№ 647
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110110675 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата по делото В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес, този на
процесуалният й представител - адвокат от АК Варна - Й.А.: *** е предявила осъдителен иск
против ответното дружество-застраховател ЗАД „Б. В. И. Г“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : ***, с посочено правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и цена на иска 10,00 лева.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В.
Р. твърди, че на дата 20.06.2019г. сключила Застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“
на личния си автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** с ответника ЗАД „Б. В. И. Г“ със
срок на действие от 24.06.2019г. до 23.06.2020г. Автомобилът бил застрахован за 3 200 лв., като
застрахователната премия, която трябвало да заплати ищцата, съгласно застрахователна полица №
47041917810000424 от 20.06.2019г. възлизала на 258,14 лева. Застрахователната премия била
разсрочена на 4 вноски, като към датата на сезиране на съда - 27.04.2021г. били платени. Твърди се
по същество, че на 20.12.2019г. ищцата паркирала автомобила си в гр. Варна, кв. „*** „ на
паркинга на магазин „***“. На 21.12.2019г., около 11.00 часа, отивайки до автомобила си, ищцата
установила, че задната броня била ударена от друг автомобил. За настъпилото застрахователно
събитие, сочи ищцата в исковата си молба, че уведомила застрахователя и представител на
ответника огледал автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция № 51 -
07050-00156/19/27.12.2019г., като в него описал увредените части: задна броня и лайсна задна
броня цяла. Във връзка с настъпилите увреждания, не отрича ищцата, че получила обезщетение в
размер на 135,05 лева. Така платената сума, обаче много изненадала ищцата, т. к. била малка и не
можела да покрие щетите, поради което, ищцата направила проучване в няколко сервиза, колко ще
й струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване Р. установила, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила била в размер на 437.72 лв. Т.е., според ищцата , сумата , която
застрахователят - ответник следвало да заплати на Р. за възстановяване на автомобила възлизала на
437,72 лв., след приспадане на заплатената до момента сума в размер на 135,05 лв., или сумата
която следвало да й изплати ответника била е размер на 302,67 лв. На следващо място ищцата е
посочила в исковата си молба, че на дата 05.08.2020 г. завела съдебен иск срещу
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на
1
автомобила. С Решение № 20073526/22.03.2021 г. по образуваното гр.д. № 59037/2020г. по
описа на СРС, 77 състав, ответното дружество било осъдено да й заплати сумата в размер на
20,00 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 302,67 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди. До момента на подаване
на исковата молба ищцата е уточнила, че не е получила пълния размер на дължимото
застрахователно обезщетение, поради което за нея бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск.
Изрично е посочено в исковата молба, че ищцата желае задължението да бъде изплатено
чрез пощенски запис.
С оглед горните твърдения ищцата е отправила следното искане до съда по см. на чл.127,
ал. 1 т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество ЗАД „Б. В.
И. Г“, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от изпълнителен директор Р. И. Я. и К. М., да
бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА в размер
на 10 лева, представляваща частичен иск от общо 282,67 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на задна броня и лайсна задна броня цяла,
причинени в резултат на установено на 21.12.2019г. застрахователно събитие по договор №
041917810000424 от 20.06.2019г. за застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на лек
автомобил марка „***“ ,модел „ ***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -27.04.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл.405,ал.1 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД . Обективирано е искане и в полза на ищцата
да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество ЗАД „Б. В. Г.“ АД, ЕИК *** , със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и Иво Груев, чрез
Н. З. - юрисконсулт , е депозирало отговор на искова молба,в който е изложено следното:
С отговора на искова молба ответника - застраховател оспорва изцяло по основание и
размер предявеният в частичен размер на 10,00 лева от сума в размер на 282,67 лева от В. К. Р.
иск срещу ЗАД „Б. В. И. Г“ за заплащане на обезщетение, представляващо разлика над заплатеното
от страна на застрахователя обезщетение по претенция № 470419191968794, за присъждане на
законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е направено възражение за местна подсъдност по настоящият
спор. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, сочи ответната страна, че искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно
извлечение от електронната страница на търговския регистър седалището и адреса на управление
на ЗАД „Б. В. И. Г", ответник в производството, е ***, като в тази връзка следвало да се вземе
предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически лица се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Когато се
претендирало обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от
страна по него по осъществено застрахователно събитие, то не било налице непозволено
увреждане, независимо че застрахователното събитие можело да бъде реализирано и като ПТП. В
този смисъл при застраховка „Каско" бил налице сключен застрахователен договор, по който
страните поемали определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение
произтичала не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното
изпълнение. Следователно по поставения въпрос следвало да се приеме, че особената местна
подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилагала по отношение на всички искове по Кодекс
за застраховането, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а
активно процесуално легитимиран по тях бил увреденото лице -в този смисъл Определение № 87
от 21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на Върховен касационен съд, I т.о. Също така
следвало да се вземе предвид, че ищецът бил с постоянен и настоящ адрес в гр. София, а
твърденията за настъпило застрахователно събитие в гр. Варна не се подкрепяли с доказателства,
като ответника оспорваме тези твърдения, поради което предявените искове не били подсъдни на
2
Районен съд Варна.
По възражението на ответника за местна неподсъдност РС Варна се е произнесъл с
Определение № 6475/19.10.2021 г., като е приел същото за неоснователно ./л.39 и сл./.
Отделно от горното ответната страна е релевирала възражения за нередовност на исковата
молба, като счита, че същата следва да бъде оставена без движение, тъй като същата не отговаряла
на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като в тази връзка ответната страна моли съда да
задължи ищеца да представи банкова сметка.
Оспорени са твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно
обезщетение в претендираният размер не представлявало необходим и оправдан разход, а
представлявало подобрение, което не било покрит застрахователен риск, съответно не било налице
покритие по застраховката, поради което предявените искове се явявали неоснователни.
Наличието на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката,
какъвто бил налице, обективирало и невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение поради липса на основание, поради което исковете следвало да бъдат отхвърлени.
Оспорена е и стойността на причинените по отношение на лек автомобил „*** ***“ с
рег. № *** вреди , като ответника счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително
надвишавало действително претърпените вреди. На базата на описа на претенцията и Общите
условия по застраховка „***“, които ответната страна представя с отговора на искова молба,
твърди ответника, че експертите на дружеството били определили застрахователно
обезщетение в общ размер на 135,05 лева, което било изплатено по посочена от застрахованият
по застрахователната полица банкова сметка като моли да бъде отделено за безспорно в
настоящото производство това обстоятелство.
Оспорена е исковата претенция за заплащане на разликата до твърдяната от страна на
ищеца стойност на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 1 от Раздел V „Обезщетяване на
МПС над седем години“, какъвто бил процесният автомобил, от Общите условия по процесната
застраховка, сочи ответника, че обезщетение при частични щети се изчислявало на база на
експертна оценка, която по никакъв начин не била обвързана с реално направените от
собственика разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на
отстраняване на щетите. В т. 1.2. във връзка с т. 1.3 от същият раздел от представените Общи
условия, бил посочен договореният между страните по застрахователният договор начин за
определяне на застрахователното обезщетение по отношение на трудът за бояджийски операции,
включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 14 години, каквото
било процесното, поради което счита ответника , че определеното от застрахователят
застрахователно обезщетение било съгласно договореностите между страните по
застрахователният договор, а съответно исковата претенция се явявала неоснователна. В тази
връзка, подчертава ответната страна, че следвало да се има предвид, че при сключването на
застрахователният договор било налице изрично волеизявление от страна на ищеца за
„Изплащане на застрахователно обезщетение само по експертна оценка“. Т.е., в настоящият
случай с оглед на договорната свобода, страните били уговорили този начин на
обезщетяване, в зависимост с което и било определянето на дължимата застрахователна
премия, поради което исковата претенция се явявала неоснователна.
Оспорва се от ответника също така необходимостта от подмяна на претендираните от
страна на ищеца елементи и детайли, като следвало да се има предвид, че в настоящият случай
детайлите не били за подмяна, а се касаело само за бояджийски услуги, което следвало да бъде
взето предвид в настоящото производство.
На следващо място ответника е изразил становище по доказателствените искания. С
оглед на гореизложеното, ответника застраховател моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявеният в частичен размер на 10,00 лева от сума в размер на 282,67 лева от В. К. Р.
иск срещу ЗАД „Б. В. И. Г“ за заплащане на обезщетение, представляващо разлика над заплатеното
от страна на застрахователя обезщетение по претенция № 470419191968794, за присъждане на
законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за
3
присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъдат присъдени в полза на ЗАД „Б. В.
И. Г“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция
в размер на 300 (триста) лева, както и сторените от нас разноски в настоящото производство, за
които заявява, че ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание адвокат А., в качество на
процесуален представител на ищцата е оспорил Общите условия, на които се е позовал
ответника, считайки, че същите са нищожни като противоречащи на Кодекса за
застраховането и Закона за защита на потребителя.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.02.2022 г. ищцата,
представлявана от адв. Й.А. е обективирала искане с правно осн. чл.214 ,ал.1 ГПК и предявения
частичен иск с цена 10 лв. е изменен в окончателен пълен размер от 278,21 лв. , считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху исковата
сума, считано от датата на сезиране на съда 27.04.2021 г. и до окончателното изпращане на
вземането.
В о.с.з. от 11.2.2022 г. ищцата, чрез адв.А. поддържа предявения и изменен иск, желае
уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски.
В същото съдебно заседание представител на ответника не се явява.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства по надлежния ред а именно:
представените с исковата молба заверени копия на: застрахователна полица №
47041917810000424/20.06.2019 г.; опис на претенция № 51-07050-00156/19/27.12.2019 г.; Решение
№ 20073526/22.03.2021 г. по гражданско дело № 59037/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
II ГО, 77 състав;както и представените с отговора на исковата молба заверени копия на Общи
условия по застраховка Каско стандарт.
Приобщено към материалите по делото като писмено доказателство е воденото между
същите страни гражданско дело № гр.д.№ 59037/2020 г. по описа на СРС 77 – ми състав ведно с гр.
д. № 9225/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХIX –ти състав.
Отделно от представените писмени доказателства, с оглед изясняване на фактическата
страна на спора в пълнота по делото е допусната необходимата съдебна авто – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К. ( л. 65-80от делото).
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага извода, че
по делото е изяснена и установена следната фактическа обстановка :
На първо място следва да бъде съобразено, че с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен, съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства.
По предявените искове с правното си основание в чл.405, ал.1 от КЗ (нов ) - (аналог на
чл. 208 ал.1 КЗ (отменен) вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,с доклада по делото съдът е
обявил на страните, че признават следните права и обстоятелства: Договорна обвързаност
между ищцата и ответника по силата на застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица за застраховка „ ***“, валидна към датата на застрахователното събитие и
изплащане от страна на ответното дружество в полза на ищцата на обезщетение от 135,05 лева по
процесния договор и във връзка с процесното застрахователно събитие, поради което на осн.
чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване горните факти и
4
обстоятелства.
Установено е безспорно,че с Решение № 20073526/22.3.2021 г. постановено от СРС 77 –
ми състав по гр.д. № 59 037/2020 г. ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата , на
осн.чл. 405 , ал. 1 , вр. чл. 343 ,ал.1 КЗ ,вр. чл. 86, ал.1 КЗ сумата от 20,00 лв. предявен като
частичен иск от сумата от 302,67 лв. , представляваща неплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка Каско , обективирана в полица № 47041917810000424/20.06.2019 г. за
вреди на л.а. марка *** С3 с рег. № *** от настъпило застрахователно събитие на 20/21.12.2019 г.,
по щета № 51 -07050 – 00156/27.12.2019 г. ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от предявяване на иска – 5.8.2020 г. до плащането, както и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК –
направените по делото разноски в размер на 560 лв.
В настоящия, втори по ред исков процес между същите страни, въз основа на писмените
доказателства и заключението на в.л. К., ВРС приема за установено от фактическа страна, че
застрахователното събитие е настъпило на дата 20.12.2019 г. , при следните обстоятелства : В. Р.
паркирала л.а. *** *** с ДКН *** на паркинга на магазин *** във Варна .На 21.12.2019 г., около
11 ч., ищцата В.Р., отивайки до автомобила , установила, че същия е ударен от друго МПС . За
настъпилото застрахователно събитие бил уведомен ответника – застраховател ,който от своя
страна съставил опис – заключение по щета № 51 – 07050 – 00156/19/ 27.12.2019г. и изготвил
снимков материал , като в описа са било посочени увредените детайли по л.а. : задна броня и
лайсна задна броня цяла .
Чрез САТЕ, по делото е установен механизма на застрахователното събитие – пряк контакт
между две преводни средства, докато едното е в паркирано състояние, а другото извършва маневра
в близост . САТЕ дава положителен, еднозначен отговор на въпроса налице ли е причинно –
следствена връзка между застрахователното събитие и щетите . В.л. К. дава заключение в САТЕ в
т.5 ,6 ,7 за действителната стойност на щетите по процесния л.а. , а именно – 278,21 лв. / по т.5 /,
278,21 лв./по т.6 / и 135,05 лв. / по т. 7 – при прилагане на ОУ на ответника – застраховател /, като
т.2 на стр. втора от САТЕ/ л. 67/ детайлно , в табличен вид вещото лице сочи степента на
увреждане на детайлите по л.а. на ищцата, необходимостта от боядисване, цената на труда ,
количество боя, камера и тониране за отремонитране на л.а., даващи общо сумата от 433,26 лв. с
ДДС.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ
(НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по същество. Както
бе посочено и по горе с доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства,
които се нуждаят от доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните както следва
: ВРС е указал на страните , в съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК,че всяка една от страните
следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни
права.В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже: 1. Настъпването на
процесното застрахователно събитие; 2. Изпълнение от страна на ищцата на установените с ОУ,
към момента на сключване на застрахователния договор, задължения във връзка с настъпването на
застрахователно събитие; 3. Размерът на претенцията си. В тежест на ответната страна съдът е
възложил да установи и да докаже: Възведените в отговора Възражения за неоснователност на
5
иска а именно твърденията си, че предявения иск е изцяло неоснователен, т.к. с изплащане на
застрахователното обезщетение от 135,05 лв. ответникът - застраховател изцяло,пълно,точно и в
срок е изпълнил насрещното си задължение за обезвреда на причинените по застрахования л.а.
щети.Ответната страна е следва да установи и докаже и възраженията си за завишеност на цената
на претендираното допълнително обезщетение, като докаже, че ищцата сама е избрала начина на
определяне на размера на обезщетението - по експертна оценка
По отношение на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва съдът е указал
на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи и докаже, че ответникът е изпаднал в
забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, датата на която е изпаднал в забава а ответникът следва да
ангажира правоизключващи възражения.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупни анализ на целия
доказателствен материал ВРС приема, че ищцата е доказала и основанието и размера на
предявения и изменен в окончателен размер осъдителен иск.
На първо място ВРС отчита , че е налице формирана СПН между същите страни за същото
застрахователно събитие от дата 20/21.12.2019 г., като с влязло в законна сила на 14.4.2021
г.Решение на СРС ответникът е осъден за заплати на ищцата сума от 20 лв.- частична претенция от
302,67 лв.
В настоящия исков процес ищцата първоначално е предявила осъдителния иск с цена 10 лв.
– частичен, но в последното о.с.з. искът е изменен в окончателен размер от 278,21 лв.
Както бе посочено и по-горе безспорно е и е доказано, че към 20/21.12.2019 по отношение
на лек автомобил марка ***, модел *** с ДК № *** е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско”, при ответника, обективиран в полица № 47041917810000424/20.06.2019 , че
ответникът определил размер на обезщетението, който възлизал на 135,05лева, което е изплатено
на ищцата и че по повод същото застрахователно събитие е налице влязло в сила Решение на СРС
постановено по гр.дело № 59037/2020 по описа на 77- ми състав с което е уважен първия заведен от
ищцата частичен иск с цена 20 лв.
С оглед квалификация на исковите претенции и доклада по делото следва да бъде отчетено
на първо място от правна страна, че предявените искове намират правното си основание в чл. 405,
ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3, които съответно
се изразяват в това, че при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-
дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг
подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на
оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко
свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
По делото не е спорно, че е настъпило на сочената от ищцата дата застрахователно събитие
по повод на което застрахователят – ответник е платил на ищцата сумата от 135,05 лв. преди
6
образуване на гр.дело № 59037/2020 по описа на СРС, като след постановяване на Решението на
СРС застрахователят – ответник твърди, че претенцията на ищцата по настоящото производство е
изцяло неоснователна, независимо от факта че Решението на СРС е влязло в сила на 14.04.2021 г.
Според настоящия съдебен състав заплатеното застрахователно обезщетение от ответника
на ищцата не покрива в пълен размер причинените по л.а. на ищцата щети, които би следвало да се
покрият от застраховката “Каско „- застрахователна полица №47041917810000424/20.06.2019 .
При предявен частичен иск от 20 лева и размерът и основанието на частичния иск още по
гр.дело № 59037/2020 по описа на СРС са били доказани, като е формирана СПН. В настоящия
исков процес частичния иск от 20 лв. е изменен в пълен размер на общо 278,21 лв.и този размер за
за настоящия състав е напълно доказан.Съдът възприема изцяло заключението на в.л. инж.К. като
обективно и компетентно дадено, заключение от което се установява и изяснява,че за пълното
възстановяване на увредените детайли на л.а. е необходима сумата от общо 433,26 лв.
При приспадане на заплатеното преди завеждане на първия частичен иск обезщетение от
135,05лв., присъденото от СРС обезщетение от 20,00 лв се получава разлика от точно 278,21
лв.Предявеният по делото изменен,оконачетелен размер на иска е 278,21 лв. като изменението е
съобразено с установения размер на обезщетение по предходния частичен иск, след приспадане на
платеното извъсъдебно обезщетение.
С оглед горното, се налага извода, че извършеното до момента плащане от страна на
застрахователя и присъдено обезщетение от 20,00 лв. , не е изплатено пълното застрахователно
обезщетение,т.к. остава непогасена разлика от точно 278,21 лв.
Настоящият състав намира възраженията на ответника за недължимост на допълнително
застрахователно обезщетение за неоснователни.За пълнота на мотивите настоящият състав
намира за необходимо да посочи,че въпросът за определяне на размера на застрахователното
обезщетение и че същият е равен на действителната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие е разрешен еднозначно с нормата на чл.208 КЗ (отм.) , както и с
трайната съдебна практика, поради което съдът не намира за основателни възраженията на
ответника за тясното приложение на иначе императивните разпоредби на Общите условия към
застрахователния договор.В същия смисъл са и мотивите в решенията постановени по реда на
чл.290 ГПК : Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Боян Балевски; Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, които са задължителни за съда.
Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно част от трайната практика на ВКС,
цитирана по-горе, ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума , съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В
решение № 235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден отговор на
релевантния за спора въпрос как следва да се определи размера на обезщетението, като е
посочено,че принципният отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ вр. с
чл. 203, ал.2 КЗ вр. с ал.4, като последната изрично урежда, че когато между страните по
застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество като за такава се смята стойността, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В тази насока
7
съдията докладчик Б.Балевски е цитирал и други решения на ВКС а именно: Решение №
115/9.7.2009 на ВКС по т.д. 627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209 /30.1.2012 г. на ВКС по
т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК , постановени също по реда на чл.290 ГПК.
По изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290
ГПК, настоящият съдебен състав намира предявеният,изменен на окончателен иск с цена 278,21
лева с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / - аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм. за основателен
изцяло и напълно доказан по размер , поради което следва да бъде уважен.
На последно място, по релевираното в първото о.с.з. възражение на процесуалния
представител на ищцата за недействителност на ОУ на ответника, съдът намира, че дори от
прочита на приложените на л. 20 -38 заверени за вярност с оригинала копия на същите се вижда,
че не носят подпис на ищцата, а и само поради това не я и обвързват .
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и законната
лихва върху сумата от 278,21 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1
ГПК съдът присъжда в полза на ищцата сторените разноски по делото, така, както са
претендирани и за които са представени доказателства за реалното им извършване.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК/ л. 47/ ищцата претендира следните разноски: 50,00 лв. за
платена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,сумата от 100 лв.
депозит за САТЕ – общо сумата от 510,00 лева (петстотин и десет лева).
Тези разноски като доказани и по основание и размер, съдът присъжда изцяло в полза на
ищцата като отчита, че възнаграждението за процесуално представителство съответства на
Наредба №1/ 2004 г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г“, ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от изпълнителен директор Р. И. Я. и К. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА в размер на 278,21 лв. (двеста седемдесет и осем лева и
двадесет и една стотинки ) - представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на задна броня и лайсна задна броня цяла, причинени в резултат на установено на
21.12.2019г. застрахователно събитие по договор № 041917810000424 от 20.06.2019г. за
застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил марка „***“ ,модел „ ***“,
с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -27.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405,ал.1
КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Задължението може да бъде изплатено в полза на ищцата чрез пощенски запис, съгласно
избрания от ищцата по реда чл. 127, ал.4 ГПК начин на плащане.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г“, ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от изпълнителен директор Р. И. Я. и К. М., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 510,00 лева (петстотин и десет лева) сторените
от ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, вкл. и за защита от един
8
адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9