграждението на вещото лице в размер на 100 лв. и
облагодетелстване на вещото лице. В жалбата се твърди, че съгласно изготвената
експертиза задължението на лечебното заведение към 20.04.2022 г. е в размер на 541.38
лв., от които 212 лв. дължими такси към ЧСИ Е.Д. и 329.38 лв. дълг към взискателя,
като отново, за допълнително начислените такси в размер на 212 лв. на лечебното
заведение не е връчена сметка по чл. 79 от ТТРЗЧСИ с посочване на основанието за
дължимостта им.
1
Възразява, че дължимата лихва е изчислена за периода от 07.08.2020 г. до
20.04.2022 г. при условие, че задължението посочено в ПДИ е погасено на 18.03.2022 г.
чрез банков превод по посочената банкова сметка на ЧСИ Е. Д..
Иска се намаляване на претендираните разноски по изпълнителното дело, както и
да бъде намален размера на начислената лихва, която да бъде отменена в частта,
начислена след датата на погасяване на дължимата главница, а именно след 18.03.2022
г. до 20.04.2022 г.
В законовия срок ответникът по жалбата – П. Д. Ш., чрез процесуалния си
представител – адв. И.Ю. от АК *** е взел становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Доколкото, в жалбата на длъжника е посочено, че се обжалва „постановление за
разноски, обективирано в ПДИ“ по изп. дело № 192/2022 г. по описа на ЧСИ Е.Д.,
въззивният съд намира, че така посоченият петитум определя жалбата в тази и част
като недопустима, поради просроченост, с оглед пропускане на преклузивния срок за
обжалване действие на СИ. Налице е надлежно връчване на ПДИ на длъжника на ПДИ
на 18.03.2022 г., а жалбата е подадена на 27.04.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.
436, ал. 1 от ГПК „Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите
случаи – от деня на съобщението“. Предвид изложеното, жалбата на длъжника относно
описаните в ПДИ разноски се явява просрочена, поради което е и недопустима, като
производството по делото в тази част следва да се прекрати.
Частната жалба относно уведомление по електронната поща на длъжника на
19.04.2022 г., с което са определени разноските по изпълнението е допустима, като
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от връчване на уведомлението,
против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
По отношение размерът на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ
съдът приема следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от
ГПК /Решение № 266/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. /,
разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда,
или делото се прекрати на основание по чл. 433 от ГПК, но не и поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 от ГПК. Плащането
на първоначалния взискател е извършено след започване на изпълнителното
производство, т.е., след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред
съдебния изпълнител. Единствено изключение от принципа, че таксите по
2
принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е
предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни в срока за доброволно
изпълнение дължи разноските за извършените необходими действия по
изпълнителното дело, вкл. и разноските на взискателя за процесуално
представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал. 1 от
ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е
за сметка на длъжника.
Според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на
1553.76 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2020 г. до
окончателното й изплащане. Спорно е дали правилно е определена основата за
изчисляване на пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител. Според
забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ за определяне на размера на пропорционалната
такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на събраната от
съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само авансовите
такси, заплатени от взискателя. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен
съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното
производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори
да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по
изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално
представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна
сложност на делото, а също и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този
смисъл е и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО. След
като в забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е регламентирано, че в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси, то следва, че е изключена
възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса и върху
разноските по изпълнението, които по своето естество могат да се приравнят на
авансови такси (доколкото са направени преди събиране на процесното вземане по изп.
дело). В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски,
които взискателят е направил във висящото изпълнително производство – авансово т.е.
адвокатският хонорар, като разход по изпълнението следва да се признава (приема)
като авансов разход във връзка с изпълнителното дело, поради което и не следва да
бъде включен в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се
дължи само върху вземането по изпълнителния лист. В паричното вземане, върху
което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените
3
от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по
изпълнителното дело и възнаграждението на вещото лице. Към тази сума следва обаче да
се добави събраната от ЧСИ лихва, която е правилно изчислената от вещото лице за
периода от 07.08.2020 г. до 20.04.2022 г., в размер на 229.62 лв. Неоснователно е
направеното в жалбата възражение, че с плащането на 18.03.2022 г. длъжника е
погасил цялата главница, поради което и след тази дата не следва да се начислява
лихва. Видно от данните по изп. дело с плащането извършено на 18.03.2022 г. не е
погасена цялата главница, поради което и правилно вещото лице е изчислило
дължимата лихва върху остатъка от главницата до 20.04.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
върху сумата по изпълнителния лист и събраната лихва, възлиза на 162.67 лв., като към
тази сума следва да се добави и 20 % ДДС. Следва, че размерът на таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ е 195.20 лева.
По изложените съображения жалбата, с която са обжалвани действията на ЧСИ по
определяне на разноските по изпълнението, обективирани в уведомление по
електронната поща на длъжника от 19.04.2022 г., с които съдебният изпълнител е
приел разноски в изпълнителното производство за пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата в размер над 195.20 лв. до 258.67 лв. е основателна.
По отговорността за разноски:
Настоящият състав на съда приема, че в това производство по жалба по чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за
начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от
начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е
така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от
разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното
производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния
изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то
може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така
уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът
приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното
дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело.
Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта
и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е
самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за
разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.
Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за
коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това
производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл.
4
248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите
съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за
производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно
разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на
ВКС, 1-во Т. О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-
то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. О. /.
При така възприето искането на взискателя за присъждане на съдебни разноски не
следва да се уважава.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба от МБАЛ „Рахила
Ангелова” АД, град Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Брезник”, № 2, с ЕИК: *********, представлявано от Д-р А.В.М. – Изпълнителен
директор, в частта срещу „постановление за разноски, обективирано в ПДИ“ от
18.03.2022 г. по изпълнително дело № 20227510400192 по описа на ЧСИ Е.Д., с рег. №
*** на КЧСИ за 2022 г., с район на действие – Окръжен съд Перник, като
НЕДОПУСТИМА и прекратява в.ч.гр.д. № 396 по описа на ОС Перник за 2022 г. в тази
му част.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника МБАЛ „Рахила Ангелова” АД, град Перник,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Брезник”, № 2, с ЕИК: *********,
представлявано от Д-р А.В.М. – Изпълнителен директор, с която са обжалвани
действията на ЧСИ по определяне на разноските по изпълнението, обективирани в
уведомление по електронната поща на длъжника от 19.04.2022 г. по изпълнително дело
№ 20227510400192 по описа на ЧСИ Е.Д., с рег. № *** на КЧСИ за 2022 г., с район на
действие – Окръжен съд Перник, в частта за определената такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в изпълнителното
производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 195.20 лв. (сто
деветдесет и пет лева и двадесет стотинки) с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане има
характер на Определение и може да се обжалва пред Апелативен съд София в
едноседмичен срок от съобщението. В останалата част решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6